№ 1442
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100515203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №20198246 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. №
45033/2020 г. на Софийски районен съд, 25 състав, е признато за установено
по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от И. Н. И.,
ЕГН:**********, срещу "ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *******, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1242,86 лв., начислена по партида за
имот на адрес гр. София, общ. Панчарево, ул.“******* по фактури, издадени в
периода от 17.09.2015 г. до 16.01.2016 г., както и не дължи сумата от 579,65
лв. - лихва за забава по всяка фактура от датата на изискуемост до
17.09.2020г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - “ЧЕЗ Електро България” АД с актуално наименование
„Електрохолд Продажби“ ЕАД. Изложените доводи във въззивната жалба са
за неправилност на решението поради неправилна преценка на установената
по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че процесните количества електрическа енергия са реално
доставени и отчетени от съответния електромер в обекта на ответника.
Оспорва се изводът на съда, че не е доказано по делото, че през процесния
период в доставената електрическа енергия е отчитана от твърдения от "ЧЕЗ
Електро България" АД електромер. Изтъква се, че към момента на издаване на
процесните фактури сумите са били дължими, поради което последващото им
1
погасяване по давност не следва да води до уважаване на отрицателните
установителни искове. Моли се да се уважи въззивната жалба, предявените
искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените в
първоинстанционното и въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната жалба - от И. Н. И., действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на обжалваното
решение на районния съд. Претендира се присъждане на сторени съдебни
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
По въззивната жалба срещу решение № 161100 от 27.07.2020 г.:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че при наличие
на неяснота за това кое СТИ е било монтирано на адреса и е отчитало
потреблението, не може да се приеме, че подаваните от разпределителното
дружество изходни данни за потреблението, са установявали реалното
потребление в имота. При липса на установяване на реалното потребление за
"ЧЕЗ Електро България" АД не е възникнало вземане за стойност на такова,
вписано в процесиите фактури. Освен това в разглеждания случай дори да се
приеме, че потреблението в имота за процесния период е установено, то
вземанията на "ЧЕЗ Електро България" АД за неговата стойност за периода на
2
потребление от 17.09.2015 г. до 16.01.2016 г., са погасени по давност съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и следователно недължими и на това основание, както
твърди ищеца. Предвид изложеното районният съд е уважил предявените
искове като основателни.
Изложените фактически и правни аргументи от районния съд, въз
основа на които е отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани
са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото
доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди.
В случая същественото е, че районният съд обосновано е заключил, че
за да възникне вземане на "ЧЕЗ Електро България" АД за стойност на
потребена ел. енергия, следва да е извършен отчет на потреблението въз
основа на конкретно средство за търговско измерване (СТИ). Отношенията
между тях се уреждат от действащия към исковия период ЗЕ и от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД (ОУ), одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-059 от 07.11.2007г.,
влезли в сила от 26.11.2007г., изменени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ потребител на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Съгласно чл. 8 от ОУ продажбата на ел.енергия започва с
поставяне под напрежение на електрическите съоръжения на границата на
собственост. Видно от чл. 13, ал. 1 от ОУ потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени с ОУ, като за реда и начина на отчитане на
потреблението е препратено към Общи условия на договорите за използване
на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
Видно от чл. 18 от последните използваната електрическа енергия от
потребителя се измерва със средство за търговско измерване, вписано в
регистъра на одобрените в страната типове средства за търговско измерване,
като за всяко СТИ електроразпределителното предприятие регистрира
индивидуален номер. В случая във фактурите, издадени за процесния период,
е посочено, че потреблението на адрес: гр. София, общ. Панчарево, ул.
“*******, е измервано от СТИ с фабричен №50499102. Съответно от
констативният протокол № 0923610 от 22.03.2012 г. се установява, че това
СТИ е следвало да е монтирано на адреса на посочената дата на съставяне на
протокола. В мотивите на решение №163822 от 5.07.2017 г. по гр. д. №5267
по описа за 2016 г. на СРС, 90 състав, обаче е вписана проверка към периода
14.12.2012г.- 11.07.2013г., т.е. след като на адреса би следвало да е
монтираното сочено СТИ с фабричен №50499102, от която е установено на
място наличие на СТИ с фабричен №2255313, произведен през 2008г.
Основателно е съобразено обстоятелството, че малко след съставянето на КП
№ 0923610 от 22.03.2012 г. е констатирано наличие на адреса на различно
СТИ, което внася съмнение в достоверността на вписаните данни в регистъра
3
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В случая не се доказва, че именно СТИ
с фабричен №50499102 е отчитало доставяното количество електрическа
енергия за процесния период в процесния обект, поради което отрицателните
установителни искове правилно са уважени. Също така безспорно се
установява и че процесните вземания на "ЧЕЗ Електро България" АД за
периода от 17.09.2015 г. до 16.01.2016 г. са погасени по давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД, което също води до тяхната недължимост, съответно до
основателност на предявените от И. Н. И. искове.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във
въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от
приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе
бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и
липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният
съд не намира за необходимо да ги обсъжда по-детайлно.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273
ГПК, въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска
защита на въззиваемия – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20198246 от 14.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 45033/2020 г. на Софийски районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с предишно наименование
“ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК:*******, да заплати на И. Н. И.,
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от
400 лв. – разноски за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4