Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 31.03.2022г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На седми март две
хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№413
по описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявен от „Г. С.Г.В.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №270, вх.В,
ет.5, ап.45 против Р.В.С., с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 11960 лв.
Твърди се по исковата молба, че на 9.09.09.2020г.
между страните е сключен договор за изработка за извършване на СМР на покрива на притежаваната от ответника
жилищна сграда-къща, находяща се в с.Лиляч.
В изпълнение на този договор, през периода
09.09.2020г. до 27.10.2020г. ищецът извършил следните дейности:
-демонтаж на стар и монтаж на изцяло нов покрив по
съществуващите контури на стария, без улуци, водосточни тръби и казанчена,
върху площ от 130 кв.м., при договорена между страните цена от 120 лв. на
квадратен метър без ДДС;
-доставка и монтаж на 40.50 линейни метра улук, при
единична цена от 19 лв. на линеен метър без ДДС;
-доставка и монтаж на 12.50 линейни метра водосточни
тръби при единична цена от 19 лв. за линеен метър без ДДС;
-доставка и монтаж на 9 бр. кривки, при единична цена
от 10 лв. за брой без ДДС;
-доставка и монтаж на 4 бр. ъгли при единична цена от
15 лв. за брой без ДДС;
-доставка и монтаж на 4 бр. казанчета при единична
цена от 20 лв. за брой без ДДС,
В изпълнение на договорените си задължения, ищецът
реализирал и транспортни разходи до строителния обект за превоз на работници и
материали-33 дни, при единична цена от 20 лв. на ден без ДДС.
Общата стойност на извършените по договора СМР била в
размер на 17 497 лв. без ДДС, от която изпълнителят приспаднал следните
суми:
-1430 без ДДС за доставката на 1625 бр. керемиди по
0.88 лв. за брой без ДДС / за покриването на 1 кв.м. били необходими 12.5 бр.
керемиди или за 1 кв.м. -11 лв. без ДДС, съответно стойността на керемидите за
130 кв.м.-1430 лв.
-267 лв. без ДДС, начислени за доставката на 100 бр.
капаци, при единична цена от 2.67 лв. без ДДС.
В процеса на работа, възложителят доставил за
собствена сметка необходимите за покрива керемиди и капаци.
Общо дължимата сума за плащане по договора била в
размер на 15 800 лв. без ДДС и с ДДС 18 960 лв.Извършените СМР били
описани в протокол /акт обр.19/ за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР, представляващ неразделна част към издадените от ищеца
фактури с №№526/18.12.2020г. и 527/05.01.2021г.
Договорено било възложителят авансово да заплати
7 000 лв. с ДДС /5 833.33 лв. без ДДС/.аванса бил заплатен и издадена данъчна фактура №526/18.12.2020г.
в размер на 7 000 лв. с ДДС и приспадната сума в размер на 5 833.33
лв. без ДДС при изчисляване данъчната основа по фактура №527/05.01.2021г.
Строително-ремонтните работи приключили на
27.10.2020г., като работата била приета без възражения, включително и с
конклудентни действия.На ответника бил предоставен екземпляр от протокол за
установяване завършването и заплащането
на натурални видове видове
СМР.Договорката между страните била ответника да заплати по банков път цената
след приключване на работа по обекта и
издаване на данъчна фактура.Такава била издадена на 05.01.2021г.-фактура №527 за
сума в размер на 11 960 лв.с ДДС.Ответникът отказал да получи фактурата и
да заплати посочената сума.
При гореописаното, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, като по ч.гр.д.№71/21 г. на КРс била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за посочената сума.В срока по чл.415 ГПК
постъпило възражение от страна на длъжника в това производство.При описаното е
предявен за разглеждане иск по чл.422 ГПК-положителен установителен иск за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск.Твърди
се, че не е сключван договор за изработка.Ищецът, в къчеството си на
изпълнител, действал без наличие на предварително съгласуване, поради което
надхвърлил предварително договорения предмет и претендираното допълнително
възнаграждение било без основание.
Уговорката между страните била за изграждане на 4
скатен покрив по съществуващи стари контури на площ от 112 кв.м. с материали на
възложителя.Авансовото заплащане било извършено на два транша.Първото било в
размер на 5 000 лв.-в началото на м.септември и 4 000 лв. през
м.октомври на 2020г.
Твърди се, че с направеното авансово заплащане,
ответникът потвърдил съгласие за сключване на договор, но едва след допълнително
уточняване на видове и количество СМР и дължимото за тях възнаграждение.липсата
на оферта и факта, че в последствие са съставени процесните документи, липсата
на конкретизация относно количествата СМР, срокове за завършване и условия за
заплащане без наличие на количествено-стойностна сметка водели до извод за
липса на договор.
Евентуално е обективирано възражение за неточно
/некачествено изпълнение/ и намаляване на дължимото възнаграждение, доколкото
не бил изпълнен 4-скатен покрив по съществуващи стари контури.За изграждането
на процесния покрив били вложени описани материали на стойност 2 965 лв. с
ДДС.
По делото са представени и приети като
доказателства:фактури с №№526/18.12.2020г. и 527/05.01.2021г., копие от
протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР,
копие от обратна разписка, извлечение от банкова сметка ***.Като доказателства
по делото са приети и уведомления, справка декларация и копия от дневник на
продажбите.Като доказателства по делото са приети съдебно-техническа и
оценителни експертизи, изготвини от вещите лица Г., Л., както и от три вещи
лица-П., С. и П..В качеството на свидетели са разпитани Г.С., К.П., В.В., Н. Т.,
В. М., М. Д..
От събраните по делото доказателства, по делото се
установи следната фактическа обстановка:
В началото на м.септември 2020г. между страните е
сключен неформален договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД.По смисъла на
този договор, ищецът е поел задължение да премахне съществуващия покрив на
сграда в с.Лиляч, собственост на ответника и да изгради изцяло нов такъв по
съществуващите контури на стария покрив с материали и труд на ищеца.В
последствие, страните се договорили, че керемидите и капаците ще бъдат
доставени от страна на възложителя-ответник в производството, като цената им ще
бъде приспадната от дължимата сума.От началото на м.септември /9-10.09.2020г./
до края на м.октомври 2020г. ищецът, с негови работници и материали, с
изключение на керемиди и капаци, премахнал стария покрив и изградил нов
такъв.През цялото време на строежа, ответникът ходил редовно, като при
извършване на СМР и при приключване на работата нямал забележки и възражения
към строителя.Описаното се установява от показанията на свидетелите Т., М. и А.,
които са изцяло безпротиворечиви и последователни.Свидетелят Т. работил при
ответника като зидар, кофражист покриви твърди, че основно той е изработил
новия покрив, като е участвал при всички СМР, съпоставени с показанията на св.М.и
А.-работили като общи работници при ищеца, водят до фактически извод, че по
поръчка на ответника, ищецът е извършил описаните СМР.
На 18.12.2020г. ищецът в производството издал фактура
№526 от същата дата за сума в размер на 5 833.33 лв. без ДДС или
7 000 лв. с ДДС и посочено в същата- „авансово плащане по устен договор за
извършване на СМР на покрив на жилищна сграда в с.Лиляч с включени материали по
протокол“.Тази фактура не е подписана от Р.С..На 05.01.2021г. е издадена
фактура №527 от същата дата за сума в размер на 15 800 лв. без ДДС, от
която е приспаднат аванс в размер на 5 833.33 лв. без ДДС и посочена като
дължима сума в размер на 11 960 лв. с ДДС, като основание е посочено
същото като в предходната фактура.
Видно от заключението по приетата като доказателство
по делото съдебно-счетоводна експертиза, двете фактури са включени в дневника
за продажби по ЗДДС за съответния месец-декември 2020г. и януари 2021г. и са
подадени справки-декларации по ЗДДС.
В дадените пред съда показания, св.С. твърди, че пред
него, докато били в кафене, Р.С. отброил 4 000 лв. в банкноти от по 100
лв., вързал ги с ластик и отишъл да ги даде на ищеца, като авансово плащане за
ремонта на покрива.Твърди, че това се е случило в края на м.октомври или
началото на м.ноември 2020г.Свидетелят П. твърди, че пред него, в началото на
м.септември 2020г., при ловно стрелбище
в м.“Дренов дол“, Р.С. преброил 5 000 лв., които отишъл да предаде
на Г. С..свидетелят В.-син на ответника, твърди, че пред него, в началото на
м.септември 2020г., при язовир Дренов дол, баща му предал на Г. Славов
5 000 лв.От приетата като доказателство по делото разпечатка от банкова
сметка ***, че на 11.09.2020г. е изтеглил сума в размер на 5 000 лв., а на
29.10.2020г. е изтеглил сума в размер на 4 000 лв.
При горното, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат
да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили
книгите.В този смисъл, при едностранно издадени от страна на ищеца фактури,
перодписани от страна на ответника, то вписванията в счетоводните книги може да
се ползва като доказателство относно отразяванията в тях.От друга и при
оспорване на посочените обстоятелства, а именно заплатен аванс в размер на 7000
лв. и проведено насрещно доказване, съдът счита, че по делото се доказа, че
ответникът в производството е заплатил на ищеца сума в размер на 9 000
лв.-на два транша, през м.септември и м.октомври 2020г., като съображенията в
тази насока са следните:
Изпълнението на договора е започнало в началото на
м.септември 2020г /10-11 септември/.Видно от извлечението от сметка, ответникът
е изтеглил на 11.09.2020г. сума в размер на 5 000 лв.Видно от показанията
на св.П.-пред него Р.С., в началото на м.септември, преброил 5 000 лв. и му казал, че са за строителя, който
ще прави ремонт на покрива, които предал на ищеца пред свидетеля В..На
29.10.2020г. ответникът е изтеглил от банковата си сметка сума в размер на
4 000 лв.Според св.С., в края на м.октомври или началото на м.ноември 2020
г. пиел кафе с Р..Р. извадил и преброил сума в размер на 4 000 лв., сложил
им ластик и отишъл зад блока, за да даде пари на стоителя за ремонта на
покрива.
Така описаните доказателства, съдът счита, че очертават
фактическа обстановка, която следва да се възприеме от съда.Извлечението от
сметка, в качеството му на косвено доказателство, съпоставено със свидетелските
показания, описани по-горе, безпротиворечиво, хронологически и логически
свързано очертават плащане на два пъти на суми по договора-септември 5 000
лв. и октомври 4000 лв.
Данни за заплатен аванс в размер на 7000 лв. се
съдържат само с едностранно издадената от ищеца фактура и записванията в
счетоводството му.В тях е отразено, че това заплащане е извършено на
18.12.2020г.Това противоречи на твърденията за авансово заплащане.Към този
момент обекта е бил завършен и не са били основания за авансово заплащане.
При горното, съдът счита, че по делото се доказа, че
ответника в производството е заплатил на ищеца сума в размер на 9 000 лв.
Относно стойността на извършения ремонт.
При липса на доказателства относно договорените между
страните цени, то съдът счита, че следва да ползва експертизата, изготвена от 3
вещи лица-П., С. и П..Трите вещи лица подробно, обстойно и изчерпателно са
отговорили на поставените въпроси.Същите подробно са изследвали вложения
материал, цената на труда и са отговорили на всички поставени от страните
въпроси.Изложеното, както и факта, че това експертно заключение е резултата от
съвместната работа на три вещи лица, две от които със специалност архитект и
едно с инженерна специалност е основание на съда да кредитира и ползва именно
това заключение.
Вещите лица са посочели, че на място са извършени
СМР-та, подробно описани в табличен вид с тяхната стойност, за полагане на
керемиди и капаци е отчетена само стойност на труд и е посочено, че общата
стойност на извършените СМР е в размер на 13 317.34 лв.В тази сума вещите
лица не са включили стойност на транспорт, като съдът счита че суми за
транспорт не следва да се присъждат.Въз основа на сключения между страните
договор и липса на данни за договорка за изплащане на такива суми, то същите не
се дължат от страна на ответника.
При горните изводи относно стойност на извършените СМР
и изплатени аваносово суми от страна на ответника в размер на 9000 лв., то иска
е основателен до сумата от 4 317.34 лв., като до пълния предявен размер от
11 960 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
От кредитираното от съда експертно заключение е видно,
че покривната конструкция е в завършен вид и сградата е годна за да служи по
предназначение.При липса на данни и доказателства за кокретните договорки между
страните, съдът счита, че възражението на ответника за неточно изпълнение по
чл.265 ЗЗД и от този гледна точка намаляване на възнаграждението на изпълнителя
е изцяло недоказано, поради което и неоснователно.По делото не се събраха
никакви доказателства относно реално договореното между страните.От друга
страна, видно от показанията на св.Тасков, в процеса на работа и при
приключването й, то ответникът не е имал никакви възражения, поради което
следва извод по чл.264, ал.3 ЗЗД, че работата е била приета.
Ответникът е направил възражение за намаляване на
претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
1300 лв.-първоначлно изплатено в размер
на 900 лв. и допълнително заплатени за явяване в последвалите съдебно
заседания.Съдът намира това възражение за неоснователно както с оглед материалния
интерес, така и с оглед фактическата и правна сложност на делото.Неоснователно
е и възражението относно адвокатско възнаграждение заповедното производство в
размер на 444 лв., доколкото заповедта е издадена за сума в размер на
11 960 лв. и размера на възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.7
вр.ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г.
При този изход спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска в размер на 1148.76 лв. по настоящето гр.д.№413/21г. и по ч.гр.д.№71/21г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Р.В.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „Г. С.-Г.В.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №270, вх.В, ет.5,
ап.45 по заповед за изпълнение на парично задължение №260024 от 19.01.2021г.,
издадена по ч.гр.д.№71/21г. на Районен съд Кюстендил, съществува до размер от
4 317.34 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.01.2021г., като до
пълния предявен размер от 11 960 лв., отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда Р.В.С. да заплати на „Г. С.-Г.В.“ ЕООД
деловодни разноски в размер на 1148.76 лв. по настоящето гр.д.№413/21г. и по
ч.гр.д.№71/21г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен
съдия: