Р Е
Ш Е Н
И Е 2013
гр. Бургас, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Л.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 817 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Никома – 2002“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Москва“ № 131, представлявано от
управителя А. К. К., против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх.№ 02-020-2600/1728 от 14.02.2019 г. на
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с което
поради неспазване на нормативни изисквания, на жалбоподателя е отказано
финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания
2017 г. по заявление за подпомагане с УИН 02/040717/21360.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт като издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на мотиви и
при неизяснена фактическа обстановка, както и в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че от уведомителното писмо не става ясно кои точно изисквания
за отпускане на финансовото подпомагане не са били спазени, че липсват правни и
фактически основания за издаването на заповедта, както и че дружеството е
отговаряло на условията за отпускане на финансова помощ и че не е нарушило
изискванията за управление. Моли се за отмяна на акта като незаконосъобразен.
В с.з. жалбоподателят се представлява от
адвокат, който ангажира доказателства и моли за уважаване на жалбата, както и
за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата –
зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие",
редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който счита акта за законосъобразен, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Административен съд
Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Актът е връчен на жалбоподателя на 15.03.2019 г., видно
от известие за доставяне, приложено на лист 40 от делото. Жалбата срещу него е подадена до съда чрез административния
орган посредством куриер на 29.03.2019 г. С
пратка № 5300088756710 /лист 102 от делото/.
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал.1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
По същество, съдът намира следното:
Не
е спорно по делото и това се установява от доказателствата по
административната преписка, че
жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин в интегрираната система
за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 183493, и че за кампания 2017
г. е подал заявление с вх.№ 18485366/29.03.2017 г. до Държавен фонд „Земеделие" с УИН 02/040717/21360 за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. /л.41/. Към заявлението е приложил съответни
документи.
Условията и редът за финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания на площ са нормативно установени в Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и в
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г /Наредбата/.
Съгласно чл.41
от Наредбата в редакцията й към м.март 2017
г., земеделските производители
кандидатстват чрез подаване на заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба
№ 5/27.02.2009 г. Съгласно чл.13 от
Наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се
установи, че за съответните парцели, пчелни семейства
или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2,
минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.
С
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. с
изх. №02-0202600/1728 от 14.02.2019 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие",
жалбоподателят е бил уведомен, че общата оторизирана
сума за получаване е в размер на 0,00 лева и че същата е изчислена чрез Интегралната система за
административен контрол /ИСАК/ след
извършване на задължителни административни и/или проверки на място съгласно чл.37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление, които данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от контролиращите лица във вр.чл.49 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Видно от стр.2 и стр.3 от оспореното уведомително писмо, основанието за постановения отказ е
неспазването на изискванията за управление на заявената от кандидата дейност /констатирано неспазване на изискванията на
Регламент /ЕО/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ 889/2008 г. В колона 16 в Таблицата с изчисление за финансово подпомагане по
направление „Биологично производство" /стр. 3 от писмото/ е
посочено, че за декларираните площи били констатирани „неспазени изисквания за
управление". В текста на писмото обаче не са посочени конкретните изисквания, които
не са спазени от кандидата. В поясненията за колона 16 е
посочено че санкцията е „наложена съгласно раздел
V „Намаление при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ" от ПРСР
2014-2020 г. буква „а" направление „Биологично растениевъдство, буква „б“ „Изисквания за управление " от Методика за
намаляване или отказване на плащанията по м. 11 „ БЗ" от ПРСР 2014-2020 г.,
утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03. 2018 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, а в разясненията към колона 10 на същата
таблица е посочено
следното: „неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата
дейност са били установени чрез извършени административни проверки, проверки
въз основа на предоставена на ДФЗ — РА от външни институции съгласно чл. 49 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., както и чрез проверка на място от Технически
инспекторат към Разплащателна агенция. В контролния лист от извършената
проверка на място са посочени конкретните
неспазени изисквания за управление. За резултатите от проверката на място и за
изискванията за управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително
писмо“.
От обжалвания акт не става ясно
по никакъв начин кои точно изисквания по управление не са били спазени от
кандидата, нито става ясно какви точно проверки са му били извършени и съгласно
кой контролен лист са установени несъответствията. Макар да цитира общо
неспазени изисквания по управление и административни проверки, обжалваният акт
не препраща към други документи, от съдържанието на които да се установят тези
изисквания и констатации от проверки, за да може да бъде попълнена тази празнота.
На стр.6 от акта само е посочено, че неразделна част от същия са Таблица –
оторизирани суми /в лева/ и Таблица – Извършени плащания /в лева/, от които не
могат да се извлекат горните данни относно извършени проверки, констатации и
допуснати несъответствия с конкретни изисквания по управление.
В оспореното уведомително писмо административният
орган се е позовал на раздел V от Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „БЗ", утвърдена със Заповед № РД-09- 233/12.03.2018
г., но не са посочени
конкретни
фактически обстоятелства - с кое
действие на оператора коя норма от Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008
не е спазена. Макар данните от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо да касаят
неспазени изисквания за управление (съобразно наименованието на колона 16),
нито в поясненията към съответните колони № 10 и № 16, нито другаде в административния
акт, нито дори в административната преписка въобще, се посочва кои точно от
цитираните изисквания за управление не са спазени от жалбоподателя.
Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на
утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите Методика от 2018 г. само по себе си не може да се приеме за
надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от
правна страна. В
уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да
сочат на неспазени изискванията за управление, а от там - и на
основания за прилагане на цитираната Методика. Липсва и каквото и да е позоваване или
препращане към друг документ, съставен в хода на административното
производство, който да съдържа такива фактически установявания. Това води до извод за пълна липса на мотиви на оспорения административен
акт, която липса съставлява съществен порок и обуславя
неговата незаконосъобразност.
При горната фактическа обстановка,
съдът намира оспорването за доказано и основателно.
Оспореният акт
е издаден от заместник-изпълнителния директор на
ДФ
"Земеделие", действащ при спазване на
материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г.
представителна власт (л.5). В т.2
от тази заповед изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а,
ал.4 от ЗПЗП и чл.
11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и
подписване на уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие
парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по
мярка 11 „Биологично земеделие“, на своя
заместник-изпълнителен директор. В тази връзка се налага извод, че административният акт е издаден от
материално компетентен орган и в изискуемата
писмена форма.
Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на
Европейския съюз и по силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на Европейския съюз.
Нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност
и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание
за отмяна на издадения административен акт.
С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган изобщо
не се е мотивирал с
посочване на правни основания и конкретни фактически констатации защо отказва
финансовото подпомагане. Волята на административния орган не може да се извлече
и от други документи, тъй като актът не препраща към такива. Следователно, актът е незаконосъобразен поради съществен порок –
липса на мотиви, който не позволява от съда да извърши проверка по съществото
на спора относно това дали крайният извод на органа е правилен.
С оглед на горното, жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, като се отмени отказът за финансово подпомагане
на жалбоподателя по направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания 2017 г. по заявление за подпомагане с
УИН 02/040717/21360, извършен с уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх.№ 02-020-2600/1728 от 14.02.2019 г. на
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София.
На осн.чл.173, ал.2 от АПК, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, като на
осн.чл.174 от АПК му се определи едномесечен срок за издаване на акта.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн.чл.143, ал.1 АПК в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
по делото разноски в размер на 50 лева –
заплатена държавна такса по жалбата, която сума следва да му бъде заплатена от
ДФ „Земеделие“ – София.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 173, ал.2 и
чл.174 АПК, Административен
съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Никома – 2002“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Москва“ № 131, представлявано от
управителя А. К. К., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2017 г. с изх.№ 02-020-2600/1728 от 14.02.2019 г. на
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с което на
жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“
за кампания 2017 г. по заявление за подпомагане с УИН 02/040717/21360.
ВРЪЩА преписката по заявление вх.№ 18485366/29.03.2017 г., подадено
от „Никома – 2002“ ЕООД, на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за
ново произнасяне, като определя на органа едномесечен срок за произнасяне,
считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" –
София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №
136, да заплати на „Никома –
2002“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,
ул. „Москва“ № 131, представлявано от управителя А. К. К., сумата от 50 лв. разноски.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: