решение № 239 от 28.09.2005 г., постановено по гр.д.№ 246/2005 г., Момчилградският районен съд е осъдил ЕТ „Мели – стил”, представляван от Мюмюн Дурмуш Али, гр.Джебел да заплати на Гюлтен Осман Юсеин от гр.Джебел сумата в размер на 70.16 лева ведно със законната лихва, считано от 01.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50 лева разноски по делото. С решението си съдът е осъдил ЕТ „Мели – стил”, представляван от Мюмюн Дурмуш Али, гр.Джебел да заплати държавна такса в размер на 15 лева по сметка на съда. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Мюмюн Дурмуш Али, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Излага доводи за нередовност на исковата молба. Моли съда да обезсили решението на районния съд и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Въззиваемата Гюлтен Осман Юсеин, чрез своя представител по пълномощие, оспорва подадената жалба и моли съда да остави в сила атакуваното решение. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.357 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 03.11.2004 г. до 17.12.2004 г. в размер на 70.16 лева, както и иск за лихва за забава в размер на 29.84 лева за периода от датата на настъпване на падежа до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Не е спорно по делото, че ищцата /въззиваема пред настоящата инстанция/ е работила при ответника /въззивник/ през периода от 03.11.2004 г. до 17.12.2004 г. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото като доказателство заверено копие от трудова книжка на Гюлтен Осман Юсеин и заверено копие от писмо с изх.№ 031/12.03.2005 г. на Дирекция „Областна инспекция по труда” гр.Кърджали. С последното директорът на „Областна инспекция по труда” гр.Кърджали уведомява въззиваемата Гюлтен Юсеин, че трудовия й договор с ЕТ „Мели стил – Мюмюн Али” с.Люляково, общ.Кърджали й е прекратен на 17.12.2004 г., както и че през м.декември 2004 г. последната има отработени 12 дни, за които във ведомостта за заплати за същия месец й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 70.16 лева, от което има направени общо удръжки /за всички видове осигуровки/ в размер на 8.30 лева и чиста сума за получаване в размер на 61.86 лева. От направеното в съдебно заседание на 15.09.2005 г. признание от ищцата се установява, че за месец ноември 2004 г същата си е получила парите, като е останала неиздължена сума за месец декември около 61-62 лева. От така събраните по делото доказателства се установява по един безспорен начин, че въззиваемата е работила през процесния период – от 03.11.2004 г. до 17.12.2004 г. при ответника, като за месец ноември 2004 г. й е било платено следващото й се трудово възнаграждение. Установява се също така, че за месец декември 2004 г. въззиваемата Гюлтен Юсеин има отработени 12 дни – до 17.12.2004 година, за които й е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 70.16 лева, от което има направени общо удръжки /за всички видове осигуровки/ в размер на 8.30 лева, като чистата сума за получаване е в размер на 61.86 лева. От представеното по делото заверено копие от пощенски запис с дата на пощенското клеймо – 24.08.2005 г. и признанието на ищцата се установява, че ответникът /въззивник пред настоящата инстанция/ й е превел със запис дължимата от него сума в размер на 61.86 лева, която сума последната е отказала да получи. При това положение искът за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2004 г. да 17.12.2004 г. е основателен до размера на 61.86 лева, представляваща дължима от ответника – работодател чиста сума /без удръжките за всички видове осигуровки/ за получаване. В останалата си част до пълния предявен размер от 70.16 лева, както и за периода от 03.11.2004 г. до 30.11.2004 г. включително, за който период е налице признание, че сумата е получена от ищцата, искът е неоснователен. Що се касае до обстоятелството, че ответникът /въззивник/ е превел с пощенски запис сумата от 61.86 лева, то този факт не освобождава длъжникът от задължението му да плати дължимата сума, доколкото не е налице хипотезата на чл.97, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД, при което последния се освобождава от задължението си. С оглед гореизложено и доколкото постановеният диспозитив е непрецизен – същия не формира сила на пресъдено нещо относно основанието за дължимостта на сумата, както и относно периода за който се дължи трудовото възнаграждение, следва да се отмени атакуваното решение, в частта, с която е осъден едноличния търговец Мюмюн Дурмуш Али да заплати на Гюлтен Осман Юсеин сумата в размер на 70.16 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2005 г., вместо което да се осъди едноличния търговец да заплати на Гюлтен Осман Юсеин сумата в размер на 61.86 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2004 г. до 17.12.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата си част, за разликата от 61.86 лева до 70.16 лева, както и за периода от 03.11.2004 г. до 30.11.2004 г. следва да се отхвърли като неоснователен. Що се касае до претендирата лихва за забава, която в случая е в размер на законната лихва, за периода от настъпване на падежа – 01.01.2005 г., до завеждане на иска – 21.07.2005 г., в размер на 29.84 лева, то видно от постановения диспозитив първоинстанционният съд не се е произнесъл по този иск, а е присъдил законна лихва, считано от 01.01.2005 г. Следва да се отбележи, че макар и в размер на законната лихва искането за обезщетение за забава представлява отделен иск, с посочен период и размер, по който съдът е следвало да се произнесе изрично с решението си. Непроизнасянето по този иск обаче представлява непълнота на решението, за която е съществувал специален ред за отстраняването й – този по чл.193 от ГПК. При този изход на делото – частична основателност на предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение, на ищцата се следват разноски съобразно уважената част от иска – или в размер на 44.08 лева. Ето защо следва да се отмени решението и в частта, с която едноличния търговец Мюмюн Дурмуш Али е осъден да заплати на Гюлтен Осман Юсеин направените по делото разноски, за разликата от 44.08 лева до 50 лева. В останала си част – относно присъдената държавна такса, решението е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 239 от 28.09.2005 г., постановено по гр.д.№ 246/ 2005 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден ЕТ “Мели – стил”, гр.Джебел, представляван от Мюмюн Дурмуш Али да заплати на Гюлтен Осман Юсеин от гр.Джебел сумата в размер на 70.16 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която “Мели – стил”, гр.Джебел, представляван от Мюмюн Дурмуш Али е осъден да заплати на Гюлтен Осман Юсеин от гр.Джебел направените по делото разноски, ЗА РАЗЛИКАТА от 44.08 лева до 50 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА едноличния търговец Мюмюн Дурмуш Али, с ЕГН **********, с наименование на фирмата “Мели Стил – Мюмюн Али” с.Люляково, общ.Кърджали, ул.”Партизанска” № 5 да заплати на Гюлтен Осман Юсеин от гр.Джебел, кв.”Надежда” 1, бл.”Чайка”, вх.Б, ап.30, с ЕГН **********, сумата в размер на 61.86 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2004 г. до 17.12.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 61.86 лева до 70.16 лева, както и за периода от 03.11.2004 г. до 30.11.2004 г., като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |