№ 741
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Рени Ковачка
Капка Павлова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000913 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 260816 от 21.05.2021г.,постановено по гр.д.№ 919/2020г.по описа на
СГС „Пуерто“ ООД е осъдено да заплати на Н. Т., германски гражданин сумата от 600лв. –
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушение на авторските права на
ищеца върху фотографията „Залез от замъка Ептапиргио“,направена в Солун, Гърция и
разгласена на авторския сайт на ищеца “Sumfinity“, извършено от ответника в периода
17.09.2018г.-11.02.2020г., чрез използване на фотографията на сайта https;//puerto.bg с цел
реклама на туроператорска дейност без разрешение и съгласие на автора и без да го посочи
за такъв , ведно със законната лихва от 21.05.2021г. до окончателното плащане, на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 102,34 лв., представляваща обезщетение забавеното
плащане за периода 17.09.2018г.- 20.05.2021г., както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата от 28,09лв. представляващи държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Претенциите са отхвърлени за разликата до 3686,44лв. за иска по чл.95,ал.1 от ЗАПСП и за
разликата до 599,87 по иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД като неоснователни.
Против така постановено решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна
жалба от ищеца. Поддържа, че съдебният акт в тази му част е постановен при нарушение на
материалния закон и е необоснован. Излага доводи, че пропуснатите ползи са по- висок от
присъдения размер,тъй като увреденото лице живее в Германия и обезщетението следва да
бъде съобразено с равностойната цена, на която ищецът би продал своето произведение. По
1
отношение на твърдението, че ищецът е претъпял неимуществени вреди се посочва, че
такива са били доказани в хода на процеса. На следващо място жалбоподателят счита, че по
делото е установено, че имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски в размер
на 420лв. е пряка и непосредствена последица от нарушението, извършено от ответника,
поради което е дължимо. В подкрепа на тезата си се позовава на норми от правото на ЕС и
на практика на Съда на ЕС .
Моли се решението да бъде отменено в атакуваната му част и въззивният съд да уважи
претенциите в пълния им предявен размер.
Ответната страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва и моли решението в
отхвърлителната му част да бъде потвърдено.
Отговорът съдържа и насрещна въззивна жалба против решението в осъдителната му
част. Изложени доводи, че същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. Това нарушение се изразявало в обстоятелството, че съдът не е изследвал
представените гласни и писмени доказателства относно това доколко ищецът е доказал
авторството на процесната фотография. Изтъква се, че презумпцията за авторство в случая е
силно разколебана, доколкото в публикуваната в платформата снимка липсват
идентификационните знаци на нейния автор и това правело неприложима презумпционната
предпоставка по смисъла на чл.6 от ЗАПСП. Относно тези обстоятелства в решението
липсвали мотиви.
Освен това решението било материално незаконосъобразно. Процесната фотография
нямала художествен характер. Тя представлявала снимка на обществено място и поради
това по аргумент от чл. 24,ал.1,,т.7 от ЗАПСП можела да се използва свободно за целите на
информацията. Случаят бил именно такъв. Въпросната снимка била използвани с цел да
информира потребителя за дадена туристическа услуга. Жалбоподателят счита, че снимката
въобще не е обект на авторското право, тъй като представлява пейзажна фотография, липсва
елементът оригиналност и няма индивидуален отпечатък на нейния автор.
Моли се решението да бъде отменено в атакуваната му част, включително за
присъдените лихви за забава върху главниците и въззивният съд да постанови ново, с което
да отхвърли всички предявени искове.
Ищецът е подал отговор на насрещната въззивна жалба, с който я оспорва.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Н. Т., гражданин на Германия, с която на основание чл. 95 ЗАПСП се
претендира „Пуерто“ ООД да му заплати сумата от общо 3686,44лв., представляваща
обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху фотография „Залез
от замъка Ептапиргио“, извършено от ответника в периода от 17.09.2018г. до 11.02.2020г.
за визуално представяне на фотографията „Залез от замъка Ептапиргио“ във връзка с
търговската дейност на „Пуерто“ ООД. Тя била налична на сайта на това дружество още към
2
17.09.2017г. като това обстоятелство ищецът установил чрез проверка с помощта на
приложението Wayback. Проверката от Тринкхаус била направена на 02.02.2019г. Към този
момент фотографията се е намирала на сайта на ответника, както и на 11.02.2020г.
Последната дата се установявала от нотариалн заверен препис от електронен документ,
който ищецът представя. Ползването се осъществявало без разрешение и съгласие на
автора.
Така ответникът нарушил правата на ищеца по чл.18, ал.1 вр. ал. 2, т. 1- 3 и т.6 и
чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като
автор на произведението - чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП. В резултат на това действие Н. Т.
претъпял имуществени и неимуществени вреди, за които претендира обезщетение. С
нотариална покана от 30.03.2020г. ответното дружество било поканено да заплати
обезщетение за тези вреди, но това не било сторено. Поради това претенцията е предявена
по съдебен ред. Моли са да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи от неполучено
възнаграждение, претърпяна загуба, която се изразява в разноските, които е направил за
извънсъдебно уреждане на спора и за неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнение
и стрес.
Тъй като ищецът бил гражданин на Федерална република Германия,то същият
счита, че обезщетението за пропуснати ползи следва да се определи като се вземе предвид
какво възнаграждение би получил за ползването на фотографията именно там. Съгласно
ежегодният сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии във ФР
Германия за онлайн употреба на подстраница за посочения период се дължали 310 евро, за
употреба на 3 езика – 232 евро и в онлайн магазин – 165 евро. За непосочване на източника
се дължала надбавка от 100% - 707 евро. Претендират се също обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500лв. като искът е предявен частично от пълния му
размер от 1000лв. и обезщетение за претъпени имуществени вреди в размер на 420лв.
Последните се формират от заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за доброволно
уреждане на спора, както и нотариална такса за заверка на препис от електронен документ.
Общо сумата е в размер на 3 686,44 лв.
Претендира се и законна лихва върху тези обезщетения, считано от момента на
извършване на нарушението до датата на подаване на исковата молба в размер на 468,76 лв.
върху обезщетението за имуществени вреди /пропуснати ползи и вреди/ и 131,11лв. върху
обезщетението за неимуществени вреди.
Ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и моли
същите да бъдат отхвърлени. Посочва, че не е доказано ищецът да е автор на процесната
фотография, но дори да се установи този факт, то последната не представлявала
произведение, което е резултат от творческа дейност. Развити са подробни съображения в
тази насока. Поддържа, че в интернет пространството са достъпни множество снимки,
които са заснети под сходен ъгъл и в идентична перспектива. Нямало и оригинална идея
при осъществяване на заснемането.
На следващо място ответникът поддържа че фотографията е била изложена на
3
публично място и е използвана с информационна цел и в този смисъл е налице хипотезата
на чл. 24,ал.1,т.7 от ЗАПСП за свободно използване на произведение. Освен това тя
възпроизвеждала обществено място и не се използва за рекламиране на екскурзии до Солун,
а се намира в секция transfers, която се отнася до предоставянето на услуга, свързана с
превоз на лица до конкретно местоположение, което в случая е гр.Солун. Използването на
фотографията не било рекламна дейност, тъй като става въпрос за дейност на притежателя
на сайта и всъщност било content marketing , което представлява маркетингов подход , който
се опитва да привлече клиенти чрез разпространение на информационно съдържание,
потенциално полезно за целевата аудитория, а не чрез рекламиране на продукти по
традиционния начин, т.е информационният материал не е реклама.
По делото са представени като доказателства копия от разпечатани електронни
документи - страници от сайта https;//puerto.bg/bg/За- нас-indekx2124.html, за който не е
спорно, че се ползва от ответника. От тях е видно, че процесната фотография е била качена
на този сайт на дата 02.02.2019г. и е била налична и на дата 11.02.2020г., като последното
обстоятелство се установява от факта, че тогава е удостоверена верността на преписа от
електронен документ по нотариален ред.
Освен това ищецът е представил разпечатани на хартиен носител страници от своя
сайт“Sumfinit. /www.sumfinity.com /, от които е видно, че фотографията „Залез от замъка
Ептапиргио“, е част от неговото съдържание. Налична е и разпечатана и заверена страница
от портала Whois, от която се установява, че именно ищецът е регистрирал посочения сайт.
От своя страна ответникът нито твърди, нито представя доказателства той или друго
лице, различно от ищеца, да притежава авторските права върху процесните две фотографии.
От изложеното в отговора и допълнителната молба, както и устно изразените становища в
проведените от първоинстанционния съд открити съдебни заседания става ясно,че
фотографиите не са създадени по негово възлагане. Не се оспорва обстоятелството, че
именно „Пуерто“ ООД ползва сайта https;//puerto.bg.
От приетата по делото съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице
специалист в областта на криминалистиката и фотографията се установява,че процесната
фотографска снимка е заснета на 01.02.2017г. в 18.02 часа със заснемащо устройство
NIKON D800 като в графата Artist фигурира името Niko Trinkhaus. Освен тези
обстоятелства в данните от фала може да се установи какви са настройките, с които е
направена фотографията. Същата фотография се намира в албума „Гърция“ на сайта
“Sumfinity“.
Вещото лице изразява становище, че процесната фотография е заснета с умения и
значителни познания в областта на фотографията и фотографското изкуство. Те се
изразяват в отлично владеене на фотографската техника, в подбраната композиция, умелото
използване на светлината и характерно цветопредаване. Посочва се ,че авторът притежава
и задълбочени познания в последващата компютърна обработка. Характерният светлинен
ефект бил трудно постижим чрез заснемането само на един кадър. Такъв ефект се постигал
4
чрез съвместяване/сливане на два и повече кадъра,посредством редактор за обработка на
растерни изображения.
Според вещото лице фотографията е уникална – практически неповторима от друг
автор, без наличието на първоначалните кадри, използвани при създаването на крайния
продукт и е резултат от творческото виждане на автора. Ищецът е предоставил за
изследване седем боря кадри. Същите са изследвани от експерта, който е установил,че те
представляват серия фото снимки,реализирани на 01.02.2017г. от 17.52 ч. до 18.03. часа. Те
отговарят като дата и часово време на наличните данни за съдържание, ракурс и композиция
с процесната фотография. Първоначалните файлове не съдържат всички признаци на т.нар.
„художествена фотография“ – недостатъчно разработка и цветови баланс. Въз основа на
това е направен извод, че те представляват суров материал,с помощта на който е създадена
процесната фотография.
Вещото лице категорично посочва за автор на същата ищеца Н. Т..
При съпоставянето на фотографията, налична на сайта на ищеца и тази използвана от
ответника на неговия сайт към дата 17.09.2018г. / последното обстоятелство е установено
чрез специфична търсачка- интернет архиватор на сайтове/, вещото лице е констатирало, че
те са напълно идентични. Към момента на проверката процесната фотография вече не се
използва от ответното дружество.
По делото не са наведени твърдения от страна на ответника да е използвал
фотографията със знанието и съгласието на ищеца, нито са представени доказателства в тази
насока.
Във връзка с доказване на размера на претърпените имуществени вреди е представен
договор за правна и защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.Д.Г. за
осъществяване на действия за откриване на нарушителя, правна квалификация на
нарушението и обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и подготовка на
сключване на споразумение за спора във връзка с авторските права на клиента.
Въз основа на този доказателствен материал градският съд е приел, че по делото е
установено, че ищецът е автор на описаната в исковата молба фотография, че същата е
създадена в резултат на творческата му дейност и че използването на последната от
ответника е станало без знанието и съгласието на нейния автор. Предвид на тези факти е
счетено, че искът за заплащане на обезщетение е основателен. Размерът на дължимото
обезщетение е определен като съдът е изложил мотиви,че при преценката какви са
пропуснатите от Н. Т. ползи не следва да се взема предвид представеното от ищеца копие от
ежегодния сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии, издаван в
Германия с оглед местоизвършването на нарушението и обстоятелството, че защитата се
търси в България.
Претенцията за обезщетяване на ищеца за извършените разходи за извънсъдебно
уреждане на спора и нотариална заверка на препис от електронен документ е счетена за
неоснователна. По отношение на неимуществените вреди са изложени мотиви,че такова се
5
дължи, но не са ангажирани конкретни доказателства в тази насока.
Предвид на тези съображения обезщетението е определено на основание чл.95а от
ЗАПСП при съобразяване на преследваните от закона цели за възпиращо и предупредително
въздействие върху нарушителя и останалите членове на обществото,както и конкретните
характеристики на нарушението на 600лв.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е частично неправилно като
краен резултат следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.95,ал.1 от ЗАПСП. Макар ищецът да е
германски гражданин правоотношението по нерегламентирано ползване на процесното
изображение и съответно възникването на правото на обезщетяване на вредите от това се е
развило на територията на Република България и по аргумент от чл.71,ал.1 от КМЧП
следва да се приложи българското право.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно чл.3,ал.1,т.7 от ЗАПСП
фотографските произведение попадат сред тези, които се ползват със закрила по този
закон. От приетата и неоспорена от страните експертиза става ясно, че процесната
фотография е направена по начин, който е обусловен от творческа дейност на нейния автор.
Притежаването на суровите фалове на същата от ищеца и разгласяването й на личния му
сайт наред с направените от вещото лице констатации водят до извода, че именно той е неин
автор.
Доказано е и че през процесния период ответникът е ползвал тази фотография на
ползвания от него сайт. Тъй като чрез същия се извършва търговска дейност и рекламира
такава, то посоченият обект на авторското право не е ползван за лични нужди. Съдът счита
не може да бъде възприета тезата на ответника, че фотографията е ползвана само с
информационна цел. Дейността, която същият извършва безспорно е търговска такава и
всяка информация, свързана с тази дейност не попада в хипотезата на чл. чл. 24,ал.1,т.7 от
ЗАПСП.
Самият факт на ползване на фотографията не е бил оспорен с подадения отговор на
исковата молба. Това обстоятелство и периода на ползването, са доказани предвид
наличието на писмени доказателства и осъществена проверка от назначения по делото
експерт за началната и крайната дата, на които е установено наличието на фотографията на
сайта. След като са установени началният и крайният момент и няма доказателства за
преустановяване на това ползване между тях, то следва да се приеме,че то се осъществило
през целия период между двете дати.
С оглед на изложеното настоящият състава приема за доказани твърденията, изложени
в исковата молба за авторството на процесната фотография и времето и мястото на нейното
разгласяване от ищеца и ползването й от ответника. Безспорно последният е осъществил
хипотезата на „възпроизвеждане на произведение“ по смисъла на чл.18,ал.2,т.1, вр.§2,т.3 от
ДР на ЗАПСП като възпроизвеждането е извършено на цифров носител.. По делото не са
наведени твърдения това да е станало по установения в закона ред - с разрешение на нейния
6
автор. Не са ангажирани и доказателства в тази насока.
Предвид на тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице фактическия състав на
чл.95 ат ЗАПСП. Установени са авторството на процесното произведение и нарушаването
на правата на автора. Ответното дружество е осъществило деликтно поведение и следва да
понесе последиците от същото. След като отговорността е деликтна, то субсидиарно,
доколкото в ЗАПСП не е предвидено друго, се прилагат общите правила на ЗЗД,
включително и нормата на чл.45,ал.2 от същия закон, че вината се предполага. Доколкото
ответната страна не е ангажирала доказателства, които да оборват тази презумпция, то
следва да се приеме, че действията са извършени виновно.
С оглед на всичко изложено, искът се явява доказан по своето основание.
По отношение на размера на претендираното обезщетение:
Съгласно чл.95,ал.2 и 3 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението като при определяне на размера му съдът взема
предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на
нарушението.
Съдът намира, че обезщетението по чл.95 от ЗАПСП е единно, но няма пречка съдът
да посочи за кои вреди какъв размер се дължи и тогава сборът на всички суми ще
представлява общото обезщетение. Ето защо макар обезщетението е претендирано
разделно-по пера,то отново претенцията е обща.
При определяне на размера на обезщетението за пропуснати ползи следва да се
съобрази пазарната цена, която ищецът би получил за лицензионно ползване на
фотографиите в държавата по местоизвършване на нарушението. Макар ищецът да е
гражданин на ФР Германия и да осъществява творческата си дейност именно там, цената, на
която би продал правото да се ползва фотографията се определя от търсенето- каква
стойност би се съгласил да заплати съответният потребител. След като дружеството,
извършило нарушението не само има седалище в България, но и осъществява дейността на
тази територия, то при определяне на евентуалното възнаграждение за лицензионно
ползване следва да бъдат съобразени пазарните условия, конюнктура и цена на сходни
произведения в България. Претендираните от ищеца надбавки, обосновани и изчислени на
основаната на тарифата по MFM таблица са неприложими в процесния случай, тъй като
тарифата не е задължителна и служи на членовете на Федералната асоциация на немските
професионални фотографи като ориентир за размера на възнаграждението при договаряне с
германски клиенти за отстъпване права за ползване на фотографски изображения на
територията на Германия.
Тъй като по делото няма събрани доказателства какъв би бил пазарният размер на
такова възнаграждение в България за процесния период, то този размер следва да бъде
определен от съда. Настоящият състав намира, че при съобразяване на описаните по-горе
обстоятелства сумата от 200 лв. би била справедливо възнаграждение за ползването на
7
фотографията за процесния период. Именно на толкова следва да се определи и
обезщетението за пропуснати ползи. Нормата на чл.95а ЗАПСП посочва като минимален
размер на обезщетението сумата от 500лв.,но тя се отнася за цялото обезщетение, а не за
всяко едно перо от него.
По отношение на обезщетяването на понесените вреди от намаляване на имуществото
на ищеца чрез извършване на разходи за адвокатска защита и нотариална такса:
За да бъде уважена претенция за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане е необходимо да бъде доказана вредата –в случая, че
разходите са направени действително и нейната причинна връзка с деликта. Вредата трябва
да следва като непосредствена последица от установеното противоправно поведение като
деянието трябва да е решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата.
В случая съдът счита,че предприемането на действия за доброволно уреждане на
спора е логична и естествена стъпка от страна на ищеца. Ангажирането на адвокатска
защита, макар да не е задължително, е оправдано предвид факта, че носителят на авторското
право е гражданин на друга държава и е нормално да не е запознат с правната уредба в
Република България. Освен това по делото се установява, че действително са предприети
такива действия от упълномощения адвокат и същите са били насочени към избягване на
съдебния спор и постигане на резултат, който ще удовлетвори и двете страни. Налице са и
доказателства, че разходът за заплатено адвокатско възнаграждение действително е
направен. Този извод следва от записаното в договора за правна защита и съдействие, че
същият служи за разписка за получаване на сумата.
Съдът счита, че няма доказателства за направен разход за нотариална заверка в размер
на 20лв. Действително, по делото е представена сметка /фактура от 31.03.2020г. за
нотариални такси в размер на 124,80лв. Няма данни обаче по какъв повод е начислена тази
такса и дали сумата е заплатена, тъй като във фактурата е посочено,че плащането ще бъде
направено с платежно нареждан, а такова не е представено по делото. На печата на
нотариуса върху самото нотариално заверено копие от електронна страница не е записано в
какъв размер е събраната такса. Ето защо претенцията за обезщетяване на имуществените
вреди е доказана до размера от 400лв.
Обезщетяването на тези вреди съответства на изискването на Директива 2004/48/ЕО
на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г. относно упражняването на права върху
интелектуална собственост и тълкуването на същата, дадено с решение С-367/15 на СЕС, а
именно, че при присъждане на обезщетение следва да се търси понесената действителна
щета, като обезщетението е основано на обективен критерий.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди : По делото не са
ангажирани доказателства относно техния обем. Въпреки това съдът приема, че
нарушението на авторските права на едно лице винаги причинява негативни психически
изживявания, тъй като същото е лишено от признание на неговия труд и творчески
постижения. Това води до негодувание и възмущение, че в резултат на неправомерно
8
поведение същият е лишен не само от заплащане на възнаграждение, но и от признание като
творец. Всичко това неизбежно води до негативни емоционални преживявания за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.95а,ал.1 ,т.1 от ЗАПСП , когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер ищецът може да иска обезщетение
от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда
при условията на чл. 95, ал. 3 и 4, т.е. необходимо е да се вземат предвид всички
обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди,
както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Освен това при
определянето му следва да бъде отчетено и че то трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
С оглед на тези норми и изложените по-горе мотиви съдът намира,че следва да бъдат
присъдени 500лв. обезщетение за неимуществени вреди
Така общото обезщетение възлиза на 1100лв.
Тъй като с обжалваното решение са присъдени само 600лв.,то решението в частта му,с
която искът е отхвърлен за разликата между този размер и приетия за основателен такъв се
явява неправилно и следва да бъде отменено и да се присъди разликата от 500лв.
По отношение на претенциите за лихва: С оглед обстоятелството, че отговорността
има деликтен характер, то обезщетение за забава се дължи от момента констатиране на
увреждането- 24.06.2018г. до датата на предявяване на иска Съдът на основание чл.162 от
ГПК определя същата на 283,45лв върху целия размер от 1100лв.
С оглед на изложените мотиви обжалваното решение ще следва да бъде отменено и в
частта му, с която е отхвърлен искът за обезщетение за забава за разликата между
уважения от първата инстанция размер от 102,34 и действително дължимия размер от
283,45лв. – или за сумата от 131,11лв. и тази сума следва да се присъди допълнително.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
В частта за разноските същото ще следва да се отмени за присъдените разноски над
сумата от
На Н. Т. ще следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
жалбата,които са в размер на 11,62лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260816 от 21.05.2021г.,постановено по гр.д.№ 919/2020г.по
описа на СГС в частта му, с която са отхвърлени претенциите с правно основание чл.95 от
ЗАПСП и по чл.86,ал.1 от ЗЗД,предявени от Н. Т., германски гражданин, роден на
********г., с адрес гр.*** *****, ул. „***“ №** против „Пуерто“ ООД, ЕИК ********* със
9
седалище и адрес на управление гр.София 1324,район „Люлин“, ж.к.“Люлин“, ул.
„Арх.Георги Ненов“ №4, ет.1, ап.2 за сумата от 500лв. ,представляваща разликата между
дължимото обезщетение за вреди в общ размер на 1100лв и присъдените 600лв и . и за
сумата от 131,11лв. обезщетение за забава върху тази главница, представляваща разликата
между дължимите 283,45лв. и присъдените 102,34лв. / вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Пуерто“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София 1324,район „Люлин“, ж.к.“Люлин“, ул. „АРХ.Георги Ненов“ №4,ет.1, ап.2да
заплати на Н. Т., германски гражданин, роден на ********г., с адрес гр.*** *****, ул. „***“
№** на основание чл.95 от ЗАПСП сумата от още 500лв. , обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху фотографията
„Залез от замъка Ептапиргио“, направена в Солун, Гърция и разгласена на авторския сайт
на ищеца “Sumfinity“, извършено от ответника в периода 17.09.2018г.-11.02.2020г., чрез
използване на фотографията на сайта https;//puerto.bg с цел реклама на туроператорска
дейност без разрешение и съгласие на автора и без да го посочи за такъв, ведно със
законната лихва от 21.05.2021г. до окончателното плащане като целият размер на
обезщетението става 1100лв. и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от още 131,11 лв.,
представляваща обезщетение забавеното плащане за периода 17.09.2018г.- 20.05.2021г. като
целия размер на това обезщетението става 283,45лв., както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата от 11,62лв. представляваща разноски за държавна такса съобразно уважената част
от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10