№ 179
гр. Севлиево, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „ЧАКАЛА“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11, представлявано от
С.И.С., е обжалвал наказателно постановление № 35-0001139 от 28.09.2021 година на
Директора на РД «АА» - Плевен, с което за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл.
трето и на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ му е
наложено наказание имуществена санкция в размер от 3000.00 лева. В жалбата се
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
За ответника по жалбата – РД „АА” - Плевен, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
административнонаказателната преписка се прави искане наказателното постановление
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател „Чакала“ ЕООД притежавало лиценз на Общността
№ 9818 до 11.07.2028 година и извършвало международен превоз на товари.
На 17.09.2021 година служители на РД „АА“ - Плевен извършили комплексна
проверка на „Чакала“ ЕООД гр. Севлиево в офиса на дружеството и при проверка на
1
документите, при която установили, че в качеството си на превозвач е осъществил
международен превоз на товар /ел. кабели/ от гр. Севлиево /България/ до Германия с
товарен автомобил „Волво“ с рег. № ЕВ 2630 ВК и полуремарке с рег. № ЕВ *** ЕВ
/кат. О4/, управляван от водач Б.С.Л. с ЕГН: *** на 11.02.2021 година, видно от CMR
от 11.02.2021 година, чието удостоверение за психологическа годност е с изтекъл срок
на валидност на 03.02.2021 година /№ на удостоверението 472729/, с което не отговаря
на изискванията на психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, видно от разпечатка от база данни
на ИА „АА“ – София. За това констатирано нарушение свидетелят П.П. съставил
срещу дружеството – жалбоподател АУАН № 294881 от 17.09.2021 година, в който
описал посочените по – горе обстоятелства, които квалифицирал като нарушение на
чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвП. Към акта били приложени CMR от 11.02.2021
година; Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване на Б.Л. и разпечатка от дигиталния тахограф
и от картата на водача. Актът бил подписан от представляващия дружеството –
жалбоподател, като в графата за възражения същият посочил, че няма такива. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя срещу
акта за установяване на административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник на Областен отдел „АА” гр. Плевен с № 35-00011398 от
28.09.2021 година. АНО напълно се е съгласил с фактическите констатации, посочени
в АУАН и ги е възпроизвел изцяло в обстоятелствената част на НП. След описване на
констатираното нарушение наказващият орган е приел, че „ЧАКАЛА“ ЕООД,
представлявано от жалбоподателя, е нарушил разпоредбите на чл. 7а, ал. 2,
предложение 3 от ЗАвП, за което и на основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от
ЗАвПр му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите П.П. и А.М. и писмените доказателства – АУАН № 294881
от 17.09.2021 година; обжалваното наказателно постановление; Извлечение от
дигиталната тахографска карта и от картата на водача Луканов; ЧМР; справка от
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на Б.Л. и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 12.10.2021 година. Жалбата е постъпила в деловодството на наказващия орган на
2
19.10.2021 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от горецитираната заповед на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91 от ЗАвтП, предвид заеманото от него
длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл.трето от ЗАвт.П. Според тази
разпоредба: “Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.
Санкционната норма, приложена от наказващия орган, е тази по чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвтП, съгласно която: „Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Явява се
негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се развиват няколко
съображения.
Жалбоподателят оспорва описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка и твърди, че НО е записал, че Б.Л. не отговаря на изискванията
за психологическа годност, без да посочи на кое точно изискване не отговаря същия. В
тази връзка се твърди, че на жалбоподателя било нарушено правото на защита, тъй
като на същия не ставало ясно за какво му се ангажира административно-наказателната
отговорност. Съдът намира това възражение за несъстоятелно, тъй като както в АУАН,
така и в НП наказващият орган е посочил на кое точно изискване за психологическа
годност не отговаря водача, като е конкретизирал, че същият не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като същото е било със срок на
валидност до 03.02.2021 година, като изрично е посочил и номера на удостоверението.
Посочил е и че това е установено след справка в електронния регистър на ИА „АА“,
която е приложена по делото във вид на справка в регистъра на психологическите
3
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на Б.С.Л.. От
същата е видно, че последното удостоверение за психологическа годност на водача на
автомобила до момента на извършване на проверката на 17.09.2021 година е било
валидно до 03.02.2021 година.
При проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът констатира, че е налице неяснота относно датата на извършване
на нарушението, тъй като в АУАН и НП е записано, че на 17.09.2021 година се
констатирало, че бил извършен превоз, а според посоченото в наказателното
постановление превозът е извършен на 11.02.2021 година. Всъщност от така описаните
фактически обстоятелства на практика не става ясно кога е извършено нарушението,
посочването на което обстоятелство е императивно изискване на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Неизпълнението на това изискване съставлява съществено
процесуално нарушение, което е довело до невъзможност жалбоподателят да упражни
правото си на защита в пълнота. По същия начин стои и въпросът с посочването на
мястото на извършване на нарушението, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено
същото.
На следващо място в жалбата се твърди, че нарушението не е описано в пълнота,
което също е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй
като с обжалваното наказателно постановление е посочено, че е нарушен чл. 7а, ал. 2,
предложение трето от ЗАвП, която норма е бланкетна и при това положение е
следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение,
което се приема да е било нарушено. Съдът намира това възражение за състоятелно,
тъй като посочената като нарушена правна норма задължава лицата, извършващи
превози за собствена сметка, да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. В случая наказващият орган е посочил и трите разпоредби, въз основа на
които са издадени наредби, регламентиращи изискванията за водачите, без да
конкретизира коя точно наредба приема, че е нарушена и съответно коя нейна
разпоредба. Това съставлява съществено процесуално нарушение, което е довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не може да
разбере за какво точно нарушение е бил наказан.
Обобщавайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно само на тези
основания.
За по – голяма правна прецизност обаче съдът следва да посочи, че са налице и
4
други нарушения на наказващия орган при изготвянето на наказателното
постановление. В тази връзка следва да се посочи, че според посочената санкционна
норма – чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП на санкция подлежи този, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Съответно следва да се приема, че за да понесе съответната санкция, предвидена в тази
норма на закона, наказаното лице следва или да е назначило на работа, или да е
допуснало да управлява МПС, лице, което не отговаря на изискванията на закона. В
случая от начина, по който е описано нарушението може да се направи извод, че
«Чакала» ЕООД е извършил международен превоз на товар, а не, че като юридическо
лице е назначило на работа или е допуснало да управлява МПС лице, което не отговаря
на изискванията на закона. При това положение следва да се приеме, че наказващият
орган не е посочил в какво се състои нарушението /липсва посочване на
изпълнителното деяние на нарушението, което се твърди, че е извършено/, което
съставлява грубо нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото
на защита на наказаното лице, тъй като същото е изправено пред невъзможност да
разбере какво точно нарушение му се вменява във вина. Това нарушение на
процесуалните правила още веднъж съставлява основание за отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата срещу наказателното постановление се сочи още, че субект на
нарушението може да бъде само физическо лице, но не и юридическо такова, тъй като
дружеството няма как да осъществи състава на нарушението при условията на
допустителство. Съдът не приема това възражение за основателно, тъй като
законодателят е предвидил с приложената санкционна норма да се наказва всеки, който
назначи на работа или допусне извършването на превоз от лице, което не отговаря на
изискванията, т.е. всяко едно юридическо лице, извършващо горепосочените действия,
може да бъде адресат на приложената санкционна норма. В случая обаче,, както беше
посочено по – горе, НО не е посочил изпълнителното деяние, за да може да се приеме,
че нарушението е извършено при условията на допустителство, за да се съобразят
горепосочените обстоятелства.
Съобразявайки изложеното до тук и посочените нарушения на процесуалните
правила, допуснати от наказващия орган и актосъставителя, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото наказващият орган следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по делото за адвокат в размер на сумата от 450,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001139 от 28.09.2021 година на
Директора на РД «АА» - Плевен, с което на „ЧАКАЛА“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11,
представлявано от С.И.С., за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл. трето и на
основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание
имуществена санкция в размер от 3 000.00лв. /три хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ гр. София да
заплати на „ЧАКАЛА“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11, представлявано от С.И.С., направените по
делото разноски за адвокат в размер на сумата от 450,00лв. /четиристотин и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6