Решение по дело №1007/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Фрутела 2011“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление- гр. Варна, [улица], представлявано от С. И. Д., подадена чрез адв.К., против Решение № 572/30.04.2024г. по НАХД № 4043/2023г., на ВРС, 22-ви състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-2300131/15.03.23г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, като е намален размера на имуществената санкция на 3000лв. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 80лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е и частна жалба, подадена от „Фрутела 2011“ ЕООД против определение № 352/13.03.2025г., постановено по НАХД № 4043/23г., с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и несправедливост. Твърди, че мотивите на съда са повърхностни и необосновани, липсва произнасяне по изложените в жалбата твърдения. Липсват мотиви по отношение на твърдението за неправилно приложение на материалния закон, както и липсва произнасяне по повдигнатия спор по фактите и по тълкуването на закона. Твърди, че не са налице основания на чл.62 ал.2 вр. ал.1 от КТ, тъй като от събраните доказателства по делото се установява, че между санкционираното дружество и лицето Ф. към момента на извършване на проверката не е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор и за жалбоподателя не е съществувало задължение да връчи препис от уведомлението на работника по чл.63 ал.3 КТ. Твърди, че ВРС в решението си не се e мотивирал относно твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че в срока по чл.415г, ал.1 от КТ е отправил предложение за споразумение с наказващият орган, като е признал извършването на нарушението и е предложил да заплати имуществена санкция в размер на 1050лв., представляваща 70 % от минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ. Твърди, че в съдебното производство не са се установили някои от условията за недопустимост на споразумението и отказът на наказващия орган за постигане на споразумение е незаконосъобразен и необоснован, несъответстващ на материалния закон и целите на закона. По този начин наказващият орган е ограничил възможността на дружеството да получи по-благоприятно третиране с налагане на по-нисък размер имуществена санкция. Твърди, че допуснатото нарушение е отстранимо, като съдът след като приеме, че деянието е съставомерно, има право да измени наказателното постановление до размера, който би бил наложен на дружеството, в случай, че е било удовлетворено направеното искане за споразумение. Твърди и че решението е неправилно /несправедливо/ и спрямо изменения размер на имуществената санкция от 5 000 лв. на 3 000 лв., тъй като в мотивите си е приел, че наказание над минималния размер е несъответно на тежестта на нарушението, като не са отчетени от АНО смекчаващите отговорността обстоятелства, но не е изменил размера на санкцията до минималния размер. Твърди, че ВРС при определяне на административното наказание не е обсъдил и съобразил за индивидуализация на административното наказание и посочените в чл.27 от ЗАНН критерии за това. Намалената от ВРС санкция в размер на 3 000.00 лв. не е мотивирана и липсват съображения за определяне на санкция над минимално предвидената в закона. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП, а в условията на евентуалност- да бъде намален размера на санкцията. Моли за присъждане на направените разноски.

В частната жалба твърди, че ВРС в мотивите на решението си не присъжда разноски по делото на жалбоподателя, макар че е намалил размера на наложената санкция. Твърди, че изменението на наказателното постановление представлява частично уважаване на жалбата и частична отмяна на наказателното постановление и разпределението на разноските следва да бъде в съответствие с потвърдената и отменената част на наказателното постановление, като на основание чл.63д от ЗАНН има право на разноски. Твърди, че на основание чл.78 ГПК, вр. чл.143 АПК, е следвало да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за които е приложен списък, съобразно отменената част от НП. Моли да бъде отменено и определение № 352/13.03.2025г. по АНД №4043/2023г. на ВРС, ХХІІ състав, като се осъди дирекция „Инспекция по труда“-Варна да му заплати направени разноски в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба 1/9.07.2004 год. съразмерно отменената част от наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба- директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Т., оспорва жалбата. Счита, че в решението си съдът е установил и обсъдил подробно обстоятелствата, които са относими към делото и мотивирано е посочил кои доказателства кредитира, като е формулирал правни изводи, и е приложил правилно съответните към тях правни норми. Твърди, че безспорно е установено нарушението и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Твърди и че на жалбоподателя не се дължат разноски, а частната жалбата е неоснователна. Твърди, че не е налице непълнота, която да налага субсидиарно прилагане на ГПК, тъй като въпросите за разноските в съдебното производство по административнонаказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Моли решението и определението на ВРС като правилни и законосъобразни да бъдат оставени в сила.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за извършено нарушение по чл.63 ал.2 КТ, тъй като съставомерността на това деяние предполага наличие на сключен трудов договор и невръчване от страна на работодателя на уведомлението до НАП. Фактите по делото сочат, че към момента на извършване на проверката не е имало сключен трудов договор между работодателя и работника. Налице е основание за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Фрутела 2011“ ЕООД против наказателно постановление № 03-2300131/15.03.23г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 02.02.2023 год. св. М.-Ж. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Фрутела 2011“ ЕООД, в цех за преработване на зеленчуци и пакетиране на заготовки в гр. Варна, [улица], /района на Зеленчуковата борса/, склад № 13, стопанисван от дружеството, установила, че между него и М. Г. Ф. е бил сключен трудов договор, като лицето е било назначено на длъжност „машинен оператор обработка на плодове и зеленчуци“, но на работника не е представено копие от уведомление по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП-Варна, а работодателят е допуснал Ф. да престира труд в полза на дружеството. Уведомление за сключения трудов договор е изпратено в ТД на НАП, но видно от справката е постъпило на датата на проверката, но след извършването й. Съставен е протокол от извършената проверка, в който е констатирано, че лицето има сключен трудов договор, като за същия не е било връчено копие от уведомлението до НАП. На 22.02.2023 год. е съставен АУАН, като е дадена правна квалификация на нарушението по чл.63 ал.21 от КТ. Актът е връчен надлежно на дружеството, не са постъпили възражения и въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в срок, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, АУАН и НП са съобразени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на извършеното нарушение, доказателствата, които го потвърждават, вмененото във вина на нарушителя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да може да организира защитата си, посочени са материалноправните норми, като нарушението е индивидуализирано. Въззивният съд е приел, че по делото не се оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като към момента на извършване на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ, с което е осъществен състава на нарушението. ВРС е приел, че не са налице предпоставките на чл.415в КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение. Приел е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, а като е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства е счел, че имуществена санкция в размер на 3 000 лв. е справедлива, поради което е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената санкция.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на въззивния съд е неправилно. Същото е постановено в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон.

Вмененото с НП нарушение е несъставомерно.

Нарушението, за което е ангажирана администратинонаказателната отговорност на касатора, е че е допуснал като работодател до работа работника М. Ф. преди да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Видно от трудов договор № 25/02.02.2023 г., сключен между „Фрутела 2011“ЕООД, в качеството на работодател, и работника М. Ф., работникът е постъпил на работа на 02.02.23г. В попълнената от Ф. в 12:35ч. на 02.02.23г. декларация, същата е посочила, че работи в дружеството от 02.02.2023 г. и няма сключен трудов договор. Видно от представеното и прието от ВРС постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.02.23г., на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между М. Ф., изпълняваща длъжност машинен оператор и работодателя „Фрутела 2011“ЕООД, считано от 02.02.23г. Видно от приложената по административнонаказателната преписка справка трудовият договор е регистриран в НАП на 02.02.2023 г., в 14:37ч.

Анализът на доказателствата обосновава извод, че към момента на проверката Ф. е допусната до работа без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение в писмена форма. Това деяние осъществява състав на друго нарушение по КТ.

От обективна страна изпълнителното деяние на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ включва кумулативното наличие на три положителни предпоставки – наличие на сключен трудов договор между работодателя и работника, подписан от двете страни; подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите; допускане до работа на работника, и на една отрицателна – непредоставяне на екземпляр от трудовия договор и/или на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че работникът е допуснат до работа без сключен трудов договор, видно както от попълнената от Ф. декларация, така и от протокола за обявяване на трудово правоотношение, съставен от служител на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. Предвид горното, към 02.02.23г., 12:35ч., дружеството не е извършило вмененото нарушение, тъй като към този момент не е бил налице сключен в писмена форма трудов договор, и съответно няма как да бъде предоставен на работника екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Предвид горното, като е изменил издаденото НП, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, както и издаденото НП.

При този изход на спора следва да бъде отменено и определение № 352/13.03.2025г., постановено по НАХД № 4043/23г.

С оглед направеното искане и приложените списъци за разноските, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на общо 1550лв., от които 150лв.- ДТ, 800лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВРС и 600лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 572/30.04.2024 г. по НАХД №4043/2023 г. на ВРС, ХХІІ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-2300131/15.03.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Фрутела 2011“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.

ОТМЕНЯ определение № 352/13.03.2025г., постановено по НАХД № 4043/23г. на ВРС, ХХІІ състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на „Фрутела 2011“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С. И. Д., направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1550 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.