Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 10.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16695 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл.557 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Ищцовата страна С.Н.Л. твърди на 14.07.2019 г. в гр. С.,***
„Хайдут Сидер“, докато чакала трамвая да е била
блъсната от неизвестен лек автомобил, управляван от неизвестен за ищцата водач.
Автомобилът се движел на заден ход. След удара автомобилът напуснал
местопроизшествието. Ищцата твърди виновен за ПТП да е водачът на лекия
автомобил, който предприел маневра движение на заден ход без да се убеди дали
пътят за МПС е свободен и дали няма да създаде опасност за другите участници в
движението. Твърди се в резултат на ПТП ищцата да е получила травматични
увреждания: фрактура на бедрена шийка на лява тазобедрена става. Била приета по
спешност за лечение във ВМА в тежко състояние, поставена й е директна скелетна екстензия. На 17.07.2019 г. на ищцата била извършена
операция за поставяне на метална глава и репозиция на
ставата. Ищцата посочва, че по време на възстановителния период не можела да се
движи, имала нужда от чужда помощ, изпитвала изключително силни болки. Твърди
към настоящия момент двигателната й активност да е силно ограничена. По
изложените съображения претендира осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 50000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 14.07.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В
отговор на исковата молба ответникът сочи, че не са представени доказателства,
установяващи механизма на ПТП. Протоколът за ПТП е изготвен по данни на
пострадалия и няма материална доказателствена
сила. Прави възражение за съпричиняване при твърдения ищцата да се е движела попътно
на посоката на движение на автомобила. Посочва, че по претенцията ищцата не е
представила други доказателства и ответникът не е изпаднал в забава, поради
което претенцията за законна лихва за забава е неоснователна.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.
Н., поддържа предявените искове. Ответникът,
чрез юрк. Миленова,
оспорва исковете. Анализира събраните
доказателства в писмени бележки.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е приет
Констативен протокол № К-408/14.07.2019 г., изготвен от СДВР Отдел “Пътна
полиция”, в който е отразено, че по данни на С.Л. на 14.07.2019 г., около 15:45
часа неизвестен автомобил с неустановен регистрационен номер се е движел в ж.к.
“Гевгелийски” по ул. “Цар Симеон” с посока на
движение от площад “Св. Преображение” към ул. “Георче
Петров”. В района на спирка на междуградски транспорт № 2228 “Хайдут Сидер” автомобилът е предприел извършване на маневра
заден ход и е реализирал ПТП с намиращата се на платното за движение пешеходка С.Л..
Водачът на автомобила напуснал местопроизшествието без да изчака органите на
МВР.
За установяване
механизма на ПТП показания в настоящото производство дава свидетелката Е.Й.А..
Тя сочи, че е присъствала на инцидент, при който Стефка Л. е претърпяла ПТП.
Видяла възрастна жена, която била слязла на пътното платно на ул. “Цар Симеон”,
по която улица се движи трамвай № 3. Пешеходката не пресичала, стояла на
пътното платно към релсите, по-близо до тротоара, вероятно чакала трамвая. След
това видяла автомобил, който потеглил назад, вероятно защото пред него имало
спрели коли. Автомобилът блъснал пешеходката и напуснал местопроизшествието. Не знае колко метра автомобилът се е придвижил
назад.
Въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства по делото е изготвена Съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните. Според
вещото лице инж. А.А. най-вероятен механизъм на ПТП
е: на 14.07.2019 г. в гр. С.,***, в района на трамвайна спирка № 2228 “Хайдут Сидер” в посока за движение към центъра на града, е
бил паркиран неизвестен автомобил, вероятно зад друг паркиран автомобил. Зад
този неизвестен автомобил върху платното за движение е стояла пострадалата С.Л.,
73 години, вероятно чакайки трамвай. Водачът на автомобила се качил и потеглил
назад, като блъснал намиращата се зад него пешеходка, тя паднала зад автомобила
без да бъде прегазена. Автомобилът тръгнал и напуснал местопроизшествието. Според
експерта водъчът на неизвестния автомобил е имал
възможност да види пешеходката, стояща зад автомобила му, само чрез вътрешно
огледало през задния прозорец на автомобила. Той е имал възможност да подаде
звуков предупредителен сигнал и да привлече вниманието на пешеходката, както и
да потегли много бавно и внимателно. Като краен вариант е могъл да излезе от
автомобила и да предупреди пешеходката да се върне на тротоара. Вещото лице
сочи, че за да бъде блъсната, пешеходката е стояла на близко разстояние - не
повече от 1,5 - 2,0 м. Пешеходката е могла да чуе звука от затварящите се врати
на автомобила, двигателя и засиления шум при потегляне и увеличаване на
оборотите. Вероятно мястото на удара е по дължина на пътното платно на ул. “Цар
Симеон” при широчина на около 0,65 м. вляво от тротоара.
За
установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.А.Л.- син на ищцата, двамата
живеят заедно в жилище. Свидетелят сочи, че след ПТП майка му е получила
увреждане - счупване на тазобедрена става. Получил позвъняване от полицаи от 03
РУ СДВР, които му казали, че майка му е приета във Военномедицинска академия.
След двуседмичен престой ищцата била изписана. Около месец лежала, ползвала
помощта на свидетеля и на една комшийка медицинска сестра, която идвала да й
помага. Поради невъзможност да става през първия месец употребявала памперси.
Свидетелят помагал на ищцата с обличане, поддържане на хигиена, носел й храна в
леглото. След около месец от изписването ищцата започнала да се придвижва с
патерици от стая до стая. Свидетелят сочи, че и към настоящия момент ищцата се
продължава да се придвижва с патериците. Не е правила рехабилитация или
физиотерапия. Вече излиза пред блока и до близкия супермаркет. След инцидента
не се е качвала на трамвай. Ищцата споделяла със свидетеля, че и до момента
изпитва болки в лява тазобедрена става.
По
делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Б.К.. Експертът сочи, че на база представените писмени доказателства,
рентгенови снимки и личен преглед на ищцата може да се даде заключение, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила фрактура
в областта на шийката на лява бедрена кост. На ищцата е извършено оперативно
лечение на фрактурата, състоящо се в тотална смяна на лява тазоберена
става с двуполюсна ендопротеза, фиксирана към костта
чрез костен цимент. Имплантираната изкуствена става е добре интегрирана към
костта, без данни за асептично разхлабване и миграция на компонентите. При
проведен преглед на 19.10.2020 г. експертът констатира, че ищцата реализира
самостоятелна походка с малки и бавни крачки, без накуцване, но в рамките на
максимум 10-15 м. Основно се придвижва с
помощни средства - една или две патерици. Налице е изправен стоеж само на
увредения ляв долен крайник, но при необходимост от опора поради нарушение в
равновесието. Клякането е силно ограничено поради ограничения обем на
движенията в лявата тазобедрена става. Констатира се ограничение в обема на
движенията на лява тазобедрена става: 45° активна и 85° пасивна (при норма
120/135), екстензия - 0° активна и пасивна (при норма
20-30), отвеждане - 15° активна и 20° пасивна (при норма 40-50), привеждане -
0° активна и пасивна (при норма 20-30), външна ротация 0° активна и 15° пасивна
(при норма 50°). Ограничението в обема на движенията на лява тазобедрена става
се дължи основно на сковаността на околоставните мекотъканни структури, която е обусловена от самата
оперативна интервенция, както и от преклонната възраст на ищцата. Д-р К.
констатира и белег от стар оперативен цикатрикс с
дължина 15 см. зараснал първично без данни за възпалителни промени. Според
експерта при наличие на период от една година след самата оперативна
интервенция и при липса на адекватно проведена рехабилитация и ЛФК тези
ограничения могат да се приемат за дефинитивни. Към настоящия момент ищцата е
съобщила за болки в областта на лявата тозобедрена
става - предимно нощем и при промяна на климатичните условия, но няма
необходимост от прием на обезболяващи. Тези болки ще бъдат изпитвани и в
бъдеще. В съдебно заседание експертът допълва, че най-активните болки ищцата е
изпитвала до 14-16 ден, максимум до края на първия месец от операцията и тя е
свързана с възстановяването на меките тъкани. След това се позволява
по-разширен обем на движенията на крайника и по-активна рехабилитация. Извън процесния инцидент експертът констатира у ищцата остеопороза и коксартроза, което
на свой ред води до скованост на меките тъкани и не позволява да се възстановят
движенията в засегнатата става в пълен обем, както би било при здрав човек.
Експертът разяснява, че изминаването на до 10-15 метра не е в резултат само на процесното ПТП, а и заради двустранната коксартроза.
На
04.09.2019 г. г. ищцата е отправила до ответника искане за заплащане на
обезщетение в резултат на процесното ПТП. В отговор
ответникът е постановил отказ на 28.11.2019 г. с мотив за липса на
доказателства за механизъм на ПТП и за твърдените вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557 ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство).
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства позволяват еднопосочно да се установи,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водач на
неидентифицирано МПС. Водачът, в нарушение на правилата за движение - 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, изискващи преди да започне
движение назад на МПС да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, както и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Поради неизпълнение на това
задължение водачът на неустановеното МПС е реализирал ПТП с намиращата се на
пътното платно пешеходка С.Л.. След настъпване на удара неустановеният водач е
напуснал местопроизшествието.
Съдът
не споделя неведените от страна на ответника
възражения за неустановен механизъм на ПТП. Наред с представените писмени
доказателства, установяващи констатации на полицейски служители след процесното ПТП, по делото се събраха и гласни
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката А., очевидец
на процесния инцидент. Съвкупността от събраните
писмени и гласни доказателства, както и приетата и неоспорена автотехническа експертиза, чийто изводи съдът изцяло
кредитира, позволяват еднозначно да се приеме твърдяния
от ищцата механизъм на ПТП.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 115,
ал. 1 ЗДвП пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за
безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета.
В конкретния случай от събраните гласни доказателства се установява, че С.Л. е
изчаквала пристигането на трамвай вместо на тротоара на пътното платно на
спирка “Хайдут Сидер”. Същевременно съдът отчита, че
появата й на пътното платно не е била внезапна и водачът на лекия автомобил е
могъл да съобрази противоправното й поведение и да не
предприеме маневра на заден ход. Ето защо отчитайки позицията на ищцата на
уязвим участник в движението съдът намира, че нейният принос за пътния инцидент
е по-малък от този на неустановения водач на МПС, а именно - 25%.
От
събраните доказателства се установява, че в резултат на процесния
инцидент ищцата е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на
шийката на лява бедрена кост, довело до необходимост от оперативна интервенция
с поставяне на ендопротеза. За времето на болничния
престой и месец след изписването й ищцата се е нуждаела от помощта на трето
лице поради необходимостта от спазване на постелен
режим. Интензивни болки е изпитвала в първите две седмици от инцидента. След
първия месец ищцата е започнала да се придвижва на кратки разстояния с помощта
на патерици, като без помощни средства тя изминава до 10-15 метра вкл. към
настоящия момент. Здравето й не е напълно възстановено и настъпилите
ограничения в движението на лява бедрена става се определят като дефинитивни. Същевременно
съдът отчита, че затрудненията в придвижването, според изводите на вещото лице,
се обуславят не само от процесния инцидент, но и
поради съпътстващи заболявания - остеопороза и
двуструнна коксартроза. Ищцата не е провела
рехабилитация и ЛФК, поради което не може да се приеме, че вредоносният
резултат е изцяло по причина на процесното ПТП, от
значение е и бездействието на ищцата в рамките на възстановителния процес.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968
год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.
чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Настоящия
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 45 000.00 лв. При определяне на обезщетението, съдът съобрази
характера на получените травматични увреди – счупване на шийка на лява
бедрена кост и необходимостта от заместването й по оперативен път чрез
поставяне на протеза. Нуждата от помощ на трето лице е ограничена до времето на
възстановяване около 45 дни, след което ищцата е започнала да се придвижва с
помощта на патерици. Съдът съобразява напредналата
възраст на пострадалия и промяната в начина й на живот - ищцата вече не
използва публичен транспорт и се придвижва на разстояния около блока, в който
живее и до близкия хранителен магазин. Здравето на ищцата не може да бъде
напълно възстановено, но част от затрудненията в придвижването са свързани с
напредналата й възраст и съпътстващи заболявания, както и с непровеждането на рехабилитационни и ЛФК процедури. Същевременно наличните
болки към настоящия момент са с относително ниска интензивност, тъй като не
налагат прием на болкоуспокояващи.
По изложените съображения съдът намира, че справедлив размер на
обезщетение е сумата от 45 000 лв., като при съобразяване
на възражението за съпричиняване искът се явява
основателен за сумата от 33750 лв. По отношение така определената главница
ответникът дължи заплащане на законна лихва от от датата на
постановения отказ да изплати обезщетение - 28.11.2019 г.
По разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК при така установения изход от спора право на разноски имат
двете страни.
Ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат
С.К.Н. следва да се заплати адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от иска в размер на 1564 лв.
(2030*0,68).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса съобразно уважената част от иска в размер на 1350 лв., както и разноски
за вещи лица в общ размер 144 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 128 лв. (400*0,32), в това число депозит за автотехническа експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ:******, адрес: ***, на
основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ, да заплати на С.Н.Л.,
ЕГН
**********, сумата от 33750 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, претърпяно от ищеца на 14.07.2019 г. по вина на водача на моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019
г. до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 50000лв., както и претенцията за законна лихва за периода 14.07.2019
г. - 27.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Г.Ф., БУЛСТАТ:******, адрес: *** да заплати на адв. С.К.Н. от САК, съдебен адрес:***, тел. 851 90 48, адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото в размер на 1564 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.Ф., БУЛСТАТ:******,
адрес: *** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1494 лв. – държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК С.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ:******,
адрес: *** сумата от 128 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: