Определение по дело №581/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 333
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20227180700581
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

333

гр. Пловдив, 07.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито  заседание на тринадесети декември  през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното административно дело № 581 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Р.Л., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора-Пловдив, чрез адв. В.С., с която е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от общо 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с което се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, както следва: От 22.11.2018г. постоянно е в пренаселени килии; без достъп до постоянно течаща топла и студена вода; в килиите е имало дървеници, хлебарки и гризачи. От 01.06.2015г. работи, но не го извеждат „на каре“; работата, която върши е свързана с отделяне на прах, но не му дават защитни маски и работно облекло, няма и аспирация в помещението; като работещ отпуските му се признават за излежано време от наказанието, но не се заплащат; когато е в болничен не получава заплащане и това време не му се признава за излежано време от наказанието.

В хода за произнасяне, съдът констатира, че с разпореждане от 08.03.2022г., във връзка с посочени различни дати за начало на исковия период, ищецът е задължен да конкретизира исковите периоди и да посочи отделни размери на кумулативно съединените искови претенции по време на пребиваването му в Затвора-Пловдив, като за всяка да конкретизира фактите и обстоятелствата, обуславящи причинените му неимуществени вреди.

В уточняваща молба, е посочено, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив от 01.01.2015г. и до настоящият момент е все още там. Исковата претенция за периода от 22.11.2018г. до завеждането на исковата молба за причинените му неимуществени вреди, а именно: постоянно е в пренаселени килии; без достъп до постоянно течаща топла и студена вода; в килиите е имало дървеници, хлебарки и гризачи е била предмет на разглеждане по друго дело, приключило с влязло в сила съдебно решение.

Ищецът е уточнил, че исковата му претенция в размер на 50 000 лева касае единствено периода от 01.06.2015г. до 02.03.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с което се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, както следва: от 01.06.2015г. работи, но не го извеждат „на каре“; работата, която върши е свързана с отделяне на прах, но не му дават защитни маски и работно облекло, няма и аспирация в помещението; като работещ отпуските му се признават за излежано време от наказанието, но не се заплащат; когато е в болничен не получава заплащане и това време не му се признава за излежано време от наказанието, в каквато връзка е направил и доказателствени искания, по които съдът не се е произнесъл.

Ето защо и за правилното установяване на фактите по делото, е необходимо на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, да се изискат съответните доказателства, като на страните следва да се дадат и указания за разпределението на доказателствената тежест, с оглед нормата на чл.154 ГПК.

Ето защо на осн. чл.253 от ГПК, вр. чл. 144 АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., Х състав:

                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2023г. от 14,45 часа, за която дата и час да се призоват страните, както следва:

 1. Ищец – М.Р.Л., ЕГН **********,***, който да се призове чрез адв.В.С.;

  2. Ответник - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ – гр.София.

         ДА СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура – Пловдив.

ЗАДЪЛЖАВА Затвора – гр.Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването да представи по делото: справка за периода от 01.06.2015г. до 02.03.2022г. дали, кога и на каква длъжност е назначаван ищеца на работа; справка дали във връзка с работата му са му давани лични предпазни средства и работно облекло; справка дали като работещ отпуските му са признавани за излежано време от наказанието, и дали са заплащани;  справка дали ищецът е ползвал болнични, дали същите са заплащани и дали това време му е признавано за излежано време от наказанието.

УКАЗВА на Затвора – гр.Пловдив, че на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

УКАЗВА на ответника, че доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от негова страна по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно, както и че тази оборима презумпция се простира и върху причинната връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, т.е. негова е тежестта да я обори, като може да стори това с всички допустими по АПК, респ. ГПК доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на съдебното заседание, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Да се изиска за послужване адм.дело №1858/2021г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, на ОП – Пловдив и на Затвора - гр.Пловдив. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                    

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: