РЕШЕНИЕ
Номер 23709.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500477 по описа за 2020 година
С решение № 773/19.06.2020г., постановено по гр.д. № 2667/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на Н. Б. Н. , че дължи на
„Топлофикация - Перник” АД, гр. П. сумата от 932.86 лв., от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 823.23 лв. за
апартамент, находящ се в *** за периода 01.05.2016г.-30.04.2018г., както и сумата от 109.63
лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.-23.10.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 02.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение
по чл. 410 № *** по ч.гр. д. № 7656/2018 по описа на ПРС.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от адв. Д. – особен представител
на Н. Б. Н. , в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иска.
„Топлофикация - Перник” АД, гр. П. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответницата дължи главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 823.23 лв. за
апартамент, находящ се в *** за периода 01.05.2016г.-30.04.2018г., 109.63 лв. законна лихва
за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.-23.10.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението - 02.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумите както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за което
е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № *** по ч.гр. д. №
7656/2018 по описа на ПРС.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата е оспорила иска,
твърдейки ,че не е бил собственик на процесния имот през исковия период, че ОУ не са
били разгласени по предвидения в закона ред.
1
В производството пред районния съд е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
подписана от ответницата, с която тя е декларирала, че е единствен собственик на описания
в исковата молба топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание наследство.
Приложена е молба за откриване на партида вх.№ ***г. на името на И. К. В. – майка на
ответницата. И. К. В. е починала на ***г. и е оставила за наследници ответницата и И. Б. И.,
който е починал на ***г. и негов единствен наследник е ответницата, които обстоятелства се
установяват от приложените удостоверения за наследници.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебно- техническа и
съдебно- икономическа експертиза, от която се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период е равна на тази, за която е предявен искът, като
плащания не са извършвани..
Въз основа на представените доказателства районният съд е уважил иска, като е приел,
че ответницата е изключителен собственик на процесния апартамент. Същата е декларирала,
че е собственик на топлоснабдения имот, като е декларирала и основанието за придобиване
собствеността върху апартамента. Съдържащото се в декларацията изявление съставлява
извънсъдебно признание на неизгоден за декларатора факт. На следващо място
обстоятелството, че майката на ответницата е била собственик преди смъртта си на
топлофицираното жилище се потвърждава и от обстоятелството, че партидата на
топлофицирания имот се води на нейно име, във връзка с подадена молба.
Решението на ПРС е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му,
въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че липсват доказателства за правото на собственост върху
имота през спорния период, като сочи, че по делото са представени такива за предходен
период, които обаче не могат да са доказателства за притежавани права за релевантния
период, а такъв извод не може да се направи въз основа на приложената декларация по
ЗМДТ.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД ,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че
изброяването в чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Прието е също, че
договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на
доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Настоящият състав, вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответницата за исковия период. Като доказателство по делото
е представена молба от ***г. за откриване на партида на името на майката на
жалбоподателката. Липсва спор, че към този момент собственик на имота е била
наследодателката на жалбоподателката, а напротив във въззивната жалба изрично се сочи, че
е установена собствеността към един предходен момент. Същевременно жалбоподателката е
подала и декларация по чл. 14 ЗМДТ, като е посочила че е придобила собствеността на
основание наследство, като липсват доказателства, че в периода между откриване на
партидата и декларирането на имота, последният е бил предмет на прехвърлителни сделки с
2
трети за настоящия спор лица. Наред с това жалбоподателката е регистрирана с настоящ и
постоянен адрес, съвпадащи с този на топлоснабдения имот, което е видно от приложената
справка, а такава регистрация се извършва по заявяване на лицето, съгласно действащата
към момента на това заявяване редакция на чл. 92 от ЗГР – 21.12.2001 г. Т.е. към посочената
дата е признала, че ползва имота и до настоящия момент не е подавала заявление за промяна
на тази регистрация. От представената справка от НБД „Население”, се установява, че за
същия период от време настоящият и постоянен адрес и на И. И., чиито единствен
наследник е жалбоподателката, също е бил на адреса, на който се намира топлоснабдения
имот. Събраните доказателства, макар и косвени, ценени в своята съвкупност, са достатъчни
да обосноват извод за наличие на облигационна връзка за доставка на топлинна енергия през
спорния период между топлопреносното предприятие и ответницата по иска и И. И.,
последните двама в качеството им на клиенти на топлинна енергия. Относно задължението
на И. И. отговорността на жалбоподателката произтича от разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН,
съгласно която същата отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, което
включва и задълженията на наследодателя за заплащане на топлинна енергия.
Неоснователен е и доводът в жалбата за неприложимост на ОУ за исковия период,
основан на твърдения, че същите не са публикувани по предвидения в закона ред. По силата
на чл. 150, ал.2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да
същите да бъдат приложими е от значение фактът на първото публикуване, а второто такова
има само оповестителен характер. В случая е представено копие от бр.82/29.04.2008 г. на в.
"Съперник", в който са публикувани общите условия, от което и следва, че същите са влезли
в сила и са приложими за спорния период.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че по делото е установено, че
ищецът има вземане спрямо ответницата за доставена топлинна енергия за исковия период в
претендирания размер, поради което и обжалваното решение, с което искът е уважен следва
да се потвърди.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят и направените разноски във
въззивното производство в размер на 200 лв., включващи 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв. платено възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 773/19.06.2020г., постановено по гр.д. № 2667/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд .
ОСЪЖДА Н. Б. Н. , с адрес: *** да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, гр. П.
сумата от 200 лв., представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3