МОТИВИ ПО НОХД № 1971/2015 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия А.М.Й. е внесено обвинение за извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б. ”б” от НК за това, че на 03.08.2015
г. в гр. П., при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – златен
пръстен 14 карата, с тегло 14 грама на стойност 672, 00лв от владението на Т.Д.Т.
***, с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила.
Съдебното производството е протекло с провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло
така повдигнатото спрямо подсъдимия Й. обвинение като счита, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода досъдебното
производство доказателства.
Пострадалият Т.Д.Т. е бил редовно и своевременно уведомен
за права си в съдебното производство. В съдебното заседание, се явява с
упълномощен повереник- Т. П.. Преди даване ход на съдебното следствие
пострадалият е представил писмена молба да бъде конституиран като граждански
ищец по делото. С писмената молба е пожелал да предяви граждански иск срещу
подсъдимия Й., като претендира присъждането на обезщетение в размер на 540лв за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди. В съдебно заседание
пострадалият с устно изявление увеличава размера на претендираните от него
имуществени вреди до размера на стойността на предмета на престъплението според
оценката направена от вещото лице. С протоколно определение Т.Т. конституиран
като страна в процеса - граждански ищец и предявения от него иск за имуществени
вреди в размер на 672лв е приет за съвместно разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият Й. и неговият защитник са отправили
искане делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие и в
частност по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съдът е допуснал предварително
изслушване на страните, в хода на което подсъдимият е потвърдил, че желае да се разгледа делото по
този ред като се призвана за виновен и съжалява за постъпката си. Изслушано е
становището на страните и е даден ход на съкратеното съдебно следствие, в хода
на което съдът на осн. чл.372, ал.4 вр. чл.371, ал.2 от НПК е обявил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което същото ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
прокурорът е предложил на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.54
от НК в размер
на дванадесет години лишаване от свобода, като с оглед естеството на
производството, протекло по реда на по глава 27 от НПК, така определеното наказание да бъде
намалено с 1/3, - а именно на осем години лишаване от свобода. От своя страна защитата изтъква доводи, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което ще определи присъдата като справедлива.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.М.Й. е
роден на ***
***, живущ ***, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На 03.08.2015 г. около 13.00-14.00ч св.
Т.Т. се разхождал из парка „***” в гр.П.. По някое време
седнал на една пейка, намираща се зад Търговската гимназия, близо до една
чешма, но тъй като почувствал необходимост да се облекчи по малка нужда, станал
и отишъл да потърси по-гъсти храсти, зад които да се скрие. В това време се
появил подсъдимия Й., който попитал свид.Т. какво търси. Пострадалият му
отговорил, че нищо не търси, а иска да оринира и подсъдимия услужливо му
посочил удобно място. Подразнен от намесата на подс.Й., свид.Т. му обяснил по
повод така посоченото му място, че е инвалид и не може да ходи, но подсъдимия
му отговорил, че той ще му помогне. За да се отърве от неканената компания,
ядосан, Т. се отказал от първоначалното си намерение и решил да се разходи още
малко, като оставил подсъдимия Й. зад гърба си и тръгнал към намиращия се в
близост буренясал басейн. Непосредствено
след това пострадалият усетил силен удар отдясно на главата му в горната задна
част, като изпитал силна пареща болка по цялото лице. От удара пострадалия
паднал в коритото на празния басейн, като при падането получил травматични
увреждания гръдния кош и корема. Ударът бил нанесен от Й. като след падането на
пострадалия той се надвесил над него и хванал с лявата си ръка, лявата китка на
пострадалия. Притискайки пострадалия към земята със сила, с дясната си ръка
подс.Й. издърпал пръстена от ръката на Т. В този момент свид.Й.В. разхождайки
се из парка, тъкмо слизал по стълбите в близост до празния басейн, когато чул
тежък звук от падане на тъп предмет. Поради липсата на пряка видимост към
басейна свидетеля не възприел зрително мястото, от което идвал звука, но като
продължил да се движи и след като завил наляво към празния басейн свид.В. видял че
вътре в басейна лежи по гръб, леко на една страна пострадалия Т., а до него бил подсъдимия Й., който държал
падналия мъж за едната му ръка. Свид. В. попитал подсъдимия „Какво става?!” с
цел да стресне подсъдимия, а последния му отговорил „Помагам да стане, бате”.
Свид.В. се насочил към лицата и скочил при тях в басейна като междувременно
видял как подсъдимия Й. дърпа нещо наподобяващо пръстен от пръста на падналия
на земята мъж. В момента в който свид.В. скочил в басейна подсъдимият Й.
моментално избягал в посока бул.Р. като бягството му било наблюдавано от свид. К..
Бягащия мъж облечен в костюм с риза направил впечатление на свид.К., която
разхождала по това време детето си в парка и седяла на една от пейките. Тя
обаче първоначално не разбрала причината за това поведение на непознатия за нея
мъж. Междувременно свид.В. помогнал на пострадалия Т. да стане от земята и се опитал
да проведе разговор с него. Пострадалият бил неадекватен, имал кръвоизлив в
едното око, видимо бил ожулен по двете ръце и охлузен в задната част на главата
като изпитвал болки в гърба. Свид.В. помогнал на пострадалия да седне на пейка в
близост до свид.К.. Той помолил случаен минувач да се обади на тел.112, а от
свид.К. поискал шише за да налее вода за пострадалия от близката чешма. Докато тримата
чакали линейката пост.Т. започнал да идва на себе си и споделил, че липсва
златния пръстен, който носил на лявата си ръка. Същия пръстен бил изработен от
жълто злато 14 карата, с тегло 14 грама и имал изобразена буква „Т”. Още същия ден подс.Й. отишъл в заложна къща „В.”***
на свид.В.Т. му продал златния пръстен с
гравираната буква „Т” на него за сумата между 350 до 400лв. Впоследствие обаче
свид.Т. продал пръстена на непознат човек, поради което предмета на
престъплението не бил установен в хода на досъдебното производство.
Във фазата на досъдебното
производство е била изготвена стоково-оценъчна експертиза според заключението,
на която отнетата от подсъдимия движима вещ
– златен пръстен е на
стойност
672,00 лв.
Изготвена е била и
съдебно медицинска експертиза по писмени данни, видно от която на пострадалия Т.Т.
е била причинена комбинирана контузия на главата, гръдния кош и корема, довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните
травматични увреждания според експертизата са били причинени от удари с или
върху тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени, както съобщава
пострадалия, а именно при нанесен удар с ръка по главата и последващо падане на
настилката. По този начин се доказва наличието на причинно следствена връзка
между установените травматични увреждания на пострадалия и претърпения от него
инцидент на 03.08.2015г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните
гласни доказателства в досъдебното производство, прочетени на основание чл. 373, ал.1
вр. с чл. 283 от НПК, а именно показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Й. В.,
Т.К., В.Т. пострадалия Т.Т., както и възпроизведените доказателства в писмените
доказателствени средства- протоколи за разпознаване. Видно от последните свид. Т. разпознава мъжа,
с който разговарял в парка непосредствено преди инцидента, а свид.К. разпознава
подс.Й. като мъжа, чието бягство е наблюдавала в парка. Свид. В.Т. разпознава
подс. Й. като човекът от който е купил златен пръстен, отговарящ на описанието
на отнетия по престъпен начин. Обстоятелството, че деянието е било осъществено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” се
доказва, чрез сходните факти в свидетелството за съдимост на подсъдимия приложено
по делото.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето, мястото, начина и
механизма на извършването му.
Съдът намира изготвените
протоколи за извършени действия по разследване за съставени съобразно
изискванията на процесуалния закон, поради което счита, че същите могат да се
ползват изцяло като източници на доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото като обективни,
последователни и логични, кореспондиращи си помежду си и с останалите
доказателства по делото.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по изготвената стоково-оценъчна
експертиза и съдебно медицинска експертиза по документи като компетентни,
изготвени с нужните познания и опит в съответната област, не оспорени от
страните.
Направеното от подс.Й. самопризнание, съдът
намира, че се подкрепя по убедителен
начин от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и не констатира наличието на незначителни противоречия по смисъла на ТР
№1/2009г на ОСНК на ВКС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата и установена фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият А.М.Й. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.199, ал. 1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК като на 03.08.2015г,
е отнел чужда движима вещ – златен пръстен 14 карата, с тегло 14 грама на
стойност 672, 00лв от владението на Т.Д.Т. ***, с намерение противозаконно да
го присвои, като е употребил за това сила. Така описаното деяние е било
осъществено при условията на опасен рецидив, тъй като подсъдимият Й. е извършил
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От обективна страна с действията си подсъдимият А.Й. е реализирал всички
признаци от състава на престъплението грабеж по чл.198, ал.1, както и квалифицирания признак по чл.199, ал.1, т.4
от НК. С действията си на 03.08.2015г в гр.П. подсъдимия чрез употреба на
сила, увреждайки личността на пострадалия като му причинил разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
прекратил фактическата власт на пострадалия Т.
върху инкриминираната движима вещ, като е установил своя фактическа власт върху предмета на
посегателството, с което е настъпил визирания в състава престъпен резултат.
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия с
пряк умисъл. Подсъдимият Й. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е целял тяхното
настъпване. Подс.Й. е взел решение за
извършване на престъплението веднага след като е осъзнал конкретна възможност
за това и е пристъпил незабавно към осъществяването на това решение, като е
желаел да отнеме конкретна чужда движима вещ с определена
стойност и за да улесни извършването
на престъплението е искал да употреби сили за да сломи евентуалната съпротивата
на пострадалия. Още при използването на сила подсъдимия е целял да установи своя
фактическа власт върху предмета на престъплението. Намерението на дееца противозаконно да присвои
вещта е било реализирано чрез последващото разпореждане с нея.
В този смисъл подсъдимият е
съзнавал, че отнема чужда движима вещ без съгласието на нейния собственик-
пострадалия Т., за което употребява сила, с която да сломи съпротивата на
пострадалия и да улесни извършването на престъплението. С това свое деяние подсъдимият
засяга обществените отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване
правото на собственост, като е сторил това с намерение да присвои вещта и това
негово намерение се изразило в последващите му действия по юридическо
разпореждане с вещта, а именно чрез продажбата й в заложна къща.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл.199, ал.1,
т.4, вр. ,
вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, законодателят
е определил наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. В случая с оглед
императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да съобрази наказанието
с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието, съдът се съобрази с императивните критерии
на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и
дееца и преценявайки подбудите за извършване на деянието и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства са напредналата
възраст на пострадалия и лошите характеристични данни за личността на
подсъдимия, за което сочат обстоятелствата че същия не работи и спрямо него се
води разследване за подобно деяние видно от приложената справка от
информационната система на прокуратурата. Смекчаващо вината обстоятелство се
явява съдействието на подсъдимия спомогнало за събиране на доказателства в хода
на досъдебното производство. Благодарение на съдействието на подсъдимия при
разследването на престъплението, видно от показанията на свид.К.Д.,
полицейските служители са установено мястото където Й. се е разпоредил с
отнетата вещ, което е дало възможност същата да бъде евентуално издирена, а от
друга страна е способствало за установяване на обективната истина по случая.
Смекчаващи вината обстоятелства са още сама по себе си не високата стойност на
предмета на престъплението, макар и същата да надминава минималната работна
заплата за страната, ниския социален
статус на подсъдимия, проявена самокритичност и съжаление за стореното. Следва
да се вземат предвид и подбудите за извършване на престъплението, а именно
липсата на парични средства с които да се посрещнат основни житейски нужди като
тук съдът отчете обстоятелството, че с парите от заложената вещ подс. Й. е
закупил храна и вещи от първа необходимост. При
преценката си съдът намери, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, което да обуслови приложението на чл.58а, ал.3 от НК.
Воден от горните мотиви съдът
определи наказание на основание чл. 199, ал. 1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл. 5 НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в размер на шест години лишаване от свобода,
като във вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание намали с една трета и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на четири години,
които да бъдат изтърпяни при на основание чл.57, ал.1 вр. чл. 61, т.2, вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така определеното
наказание съдът намира за справедливо.
На основание чл 59,
ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на А.М.Й. наказание
времето, през което същият е бил задържан с
мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 25.08.2015
г. – датата, на която подсъдимият е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК до
влизане в сила на настоящата присъда, като един ден
"ЗАДЪРЖАНЕ" следва да се зачете за един ден "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА".
Относно предявения по делото граждански иск от Т.Т., срещу подсъдимия А.М.Й., в размер на 672лв имуществени вреди
съдът намери, че същите са доказани по основание и размер. Основание за гражданския иск е извършеното от подсъдимия Й. деяние, осъществяващо състав
на престъпление по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.198, ал.1 от НК. В резултат на същото са
настъпили имуществени вреди в правната сфера на гражданския ищец Й., представляващи пряка и
непосредствена последица от същото деяние и намиращи се в обективна причинна
връзка с него. Тези имуществени вреди в същото време са и съставомерни и се
равняват на 672,00лв, като следва да
бъдат възстановени ведно със законната лихва от датата на увреждането, каквото
искане е било отправено от гражданския ищец.
Причина за извършване на
престъплението е стремежът към лично облагодетелстване по неправомерен начин и
незачитане на чуждата собственост и лична неприкосновеност.
Подбуди за извършване на
престъплението-користни.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/