Р Е Ш Е Н
И Е № 260283
гр.Пловдив, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №68
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и обратни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът по главните
искове „СОЛМЕКС“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2,
представлявано от Б.П., чрез пълномощник адв.И.Д., съдебен адрес ***, твърди,
че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за
целта експлоатира фотоволтаична електроцентрала с обща мощност до 98 kW,
находяща се в ***. Твърди, че е сключил с ответника договор за изкупуване на
ел.енергия № ***/30.01.2013 г., в който е уговорено, че ответникът като купувач
изкупува произведената от ищеца ел.енергия по определена от ДКЕВР
преференциална цена. Според договора купувачът заплаща на продавача дължимата по
издадена от последния фактура сума в срок до десет работни дни от получаване на
фактурата, придружена с подписан от продавача протокол за количеството
произведена ел.енергия. Протоколът се изготвя от купувача на база измерени от
разпределителното предприятие количества произведена енергия. Поддържа, че с
решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа, подлежащи на заплащане от
производителите не ел.енергия, като целта на решението е била да се намали
преференциалната цена за изкупуване на ел.енергията. Това решение е отменено от
ВАС, като отмяната има обратно действие. След това целта за намаляване на
цената е постигната по друг начин. С решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР на основание
§17 ПЗР ЗИДЗЕ е установено т.нар. нетно специфично производство на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на ДКЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД ЗЕ. Според приетото в т.2.14 от
последното решение, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 до
200 kW нетното специфично производство на ел.енергия е 1 188 kWh. Позовавайки
се на това решение, ответникът е изкупувал по преференциална цена в размер
567,41 лв./ kWh (определена с решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР) само
произведената от ищеца ел.енергия до посоченото количество от 1 188 kWh, а
ел.енергията над този размер е изкупувана на по-ниски цени. Посоченото лимитно
количество е отчитано на годишна база, като обикновено електроцентралата е
достигала същото през месец септември на съответната година, след което
произведените количества са се купували на различна от преференциалната цена.
Твърди, че през месеците ноември и декември 2016 г.; септември, октомври,
ноември и декември 2017 г.; септември, октомври, ноември и декември 2018 г.;
както и през м.септември 2019 г. ищецът е произвел количества ел.енергия,
надхвърлящи т.нар.нетното специфично производство, които са били изкупени от
ответника на цена, по-ниска от преференциалната, като през последните години
ответникът дори отказвал да изкупува и насочвал останалата енергия да се
продава на дружество от групата на ЕВН, а именно „ЕВН Трейдинг Саут Ийст
Юръп“ЕАД. В справка по чл.366 ГПК посочва подробно и помесечно произведените
количества и единичната цена, при която същите са изкупени, варираща между
0,01185 лв/kWh до 0,096 лв/kWh, като за всеки от месечните периоди твърди, че
са издадени фактура и протокол по чл.4 от договора. Твърди по-нататък, че
решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което е определено нетно специфично
производство на ел.енергия, което да бъде изкупувано на преференциални цени, е
отменено в частта по т.2.14 и в тази насока е постановено окончателно решение
на ВАС по адм.д.№10757/2017 г. Поддържа, че отмяната на това решение на КЕВР
има обратно действие. Това налага цялото произведено от ищеца количество
ел.енергия през горепосочения период да бъде заплатено по преференциална цена в
размер 567,41 лв./ kWh. За същия период разликата между реално получената
(по-ниска от преференциалната) и дължимата (преференциална) цена на
произведената от ищеца ел.енергия се свежда до общата сума 40 818,19 лв., от
която по периоди се дължат: за м.ноември 2016 г. – 4 116,27 лв.; за м.декември
2016 г. – 4 150,46 лв.; за м.септември 2017 г. – 3 011,19 лв.; за м.октомври
2017 г. – 6 267,95 лв.; за м.ноември 2017 г. – 3 117,68 лв.; за м.декември 2017
г. – 3 625,14 лв.; за м.септември 2018 г. – 1 281,87 лв.; за м.октомври 2018 г.
– 5 914,34 лв.; за м.ноември 2018 г. – 2 521,10 лв.; за м.декември 2018 г. – 2
988,45 лв.; и за м.септември 2019 г. – 3 823,74 лв. Поддържа се, че ответникът
е изпаднал в забава да погаси всяко месечно вземане в горните размери, считано
от първо число на месеца, следващ този, през който е извършено частичното
плащане, като за периода от 01.01.2017 г. до 21.01.2020 г. се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяко закъсняло плащане, което
обезщетение е в общ размер 7 439,62 лв., уточнено по периоди в уточняващата
молба. Въз основа на изложените фактически твърдения, в исковата молба е
формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40
818,19 лв., представляваща разлика между дължима и реално платена цена за
произведената ел.енергия в периода от м.ноември 2016 г. до м.септември 2019 г.,
включително, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата 7 439,62 лв. – обезщетение за забава в
плащането на горното парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до
21.01.2020 г. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по главните
искове „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, оспорва исковете. Признава
сключването на сочения от ищеца договор, както и качеството на последния на
производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез посочената в исковата
молба ел.централа. Признава и, че цитираното от ищеца решение СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР е отменено с окончателно решение на ВАС в частта по т.2.14.
Възразява, че след отмяната на това решение е прието друго такова от КЕВР –
Решение №СП-2/06.03.2019 г., с което за обекти като този на ищеца е определено
нетно специфично производство в същия размер – 1 188 kWp, считано от 31.07.2015
г. На следващо място възразява, че договорът с ищеца не е бил действащ през
целия период, обхванат от исковата претенция. В тази връзка изтъква, че този
договор е обвързвал страните само за времето от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г.
През останалата част от исковия период ищецът е продавал произведената
електрическа енергия на трети лица – търговци на ел.енергия, като се е
възползвал от възможността, дадена с чл.31, ал.12 ЗЕВИ. В този период
ответникът не е имал задължение и не е изкупувал ел.енергия от ищеца. За първия
период, обхванат от действието на договора, ответникът признава, че е закупувал
ел.енергия от ищеца на по-ниска от преференциалната цена, но за това си
действие се позовава на чл.31, ал.5, т.1 и т.2 ЗЕВИ, въз основа на които
разпоредби твърди, че е закупил ел.енергията по т.нар.цена за излишък на
балансиращия пазар. Дори да се приеме, че през същия период липсва решение на
КЕВР за определяне на нетно специфично производство, то нетното специфично
производство се прилага по силата на закона. Развива подробни съображения в
тази насока. Поддържа, че на изкупуване по преференциална цена, изчислена по
реда на чл.31, ал.11 ЗЕВИ, подлежи само количеството произведена ел.енергия до
размера на определеното НСП, а количествата над този размер се изкупуват по
цена за излишък. Изтъква, че по силата на последните изменения в чл.31, ал.5
ЗЕВИ (ЗИД ЗЕ, обн.ДВ, бр.26/2015 г.) са променени условията на договора, като
са предвидени различни цени за изкупуване преди достигане на НСП и след този
момент, като тези условия са задължителни за страните по аргумент от чл.30 на
договора. Изтъква, че цената на изкупуване е посочена от самия производител в
издадените от него фактури, което означава, че и двете страни по договора са
съгласни, че НСП се прилага по отношение обекта на ищеца. Поддържайки, че т.нар.
НСП произтича от закона, счита, че същото може да се определи и да се прилага и
при липса на решение на КЕВР в тази насока. Позовава се на §1, т.29 ДРЗЕВИ и
счита, че НСП следва да се определи въз основа на два компонента: усреднената
стойност на средногодишно производство от 1 kW инсталирана мощност на групата
ФЕЦ, в която попада ищеца и усреднената стойност на собствените нужди на същата
група. Първият компонент е определен с решение №Ц-18 на КЕВР и е в размер 1 250
kWh. Вторият компонент счита, че може да бъде изчислен от електроинженер и
зависи от техническите спецификации на конкретния обект на производство. Въз
основа на свои изчисления в тази насока счита, че за да покрият собствените си
нужди, ФЕЦ като тази на ищеца имат нужда средно от 98 kWh ел.енергия за всеки
kW инсталирана мощност. НСП се получава като от средногодишното производство 1
250 kWh се извадят собствените нужди на обекта – 62 kWh, при което се получава
1 188 kWh за 1 kW инсталирана мощност, а за цялата инсталирана мощност на
обекта на ищеца в годишен размер НСП е 116 424 kWh. Произведените от ищеца
количества ел.енергия, надвишаващи последната стойност, поддържа, че следва да
се заплащат по цена за излишък. Тъй като законодателят е съобразил, че тази
цена е ниска, същият е дал възможност на производителите да продават ел.енергия
по свободно договорени цени – чл.35, ал.12 ЗЕВИ. За по-голямата част от
процесния период ищецът се е възползвал от тази възможност, като е продавал
ел.енергия на свободно договорени цени по договор с избран от него търговец. За
този период ищецът не е бил част от балансиращата група на ответното дружество,
поради което последното му се дължи цена за произведена ел.енергия. По
изложените съображения се иска отхвърляне на исковете. Претендират се деловодни
разноски.
В допълнителната искова
молба ищецът „СОЛМЕКС“ЕООД признава за приемането на Решение №СП-2/06.03.2019
г. на КЕВР, цитирано от ответника. Възразява, обаче, че решението е оспорено от
него по административен ред с искане да бъде обявено за нищожно, евентуално да
бъде отменено като незаконосъобразно. Излага подробни съображения относно това
защо счита решението за нищожно или незаконосъобразно, в това число относно
приетото с него обратно действие. По изложените съображения счита, че решението
не може да бъде прилагано в отношенията между страните. Поддържа, че настоящият
съд може да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на същото решение.
Оспорва тезата на ответника, че НСП може да бъде определяно по друг начин,
освен с решение на КЕВР. Изтъква, че договорът за изкупуване на ел.енергия е
действащ между страните за целия претендиран в исковата молба период от време.
Изтъква, че основание за плащане не са издадените фактури, а сключеният между
страните договор. Поради липса на валидно решение на КЕВР, определящо
т.нар.нетно специфично производство през процесния период, цялата произведена
от ищеца електроенергия е следвало да бъде изкупена от ответника на
преференциална цена. Нормата на чл.31, ал.12 ЗЕВИ не следва да намери
приложение в отношенията между страните.
В отговор на
допълнителната искова молба ответникът възразява, че при иницииран пряк съдебен
контрол относно валидността и законосъобразността на оспорения от ищеца
административен акт, настоящият съд не е компетентен да извърши инцидентен контрол
по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Поддържа възражението си, че за част от исковия
период ищецът е продавал ел.енергия на трето лице. Поддържа, че чл.31, ал.12
ЗЕВИ е приложим, когато производителят избере да продава електроенергия на
свободни цени, а ищецът е сторил именно това.
Приети са за съвместно
разглеждане обратни искове, предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД
против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8, за заплащане на сумата 9 920,07 лв. –
неплатен остатък от цената на продадена в периода от 01.11.2016 г. до
31.12.2016 г. електроенергия, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 19.06.2020 г., до окончателното плащане, както и за сумата 3 368,77 лв.
– неустойка за забава в плащането на горното парично задължение за периода от
28.01.2017 г. до 19.06.2020 г. Исковете са основани на разпоредбата на чл.94
ЗЕ, според която крайните снабдители (в случая „ЕВН ЕС“ЕАД) продават на
обществения доставчик (НЕК) количествата ел.енергия, която са закупили по чл.31
ЗЕВИ по цената, по която са я закупили. От приемане на разпоредбата, която
съществува от 05.07.2013 г., ищецът по обратните искове твърди, че е започнал
да продава закупената от него ел.енергия на ответника по същите. На 01.11.2016
г. между тях е сключен и писмен договор за продажба на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на
производство. По силата на посочения договор ищецът е продал на ответника
цялата произведена и закупена от ищеца по главните искове електроенергия за
периода, в който договорът с последния е бил действащ, както следва: за целия
м.ноември 2016 г. – 7 409,22 kWh при цена 0,01185 лв./kWh, или 105,36 лв. с
ДДС; за м.декември 2016 г. – 7 472,52 kWh при цена 0,01198 лв./kWh, или 107,42
лв. с ДДС; за периода от 11,00 ч. на 12.09.2017 г. до 23,59 ч. на 14.09.2017 г.
– 1 051,17 kWh по 0,01446 лв./kWh, или 18,24 лв. с ДДС; за периода от 16,00 ч.
на 10.09.2019 г. до 23,59 ч. на 12.09.2019 г. – 951,51 kWh по 0,00971 лв./kWh,
или 11,09 лв. с ДДС. В случай, че се приеме тезата на ищеца по главните искове,
че за посочените периоди посоченото количество електроенергия е следвало да
бъде закупено при преференциална цена от 567,41 лв./мWh без ДДС, то за същите
периоди общественият доставчик дължи на крайния снабдител сумата в общ размер 9
920,07 лв., представляваща разлика между платена и дължима цена, която разлика
е уточнена по периоди в исковата молба. Съгласно чл.11 от договора, при
забавено плащане общественият доставчик дължи на крайния снабдител неустойка в
размер на законната лихва върху неплатената сума до датата на окончателното
плащане, като забавата настъпва от деня, следващ този на падежа за плащане.
Така за периода от 28.01.2017 г. до 19.06.2020 г. се дължи неустойка в общ
размер 3 368,77 лв., уточнена по периоди в исковата молба. Въз основа на
изложените обстоятелства, е формулиран петитум на осъдителни искове за горните
суми, които се претендират, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД е депозирало отговор на искова молба, в
който взима становище, както по главните искове, така и по обратните искове на
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД. Възразява, че преференциална
цена се дължи само за количествата до размера на нетното специфично
производство, а надхвърлящите го счита, че следва да се заплащат по цена за
излишък на балансирания пазар. Позовава се на чл.31, ал.5 и §1, т.29 ЗЕВИ.
Поддържа, че ако цялото произведено количество електроенергия се заплаща по
преференциална цена, производителят ще генерира допълнителни приходи и
възвръщаемост в повече от приходите, необходими за покриване на разходите му,
включително инвестиционните и възвръщаемостта, което е в противоречие с
посочените разпоредби. Позовава се и на мотивите към проекта на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката в частта досежно чл.31, ал.5
ЗЕВИ. Поддържа, че отмяната на т.2.14 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. няма за
последица отпадане на нетното специфично производство за обекта на ищеца, тъй
като с чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ са изчерпателно посочени обектите, които са
изключени от приложението на НСП, като в изключенията не попадат фотоволтаичните
електрически централи като тази на ищеца по главните искове. Посочва, че след
отмяната на горното решение е прието друго такова – Решение №СП-2/06.03.2019
г., с което КЕВР е установила, считано от 31.07.2015 г., НСП за обектите като
този на ищеца в размер 1 188 kWp. Това решение има обратно действие и незабавно
изпълнение, поради което е приложимо в настоящия казус. Посочва, че това
решение е обжалвано и понастоящем е постановено решение на Адм.съд София град,
с което жалбата е отхвърлена. Отделно от това, в отговора на НЕК се възразява,
че продадените на свободния пазар количества електрическа енергия са изключени
от задължителното изкупуване, като в тази връзка се позовава на чл.1, ал.1 от
договора за изкупуване на главния ищец. По иска за неустойка за забава
възразява, че главниците, върху които такава се претендира, не са изискуеми,
същите не са фактурирани от крайния снабдител и за тях не тече срок за плащане.
По изложените съображения моли главните искове да бъдат отхвърлени, а обратните
– оставени без разглеждане, а в случай, че главните искове бъдат уважени –
обратните такива да се отхвърлят като неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от представените доказателства, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници. С разрешение от 29.06.2012 г.
на същия е разрешено ползването на фотоволтаична електроцентрала с обща
мощност до 98 кWp в УПИ 017062, ***.
Установява се, че на 30.01.2013
г. между страните по главните искове – ищецът като продавач и ответникът като
купувач, е сключен договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници. В чл.1 от договора е уговорено, че продавачът ще
произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез горепосочения
обект, а купувачът ще изкупува количеството произведена и доставена от
продавача активна ел.енергия, с изключение на количествата, които продавачът
ползва за собствени нужди или продава по свободно договорени цени по реда на
гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Уговорен е 20-годишен срок на
действие на договора – чл.3, ал.1. В чл.4 е уговорено отчитането на
произведената енергия да се извършва със средства за търговско измерване,
собственост на разпределителното предприятие, съответно на база информацията,
предоставена от средствата за измерване, купувачът да съставя протокол,
съдържащ данни за количеството произведена през отчетния период ел.енергия
според показанията на електромера, който протокол се изпраща на продавача не
по-късно от три работни дни след края на отчетния период. В чл.5 е уговорено,
че произведената ел.енергия се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална
цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в
съответствие с вида на енергийния обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до
5-то число на месеца да издава и предоставя на купувача фактура за дължимите
суми през предходния месец. Съответно купувачът да заплаща на продавача
дължимите суми по представената фактура в срок до 10 работни дни от получаване
на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за
количеството произведена електрическа енергия. Според чл.30 от договора, в
случай, че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган
се променят условията, при които се сключва настоящият договор (срок,
преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за страните, то те
ще се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение.
Страните не спорят, че
преференциалната цена за електрическа енергия, произвеждана от обекти с
характеристиките на този на ищеца, е определена от ДЕКВР с Решение Ц-18/20.06.2011
г. и е в размер 567,41 лв./МWh без ДДС.
С оглед изменението на
разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, считано от 24.07.2015 г., е прието
Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т.2.14 от което е определено нетно
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение Ц-18/28.06.2011 г., в размер 1 188 kWh за фотоволтаични електрически
централи с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW. Няма спор, че Решение
№СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т.2.14 е отменено с влязло в сила
съдебно решение.
Установява се, че след
отмяната на горното решение е прието Решение №СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с
което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена в Решение Ц-18/20.06.2011 г. по т.14 за фотоволтаични
електрически централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp.
С решение от 19.12.2019
г. по адм.д.№3661/2019 г. на Административен съд – София-град са отхвърлени
жалбите, подадени против горното решение. Решението е влязло в сила на
14.06.2021 г., когато с окончателно решение на ВАС по адм.д.№4746/2020 г. е
оставено в сила.
Представени са като
доказателства по делото петнадесет на брой фактури, издадени от ищцовото
дружество, за продажба на произведена от последното ел.енергия по месеци в
периода от ноември 2016 г. до декември 2018 г. От тях с получател ответното
дружество са следните фактури: ф-ра №**********/01.12.2016 г. на стойност 105,36
лв. за произведена ел.енергия през м.ноември 2016 г. (ед.цена 0,011850 лв.);
ф-ра №**********/02.01.2017 г. на стойност 107,42 лв. за произведена ел.енергия
през м.декември 2016 г. (ед.цена 0,01198 лв.); ф-ра №**********/30.09.2017 г.
на стойност 4 366,81 лв. за произведена ел.енергия през м.септември 2017 г.
(ед.цена 0,56741
лв.); .) с дебитно известие към нея №**********/01.10.2017 г. на стойност 18,24
лв.; .); ф-ра №**********/30.09.2019 г. на стойност 3 481,79 лв. за
произведена ел.енергия през м.септември 2019 г. (ед.цена 0,56741 лв.); и ф-ра
№**********/01.10.2019 г. на стойност 11,09 лв. за произведена ел.енергия през
м.септември 2019 г. (ед.цена 0,00971 лв.). Останалите десет на брой издадени от
ищеца фактури за продажба на ел.енергия са с получател трети за спора лица –
„ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ЕАД, ЕИК *********, и „ЕНЕРДЖИ МТ“ЕАД, ЕИК
*********. Същите касаят периодите: октомври, ноември и декември 2017 г.; септември,
октомври, ноември и декември 2018 г. Установява се, че с третите лица,
получатели по посочените фактури, ищецът е сключил договори за покупко-продажба
на електрическа енергия, съответно от 10.07.2017 г. и 30.04.2019 г.
Прието е по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че годишното
нетно специфично производство на електрическа енергия на ФтЕЦ „СОЛМЕКС-10-ДУВАНЛИИ“
е 116 424 kWh
(98 kWp,
колкото е инсталираната мощност на централата, * 1 188 kWh, колкото е определеното
от КЕВР НСП за 1 kWp). Годишното НСП е достигнато за 2016 г. на 13.09.2016 г.
в 17,00 ч.; за 2017 г. – на 13.09.2017 г. в 11,00 ч.; за 2018 г. – на 25.09.2018
г. в 13,00 ч.; за 2019 г. – на 10.09.2019 г. в 16,00 ч. Според експертизата от
0,00 ч. на 15.09.2017 г. до 23,59 ч. на 31.12.2017 г., както и от 0,00 ч. на 25.09.2018
г. до 23,59 ч. на 31.12.2018 г. ищецът е продавал ел.енергия на друг купувач –
„ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ЕАД. А от 0,00 ч. на 13.09.2019 г. до 23,59 ч. на
30.09.2019 г. ищецът е продавал ел.енергия на „ЕНЕРДЖИ МТ“ЕАД. На вещото лице
по техническата експертиза е поставена задача да изчисли нетното специфично
производство на типа ФЕЦ като процесната. На този въпрос експертизата е
отговорила на база определението, дадено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ, като от
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени са изчислени и
приспаднати собствените нужди на централата. Така НСП е определено на 1 187,5
kWh
от 1 kW
инсталирана мощност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
възникнало и съществува правоотношение по продажба на електрическа енергия от
възобновяеми източници, по отношение на което приложими са специалните
разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В договора е
уговорено ответникът да изкупува цялото количество произведена от ищеца
електроенергия, с изключение на тази, която е необходима за собствените нужди
на последния и тази, която ищецът има право да продава на трети лица на
свободния пазар на електрическа енергия. През процесния период – ноември 2016
г. до септември 2019 г., ищецът е продавал електрическа енергия и на трети лица,
което се установява от приложените по делото фактури, както и представените от
самия ищец договори за продажба на електрическа енергия, сключени със същите
лица. Установява се, че ответникът е изкупувал цялото произведено от ищеца
количество електрическа енергия през ноември и декември 2016 г., както и част
от произведеното от ищеца количество електроенергия през месеците септември
2017 г. (според техническата експертиза – от 11,00 ч. на 13.09.2017 г. до 0,00
ч. на 15.09.2017 г.) и септември 2019 г. (отново според експертизата – от 16,00
ч. на 10.09.2019 г. до 0,00 ч. на 13.09.2019 г.) През останалата част от
процесния период произведеното от ищеца количество електрическа енергия е изкупувано
от трети лица. С доклада по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че
цялото произведено от него количество електроенергия през процесния период е
продадено на ответника. От доказателствата по делото това не се установява,
напротив – доказва се, че през по-голяма част от периода трети лица са
изкупували произведената от ищеца електроенергия. Което е достатъчно, за да
обоснове извод, че за същия период ответникът не дължи заплащане на цена по
договора, тъй като няма качеството на купувач на същата енергия. В самия
договор изрично е уговорено, че ответникът не дължи заплащане на цена за
количествата, необходими за собствени нужди на производителя, както и за тези,
изкупени от трети лица на свободния пазар на електроенергия, поради което в тази
й част исковата претенция е неоснователна.
През останалата част от
исковия период, а именно – след достигане на т.нар.НСП през 2016 г., или за
месеците ноември и декември 2016 г.; от 11,00 ч. на 13.09.2017 г. до 0,00 ч. на
15.09.2017 г. и от 16,00 ч. на 10.09.2019 г. до 0,00 ч. на 13.09.2019 г., процесният договор валидно обвързва страните
като продавач и купувач, поради което ответникът дължи заплащане на цена за
изкупеното от него количество електрическа енергия, произведена от ищеца.
Въпросът е каква цена се дължи – дали т.нар.преференциална цена, определена от
ДКЕВР/КЕВР, или т.нар.цена за излишък, каквато няма спор, че е заплащал
ответникът и е сравнително по-ниска от преференциалната. За последната няма
спор, че по отношение фотоволтаични ел.централи с характеристиките на тази на
ищеца е в размер 567,41 лв./МWh без ДДС и е определена с Решение Ц-18/20.06.2012
г. на ДКЕВР. В тази връзка ценообразуването в самия договор е уредено в чл.5,
според който се заплаща определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида
на енергийния обект. Или в договора е уговорено цената да се определя от
административен орган съобразно приложимото законодателство. Приложимото
законодателство е ЗЕВИ, като принципно следва да намери приложение законът,
действащ към момента на възникване на материалното правоотношение. В самия
договор, обаче, е уговорено, че ако по силата на нормативен акт се променят
условията, при които същият е сключен, и новите условия са задължителни за
страните, то те ще се прилагат в отношенията помежду им, без да е необходимо
допълнително споразумение. При тълкуване на клаузата на чл.30 от договора
следва да се направи извод, че страните са обвързали правоотношението не само с
действащото към момента на сключването му законодателство, но и с евентуални
промени в същото, които са задължителни за тях. ЗЕВИ, както и промените в
същия, са задължителни са субектите, до които последният се отнася – за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, за крайния
снабдител и обществения доставчик, в това число за страните по делото, в
качеството им на производител за ищеца и краен снабдител за ответника.
Следователно, спрямо процесното правоотношение следва да намерят приложение и
измененията на условията в договора, настъпили по силата на закона и промените
в същия след сключването му. Страните изрично са уговорили при настъпили такива
промени да не се сключва допълнително споразумение, а същите да се считат обвързани
от променените условия по силата на закона. Така договореностите относно
ценообразуването следва да се считат променени с изменението на законодателните
разпоредби, касаещи същото, в това число с изменението в чл.31, ал.5 ЗЕВИ със
ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), според което общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална
цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. За целия
процесен период в сила е горепосочената разпоредба, която, както се каза
по-горе, следва да се счита за част от съдържанието на договора по силата на
чл.30 от същия. Или с договора ответникът е обвързан да заплаща на ищеца
преференциална цена до достигане на т.нар.нетно специфично производство,
респективно цена за излишък – за количествата, надхвърлящи последното. В §17
ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е предвидено, че Комисията
за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение
№СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена 567,41 лв./МWh в Решение Ц-18/20.06.2011
г. на КЕВР. От техническата експертиза се установява, че количествата
произведена от ищеца електроенергия са заплащани по преференциална цена до
достигане на определеното с горното решение нетно специфично производство, а за
разликата над него количествата, изкупени от ответника, са заплатени по цена за
излишък, по размера на която спор между страните не съществува. Процесното
правоотношение е сложно с гражданскоправни и административноправни елементи, в
частност като административноправен елемент е регламентирано определянето на
преференциална цена и на т.нар.НСП от административен орган с административен
акт. Съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно
тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен
срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението.
Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е
недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения
за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за
независимост на оператори на преносни мрежи. В посочената разпоредба е
предвидено предварително изпълнение на решенията на КЕВР, като спиране на
изпълнението им, освен на изчерпателно изброените основания, е недопустимо.
Това означава, че за процесния казус е без значение обстоятелството, че горното
решение е обжалвано, тъй като същото е било приложимо през процесния период от
време и валидно е определяло ценообразуването и т.нар.нетно специфично производство,
до което се дължи заплащане на преференциална цена. Независимо от това, следва
да се вземе предвид и, че в хода на настоящото производство оспорването по
административен ред на Решение №СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР е приключило и
същото е стабилизирано с окончателно решение на ВАС, като жалбите против
администивния акт са отхвърлени. Ето защо съдът намира, че следва да се
съобрази със същия акт. При това положение се налага извод, че ценообразуването
и заплащането на изкупените от ответника количества електроенергия е извършено
съобразно изискванията на закона и договора, поради което вземане за
допълнителна цена в полза на ищеца не възниква и за периодите, в които същият е
продавал електроенергия над НСП на ответника.
За пълнота следва да се
изтъкне и следното: В §1, т29 ДР ЗЕВИ е дадено определение на понятието „нетното
специфично производство на електрическа енергия“. Според закона това е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди. Ръководейки се от това определение, техническата
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните, е достигнала до извод, че НСП за централата на ищеца
е в размер 1 187,5 kWh от 1 kW инсталирана мощност, което е приблизително равно и
по-малко от това, определено от КЕВР. При това положение, дори да се игнорира
решението на КЕВР, което ищецът счита за незаконосъобразно, то ценообразуването
е съобразено със закона – чл.31, ал.5 ЗЕВИ и с договора – чл.30, тъй като по
преференциална цена е заплащано до достигане на нетното специфично производство
така, както същото е определено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ. Ето защо съдът намира, че
исковете на „ЕНЕРЖИ ГРУП-БГ“ООД за присъждане на разликата между
преференциалната цена и цената за излишък, по която е платена произведената от
ищеца през сочения от него период електрическа енергия, са недоказани по своето
основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Неоснователни са и следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава,
които са обусловени и следват съдбата на главните.
При отхвърляне на
главните искове не възниква процесуално условие за разглеждане на обратните
искове, предявени като евентуални, поради което по същите съдът не дължи
произнасяне.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от ответната страна искане, на същата следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, в това число юрисконсултско възнаграждение
в размер 300 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер 500 лв., общо 800 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОЛМЕКС“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2, представлявано от Б.П. , против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, искове за заплащане на сумата 40818,19 лв., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 27.01.2020 г., до окончателното плащане, представляваща сбор
от разликата между дължимата преференциална цена в размер 567,41 лв./МWh без
ДДС за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW и реално платената цена
за произведеното и продадено количество електрическа енергия от „СОЛМЕКС“ЕООД в
периода от м.ноември 2016 г. до м.септември 2019 г., включително, по договор от
30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, която по периоди е, както следва: за м.ноември 2016 г.
– 4 116,27 лв.; за м.декември 2016 г. – 4 150,46 лв.; за м.септември 2017 г. –
3 011,19 лв.; за м.октомври 2017 г. – 6 267,95 лв.; за м.ноември 2017 г. –
3117,68 лв.; за м.декември 2017 г. – 3 625,14 лв.; за м.септември 2018 г. – 1
281,87 лв.; за м.октомври 2018 г. – 5 914,34 лв.; за м.ноември 2018 г. – 2
521,10 лв.; за м.декември 2018 г. – 2 988,45 лв.; и за м.септември 2019 г. – 3
823,74 лв.; както и кумулативно съединения иск за сумата 7 439,62 лв. –
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от
01.01.2017 г. до 21.01.2020 г., като неоснователни.
Решението е постановено
при участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8, като трето лице-помагач на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „СОЛМЕКС“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Капитан
Райчо“ №56, ет.2, представлявано от Б.П. , да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, сумата
800 лв. (осемстотин лева) – деловодни разноски в производството по т.д.№68/2020
г. по описа на ОС Пловдив, Търговско отделение, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: