№ 2458
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100512920 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28.06.2023 г., гр.д. 63968/2022 г., СРС, 120 с-в отхвърля
предявените искове от ЕТ „Й.Х.-С. – 62“, представляван от Й.И. Х. срещу
„Д.Т.Б.“ ЕООД установителни искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 372, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 600,00 лева, представляваща
главница за незаплатено задължение по фактура № 938/16.03.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 146,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.04.2020
г. до 09.09.2022 г., сумата от 1 600,00 лева, представляваща главница за
незаплатено задължение по фактура № 964/02.07.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 341,78
лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.08.2020 г. до
09.09.2022 г., сумата от 1 620,00 лева, представляваща главница за
незаплатено задължение по фактура № 967/05.07.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 344,70
1
лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.08.2020 г. до
09.09.2022 г., 3 300,00 лева, представляваща главница за незаплатено
задължение по фактура № 1027/04.03.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 480,34 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 04.04.2021 г. до 09.09.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49229/2022 г. на Софийски районен съд, І ГО, 120
състав, като неоснователни, поради погасяване на вземанията с изтекъл
давностен срок и осъжда ищеца да заплати на ответника 1 320 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца ЕТ „Й.Х.-С. – 62“,
представляван от Й.И. Х.. Счита, че исковете не са погасени по давност.
Същите са основателни, защото осчетоводяването на фактурите от ответника
е признание за дължимост на възнаграждението и прекъсва теченето на
давностния срок. Характер на признание за дълга, прекъсващо давността имат
и извършените частични плащания. В решението липсват мотиви за пълното
изпълнение на договорните задължения от ищеца по извършване на превоза и
неизправността на длъжника. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „Д.Т.Б.“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ
вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (СМR) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им,
оспорена с жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Безспорна е обвързаността на страните от валидно правоотношение за
международен автомобилен превоз по смисъла на чл. 367 ТЗ и чл. 1, т. 1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR).
В тази насока са съществуващите между тях трайни търговски отношения и
издадените от превозвача - ищеца ЕТ „Й.Х.-С. – 62“, представляван от Й.И. Х.
процесни фактури № 938/16.03.2020 г. за 600 лв., № 964/02.07.2020 г. за 1 600
лв., № 967/05.07.2020 г. за 1 620 лв. и № 1027/04.03.2021 г. за 3 300 лв., с
включен в тях ДДС.
Фактурите не са подписани за получател от товародателя, какъвто е
ответникът „Д.Т.Б.“ ЕООД, но същият ги осчетоводява по ЗДДС съобразно
съдебно-счетоводната експертиза. Осчетоводяването от ответника е
извършено с цел да извлече благоприятни за себе си последици като получи
право на данъчен кредит по ЗДДС. Осчетоводяването имплицидно съдържа
извънсъдебно признание на ответника за извършване на превозните услуги по
фактурите, както и дължимост на посочената цена. Доказани по основание и
размер са исковете за цената на превоза и за обезщетение за забава в размер
на мораторната лихва.
Основателно е своевременно предявеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на исковете по давност. Относно нейните срокове
намират приложение не общите правила на чл. 110 и сл. ЗЗД, а специалният
нормативен акт - Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки, съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията. След като вземанията
във връзка с международни превози не са за липси, повреди или забави по чл.
32, ал. 1, б. „а“ и „б“ от Конвенцията, приложим е нейният чл. 32, ал. 1, б. „в“
относно всички други вземания за международни превози, каквито са
процесните. Разпоредбата определя началото и продължителността на
3
погасителната давност, която е 3-месечна и започва да тече от сключване на
превозния договор.
В случая, превозните правоотношения възникват през периода
16.03.2020 г. – 04.03.2021 г., когато са издадени фактурите, поради което
давността за последното от тях би следвало да изтече на 04.06.2022 г., но
междувременно същата е спряна за малко повече от 2 месеца.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. (първоначална редакция от обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г.) за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Разпоредбата е прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр.
34/09.04.2020 г.), според който от сроковете, които подлежат на спиране,
отпадат другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, различни от давностните. Според § 13 от
ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Предвид извършеното обнародване на
09.05.2020 г., спрените срокове продължават да текат след 20.05.2020 г.
Теченето им се счита за спряно през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
вкл., за общо 69 дни.
В случая, след като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
09.09.2022 г. и при съобразяване на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, към тази дата във
всички случаи са погасени по давност вземанията за главниците, считано най-
късно в средата на м. 08.2022 г.
Извънсъдебното признание на ответника за дължимост чрез
осчетоводяване на фактурите, не се установява да е доведено до знанието на
ищеца в момент, предхождащ изтичането на давностния срок, а е адресирано
до данъчния орган по приходите, поради което няма характер на признание на
4
вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Съгласно разясненията на ТР №
4/14.10.2022 г., тълк.д. 4/2019 г., ОСГТК НА ВКС, за да е налице прекъсване
на давността по реда на горната разпоредба, изявлението или действието на
длъжника, което обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с
оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на
кредитора.
Безспорното извършено от ответника частично плащане на суми за
превозното възнаграждение, които не са предмет на съдебния спор, също
представлява признание на дълга, но само до размер на доброволно
изплатеното, поради което не води до прекъсване на давностния срок.
На основание чл. 119 ЗЗД и чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД погасени по
давност са и съответните акцесорни вземания за мораторни лихви върху
погасените главници.
Исковете за стойност за главните и акцесорни вземания следва да се
отхвърлят, като погасени по давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява реализирани
разноски за сумата 1 320 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.06.2023 г., гр.д. 63968/2022 г., СРС, 120 с-в.
ОСЪЖДА ЕТ „Й.Х.-С. – 62“, представляван от Й.И. Х., със седалище:
с. Драгушиново, община Самоков да заплати на „Д.Т.Б.“ ЕООД, със
седалище: гр. София, ул. ******* офис 45 сумата 1 320 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6