Решение по дело №753/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ДЕВА МЕС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. Д. К., подадена чрез пълномощника му адв.М.Ф., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис №***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-179-0118286/28.04.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна и немотивирана. Твърди, че същата била издадена в нарушение на състава на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и в противоречие с разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК, а в частта за продължителността на срока, за който се налага ПАМ, била и немотивирана. Твърди, че не били изложени конкретните факти и обстоятелства, които в случая били взети предвид при преценка на тежестта на конкретното нарушение, с цел правилното обосноваване на определения в заповедта срок за запечатване на обекта. Според жалбоподателя посочените в заповедта обстоятелства, а именно вида на обекта, разположението му, разнообразието на предлаганите стоки и стойността, на която се предлагат, не обосновавали точно и ясно тежестта на конкретното извършено нарушение и не били показателни за степента на засягане на държавния и обществен интерес от конкретното констатирано по време на проверката нарушение – неиздаване на касова бележка за извършена контролна покупка на обща стойност 17,15 лв. В случая конкретните данни, непосочени от административния орган, били, че с извършеното нарушение същественото накърняване на фискалната политика и интереса на държавата от попълване на бюджета с данък било в размер на неначисления/укрит ДДС за конкретната продажба в размер на 2,86 лв. и приход 10% на разликата между продажната стойност и отчетената стойност на тази стока. Сочи се, че макар да била установена касова разлика, то нейният размер не бил 20,45 лв., както е прието от приходния орган, а бил 3,30 лв., тъй като в тези 20,45 лв. влизала и стойността на немаркираната контролна покупка. Тази разлика от 3,30 лв. се дължала на това, че някои клиенти не си вземали рестото от 1, 2 и 5 ст., поради което същата нямало как да обоснове правилността на определения от административния орган срок на налагане на ПАМ. Изводът на административния орган за системно немаркиране на продажби от обекта не бил подплатен с никакви доказателства. Настоящото нарушение се явявало първо за дружеството, което до момента нямало констатирани други нарушения на наредбата за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в ТО. Поради това неправилно било прието, че от страна на проверяваното лице, стопанисващо ТО, е налице едно трайно антифискално поведение. Твърди се, че със затварянето на обекта чрез прилагане на ПАМ за срок от 14 дни нямало как да се предотврати извършеното нарушение, а при невъзможността за извършване на търговска дейност от обекта при неговото запечатване, труднопоправимите вреди щели да са повече за жалбоподателя. Счита се, че преследваната с настоящата ПАМ цел нямало как да бъде постигната именно със запечатването на търговския обект за посочения в заповедта срок и обжалваната заповед била издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.

Жалбоподателят се позовавал и на Решение на СЕС от 04.05.2023 г., с което разпоредбата, на основание на която е издадена обжалваната заповед, била приета за противоречаща на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С издаване на обжалваната заповед, с която на дружеството била наложена ПАМ запечатване на ТО за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от ЗДДС, било нарушено основното право на Съюза, залегнало в член 50 от Хартата, който гласял, че никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранявал кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, EU:С:2022:202, т.24 и цитираната съдебна практика). Сочи се, че в случая за извършеното нарушение било образувано кумулативно с настоящото производство и АНП със съставен АУАН №*******/05.05.2023 г., за същото административно нарушение.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, навежда в писмено становище съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0118286, на 26.04.2023 г. в 11.20 часа в ***, длъжностни лица в ГДФК при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин за месо, стопанисван от „ДЕВА МЕС“ ЕООД. Проверката е извършена в присъствието на Д. Ж. К., на длъжност продавач консултант и В. Д. К., на длъжност управител. Според вписаното в протокола, при извършена контролна покупка на бекон от 1,270 кг. по 13,50 лв. цена за килограм, на обща стойност 17,15 лева, платени в брой от проверяващия преди легитимация, на продавач Д. Ж. К., за покупката не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. Посочена е касова наличност 203,45 лв. по данни от ФУ и 514,90 лв. фактическа наличност на парични средства, с разлика 20,45 лв. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалите лица. Приложени са документи – попълнен Въпросен лист с Опис на налични парични средства, Дневен отчет, Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице и др.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-179-0118286/28.04.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „ДЕВА МЕС“ ЕООД, гр.Харманли, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в ***, стопанисван от „ДЕВА МЕС“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Мярката е наложена за констатирано на 26.04.2023 г. нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че при извършена на същата дата от проверяващите в обекта контролна покупка на 1,270 кг. свински бекон на стойност 17,15 лв., за заплатената в брой на продавача в обекта сума не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. В Заповедта е посочено че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 20,45 лв. между наличните парични средства в касата и средствата, регистрирани чрез фискалното устройство.

Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на управителя В. Д. К. на 10.05.2023 г.

С жалба вх.№ВхК-3933/22.05.2023 г. „ДЕВА МЕС“ ЕООД обжалва Заповед №ФК-179-0118286/28.04.2023 г. пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на основание чл.81 и чл.84 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

С Решение №ГДФК-118/26.05.2023 г. Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП отхвърля жалбата като неоснователна.

Видно от представената разписка, екземпляр от решението е получен срещу подпис от управителя В. Д. К. на 12.06.2023 г.

Жалбата на срещу Заповедта за налагане на ПАМ е подадена на 22.06.2023 г. чрез административния орган и регистрирана в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково под вх.№ВхК-4624 от същата дата.

Като част от административната преписка по делото е представен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №*******, дата: 05.05.2023 г., съставен на 05.05.2023 г. от инспектор по приходите в Национална агенция по приходите при Централно управление, срещу „ДЕВА МЕС“ ЕООД, гр.Х., за това, че при извършена проверка на 26.04.2023 г. в 11:20 ч. на обект – магазин за месо, находящ се в ***, стопанисван от „ДЕВА МЕС“ ЕООД, е констатирано, че същият търговец, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В АУАН е посочено, че за направената контролна покупка в 11:10 часа на 26.04.2023 г. на свински бекон за скара от 1,270 кг. по 13,50 лв./кг, всичко на обща стойност 17,15 лв., платени в брой от проверяващия, преди легитимация, на Д. Ж. К., продавач-консултант, не е издаден фискален касов бон от монтираното, регистрирано и въведеното в експлоатация в обекта ФУ модел „DATECS FP 2000“, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва с генерирания клен на 26.04.2023 г. от 08:33:48 часа до 12:26:52 часа, в който не е отразена посочената контролна покупка на стойност 17,15 лв. и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 20,45 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ. Посочено е, че извършеното нарушение е установено и документирано с ПИП №0118286/26.04.2023 г. и води до неотразяване на приходи, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно приложената разписка, АУАН е връчен на В. Д. К., като собственик на „ДЕВА МЕС“ ЕООД на 05.05.2023 г.

Допълнително по делото е представено и Наказателно постановление №726501-*******/20.09.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, въз основа на АУАН сер.AN №*******/05.05.2023 г., с което за извършеното административно нарушение, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „ДЕВА МЕС“ ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 700 лв. Към момента на представянето му по делото Наказателното постановление не е връчено на неговия адресат.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на предвидения в чл.149, ал.1, във вр. с ал.3 от АПК 14-дневен срок за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването й. Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба, в приложимата й редакция (изм.ДВ бр.104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.

Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършена на 26.04.2023 г. в 11:20 часа проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за месо, намиращ се в ***, стопанисван от „ДЕВА МЕС“ ЕООД, е констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като при проверката е извършена контролна покупка на 1,270 кг. свински бекон на стойност 17,15 лв., дължимата сума е заплатена в брой на продавача, приел сумата, за което не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. От констатацията следва, че „ДЕВА МЕС“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите.

Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.

Според чл.3, ал.1 от същата Наредба, в приложимата редакция (ДВ бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че за извършената на 26.04.2023 г. покупка на стока на стойност 17,15 лева, заплатена в брой, не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на жалбоподателя ФУ, нито друг измежду предвидените в чл.118 от ЗДДС документи за регистриране и отчитане на извършената в търговския обект продажба. Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на изискването да се издаде съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно представлява предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

При установеното по съответния ред неспазване на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, административният орган правилно е приел извършено от „ДЕВА МЕС“ ЕООД нарушение, за което е предвидено прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където същото е извършено и установено.

Наличието на констатираното нарушение обаче не освобождава административния орган от задължението да издаде административен акт, който да отговаря на изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС. За да е законосъобразна заповедта за налагане на принудителна административна мярка с правно основание чл.186, ал.1 от ЗДДС, административният орган трябва да се мотивира във всеки отделен случай и защо е избрал определения от него срок за налагане на принудителната административна мярка, така че да става ясно по какъв начин този срок е съобразен с целта на закона и дали той е съразмерен.

В процесния случай определеният в заповедта срок за налагане на ПАМ е 14 дни, и попада в рамките на законоустановения – до 30 дни, но изложените от административния орган мотиви във връзка с определянето на срока са недостатъчно конкретни, за може въз основа на тях да бъде определен точно този срок за прилагане на ПАМ.

Като мотиви относно продължителността на срока в заповедта е посочено, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, свързани с препятстване установяването на реализираните обороти от лицето; извършването на данъчната проверка и установяването на дължимите от него данъци; местоположението на търговския обект, разнообразието на предлаганите стоки и необходимостта да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочени са големината на търговския обект и продаваните в него артикули, които били предпоставка за реализиране на големи обороти. Отчетена е констатираната касова разлика и обстоятелството, че така извършеното деяние – неотчитане на извършваните продажби чрез фискално устройство, показва поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози. Посочено, че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта да не се отчитат извършените продажби посредством императивно регламентирания в закона ред, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота.

Така изложените в оспорения акт аргументи във връзка с продължителността на срока на принудителната административна мярка обаче са общо формулирани и бланкетни относно целта на наложената ПАМ, относно организацията в търговския обект и посочената съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, засягащо пряко интересите на държавата. Същите представляват напълно формални изявления, т.е. нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на принудителните административни мерки. В конкретния случай, независимо от констатираната разлика в касовата наличност търговския обект в размер на 20,45 лв., която не е отчетена чрез ФУ, и която е индиция за поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина, срокът на наложената ПАМ не може да се приеме за съразмерен на извършеното нарушение и съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския обект, тъй като не е мотивирано по какъв начин налагането на ПАМ за срок именно от 14 дни би гарантирало законосъобразното отчитане на продажбите в търговския обект чрез фискално устройство. Освен това не е посочена очакваната и дължима промяна в начина на организиране на дейността в обекта, така че констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

Определеният 14-дневен срок в случая се явява несъразмерен на констатираното нарушение, при което не е издаден фискален бон за сумата от 17,15 лева. Този срок не е съобразен с конкретната обществена опасност на установеното деяние, изразяващо се в еднократно установено неиздаване на касов бон за покупка на една стока на невисока стойност, и не става ясно как конкретният избор на срока на наложената мярка постига целите на превенцията. Въобще не е дефинирана адекватно тежестта на нарушението, както и няма твърдения и данни за предходни нарушения, извършени от дружеството.

Ето защо съдът счита, че в случая прилагането на ПАМ не е съобразено с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН, както и с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При конкретно определената продължителност на срока на процесната ПАМ се засяга съществено правната сфера на адресата и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.

По изложените съображения оспореният административен акт е незаконосъобразен – издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл.6, ал.2 и чл.7, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде отменен.

Отделно от това следва да бъде съобразено постановеното от Съда на ЕС Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград, според което решение Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

За извършеното от дружеството жалбоподател административно нарушение, едновременно с предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„а“, вр. чл.118 от ЗДДС ПАМ, в нормативната уредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е предвидена и мярка имуществена санкция. По делото е приложен и съставеният АУАН от 05.05.2023 г., с който е установено извършено от „ДЕВА МЕС“ ЕООД административно нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС – извършено именно с неиздаването на фискален касов бон, констатирано при проверката в търговския обект, за което е наложена и процесната ПАМ, както и Наказателното постановление за налагане на дружеството жалбоподател на имуществена санкция за визираното административно нарушение. От това следва, че с налагането с процесната заповед на принудителна административна мярка запечатване на търговския обект е приложена национална правна уредба, несъответна на Директива 2006/112/ЕО.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят, платими от ответника, своевременно поисканите и направени в производството разноски – 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-179-0118286/28.04.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-118/26.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София, да заплати на „ДЕВА МЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: