№ 47
гр. Варна, 17.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600007 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА.
Жалбоподател-подсъдим В. М. И., редовно призован, явява се лично и с
адв.И. Й. упълномощен и приет от съда от днес.
Адв.С. Н. С. от АК – ШУМЕН, редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Й.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Представям справки от Районна и Окръжна прокуратури Шумен, от които
е видно, че подзащитния ми няма други висящи производства.
ЖАЛБ.-ПОДС.И.: - Да се гледа делото, днес ще ме защитава адв.Й..
ПРОКУРОРЪТ: - Запозната съм с представените доказателства, да се
приемат.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, а по
отношение на представените две удостоверения от защитата, издадени от
Районна прокуратура - Шумен и Окръжна прокуратура - Шумен във връзка с
наличие на висящи ДП по отношение на подсъдимото лице, като относими
към предмета на доказване и най-вече, с оглед събиране на данни на
подсъдимото лице, следва да бъдат приобщени към доказателствената
съвкупност, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешното съдебно заседание
писмени доказателства от защитата на подсъдимия, а именно: 2 броя
удостоверения - № 692/12.02.2025 година на Районна прокуратура – Шумен и
№ 266/12.02.2025 година на Окръжна прокуратура – Шумен.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
подадения от Окръжна прокуратура – Шумен протест по изложените в него
съображения, като ще изложа и допълнителни такива.
Считам, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на 2 години и 4
месеца лишаване от свобода, след редукцията, съгласно чл.58 от НПК, предвид
фазата по чл.371, т.2 от НПК, се явява явно несправедливо и същото е
значително занижено, с оглед обществената опасност на деянието и
установените множество отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
липса на спор по фактите е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е
нанесъл безпричинен тежък побой над баща си, след употреба на алкохол,
като поради напредналата възраст на родителя и здравословното му състояние
той не е могъл да окаже никаква съпротива на това брутално нападение е
агресия, като след нанасяне на множество шамари са нанесени юмручни
удари, довели до двустранно счупване на горна и долна челюст, счупване на
лява скула и закрита ЧМТ, като закритата ЧМТ е в пряка причинно следствена
връзка с настъпилата смърт. Констатирано е, че е подсъдимия след нанасяне
на побоя вечерта на 26.022023 година се дезинтересирал напълно от
състоянието на баща си след причиняване на такива тежки увреждания и едва
сутринта на 27.02.2023 година, след като е установил неговото тежко общо
състояние е уведомил медицински екип на спешна помощ като при
пристигналия екип той е обяснения, че той е паднал и се е самонаранил.
Пострадалия е изпитал продължителни и силни болки в продължение на
часове, като при наличието на толкова много отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът е недооценил същите като е посочил изключителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и като такива са
изложени трудовата ангажираност на подсъдимия, чистото съдебно минало,
направеното самопризнание, което обаче в процедурата по чл.371, т.2 от НПК
не следва да бъде надценявано и полагането на грижи за баща му, което
считам, че е дълг на всички деца към техните родители, които се намират в
такава напреднала възраст, поради, което определеното наказание се явява
изключително занижено и неотговарящо на доказателствата по делото за
множеството, както посочих, отегчаващите отговорността обстоятелства,
включително и не посочих алкохолното повлияване на подсъдимия, след което
е нанесъл този безпричинен побой и същото се явява явно несправедливо.
Считам протеста за напълно основателен на поисканото наказание, което
също е съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, но дава
2
сметка и за множеството отегчаващи такива, което да бъде в размер на 5
години лишаване от свобода, с прилагането на редукцията по чл.58 от НК би
се явило наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което
намирам, че следва да изтърпяно ефективно.
Напълно се солидаризирам с мотивите изложени от Шуменски окръжен
съд, че не са налице основанията за прилагане на чл.66 от НК като се има в
предвид тежестта и характера на извършеното деяние, а имено, че в резултат
на умишлено причинена тежка телесна повреда и то на родител е достигнато
до неговата смърт и летален изход и поведението на подсъдимия при
нанасянето на този побой, мотива за нанасянето му по никакъв начин целите
на наказанието визирани в чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с
налагането на такова наказание, което да бъде отложено с изпитателен срок.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.Й.: – Уважаеми Апелативни съдии, оспорвам изцяло протеста на
Шуменска окръжна прокуратура, считам същия за неоснователен.
От друга страна поддържам депозираната от колегата, представител на
защитата в първата инстанция въззивна жалба срещу присъдата, на
посочените в нея аргументи и ще посоча допълнително такива.
Направеното искане във въззивната жалба е свързано с допълнителна
оценка на смекчаващите вината обстоятелства, според колегата, както и
обосноваване на възможността да бъде приложен института на условното
осъждане. Обжалвана е присъда на Шуменски окръжен съд, като делото се е
развило по реда на Глава XXVII, признати са от доверителя ми фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт.
Обвинението обаче се състои от факти и право.
Нямаме никакъв спор по фактите.
Има спор и същевременно считам, че е следвало този въпрос да бъде
повдигнат на първоинстанционното производство за анализа на действията на
доверителя ми, неговия умисъл за причиняване на съответната телесна
повреда, което е особено важно при престъпленията по чл.124 от НК.
Съдебната практика възприема, че това е едно усложнено престъпление
по отношение на вината, т.к. целения резултат е един, а настъпилия е друг и е
много важно в този случай какъв е бил умисъла на извършителя за
причиняването на каква по вид телесна повреда.
В тази посока е и съдебната практика, като най-уместно ми се струва
решение на ВКС по НД № 1507/2011 година на второ НО, където се казва, че:
„Квалификацията на деянието като престъпление по чл.124 ал.1 от НК
зависи от вида на телесната повреда, която деецът умишлено е причинил.
…….. и умисълът на дееца за причиняване на конкретната телесна повреда,
от която по непредпазливост е настъпила смъртта се изяснява от
поведението му, тъй като то обективира отношението му към
увреждането и последиците от това увреждането“.
3
Категорично не съм съгласен с изложеното в настоящата пледоария на
представителя на държавното обвинение.
Първо, установеното по делото е нанасянето на два удара в областта на
лицето на пострадалия. А СМЕ казва, че те са нанесени със сила, голяма сила,
без обаче при анализа на самия механизъм на причиняването да се вземе
предвид напредналата възраст и многобройните заболявания от които е
страдал пострадалия. Този въпрос за силата, която е употребена очевидно е
убягнал при самото разследване, при назначаването на СМЕ и поставянето на
конкретните въпроси към нея.
Действително резултата е налице и ние не го оспорваме.
Смятам обаче, че за умисъла се съди съобразно броя, насочеността на
ударите използваните средства, както и разстоянието, от което се посяга на
пострадалия. А в настоящия случай нанесените удари в областта на главата не
са много на брой, те са два, нанесени са с ръце и липсва интензитет и
продължителност на побой.
Прокуратурата използва „жесток побой“ като израз, но всъщност ние
нямаме данни нещата да са се развили точно по този начин.
Имаме данни за два удара, които са причинили тази телесна повреда и
затова аз смятам, че е следвало съдът да съобрази поведението на подсъдимия
при определяне на умисъла за нанасянето на телесна повреда. И ако беше
направил това щеше да стигне до извода, че неговия умисъл очевидно не е бил
за нанасяне на тежка телесна повреда, а на средна такава, което би повлияло
на правната квалификация и би позволило на съда да приложи закон за по-
леко наказуемо престъпление по чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК. Тогава
присъдата би била адекватна на констатираните факти по делото.
Сега по отношение, освен правната квалификация при
индивидуализацията на наказанието, особено важно е да се прецени
обществената опасност на дееца, а в случая ние имаме събрани многобройни
доказателства за неговата ниска степен на обществена опасност.
Не е лесно да се гледа възрастен човек, доверителят ми се е върнал от
чужбина за да прави това, гледал е и е обгрижвал баща си в продължение на
продължителен период от време в момент в който другите деца или са се
дезинтересирали или не са имали възможност да полагат тези грижи иначе са
полагани от доверителя ми.
Особено важни ми се струват показанията на сестра му С.Г. в хода на
първоинстанционното производство, която подробно описва характерните
особености на баща си, трудността по неговото отглеждане и обгрижване и
тази ангажираност на доверителя ми, която той доброволно е приел, когато е
бил в чужбина е изпращал за баща си, а след като се е върнал изцяло е поел
грижите лично за него.
В този смисъл аз считам, че така представен като един дезинтересиран от
състоянието на пострадалия побойник, доверителя ми не се вписва в тези
4
качества. Напротив оценката за неговата личност е различна. Не случайно
прибавихме и удостоверенията от Районна и Окръжна прокуратури, от които е
видно, че вътре има едно отразяване и то е затова производство, няма, нито е
имало преди това, нито към настоящия момент е имало образувани
наказателни производства срещу доверителя ми. Неговата обществена
опасност е ниска и това е манифестирано от неговото съдебно минало, което е
чисто.
Не на последно място считам, че присъдата би била справедлива, ако се
даде възможност на доверителя ми да остане в обществото и не виждам нужда
същия да бъде изолиран от него.
Случилото се е инцидент в неговия живот, както става ясно, не е целял
причиняването на този вредоносен резултат, не е целял причиняването на
тежка телесна повреда на баща си и дълбоко съжалява за случилото се.
Изразеното съжаление трябва да се цени по начина, по който то е изразено.
Действително налице е една редукция по реда на съкратеното съдебно
следствие, но Вие виждате още от началото на ДП, след образуването му
многократно доверителя ми е изразил своето съжаление и то по един
неформален начин.
Затова аз считам, че е налице основание за изменение на присъдата, за
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Ще Ви помоля да приемете, че смъртта е настъпила в следствие на
умишлено причинена средна, а не тежка телесна повреда, да редуцирате по
този начин наказанието и да приложите института на условното осъждане,
като отложите изпълнението на определеното от Вас наказание в рамките на
изпитателен срок, който прецените за справедлив.
ЖАЛБ.-ПОДС.И.: - Искам да кажа просто за извършеното много
съжалявам и цял живот ще съжалявам, това ще е едно черно петно в сърцето
ми докато съм жив. Просто не исках, аз много го обичах баща си, много го
обичах. Съжалявам !
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ – По отношение на твърденията на защитата,
че във фактите по делото съществуват такива само за нанесени два удара, аз
именно акцентирах, че процедурата се е развила по чл.371, т.2 от НПК, в
обвинителния акт като факт е посочено, че преди нанасянето на тези силни
юмручни удари е имало нанасяне на силни шамари и е установено 6 шамара,
които са нанесени на пострадалия и едва след това е продължил и е ескалирал
побоя с нанасянето на силни юмручни удари довели до тези увреждания, като
не споделям и доводите, които бяха изложени за умисъл за нанасяне на средна
телесна повреда, поради заболяванията на бащата, те нямат никакво
касателство и това е установено в СМЕ, която е изключително подробна и е
посочена в обвинителния акт какви увреждания са нанесени от удари и до
какво те са довели.
АДВ.Й.: /дуплика/ – Изобщо не е изследван въпроса по какъв начин един
и същ удар би се отразил на по-младо и по-възрастно лице, в случая става
5
въпрос за човек на 72 години. Действително подробна е СМЕ, но този въпрос
не е изследван.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.И.: - Искам условна присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно.
СЪДЪТ след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6