Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Шумен, 29.06.2018 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 63 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ад. Ц.И. *** с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Опълчен- ска“, № 76, ет.1, офис 3-1, като пълномощник на П.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ж. к. „Възраждане“, ул. „...“, № 7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.. Ищцата твърди, че на 27.12.2017 г., В.А.К.при управле- ние на л.а. „Рено 19 с рег. № ...с несъобразена скорост в с .Изгрев на кръстовището образувано между главния път и ул. „Явор“ не е успял да се включи в кривата на левия завой. Вследствие на това автомобила се удря в бордюра, излиза извън пътното платно, продължава да се движи и се удря в дърво с дясната си част. В резултат на ПТП на ищцата са причинени две средни телесни повреди изразява- щи се във фрактура на десния крак и фрактура на дясната китка. На 29.12.2017 г. на ищцата е извършена операция като относно фрактурата на дясната подберица е из- вършена репозиция и фискация със заключващ пирон. Дясната предмишница е с поставена гипсова имобилизация. На 17.03.2018 г., ищцата е претърпяла втора опе- рация за извършване на екстракция на статичния изключващ винт. На 14.02.2019 г., ищцата е претърпяла трета операция за отстраняване на имплантирани уреди от костта на дясната подбедрица. Вследствие на травматичните увреждания, ищцата е търпяла и продължава към настоящия момент да търпи болки и страдания. Не е преминал и стресът от преживяното. Виновен за ПТП е водача на МПС В.К. За лекия автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/23/117003 256793 с начална дата за покритие 12.12.2017 г. Ищцата в качеството си на увреде- но лице е отправила до ответното дружество молба за възмездяване на вредите й от ПТП. Ответното дружество е оценило неимуществените вреди на 5 000.00 лв., а имуществените вреди на 2 042.56 лв., като е изпратило до ищцата две поредни писма от 13.11.2018 г. и 15.05.2019 г. Ищцата счита, предвид причинените й телени увреждания, болки и страдания, че предложеното от застрахователя обезщетение е несправедливо, поради което е предявила настоящата искова молба. Ищцата пре- тендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претър- пени неимуществени вреди, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания в размер на 55 000.00 лв., сумата от 3 911.11 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.10.2018 г. – датата на заявяване на претенцията пред застрахователя до 17.06.2019 г. - датата на подаването на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателно изпла- щане на обезщетението и имуществени вреди в размер на 2 359.25 лв.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявените искове като ги счита за неоснователни. Претенциите са прекомерно завишени и не отговарят на критериите за справедливост. Според него описаните в исковата молба неимущест- вени вреди са силно хиперболизирани и не отговарят на действителността. Напра- вено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът счита, че ищцата не е била с поставен предпазен обезопасителен колан в разрез със задълже- нията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесла за вредоносния резултат. Оспор- ва претенцията за лихви. Според него същата е неоснователна, предвид неоснова- телността на главния иск. Оспорва се размера на претенцията и началния момент от който следва да бъде начислявана.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
ДП № 1558/2017 г. по описа на РУ – Шумен е образувано за това, че на 27. 12.2017 г. в с. Изгрев при управление на МПС – л. а. „Рено 19“ с рег. № ...са били нарушени правилата за движение, с което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на П.М.В. – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В Постановление за прекратяване на нака- зателното производство Въз основа събраните по ДП № 1558/2017 г. доказателства може да се направи обоснован извод, че извършеното от водача на л.а. „Рено 19“ с рег. № ...нарушение на правилата за движение се намира в пряка причин- но-следствена връзка с настъпването на ПТП. Водачът на МПС В.К.е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която задължава водача на пътното превозно средство да го контролира непрекъснато. В.К.не е контролирал превозното средство, което е управлявал и то е напуснало пътното платно и излизайки извън пътя се е ударило в дърво. Следователно допус- натото от В.К. нарушение на правилата за движение по пътищата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат – средна телес- на повреда, причинена на П.В. при ПТП. Деянието на В.К.е осъществило състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, но пострадалата от престъплението П.В. се е възползвала от правото, предоставено й с чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяването на досъ- дебното производство по отношение на В.К.и предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена и наказателното про- изводство е прекратено.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че за лекия автомобил „Рено 19“ с рег. № ..., с който е из- вършено ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отго- ворност” с „ОЗК-Застраховане“ АД, обективиран в застрахователна полица № BG /23/117003256793. Застраховката е валидна за периода от 12.12.2017 г. до 11.12.20 18 г. – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1058-80 от 27.12. 2017 г. (л.17-л.18 от делото).
В отговор на поставен й по реда на чл.176 от ГПК въпрос, ищцата П.М.В. обяснява, че след самия удар десния й крак бил под дясната се- далка, която избутали напред и даже счупили част от механизма, за да могат да измъкнат крака й. Тя така била легнала и се изкривила, като дясната й ръка, която също е била счупена била зад гърба й.
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение се установява, че на 27.12.2017 г. лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ...се движи по І-7 в посока от Силист- ра към Шумен. Времето е в тъмната част на денонощието, пътната настилка е зале-, дена без валежи. Около 01.30 ч., наближавайки с. Изгрев, поради това, че пътят е с наклон на спускане, водачът на автомобила освобождава скоростната кутия, като същата остава в неутрална предавка. Навлизайки в селото към км 75+000 при ляв завой, за да намали скоростта на движение, водачът на автомобила задейства спи- рачната система. Поради несъобразената скорост на движение, заледения път и на- клона на спускане, лекият автомобил не се подчинява на кормилната система, чрез която водача въздейства върху автомобила и същият продължава своето движение напред. Удря се първоначално с предно дясно колело, а след това и с другите в дес- ния бордюр на пътното платно. Вследствие на скоростта, автомобилът преминава през бордюра и навлиза в крайпътна тревна площ с високостеблени дървета (боро- ве). Удря се под определен ъгъл в едно от дърветата. Тъй като ударът е кос, страни- чен и под малък ъгъл, лекият автомобил първоначално „престъргва“ преден десен калник в дървото, след което се удря с предна дясна врата и накрая със задна дясна врата, като този удар в дясна задна врата е значително по-силен. След ударът в дървото, автомобилът се завърта незначително около своята вертикална ос по посо- ка на часовниковата стрелка и преустановява своето движение в ляво от дървото на определено разстояние. Основната причина за настъпване на ПТП е движение на лекия автомобил с несъобразена скорост спрямо пътните условия. Водачът на ле- кия автомобил В.А.К.не е подбрал безопасна скорост на движе- ние според пътната обстановка и е освободил скоростната кутия от скорост.
Освен водача на автомобила другите участници в процесното ПТП са, М.П.П. П.М.В. и П.К.В., като пътници в автомобила. Въз основа на анализ на доказателствата по ДП № 1558/2017 г. по описа на РУ – Шумен, вещите лица достигат до извода, че П.М.В. е била без поставен предпазен колан, а останалите две пътнички са били с поставени предпазни колани. В областта на шията, гръдния кош и коремната област на ищцата не са установени травматични увреждания, поради което наранявания, характерни за поставен предпазен колан не са налични.
Вследствие на ПТП, П.М.В. е получила следните трав- матични увреждания: фрактура на тялото на големия пищял на дясната подбед- рица; травматичен оток и охлузване в областта на външния малеол на десния глезен; фрактура на външния малеол на десния глезен; травматичен оток в област- та на дясна гривнена става и фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница в долния й край. На ищцата са били причинени трайно затруднение в движението на десния горен крайник, обусловено от фрактурата на лъчевата кост на дясната пред- мишница и трайно затруднение в движението на десния долен крайник, обусловено от фрактурата на тялото на големия пищял на дясната подбедрица. Между претър- пяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
На П.М.В. са проведени общо три операции. При пър- вата е проведена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата на дясна- та подбедрица. При втората и третата операция са извадени поетапно имплантите от дясната подбедрица. Средния срок за пълно възстановяване на фрактурата на дясната предмишница, за която е проведено консервативно лечение е до 2 – 2 ½ ме- сеца. За фрактурата в областта на дясната подбедрица, предвид проведеното опера- тивно лечение – кръвна репозиция и метална остеосинтеза, средния срок за пълно възстановяване е до 3 ½ - 4 месеца. В първите дни след травмата болката е с по-висок интензитет, който постепенно за няколко седмици намалява и изчезва. Въз- можно е след отстраняването на имобилизацията да е налице преходна болезне- ност при раздвижване на десния горен крайник най-вече в областта на китката. Бо- лезненост в областта на десния долен крайник се причинява и при проведените операции по изваждане на остеосинтезиращите импланти, която е преходна и от- звучава в рамките на около две седмици при всяка от тях.
Понякога е възможна поява на непостоянна болезненост и дискомфорт в ув- редените крайници при промяна на времето, физическо претоварване на крайника и др.
Получените при ПТП травматични увреждания се отразяват върху физичес- кия комфорт на пострадалата, ограничавайки възможностите й за свободно и авто- номно движение на засегнатите й крайници за около 30 – 40 дни. Възможно е в то- зи период тя да е частично зависима от чужда помощ, доколкото фрактурата на десния горен крайник ограничава възможностите за използване на помощни сред- ства, подпомагащи движенията на десния долен крайник. Основавайки се на прило- жената епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, вещите лица посочват, че през м. март 2018 г. е установено пълно костно срастване на ниво дясна глезенна става, движение без болки, а двигателната функция в дясното коляно и дясната глезенна става възстановена в пълен обем.
Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на пътниците. Необходимо условие е коланът да бъде опънат по тялото. При настъп- ване на ПТП, вследствие на инерционния импулс, коланът се опъва, като предпазва пътника или водача под действието на инерцията да полети напред. Основната функция на колана е да ограничи движението на тялото в купето и да го обезопаси, като го притисне към седалката. Тази функция е най-ефективна при челен и заден удар, тъй като коланът въздейства върху тялото и седалката, които са разположени перпендикулярно спрямо надлъжната ос на автомобила. Коланът не позволява на тялото да полети напред. По своя механизъм на възникване имаме самокатастро- фирал автомобил в дърво. При страничен удар предпазния колан е недостатъчно ефективен.
При непоставен предпазен колан, при страничен удар без значение дали е централен или кос, тялото се отклонява (полита) по посока на ударния импулс. При това положение енергията на ударния импулс се поема основно от седалката и еле- ментите на автомобила.
При поставен и задействан предпазен колан, при страничен удар, без значе- ние дали е централен или кос, тялото остава прикрепено към седалката. При това положение енергията на ударния импулс се поема от седалката (елементите на автомобила) и тялото. В общия случай, при тази ситуация травматичните увреждания са по-тежки. Вещите лица считат, че в конкретната ситуация при този кос, страничен удар най-вероятно биха възникнали травматични увреждания, мо- же би и в по-голяма степен. В конкретния случай, ударът е кос, страничен.
В съдебно заседание в отговор на поставени от страните въпроси вещите лица поясниха, че когато автомобила се движи с включена придавка, двигателя се явява като частична моторна спирачка, колкото е по-малка предавката толкова по-бавно се движи. ПТП става на завой, при надлъжен наклон, ако скоростта е била по малка, то не би се осъществило по описания в заключението механизъм, с оглед на това скоростта предвид данните за заледяване е била несъобразена с конкретните условия.
Технически дори и при поставен предпазен колан, няма проблем човек да си пъхне подбедрицата под седалката. От медицинска гледна точка е достатъчно само- то стъпало да е пъхнато под другата седалка и при движение напред и надясно фактически долната част на седалката ще се получи като мост, който ще счупи кра- ка. Практически ходилото с глезенната става се намират под седалката, а подбедри- цата е под ъгъл спрямо задната седалка в момента на удара тялото ще се изнесе на- пред и надясно. При поставен предпазен колан, той ще задържи със сигурност тялото, ако ударът е челен, но в случая имаме предно-страничен удар. При всички случаи при удар тялото полита и се отделя на някакво разстояние от седалката до- като сработи предпазния колан. Практиката е показала, че при много инциденти коланите не се задействат при кос и страничен удар.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищцата е представила редица писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са закупени необходими за лечението й медикаменти и медицински материали или заплатени медицински услуги. Общия размер на разходите свързани с лечението на ищцата възлизат на 2 794.98 лв.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпита- ни свидетелите К.А.С. и Н.В.Ж., приятели на ищцата. Свидетелите заявяват, че ищцата е била със счупена ръка и крак. Ръката е била гипсирана, но за крака се е наложило да й поставят имплант. Преди и след операцията е изпитвала силни болки, като болкоуспокояващите не са помагали много. По време на престоя в болницата и след изписването й около месец е имала нужда от чужда помощ, тъй като поради едновременното счупване на ръката и крака не е можела сама да се предвижва, обслужва и храни. Това налагало постоян- но да има човек при нея, който да й помага, поради което, в зависимост от ангажи- ментите си, роднини и приятели се редували да седят при нея. Ищцата е учила в Икономическия университет – Варна и понеже заради ръката не е можела да изпол- зва патерици, се е налагало приятели да я носят за да успее да стигне до универси- тета и да се явява на изпити. След махането на някои от винтовете през март или април е започнала да се опитва да ходи самостоятелно и е започнала провеждането на рехабилитация. Към настоящия момент ищцата продължава да ходи на рехаби литация, тъй като при използването на патериците е получила гръбначно изкривя- ване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелствата, че те имат преки впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място техните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.10.2018 г. ищцата е депозирала писмена застрахователна претенция, като е приложила към нея документите свързани със застрахователното събитие. Ответното дружество е оценило неимуществените вреди на 5 000.00 лв., а имуществените вреди на 2 042.56 лв., като е изпратило до ищцата две поредни писма от 13.11.2018 г. и 15.05.2019 г. По делото не са предста вени доказателства, от които да се установи, че ответника е привел по посочената от ищцата банкова сметка, ***.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и мораторната лихва за периода от подаване на писмената застрахователна претенция до депозиране на ис- ковата молба и законната лихва от този момент до окончателно изплащане на обез- щетението върху претендираната сума за обезщетение на неимуществените вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното друже- ство са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 23.01.2020 г.
Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, пора- ди следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието около 01.30 ч. през нощта, при път с на- клон за спускане и заледена пътна настилка. С оглед на пътната обстановка, водачът на МПС не е избрал подходящата скорост, поради което е изгубил контрол върху автомобила. Безспорно е, че именно движението на лекия автомобил с несъ- образена скорост, с оглед на пътните условия е основната причина за настъпване- то на ПТП. Според вещото лице водачът вместо да изключва скоростта е следвало да включи на малка предавка, което ще доведе до намаляване скоростта на дви- жение и автомобила ще се движи по-бавно. Налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на л.а. „Рено 19 с рег. № ...В.А.В.К.. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Допуснал е и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно който водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя. Същият е осъществил противоправно деяние, като е управлявал автомобила по за- леден път с несъобразена скорост. Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания - фрактури на дес- ния горен крайник и на десния долен крайник. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до до- казване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумп- ция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорват наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. „Рено 19 с рег. № .... Застрахователния договор е обективиран в застрахователна полица № BG/23/117003256793, валидна от 12.12. 2017 г. до 11.12.2018 г. между ответното дружество и В.К. в качеството му на собственик на лекия автомобил – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1038-803 от 27.12.2017 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обез- щети неимуществените вреди, претърпени от ищците, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат. Ищцата не е била с поставен предпазен обезопасителен колан в разрез със задълженията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесла за вредоносния резул- тат.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведе- ние на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От приложения към приобщеното ДП № 1558/2017 г. по опи- са на ШРП протокол за разпит на свидетел (л.21, стр.2), както и от заключението на КСАМЕ се установява, че ищцата е седяла на задната седалка в дясно и е била без поставен предпазен колан. В заключението им, а също и в разясненията от вещите лица, дадени при изслушването им в о.с.з. на 28.05.2020 г., се установява, че пред- пазните колани са най-ефективни при челен и заден удар. При централен страничен удар, предпазният колан е недостатъчно ефективен и не оказва влияние, като при поставен предпазен колан ударът се поема от седалката и тялото, прикрепено към нея посредством колана и травматичните увреждания са по-тежки, за разлика от случая, когато не е поставен предпазен колан. Ако предпазният колан не е поста- вен, ударът се поема основно от седалката и елементите на автомобила. В случая по-голяма част от инерционния им пулс е насочена по продължение, като имаме кос удар, който е под сравнително малък ъгъл, спрямо траекторията на движение на автомобила, ударът идва странично отпред и в този случай предпазния колан оказва влияние при защитата на пасажера. С оглед мястото, на което кракът е счу- пен (счупването на дясна подбедрица не е на повече от 20 см. от петата) е без зна- чение дали пострадалата е била с поставен колан или не е била с поставен колан, защото кракът се е намирал леко от долу и в конкретния случай полита при удар напред и надясно.
Относно счупването на дясната китка следва да се вземе предвид, че при ударът тялото на пострадалата е политнало напред и вдясно. Ищцата в обясненията си пред съда посочва, че се е изкривила и дясната й ръка е била зад гърба й. С оглед на това, че в конкретния случай предвид посоката и мястото на удара – дясната страна на автомобила, като ударът в дясната задна врата е значително по-силен от този в предната дясна врата, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан съществено е допринесло за получаване на травматичното увреждане – фрактура на дясната китка. Следователно отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на ищцата.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми съдът приема че приносът на ищцата следва да се определи на 1/5, до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените от нея в резултат на ПТП вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищцата е понесла разходи в общ размер на 2 794.98 лв. Предвид на това претендираната от ищцата сума за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 2 359.25 лв. следва да бъде възстановена, но частично, предвид приетото от съда съпричиняване на вредо- носния резултат от нея до степен на 1/5. С оглед на това искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 1 887.40 лв., а за разликата до претендирания размер от 2 359.25 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериал- ни последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, фи- зическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП трав- ми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 20 години, като оздравителния процес, видно от приложените по делото доказателства и заключението на вещите лица е продължил 4 месеца. В този тримесечен период ищцата е претърпяла три операции. С оглед травматичните увреждания тя е била напълно зависима от чужда помощ, фрактура- та на дясната ръка, не е давала, а впоследствие е ограничавала възможността да се използват патерици при движенията на десния крак. Двете фрактури и извършени- те три операции са причинили болки, които първоначално след получаване на травмите, а и след извършването на всяка една от операциите са били доста сил- ни. Болките, като и първоначално пълната, а впоследствие частична зависимост от чужда помощ са създали дискомфорт и чувство за безпомощност. Приложените по делото етапна епикриза от 02.03.2020 г. и амбулаторен лист от 28.02.2020 г. доказ- ват, че неблагоприятните последици от ПТП все още са налице. Ищцата все още изпитва болки в дясната китка и дясното коляно, вследствие претърпяното ПТП. Налице са и болки в гърба, които са провокирани от сколиоза поради използването на помощни средства след фрактурите. На тази основа съдът приема че е справед- ливо на П.М.В. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 55 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалата на 1/5 и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 44 000.00 лв., а за разликата до претендира- ния размер от 55 000.00 лв. да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за мораторна лихва.
Ищцата претендира мораторна лихва върху исканото обезщетение за неиму- ществени вреди за периода от 05.10.2018 г. – датата на заявяване на претенцията пред застрахователя до 17.06.2019 г. - датата на подаването на исковата молба От- ветникът оспорва началния момент от който дължи законна лихва за забава. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъ- дебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило до- казателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай ищцата е изпълнила задължението си по чл.498, ал.2 от КЗ и е представила всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като е приложила към писмената застрахователна претенция, депозирана на 05.10.2018 г., всички документи, свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Този из- вод се потвърждава от обстоятелството, че застрахователят не е поискал ищцата да представи допълнителни доказателства. Следователно застрахователят е следвало да определи застрахователното обезщетение до 26.102018 г., включително. С оглед на това предвид чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят дължи мораторна лихва за периода от 27.10.2018 г. до 17.06.2019 г. Предвид ПМС № 426 от 18.12.2014 г. и разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя размера на законната лихва за пе- риода от 27.10.2018 г. до 17.06.2019 г. на 2 860.00 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата от 2 860.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 3 911.11 лв. да бъде отхвър- лена, като неоснователна.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
Независимо от изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството, че тя не е представила доказателства за извър- шени от нея разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъ- дят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 619.71 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 949.90 лв. и заплатените от бюджетните средства на съда разноски в размер на 400.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ж. к. „Възраждане“, ул. „...№ 7, ет.5, представля- вано от А.П.Л.и Р.К.Д.да заплати на П.В.М.., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 887.40 (хиляда осемстотин осемдесет и седем ле- ва и четиридесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за имуществени вре- ди причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017 г., причинено от В.А.В.К., който е нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19 с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, а в остана- лата част за разликата над уважения размер от 1 887.40 (хиляда осемстотин осемде- сет и седем лева и четиридесет стотинки) лв. до претендирания размер от 2 359.25 (две хиляди триста петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) лв. отхвърля претенцията на П.М.В., поради неоснователността й.
Осъжда „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София ж. к. „Възраждане“, ул.
„...№ 7, ет.5, представля- вано от А.П.Л.и Р.К.Д.да заплати на П.В.М.., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 46 860.00 (четиридесет и шест хиляди осемстотин и шестдесет
лева) лв., от които главница 44 000.00 (четири десет и четири хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживе- ните болки и страдания, причинени,
вследствие получените от нея травматични ув- реждания, в резултат на ПТП,
станало на 27.12.2017 г., причинено от В.А.В.К., който е нарушил правилата за
движение при управление на л.а. „Рено 19 с рег. № ..., на основание
застрахователна полица № BG/23/**********
93 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил и 2 860.00 (две хиляди осемстотин и шестдесет лева) лв.,
представлява- ща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.10.2018 г.
до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 18.06.2019 г. до окончателното й заплащане, а
в останалата част за разликата над уважения размер на главницата от
44 000.00 лв. до претендираните 55 000.00 лв. и над уважения размер
на мораторната лихна от 2 860.00 лв. до пре- тендираните 3 911.11
лв., отхвърля претенциите на П.М.В., поради неоснователността им.
Осъжда П.М.В., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ж. к. „Възраждане“, ул. „...№ 7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и
Р.К.Д.сумата от 619.71 (шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и една
стотинки) лв., представляваща направените от дружеството съдебно-дело- водни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Осъжда ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ж. к.
„Възраждане“, ул. „...№ 7, ет.5, представля- вано от А.П.Л.и Р.К.Д.да заплати по смет- ка на Шуменския
окръжен съд държавна такса в размер на 1 949.90
(хиляда девет- стотин четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева и
заплатените от бюд- жетните средства на съда разноски в размер на 400.00
(четиристотин) лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: