Р Е Ш Е Н И
Е № 260176
гр. Пловдив, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 9473 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 19,
ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени
от Д.Г.К. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на сума в размер
на 844, 21 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.07.2017г. – 30.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2020 г., до окончателното заплащане
на главницата, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 164,
91 лева, дължимо за периода 26.08.2017 г. – 02.08.2020 г. (отразените по –горе
суми са претендираните от ищеца след частичен отказ от предявения иск за
главница и увеличение на иска досежно претенцията за мораторна лихва, заявени в
ОСЗ, проведено на 11.01.2021г.- л. 105).
Ищецът
твърди, че работи като ***** от ***** на ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с местоизпълнение на
служебните си задължения на територията на *****- гр. П. Заявява, че в процесния
период, а именно от 01.07.2017 г. до 30.06.2019 г. е положил 100 часа
извънреден труд, като не му е било заплатено допълнително възнаграждение за това
изработено време в размер на 1000 лв. Твърди, че падежът на задължението за
заплащане на допълнителното възнаграждение е 26-то число на месеца, следващ
полагането на труда. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно
решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 100 часа положен
извънреден труд, както и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 26.08.2017г. до 02.08.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
/ 03.08.2020г./ до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който претенциите се оспорват по размер. Признава се обстоятелството,
че в процесния период ищецът е изпълнявал длъжността ***** в ***** гр. П., като
и обстоятелството, че работното време е било уговорено при сумирано отчитане за
тримесечен период, както и фактът, че трудът е полаган на смени по график или
т.нар. 12 и 24-часови дежурства. Досежно обезщетението за забава се възразява,
че същото се дължи от депозиране на исковата молба в съда предвид липса на
изрична покана от ищеца за заплащане на претендираните суми.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за процесния период от 01.07.2017 г. – 30.06.2019г. ищецът К.
е полагал труд при ГД „Изпълнение на наказанията“, като е заемал длъжност „*****“,
с местоизпълнение на служебните си задължения- ***** гр. Пловдив.
От показанията на свидетеля Ч. / л. 93-
94/ се установява, че е колега на ищеца в *****- гр. П. Сочи, че през
последните четири години ищецът е давал 24- часови дежурства в *****- П. Свидетелят
сочи, че при тези дежурства, ***** следва да се яви на работното си място най-
късно в 07.50ч. Облича своята униформа и в 08.00ч. започва инструктаж, който
продължава поне 15 минути. Следвайки това, ***** отива на поста, на който е
разпределен като съвместно със сдаващия поста се извършва обход и се проверяват
****. Тази съвместна дейност продължава около 15 мин. Свидетелят изтъква, че
действителната продължителност на едно 24- часово дежурство е около 24ч. и 40
мин. Свидетелят сочи, че освен 24- часови дежурства, ***** дават и 12- часови
дежурства на външно охраняеми постове. Поддържа, че при тези дежурства
забавянето е по- голямо, тъй като следва да бъде в ***** в 07.30. ***** се
екипира, преминава индивидуален инструктаж и със служебен автомобил, най- късно
в 08.30ч. отива до външно охраняемия пост. Свидетелят изтъква, че реалната
продължителност на смяната е около 13 часа, като сдаващият пост, може да си
тръгне най- рано в 08.30ч. или 20. 30ч., в зависимост от това дали смяната е
дневна или нощна.
Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля, като счита, че поднесената от него информация е обективна, логически
последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От приетата по делото съдебносчетоводна
експертиза / л. 97- 99/ се установява, че за периода от 01.07.2017 г. – 30.06.2019
г. ищецът е положил 172 дежурства, в това число и на външни постове. Вещото
лице е установило, че за процесния период, при приемане и предаване на
дежурства и дежурства на външно охраняеми постове, ищецът е положил 78 часа
извънреден труд, който не е бил заплатен от ответната страна. Неговата
равностойност е 844, 21 лв., като обезщетението за забава възлиза на 164, 91 лв.
за периода 26.08.2017г. – 02.08.2020 г.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице като счита същото за обективно, всестранно и обосновано.
По правните аспекти на спора:
В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е
посочено, че за държавните служители се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС
не е предвидено друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на ал. 3 на
същия текст предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г. / работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а ал. 6 / ред. към процесния период/ урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
От приетото по делото заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изготвено с
необходимите знания и опит в съответната област, като същото е съобразено с
нормативната уредба, действала в процесния период, а и съответства и на
събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е давал дежурства в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време. Общо от м. юли 2017 г. до м. юни 2019 г. ищецът е положил 172 дежурства.
В рамките на тези дежурства се е кумулирал извънреден труд от ищеца в размер на
78 часа, коитто не са начислявани и не са изплащани. Тяхната стойност е
определена от вещото лице в размер на сумата от 844, 21 лева, а размерът на
обезщетението за забава върху възнаграждението за извънреден труд, вещото лице
е посочило да възлиза на сумата от 164, 91 лева.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че
ищецът е установил полагането на труд над нормативно установената
продължителност, като се установи, че при даване на 24- часови дежурства същият
е полагал труд над отчетеното работно време, като завишението е с 40 минути, а
при дежурство при външен пост – с 1 час. В този смисъл, полаганият труд е
извънреден, като незаплатеното възнаграждение за извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 844, 21 лева, а обезщетението за забава за периода
26.08.2017г. до 02.08.2020г., е в размер на сумата от 164, 91 лева. Предвид
гореизложеното, то съдът счита, че предявените от ищеца обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове следва да се уважат в цялост.
По делото не са ангажирани доказателства
от ответника, процесните суми да са заплатени на ищеца.
Като последица от уважаване на
предявения иск за главница, следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
Предвид изхода на правния спор и доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, следва ответникът да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда
разноските в производството, а именно: сума в размер на 50 лева, представляваща
дължима държавна такса и сума в размер на 130 лева, разноски за изготвяне на
съдебносчетоводна експертиза. Следователно и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от общо 180 лева.
В полза на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 500 лева, за които е представен и оправдателен документ /л. 8/. Съдът счита
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
за неоснователно. Същото съответства на минимално установеното в Наредба №
1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, /ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./ – към момента на уговаряне на
възнаграждението, предвид обстоятелството, че се касае за два обективно,
кумулативно съединени иска, за които съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата се
дължи възнаграждение поотделно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.К., ЕГН **********
на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл.
178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, СУМАТА от 844, 21 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2019 г. на длъжност „*****
– ***** от *****“ на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието с местоизпълнение
на служебните задължения – територията на ***** в гр. П., както и сумата от 164, 91 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за
периода от
26.08.2017г. до 02.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда / 03.08.2020г./ до окончателното й погашение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.К., ЕГН **********
сума в размер от 500 лева.,
представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сума в размер от 180 лева, представляваща дължима
държавна такса за предявените искове и разноски за изготвяне на ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ