Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.
гр.Котел, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - КОТЕЛ в открито съдебно заседание на
21.02.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар: Савка Панова, прокурор
…………………, като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 495 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
установителен иск с правно основание чл.415 от ГПК за
сумата от 1 177.98 лева.
Ищецът е „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
пълномощника си юрк. К. В. – М., а
ответникът е Б.С.Б., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че
в негова полза, по ч. гр. д. № 190/2018 г. на РС Котел е издадена Заповед за изпълнение № 121/02.05.2018 г.
срещу ответника Б.С.Б. за сумите както следва: 700.00 лева, представляващи неизплатена
главница, дължима по договор за паричен заем № 2584493/24.06.2016 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД, кредитодател, и длъжник ответникът Б., като
вземането било цедирано в полза на заявителя и ищец
по настоящото дело „АСВ“ ЕАД с договор
за цесия от 01.01.2017 г., с договорна лихва в размер
на 46.72 лева, за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г.; 45.00 лева такса
разходи; 268.48 неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 01.07.2016 до 14.10.2016 г.; 117.78 лева обезщетение за
забава от 02.07.2016 г. до 02.05.2018 г.; законна лихва от 02.05.2018 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноските и в двете
производства – настоящото и заповедното.
В законоустановения срок отговор на исковата молба от
ответната страна не е постъпил.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител, депозирал е
становище, което съдът е докладвал и се е произнесъл по него.
Ответникът,
редовно призован, не се е явил, не изпратил свой представител и не е депозирал
отговор и не е изразил становище по предявения срещу него иск. Същият е
уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение, както и присъждане на разноски.
Същевременно,
ищецът в писменото си становище е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение в негова полза.
При тези
обстоятелства, съдът е приел искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, като е счел, че предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може
да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо
следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат изцяло, при което
положение не възниква процесуалното условие за разглеждане на осъдителните
такива, предявени при условията на евентуалност.
От приложените по делото
доказателства, съдът прие за безспорно установено наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключения
на 16.11.2010 г. Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД (сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД), по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД срещу ответника Б.,
произтичащо от договор за паричен заем № 2584493/24.06.2016 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД в качеството си на цесионер
по договора за прехвърляне" на вземания от 16.11.2010 г., от името на цедента
и за своя сметка.
С представеното по делото
Приложение № 1, представляващо неразделна част от рамковия договор за
прехвърляне на вземания, се индивидуализира вземането на ищеца срещу ответника,
което вземане е и предмет на настоящото съдебно производство. По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени три броя уведомителни писма за
извършената цесия. Обстоятелството, че те не са получени от него, не опорочава
добросъвестното поведение на цедента, изразено чрез
действията на цесионера - ищец в настоящото
съдопроизводство. Както вече е посочено в исковата молба, в съответствие със
съдебната практика уведомяването на ответника за цесията е с оглед
предпазването му от двойно плащане - към стария и към новия кредитор-ищец по
делото, а не е с цел пораждане действието на цесията.
Отделно от това, към исковата молба
с копие за ответника е приложено визираното уведомително писмо за станалата
продажба на вземания, в случай че ответникът възрази на този факт и оспори
представените доказателства в този смисъл, предвид което същият следва да се
счита надлежно уведомен за станалата продажба на процесното
задължение и за новия кредитор. В този смисъл са постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК актове, а именно: решение № 3/16.04.14 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на I ТО и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год.
на II ТО, съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, като прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда като факт от значение за спорното право на основание чл.235, ал.З ГПК.
От така
изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Предвид
събраните писмени доказателства се установи наличието на действителен договор,
сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпълението на заемодателя по
него, липсата на такова от страна на ответника в качеството му на заемополучател, видът и размерът на задължението, както и
наличието на действителен за него договор за цесия с предмет процесното вземане, който му е съобщен по надлежния начин. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
При този изход на
делото, съдът следва с осъдителен диспозитив да
възложи направените по делото от ищеца разноски в тежест на ответника.
Въз основа на горното и на
основание чл. 238 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Б.С.Б.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите както следва:
- 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2584493/ 23.06.2016г.;
- 46,72 лв. (четиридесет и шест лева и 72 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска);
- 268,48 лв. (двеста шестдесет и осем лева и 48
стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 45,00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща
такса разходи;
- 117,78 лв. (сто и седемнадесет лева и 78 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.05.2018 г., както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата 425 (четиристотин
двадесет и пет) лева представляваща деловодни разноски в производството по
ч.гр.д.№ 190/2018 г. и настоящото гр.д.№ 495/2018 г. – и двете на РС Котел.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ОС
Сливен в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: