Р Е
Ш Е Н
И Е 1052
гр. Бургас, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря Десислава Фотева,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 695 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226, ал.1 АПК вр.чл.145 и сл. АПК
вр.чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по
жалба на В.А.Л., гражданин на Руската федерация, роден на *** г. в гр. Химки,
Московска област, и С.И.Л., гражданин на Руската федерация, родена на *** г. в
гр. Самара, и двамата с адрес гр. Несебър, Обл. Бургас, с. Равда, ул.
„Рибарска” № 16, к-с „Лайфстайл 3” бл.1, ет.1, ап.115, със съдебен адрес ***,
против Заповед № 1666/03.12.2020 г. на зам.кмет „Правно обслужване и общинска
собственост“ при Община Несебър, с която по реда на чл.225а, ал.1 вр.чл.225,
ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателите да премахнат
незаконен строеж „пристройки“, изградени от кота 0,00 м. на сградата до кота
2,50 м, едната – на югоизточната фасада към самостоятелен обект с идентификатор
61056.502.586.2.6 и част от самостоятелен обект с идентификатор
61056.502.586.2.5 по КККР на с. Равда, с приблизителни размери 13,00/2,60/2,50
м, а другата – на северозападната фасада към самостоятелен обект с
идентификатор 61056.502.586.2.7 по КККР на с. Равда с приблизителни размери
8,00/2,00/2,50 м, изпълнени от метална носеща конструкция, оградени с метална
ажурна ограда и дървена покривна конструкция, покрити с керемиди, както и да
възстановят фасадата на сградата във вида по проектите й.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че е налице
противоречие между съдържанието на констативния акт за установеното
строителство, съдържащ данни за два строежа, и заповедта за премахване, в която
е описан един строеж, наречен „пристройки“, с което се засяга съществено
правото на защита на жалбоподателите поради невъзможност да се установи
действителната воля на издателя на акта. Сочи се, че диспозитивът на заповедта
е с невъзможен предмет, защото на жалбоподателите е разпоредено да премахнат
строеж от собствените си недвижими имоти, а по описанието си пристройките не
попадат в имоти на жалбоподателите, а в общи части на етажната собственост.
Изтъква се, че площта на едната пристройка в заповедта е 338,8 м², а нито
една от тях не е с такава площ. Оспорва се, че изграденото е „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР ЗУТ, защото в административното производство няма
описание на обектите и не са събрани никакви доказателства за начина на
разполагането им върху терена. Заявява се, че обектите, описани в заповедта, са
съществували в същия вид към датата на придобиване на имотите от
жалбоподателите и не са изграждани от тях, а от строителя на обекта. Иска се изцяло
отмяна на заповедта, а в условията на евентуалност – отмяната в частта й, с
която жалбоподателите са определени като адресати на задължението за премахване
на пристройките за тяхна сметка.
Делото е висящо за втори път
пред Адм.съд – Бургас, след като с Решение № 3870/20.04.2022 г. на ВАС, ІІ
отделение по адм.дело № 56/2022 г. по описа на ВАС, е отменено изцяло Решение №
1482/14.10.2021 г. по адм.дело № 95/2021 г. по описа на Адм.съд – Бургас и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни
указания по приложението на процесуалния и материалния закон.
При новото разглеждане на делото в съдебно заседание
жалбоподателите се представляват от адв. Н., която поддържа жалбата, ангажира
доказателства и моли за уважаването й, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - зам.кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община
Несебър, чрез ю.к. П., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона и
задължителните указания на ВАС в отменителното решение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че в процесния
поземлен имот с идентификатор 61056.502.586 по КККР на село Равда, с
административен адрес ул. „Рибарска“ № 16, са разположени жилищни сгради,
басейн и прилежаща инфраструктура, съставляващи комплекс „Лайфстайл - 3“. Комплексът
е изграден в периода 2010 – 2012 година, за същия има издадено Разрешение за
строеж № 15/08.04.2010 г. на инвеститор СД „Вимпел-Х. и СИЕ” съгласно
съгласувани проекти на 26.03.2010 г. за „хотел и жилищна сграда в УПИ І-462
кв.52 по плана на с. Равда”, като обектът е въведен в експлоатация на
23.11.2012 година, видно от Удостоверение № 458/23.11.2012 г. на гл.архитект
при Община Несебър (лист 37 – 38, 45 и 35). На осн.чл.154, ал.1 ЗУТ, издаденото
разрешение за строеж на сградата е било допълнено от главния архитект на
общината с три забележки – от 06.06.2011 г., от 27.07.2011 г. и от 24.07.2012
г. /л.37 – гръб, и л.38/. По преписката са налични и други две разрешения за
строеж - № 24/15.03.2012 г. за изграждане на басейн в УПИ І-142 кв.52
/61056.502.586/ по плана на с. Равда, и № 55/07.06.2012 г. за изграждането на
ажурна ограда с 0,60 м плътна част за УПИ І-146 кв.52 /53822.502.586/ по плана
на с. Равда /л.45-46/.
Със Заповед №
85/30.06.2011 г. на гл.архитект при Община Несебър /л.39/ и по повод постъпило
заявление от „Сле Груп” ЕООД и приложен към него нот.акт № 161, том VІІІ, рег.№
6844, дело № 1475/2011 г. за продажба на недвижим имот и право на строеж срещу
задължение за строителство, като възложител, собственик в Разрешение за строеж
№ 15/08.04.2010 г., издадено от гл.архитект на Община Несебър, е вписано
дружеството „СЛЕ ГРУП” ЕООД.
По силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 63/22.01.2013 година,
том I, рег. № 534, дело № 63/2013 г. на нотариус С. А.при РС Несебър
/л.109-л.111/, жалбоподателите се легитимират като собственици на три жилища в
комплекс „Лайфстайл 3“ – апартамент № 115 с идентификатор 61056.502.586.2.5 със
застроена площ от 61,50 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня с
тоалетна, коридор и веранда; апартамент
№ 116 с идентификатор 61056.502.586.2.6 със застроена площ от 50,17 кв.м.,
състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и веранда, и апартамент № 117 с идентификатор
61056.502.586.2.7 със застроена площ от 58,01 кв.м., състоящ се от
дневна-кухня, баня с тоалетна, коридор и веранда,
които жилища са разположени на първи етаж в сграда № 1/бл.1 с идентификатор 61056.502.586.2,
кота +0.00 и -1.40. Жилищата са придобили от „СЛЕ ГРУП” ЕООД, инвеститор на
обекта.
На 05.09.2019 година,
във връзка със сигнал, подаден до Районна прокуратура – Несебър от В. Т. Т.,
живущ ***, за извършено незаконно масивно строителство от О. А.Л. в апартаменти
№ 115, 116, 117 и „заграбване“ на общи части от етажната собственост на
сградата, прокурор от РП Несебър е разпоредил на кмета на Община Несебър да
изготви информация – писмо, в което да посочи има ли предприети действия от
общинската администрация „в случай на констатирани нарушения“ (лист 62 - 63).
На 11.09.2019 година
работна група от специалисти в отдел „Контрол върху строителството“ при Община
Несебър е извършила посещение на ПИ с идентификатор 61056.502.586 по КККР на
село Равда – идентичен с административния адрес, на който са разположени
обектите, описани в обжалваната заповед. При проверката, наред с останалите
обстоятелства, работната група констатирала, че на сграда с идентификатор
61056.502.586.2 са изградени две пристройки:
1. пристройка тип „навес“ към югоизточната фасада на
самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.586.2.6 и част от самостоятелен
обект с идентификатор 61056.502.586.2.5, изпълнена от метална носеща и дървена
покривна конструкция от кота ± 0,00 м на сградата до кота ± 2,50 м, оградена с
ажурна метална ограда и покрита с керемиди и с приблизителни размери 13,00/2,60
м и височина 2,50 м;
2. пристройка тип „навес“ към югозападната фасада на
самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.586.2.7, изпълнена от метална
носеща и дървена покривна конструкция от кота ± 0,00 м на сградата до кота ±
2,50 м, оградена с ажурна метална ограда и покрита с керемиди и приблизителни
размери 8,00/2,00 м и височина 2,50 м.
Проверяващата група
констатирала, че до обектите не е осигурен достъп и не са представени
строителни книжа, удостоверяващи законното им изграждане. За констатациите е
съставен протокол (лист 34).
На 18.09.2019 г.
служители в отдел „Контрол на строителството“ в Община Несебър отново извършили
посещение и проверка в ПИ 61056.502.586.2 на трите жилища, собственост на Л. и Л..
За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 40/18.09.2019 г. от
двама специалисти в отдел „КС” при Община Несебър /л.24/. В констативния акт от
проверката, съставен на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, е възпроизведено
установеното при посещението на 11.09.2019 година. В акта е посочено, че за
пристройките не са съгласувани и одобрявани строителни книжа, че построеното
без разрешение представлява строеж IV категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4,
б. „б“ от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете
строежи (Наредба № 1). Към констативния акт е изготвена скица – Приложение № 1,
онагледяваща местоположението на пристройките, а в административното
производство са изискани и схеми на отделните имоти, собственост на
жалбоподателите. Служителите, извършили проверката, са изготвили и снимки на проверяваните
обекти (лист 23-26, лист 42-44 и лист 50-60).
Констативен акт №
40/18.09.2019 г. е връчен на жалбоподателите за възражения в 7-дневен срок
/л.27-28/.
На 03.02.2020 г.
пълномощник на жалбоподателите е оспорил с възражение установеното в
констативния акт. Във възражението пълномощникът е заявил, че навесите –
пристройки са съществували към момента на закупуване на жилищата от семейство Л.,
предвид обстоятелството, че материалите, от които са изградени, напълно
съответстват на материалите, от които е изградена самата сграда, т.е. най –
вероятно самият строител ги е изградил. Пълномощникът посочил, че подаденият
сигнал срещу Л. целѝ „разчистване на лични сметки и създаване на
неудобства“ на проверяваните лица, и че Л. не могат да отговарят за евентуално
незаконно строителство, за което отговорност следва да носи строителят, който
им е продал обектите в този им вид (лист 142–144).
На 03.12.2020 година,
въз основа на констатациите в акта от 18.09.2019 г., оправомощеният заместник–кмет
на Община Несебър е издал процесната Заповед № 1666/03.12.2020 г. за премахване
на пристройките пред жилищата на Лещиниский, а именно: разпоредено е В.Л. и С.Л.
да премахнат
незаконен строеж „пристройки“, изградени от кота 0,00 м. на сградата до кота
2,50 м, едната – на югоизточната фасада към самостоятелен обект с идентификатор
61056.502.586.2.6 и част от самостоятелен обект с идентификатор
61056.502.586.2.5 по КККР на с. Равда, с приблизителни размери 13,00/2,60/2,50
м, а другата – на северозападната фасада към самостоятелен обект с
идентификатор 61056.502.586.2.7 по КККР на с. Равда с приблизителни размери
8,00/2,00/2,50 м, изпълнени от метална носеща конструкция, оградени с метална
ажурна ограда и дървена покривна конструкция, покрити с керемиди, както и да
възстановят фасадата на сградата във вида по проектите й.
В заповедта строежът е описан по
начин, идентичен със съдържанието на констативния акт. Той отново е определен
като строеж IV категория, изпълнен без необходимите строителни книжа –
разрешение за строеж и инвестиционни проекти, в нарушение на изискванията на
чл. 148, ал.1 ЗУТ и чл. 137, ал.3, предл.ІІ-ро ЗУТ, като не са налице
изключенията в чл.151 ЗУТ и
предпоставките за изследване на търпимостта му (лист 8-11). Посочено е също, че
не може по категоричен начин да се установи времето на извършване на незаконния
строеж, предмет на КА № 40/18.09.2020 г., а същевременно жалбоподателите В.Л. и
С.Л., в качеството им на собственици на самостоятелни обекти с идентификатори
№№ 61056.502.586.2.5, 61056.502.586.2.6 и 61056.502.586.2.7, следва да бъдат
адресати на заповедта за премахване на пристройките, доколкото последните са
изградени по външните стени на техните обекти, представляващи фасада на
сградата, и съгласно разпоредбата на §3, т.1 ДР на Наредба № 13/2001 г., същите
се явяват задължени лица, в качеството им на собственици на тези обекти.
Компетентността на
издателя на обжалваната заповед се установява от Заповед № 8/09.01.2020 година
на кмета на Община Несебър, с която на В. Б. - заместник–кмет „Правно обслужване
и общинска собственост“, са делегирани всички функции на кмета по ЗУТ (лист
12).
Действително в
диспозитива на заповедта една от пристройките – тази на югоизточната фасада към
самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.586.2.6 е записана с
приблизителна площ от 338,8 кв.м., но става ясно, че това е техническа грешка,
тъй като на стр.3 от заповедта ясно е посочено, че тази постройка е с площ от
33,8 кв.м., в каквато посока са и събраните по делото писмени доказателства.
Ето защо, съдът не споделя довода на жалбоподателите, че в тази част заповедта
има невъзможен предмет, тъй като такава пристройка не съществува като площ.
При първоначалното
разглеждане на делото е допусната и приета съдебно–техническа експертиза (СТЕ –
л.96-л.104), разпитани са двама свидетели и са събрани допълнителни писмени
доказателства. В приетото заключение вещото лице К.М. е описал подробно
конструктивните особености на навесите, материалите, от които са изградени,
техните размери и начина, по който те са прикрепени към стените на сградата и
към прилежащия терен. Посочено е, че двете „пристройки” представляват покрити с
дървени покривни конструкции тераси, с покритие керамични керемиди, облицовани
отдолу покривните плоскости с чамова облицовка, със стрехи около 46 см., с
челна декоративна дъска, с монтирани улуци за отводняване, като покривите са
монтирани върху дървени столици, подпрени отдолу стоманени квадратни колонки с размер на
сечението им 40/40 мм /декоративно обработен тип „ковано желязо”/, замонолитени
в плътни бордове, покрити с „шапка” от керамични плочи /бордовете са измазани
отвътре и облицовани отвън – най-вероятно бетонови или тухлени стени с бетонови
основи/, с дължина на терасите: югоизточна – 11,99 м с площ 24 кв.м., и сверозападна
– 7,98 м и площ 16 кв.м /корекция на в.л. в с.з. – л.116/. Основите, върху
които са изградени елементите на металните носещи конструкции на двете
пристройки, са тухлени или бетонови стени с основи /най-вероятно бетонови/,
като дългата страна на борда на югоизточната тераса е подпорна стена, оформена
от лицевата страна с формован бетон, които са продължения /като линии/ на
издадените около тях стени на процесната сграда 2 с идентификатор
61056.502.586.2 по КККР на с. Равда /Приложение № 1 към заключението – л.101/.
Видът и материалите, от които са изработени бордовете, особено „шапката” им и
декоративните метални парапети, както и челото на подпорната стена между двете
нива на двора /която се явява борд на дългата страна на югоизточната покрита
тераса/, са еднакви с всички такива бордове и парапети на всички самостоятелни
обекти на сградата – всички балкони са със същия вид бордове, „шапки” и
парапети. Това обстоятелство е дало основание на вещото лице да приеме, че
бордовете на терасите на процесните „пристройки” са изпълнени в периода на
изграждане на сграда 2 /заедно със строежа на сграда 2 или с подпорната стена/,
като начинът им на изпълнение не дава възможност да бъдат демонтирани без
разрушаване. По външния вид на материалите на процесните пристройки не може да
се установи година или срок за изграждане. Сграда № 2 с идентификатор
61056.502.586.2 е заснета и попълнена в кадастралната карта без тези
пристройки. По отношение на ограждащия метален парапет и метални колони, върху
които е покривната конструкция, както и за самата покривна конструкция, вещото
лице е приело, че могат да се отрежат и да се изнесат за употреба на друго
място, защото закрепването им към стената на сградата е посредством болтове
(лист 96-103). В.л. М. в с.з. на 06.04.2021 г. /л.117 – гръб/ заявява, че
сградата е с денивелация и нито една от пристройките /т.нар. „тераси”/ не е на
нивото на терена, т.е. същите не са разположени върху земната повърхност.
Разпитан в
съдебното заседание на 06.04.2021 година, в.л. М. заявява категорично, че по
външните си белези подовото покритие на основата на навесите, т. нар.
„бордове“, колонките и ограждащите парапети от ковано желязо с ажурни елементи
са изградени едновременно със или непосредствено след изграждането на самата
сграда, върху която са констатирани. Вещото лице уточнява, че подходът към
двата навеса се осъществява от имотите на жалбоподателите (лист 116 - 118).
Свидетелят Борис Б.
– подизпълнител на „СЛЕ ГРУП” ЕООД /дружеството-изпълнител на сградата/,
разпитан в с.з. на 06.04.2021 г., заявява, че процесните навеси/пристройки са
били изградени към края на 2012 година, като се мотивира, че през този период е
работил на обект до тях, а през 2013 г. се е преместил да работи на друг обект.
Свидетелят няма представа кой е изградил процесните пристройки, но заявява, че
това е станало след приключване на строителството на сградата. Заявява, че
обектът винаги е бил охраняван и ограден. При предявяване на снимка на л.52 за
съпоставка с възприятията на свидетеля към момента на изграждането на обектите,
той изрично потвърждава, че това е същата конструкция, която е наблюдавал през
2012 година (лист 119 - 120).
Като свидетел по
делото е разпитан и инженер К. Х.– управител на СД „Вимпел – Х. и Сие“,
инвеститор и съсобственик на поземления имот, на част от обектите в комплекс
„Лайфстайл 3“ и управляващо комплекса дружество. Инж. Х. заявява, че
пристройките са били изградени от бригада, наета от В.Л.. Той не си спомня
точно времето на изграждането, като го препраща в интервала есента на 2013
година – пролетта на 2014 година. Според Х., Л. не е бил коректен платец по
задълженията си за поддръжка на комплекса, защото е плащал частично. Относно
Васил Тошков, по чието заявление е започнала проверка в Районна прокуратура –
Несебър и е било инициирано административното производство за премахване на
навесите, свидетелят заявява, че той е управител на етажната собственост и е
ползвател на един от апартаментите на СД „Вимпел – Х. и Сие“. На въпроси,
поставени от процесуалния представител на жалбоподателите, инж. Х. заявява, че
комплексът се охранява през цялото време и достъпът до него е ограничен, но от
2012 година охраната е била на третото лице „Сле груп“ ЕООД, което е извършвало
и поддръжката до 2015 година, когато е поета от СД „Вимпел – Х. и Сие“ (лист
152 - 153).
Допълнително по
делото от СД „Вимпел – Х. и Сие“ са представени писмени доказателства,
съставляващи част от строителните книжа на сградата, върху която са навесите -
„разпределение ет. 1“, „ситуация ет. 1“, „фасада северозапад“, „фасада
югозапад“, „вертикално планиране“ (лист 125 и 176, 126, 127, 128 и 148/163).
От представените
писмени доказателства документите, озаглавени „разпределение ет. 1“, „ситуация
ет. 1“ и „фасада югозапад“, са неотносими към спора. Първите два документа не
са подписани от конкретно лице и отразяват единствено вътрешното разпределение
на обектите в сградата. Що се отнася до „фасада югозапад“, от съдържанието на
обжалваната заповед и от заключението на вещото лице се констатира, че навесите
са разположени върху северозападната
и югоизточната фасада на сградата,
т.е. представянето на доказателство за изгледа на строежа от югозапад няма
връзка с естеството на спора. Затова съдът приема, че тези доказателства не
следва да се обсъждат.
При новото разглеждане на делото са изпълнени
указанията на ВАС и е допусната допълнителна СТЕ, изготвена от в.л. М. и от
в.л. Г.-геодезист. От заключението на същата /л.140-л.149/ се установява, че
процесното строителство, установено с КА № 40/18.09.2019 г. и предмет на
обжалваната заповед, не попада в обхвата на приетите по делото проекти на
сградата. С допълнението от 06.06.2011 г. на Разрешение за строеж №
15/08.04.2010 г. е предвидено да се построят и собствените на жалбоподателите
апартаменти с №№ 115, 116 и 117, но без констатираните в обжалваната заповед
пристройки. Процесното строителство, описано в КА № 40/18.09.2019 г., не е в
съответствие с издаденото Разрешение за строеж № 15/08.04.2010 г. и вписаните в
него забележки от 06.06.2011 г., 27.07.2011 г. и 24.07.2012 г. Приложените по
делото протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на
строителна линия и ниво от 18.04.2011 г. и от 15.04.2012 г. нямат нищо общо с
процесното строителство. Удостоверение № 458/23.11.2012 г. за въвеждане на
сградата в експлоатация не се отнася до процесните пристройки, предмет на
оспорената заповед. Основите на процесните пристройки не попадат в основите на
сградата така, както са трасирани при даването на строителна линия и ниво на
същата съгласно Протокола за определяне на строителна линия и ниво на сграда с
идентификатор 61056.502.586.2 от 18.04.2011 г.
От приложената към допълнителното заключение комбинирана скица –
Приложение № 1, се вижда, че пристройките са извън контурите на основите на
сградата /изчертани в червен цвят/, нанесени по координатни точки от протокола
за строителна линия и ниво от 18.04.2011 г.
В с.з. на 19.09.2022 г. вещите лица поясняват следното: масивните бетонни основи на процесните пристройки могат да бъдат изпълнени и по по-елементарен като конструкция начин от основните конструкции, за които обичайно се ползва бетоновоз, бетон помпа и др., като разтворът е могъл да бъде произведен на място и по друг начин с цимент, чакъл, пясък и вода, т.е. ръчно, не от машина. Изграденото процесно строителство, предмет на заповедта за премахване, е нещо съвсем различно от верандите /тераси/, описани в нотариалния акт за собственост на жалбоподателите, като последните са изградени съгласно проекта на сградата.
С Определение № 706/04.05.2022 г. по настоящото дело и
във връзка с указанията в отменителното решение на ВАС, на жалбоподателите е
указано, че следва да докажат твърдението си, че праводателят им „СЛЕ ГРУП” ООД
е изградил процесния незаконен строеж, както и че не сочат доказателства за
това свое твърдение. В тази връзка, жалбоподателите са ангажирали гласни
доказателства чрез разпит на св. А., разпитана в с.з. на 19.09.2022 г. Същата
заявява, че познава много добре
комплекс „Лайфстайл 3“ в с.Равда от 2012г., тъй като собственикът на фирмата, в
която тогава е работела, й е възложил задача да намери имоти за продажба за
изложение в гр.Петербург и гр.Москва и в тази връзка фирмата им е предлагала за
продажба и чужди имоти, включително такива на фирма „Сле Груп“, тъй като собствениците
на двете фирми били в много добри отношения. Св. А. е ходила много пъти в
сградата на „Лайфстайл“ 3, блок 1, за да огледа имоти, които са за продажба,
основно - апартаменти за по-богати клиенти, и един от апартаментите, който им е
бил предложен за продажба, е „въпросният апартамент с терасите”. Това станало
през октомври 2012 г. Свидетелката е посещавала имота три пъти, като лично
имотът й е бил показан от управителя на „СЛЕ ГРУП”, който й обяснил, че ще има
акт 16 до месец-два. Сградата била довършена, имало охрана, работещи хора,
както и собственици на апартаменти. Св. А. описва имотът на жалбоподателите
като един апартамент, с обща площ около 150 кв.м., довършен, празен, без
мебели, с изградени тераси с покриви - две на брой, една към вътрешния двор с
басейна и една откъм улицата, като парапетът на терасата откъм басейна се
равнявал с външната стена на сградата, не се издавал навън, а покривът се
издавал встрани от фасадата на сградата и свършвал там, където започва
подпорната стена. Друг такъв апартамент с покрита тераса нямало в същата
сграда. Не изглеждало това да е обща тераса на няколко отделни апартамента, а
като един голям апартамент с две големи тераси.
Разпитана е и св. Х.,
съпруга на св. Х., съдружник в СД „Вимпел-Х. и СИЕ”. Същата заявява, че познава
жалбоподателите от лятото на 2012г., тъй като са съседи на първи етаж в
затворения комплекс „Стебил“, познат като „Лайфстайл 3“, намиращ се в с.Равда, ул. „Рибарска” № 16. Комплексът
бил завършен през лятото на 2012г., озеленен, с работещ басейн. Апартаментите
на Л. в момента са обединени, с поставена една обща врата в етажната
собственост. През септември 2012г. семейство Х.и организирали празненство по
случай освещаването на апартамента си, на което присъствали съседи, сред които
и В.Л.. Снимки от събитието от м.09.2012 г., както и от напълно завършената
сграда, имало на страницата на инвеститора във Фейсбук. Св. Х. сочи, че към
тази дата, видно и от снимките, навесите, които Л. е направил впоследствие и е
ограничил достъпа на останалите собственици до басейна, не са били изградени, а
са направени от него след 2013г. Според свидетелката, Л. е пребивавал оттогава постоянно в сградата, заедно със семейството
си. Св. Х. сочи, че нямат конфликти със семейство Л., но не са в добри
отношения, тъй като жалбоподателите отказват да заплащат дължимите такси за
поддръжката на комплекса, с която е ангажирана фирмата на съпруга й.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4
от ЗУТ, от лица, адресати на обжалвания индивидуален административен акт, които
имат правен интерес от оспорването му, поради което е допустима.
Съгласно
посочените като основание за издаването на оспорения административен акт
разпоредби на чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, или на
части от тях. Процесната заповед е издадена от зам.кмет „Правно обслужване и
общинска собственост“ на Община Несебър, в рамките на предоставените му
пълномощия съгласно Заповед № 8/09.01.2020 година на кмета на Община Несебър
/л.12 от делото/, поради което представлява валиден административен акт,
постановен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ строежи са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Не е спорно, че процесният обект има всички
характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като
представлява пристройка към изградена жилищна сграда. Процесният
строеж е ІV категория съобразно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗУТ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.4 ЗУТ, процесните пристройки
следват категорията на сградата, т.е. ІV категория. Поради това,
правилно заповедта е издадена от упълномощено от кмета на общината длъжностно
лице.
Заповедта е издадена в нужната писмена форма.
Съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й, като правните
основания напълно кореспондират с фактическите констатации. Издадена е след
проверка, извършена на място от служители на Община Несебър, след която е бил
съставен Констативен акт № 40/18.09.2020 г. Констативният акт е съставен от
компетентни служители, съобразно изискването на чл. 225а, ал.2 във вр. с
чл.223, ал.2 от ЗУТ - двама служители от отдел „Контрол върху строителство” при
общината. Спазена е процедурата по издаването на заповедта съгласно чл.225а,
ал.2 ЗУТ - заповедта по ал. 1 е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.
223, ал. 2, като актът
е връчен на заинтересуваните лица с право
на възражения в 7-дневен срок.
По изложените съображения следва да се направи
извод, че обжалваната заповед е издадена при липса на допуснато съществено
нарушение на процедурата, регламентирана за нейното издаване.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.
2, или на части от тях, а съгласно чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или части
от него са незаконни, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и/или разрешение за строеж. Поради това, след като за изграждането на строежа
не е издадено надлежно разрешение за строеж и липсва одобрен инвестиционен
проект в съответствие с изискванията на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, то
той се явява незаконен и подлежи на премахване.
По делото от всички събрани писмени
доказателства, вкл. от изслушаните експертизи, безспорно се установява, че
процесното строителство е незаконно, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ – изграденото е без издадено надлежно
разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект. Безспорно от приетата
по делото основна и допълнителна СТЕ става ясно, че издадените за обекта
разрешения за строеж, ведно с вписаните в тях забележки, одобрени от
гл.архитект на Община Несебър, не касаят процесното строителство, нито
удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация от 23.11.2012 г. може
да се съотнесе към процесните пристройки. Протоколите за откриване на
строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, приложени по
делото, също не се отнасят до процесното строителство. Основите на въпросните
пристройки не попадат в основите на сградата така, както са трасирани при
даването на строителна линия и ниво на същата съгласно горепосочените
протоколи. От друга страна, безспорно е установено от заключенията на вещите
лица и от останалите писмени и гласни доказателства, че тези изградени
пристройки са нещо различно от описаните в нотариалния акт за собственост на
жалбоподателите „веранди”, които като конфигурация и като площ не се
припокриват с пристроеното. Верандите са изградени на място в съответствие с
проекта /същите са съответно лоджии и полулоджия, тъй като парапетите им се
равнят с фасадата на сградата/, но същевременно по фасадата, по външните стени
на собствените на жалбоподателите имоти, са изградени и процесните пристройки.
Всичко това налага безпротиворечивия извод, че тези пристройки, предмет на
оспорената заповед, представляват незаконно строителство, което е в нарушение
на изискванията на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ – изграденото е без
издадено надлежно разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, с
оглед на което подлежи на премахване.
Не са налице основания
за обсъждане на търпимостта на незаконното строителство, с оглед времето му на
изграждане, а именно - на безспорно установения по делото факт, че това е
станало при всички положения след 2010 г. /след издаване на разрешението за
строеж на сградата/, т.е. извън времевите рамки, визирани в разпоредбите на §
16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, които норми в случая са
неприложими.
Не са налице и
изключенията, предвидени в чл. 151 ЗУТ. Следователно, правилен и
законосъобразен е изводът на административния орган в обжалваната заповед, че
се касае за незаконно строителство от ІV кат., което подлежи на премахване.
По отношение на адресатите на заповедта:
Основното възражение на
жалбоподателите е, че те не следва да са адресати на заповедта за премахване на
пристроеното, тъй като не са извършители на незаконното строителство. В тази
връзка, и двете страни са ангажирали гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, за да установят, съответно: ответникът - фактът, че жалбоподателите
са построили незаконно изграденото, респ. – жалбоподателите се домогват да
установят, че са закупили имотите в този им вид, т.е. че построеното е било
изградено преди тях.
Съдът намира, че
ангажираните гласни доказателства на двете страни са крайно противоречиви. От
една страна, свидетелите на ответника, а именно – св. Х. и св. Х. /съпрузи,
първият от които – бивш инвеститор на обекта/, заявяват, че пристроеното е
изградено от Л. след 2013 г., т.е. че имотите не са били в този им вид, когато
жалбоподателите са ги закупили от „СЛЕ ГРУП” ЕООД. В тази връзка, св. Х.
представя на съда снимки на сградата, разпечатани от Фейсбук страницата на
обекта /който е с наименование „СтеБил”/, от които е видно, че обектите на
жалбоподателите не са били пристроени към датата на заснемането, а самите
снимки са качени във Фейсбук на 21.08.2012 г. Съдът, обаче, не може от това да
направи категоричен извод, че датата на публикуването на снимките във Фейсбук е
датата на тяхната направа, т.е. възможно е тези снимки да са изготвени и в един
по-ранен момент. Посочената под тях дата не може да се възприеме като
достоверна. От друга страна, безспорно се установява, че семейство Х.и са в
лоши съседски взаимоотношения в момента с жалбоподателите, тъй като последните
отказвали да заплащат таксата за поддръжка на имота, за която поддръжка в
последните години се грижела фирмата на св. Х.. Последното е станало повод и за
опит за завеждане на съдебни дела срещу жалбоподателите за дължимите суми за
такса поддръжка. В този смисъл, съдът намира, че показанията на семейство Х.и
следва внимателно да се обсъдят, ведно с другите доказателства по делото, и да
се кредитират в случай, че се подкрепят от други доказателства по делото.
Такива доказателства, обаче, освен техните свидетелски показания и
представените в с.з. на 19.09.2022 г. 3 бр. снимки /без достоверна дата/, по
делото липсват. Ето защо, не може да се приеме за доказано, че жалбоподателите
са извършители на незаконно построеното, което са изградили след 2013 г.,
когато са придобили имотите.
На следващо място, от
показанията на св. А. и св. Б. – незаинтересовани от изхода на делото, се
налага извод, че пристроеното е било завършено още към края на 2012 г., т.е.
преди Л. да са придобили собственост в комплекса и да са започнали да го
обитават, тъй като св. А. има непосредствени впечатления за пристроеното в
настоящия му вид от м.октомври 2012 г., а св. Б. – от края на 2012 г. Има данни
по делото, че към края на 2012 г. обектът е бил с инвеститор „СЛЕ ГРУП” ЕООД и
че същата тази фирма е осигурявала денонощната му охрана, но липсват събрани по
надлежния ред доказателства, че именно тази фирма, като строител на обекта, е
изградила и незаконните пристройки. Св. Б. заявява, че не знае кой е построил
пристройките, но когато в края на 2012 г. е започнал работа на съседен обект,
те вече са били изградени. Показанията на св. А. и на св. Б. съдът кредитира
напълно, тъй като са безпристрастни и се подкрепят от останалия доказателствен
материал и в частност – от експертното заключение по първоначалната СТЕ,
съгласно което, видно от използваните материали и начинът на строителство при
изграждането на пристройките и на цялата сграда, според вещото лице
построяването на навесите е станало по време или непосредствено след
строителството на цялата сграда и напълно съответства на цялостния й облик.
Ето защо, при преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че не е безспорно
доказано жалбоподателите да са изградили процесното незаконно строителство,
като е без значение фактът, че не може да се установи лицето, което го е
извършило. В оспорената заповед, предмет на обжалване, органът изрично е
посочил, че не ангажира отговорността на жалбоподателите в качеството им на
възложители, извършители на незаконното строителство, а в качеството им на
собственици на обектите, към които са придадени тези пристройки. Позовал се е в
тази връзка и на разпоредбата на §3, ал.1 ДР на Наредба № 13/13.07.2001 г. на
МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи
или части от тях от органите на ДНСК, в сила от 07.08.2001 г., съгласно
която разпоредба „адресат/адресати на
заповедта” са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът
на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. При
избора си относно адресатите на заповедта, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност. В случая органът е преценил, че след като не може
да установи действителния извършител на пристроеното, то задължението за премахване
на същото следва да бъде възложено на жалбоподателите, с оглед на факта, че
същите се явяват собственици на обектите, по чиито външни стени е изградено
пристроеното.
Съдът намира, че
издадената заповед е законосъобразна и в тази си част. Същата не вменява
задължение на жалбоподателите в качеството им на извършители на построеното, и
в този смисъл по-горе беше отбелязано, че в случая фактът дали Л. са или не са
построили процесните пристройки, е без правно значение, тъй като органът е придал
значимост на факта, свързан с тяхната собственост. След като жалбоподателите са
собственици на самостоятелните обекти в сградата, по чиито външни стени е
изградено пристроеното, то те са собственици и на пристроеното по силата на
закона, доколкото пристроеното няма самостоятелно предназначение /няма характер
на самостоятелна, главна вещ/, а е принадлежност към главна вещ, предназначена
да я обслужва и поради това следва главната вещ, в това число – и нейната
собственост – чл.98 ЗС. Ето защо, Л. се явяват собственици на пристроеното и
като такива са отговорни за премахването на незаконния строеж съгласно §3, ал.1
ДР на Наредба № 13/2001 г.
Не се споделя в тази
връзка възражението на процесуалния представител на жалбоподателите, че тъй
като пристройките са разположени върху общи ид.ч. от терена на сградата, то за
премахването им следва да отговарят други лица. На първо място, тезата на
жалбоподателите не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като, както
е посочило и в.л. М. при предходното разглеждане на делото в с.з. на 06.04.2021
г. /л.117 – гръб/, сградата е с денивелация и нито една от пристройките /т.нар.
„тераси”/ не е на нивото на терена, т.е. същите не са разположени върху земната
повърхност, за да се приеме, че са изградени върху общи части на сградата. От
друга страна, дори това да беше така, е ирелевантен факт, именно с оглед
цитираното по-горе, че собствеността на принадлежността към главната вещ следва
собствеността на тази вещ, следователно – като пристройки към главна вещ, тези
навеси следват собствеността на самите обекти, към които са пристроени.
В заключение може да се обобщи, че безспорно е
установен собственикът на имотите – жалбоподателите Л., както и строеж от ІV
кат., за който не са представени строителни книжа – разрешение за строеж и
одобрени инвестиционни проекти, и който подлежи на премахване. Поради това, обжалваната
заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора
и на осн.чл.143, ал.3 АПК вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, Община Несебър има право на разноските по делото, вкл. на разноските за
водене на делото пред ВАС съгласно чл. 226, а.3 АПК, както и на юрисконсултско
възнаграждение. Последното съдът определя в размер на 100 лв. за всяка съдебна
инстанция, или в размер на общо 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за трите
съдебни инстанции. Наред с тази сума, на ответника следва да се присъди и
сумата от 70 лв. – заплатена държавна такса по касационната жалба в
производството пред ВАС, или общо сумата от 370 лв. разноски, която сума
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да му заплатят.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.Л., гражданин на Руската федерация, роден
на *** г. в гр. Химки, Московска област, и С.И.Л., гражданин на Руската
федерация, родена на *** г. в гр. Самара, и двамата с адрес гр. Несебър, Обл.
Бургас, с. Равда, ул. „Рибарска” № 16, к-с „Лайфстайл 3” бл.1, ет.1, ап.115,
със съдебен адрес ***, против Заповед № 1666/03.12.2020 г. на зам.кмет „Правно
обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър.
ОСЪЖДА
В.А.Л.,
гражданин на Руската федерация, роден на *** г. в гр. Химки, Московска област,
и С.И.Л., гражданин на Руската федерация, родена на *** г. в гр. Самара, и
двамата с адрес гр. Несебър, Обл. Бургас, с. Равда, ул. „Рибарска” № 16, к-с
„Лайфстайл 3” бл.1, ет.1, ап.115, със съдебен адрес ***, да заплатят на Община
Несебър съдебно-деловодни разноски в общ размер на 370 лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: