№ 1
гр. Б.град, 02.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20231200900182 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
12332/04.10.2023 г., подадена от Й. И. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Б., ЕГН
**********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ № 17 срещу „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.“ № 43,
представлявано от Д.С.Д. – прокурист, Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И., с която са
предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати: 1) на ищеца Й.
И. Н. следните суми: сумата от 160000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен
път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за
забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до
окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал
нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция
пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума; 2) на
ищеца Б. Б. Б. следните суми: сумата от 150000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н.,
ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника-
31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал
неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция
пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума;
С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищците от
заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство.
След като се запозна с постъпилата молба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има
1
социален характер и поради това, явяваща се своеобразна гаранция за реален
достъп до правосъдие и е приложима само по отношение на физическите лица при
наличието на визираните в т. 1 до т. 7 изисквания на чл. 83, ал. 2 ГПК. При анализ
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва, че за да бъде освободено едно лице
от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и
несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.
В настоящия казус ищецът Й. И. Н. е декларирала, че получава месечен
доход в размер на 820,00 лв., притежава недвижимо имущество – 2/6 идеални
части от недвижим имот в с. С..
Извършени са служебно справки от съда. От справка от Търговския
регистър се установява, че ищецът Й. И. Н. не е регистрирана като ЕТ, няма данни
за участие в търговски дружества. От справка в Агенция по вписванията се
установява, че за ищеца не са налични вписвания, отбелязвания или заличавания.
Видно от постъпила справка от ОД МВР- Б.град ищецът не притежава МПС.
Видно от удостоверение изх. № 1021-01-980/19.12.2023 г., издадено от НОИ
ищецът получава пенсия в размер на 392,28 лв. месечно. От служебна бележка
изх. № 33/19.12.2023 г., издадена от Детска градина „Първи юни“ ищецът полага
труд по трудово правоотношение и получава средномесечно нетно
възнаграждение в размер на 540,00 лв. Общият нетен месечен доход на ищеца е в
размер на 932,00 лв.
Ищецът Б. Б. Б. е декларирал, че получава месечен доход в размер на 605,00
лв., съпругата му – 780,00 лв., притежава недвижимо имущество – 2/6 идеални
части от недвижим имот в с. С., както и движимо имущество – лек автомобил
опел, година на производство – 1996 г.
Извършени са служебно справки от съда. От справка от Търговския
регистър се установява, че ищецът Б. Б. Б. е регистриран като ЕТ с фирма „ББ- Б.
Б. Б.“, няма данни за подавани годишни финансови отчети, няма данни и за
участие в търговски дружества. От справка в Агенция по вписванията се
установява, че за ищеца не са налични вписвания, отбелязвания или заличавания.
Видно от постъпила справка от ОД МВР- Б.град ищецът притежава МПС- лек
автомобил Опел Астра, придобит на 27.04.2023 г., с първоначална регистрация
1996 г.
Видно от справки от НОИ с данни за осигуряването, ищецът Б. Б. Б. полага
труд по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение в размер на
минималната работна заплата, съпругата му полага труд по трудово
правоотношение и получава месечно възнаграждение около минималната работна
заплата – брутно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв.
Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се
прави към момента на искането за освобождаване (определение № 573 от
12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на второ т. о., определение № 274 от
12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на трето г. о., определение № 44 от
18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г.). Съдът не може да основава своите
изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на
молителя (определение № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I
г. о., определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС,
II г. о., определение № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС,
III г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г.
2
о. на ВКС). Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на
членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от
значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати
таксите и разноските по делото (определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. №
797 от 2012 г. на ВКС).
Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно,
а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието
установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и
необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай
би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.
Предявените искове са оценяеми и за тях се дължи държавна такса,
определена в размер на 4 % от стойността на спорната сума, съобразно спорния
интерес - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Дължимата държавна такса от ищеца Й. И. Н. е в размер на 6866,70 лв.
Събраните по делото писмени доказателства установяват, че ищецът е в
трудоспособна възраст – 58 г., трудово ангажиран, получава месечно нетно
възнаграждение в размер на 540,00 лв., получава и доход от пенсия в размер на
392,28 лв. При това положение размерът на постоянния месечен доход на
семейството на ищеца Й. И. Н. е 932,00 лв., което е под минималното месечно
възнаграждение за 2024 г. (933 лв.) и над линията на бедност за 2024 г. (526,00
лв.).
Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса – 6866,70
лв., с материалното състояние на ищеца, описано по-горе, намира че ищецът не
разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на дължимата държавна
такса от 6866,70 лв. без затруднения. Поради това ищецът следва да бъде
освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото.
Дължимата държавна такса от ищеца Б. Б. Б. е в размер на 6466,70 лв.
Събраните по делото писмени доказателства установяват, че ищецът е в
трудоспособна възраст, трудово ангажиран, получава брутно месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата, съпругата му е
трудово ангажирана и получава месечно възнаграждение в размер около
минималната работна заплата. Средномесечно семейството на ищеца Б. Б. Б.
получава нетен доход под минималната работна заплата.
Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса – 6466,70
лв., с материалното състояние на ищеца, описано по-горе, намира че ищецът Б. Б.
Б. не разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на дължимата
държавна такса от 6466,70 лв. без затруднения. Поради това ищецът следва да
бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Й. И. Н., ЕГН
**********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ № 17 от заплащане на
3
държавна такса в производството по гр. дело № 182/2023 г. по описа на ОС-Б.град
в размер на 6866,70 лв. и от разноски по делото.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Б. Б. Б., ЕГН
**********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ № 17 от заплащане на
държавна такса в производството по гр. дело № 182/2023 г. по описа на ОС-Б.град
в размер на 6466,70 лв. и от разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
4