№ 884
гр. Бургас, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100501652 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№6327/15.12.2023г. по описа на
БРС, подадена от Ф. Р. М., ЕГН **********, чрез адв. Мария Стоева- САК със
съдебен адрес:гр.София, бул.,,Александър Стамболийски“ №36, ет.1, офис 2,
срещу Решение№251 от 24.10.2022г., постановено по гр.д.№751/2022г. по
описа на РС-Айтос.
С горецитираното решение, съдът е допуснал развод между Н. В. М. с ЕГН
********** с постоянен адрес: *** против Ф. Р. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: ***, като прекратява сключения между тях на 29.10.2019 год.
в Община Айтос граждански брак, за който бил съставен акт за граждански
брак № 0274/29.10.2019 г. от Община Айтос, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината.
Със същото решение, съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето Г.Н. М., ЕГН **********, род. на 23.04.2020 г. в
Г. на бащата Н. В. М., като постановява детето да живее при бащата.
Съдът е определил режим на контакти на майката Ф. Р. М. с детето Г.Н. М.,
както следва: всяка първа и трета неделя от седмица от месеца за времето от
09.00 на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с препиване и един месец
през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
На основание чл.143, ал.2 СК, съдът е осъдил майката Ф. Р. М. да заплаща
издръжка за детето Г.Н. М., род. на 24.08.2021 г чрез неговия баща и законен
представител Н. В. М., размер на 180.00 лева месечно, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
1
Съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на
ищеца.
С цитираното решение, е възстановено предбрачното фамилно име на
ответницата, която след развода ще носи фамилното име Т..
Съдът е постановил, че съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.
На осн. чл.69, ал.7 ГПК ответницата М., е осъдена да заплати по сметка на
РС-Айтос сумата от 64,80лв д. такса за присъдената издръжка, както и сумата
от 25.00 лева - окончателна държавна такса по развода.
С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения
съдебен акт, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност.
На първо се твърди, че жалбоподателката не била уведомена за извършените
процесуални действия в първоинстанционното производство. Посочва се, че
от 2015г. същата се установила трайно на територията на Ф.Г. Г., не се е
връщала в България и не е живяла на посочения в исковата молба адрес.
Заявява се, че съгласно разпореждане на районния съд, със съобщение
№202221106226 от 24.08.2022г., препис от исковата молба бил връчен на
майката на Н. М., на адрес в *** (с отбелязване в съобщението- ,,близка“).
Подчертава се, че последната попадала в кръга лица по чл.46, ал.3 от ГПК и
била пряко заинтересована от изхода на делото. Жалбоподателката твърди, че
съобщението, с което следвало да бъде уведомена за насроченото открито
съдебно заседание (Определение№780 от 28.09.2022г.), било изпратено на
адреса в с. Винарско и връчено на Е.К.(леля на ищеца), като в същото не се
посочвало от кого е получено. Отбелязва се, че Е.К. е била призована по
делото като свидетел на страната на ищеца. Посочва се, че постановеното
съдебно решение също било изпратено на адреса на лелята на ищеца.
Излага се становище за извършени процесуални нарушения в
първоинстанционното производство и лишаване страната от право на защита.
Навеждат се доводи за липса на компетентност, българските съдилища да
разгледат делото, тъй като постоянният и настоящ адрес на въззивницата и на
роденото от брака дете, не съответствал на отразения в исковата молба.
Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика
на ВКС(Определение№394/17.09.2019г. по гр.д.№2567/2019г. на ВКС, ІV-во
г.о.).
Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде обезсилен и върнат за ново
разглеждане от районния съд. Претендира се присъждане на сторените по
делото разноски пред настоящата инстанция.
С въззивната жалба са представени писмени доказателства.
В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от Н. В. М., чрез адв.Томов- БАК, с който
същата се оспорва изцяло.
Посочва се, че роденото от брака дете Г. било регистрирано на постоянния
адрес на бащата в гр. Българово.
Твърди се, че въззиваемият сключил договор за социална услуга с Дирекция
,,Закрила на детето“ в гр.Бургас, поради което малолетната Г. била под
постоянно наблюдение от социалните служби . Подчертава се, че отразеният в
личната карта на въззивницата постоянен адрес, бил посоченият в исковата
молба. Навеждат се доводи за дезинтересиране от страна на майката към
детето и родителските отговорности.
2
Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне въззивната
жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
В с.з. на 20.11.2023г. производството по делото е спряно на основание
чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение гр.д.
№12853/2023г. по описа на СГС по чл.7, б.“f“, вр. чл.8 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
На 25.07.2024г. е постъпила молба от Ф. Т., с която заявява, че производството
в СГС е приключило с влязло в сила решение като съдът е разпоредил
връщане на детето Г. в държавата на обичайното й местопребиваване – ФРГ по
молба на майката. Представя заверено копие на съдебното решение и отправя
искане за обезсилване на решение №251/24.10.2022г. постановено по гр.д.
№751/2022 по описа на Районен съд Айтос и прекратяване на делото, тъй като
българският съд не е компетентен да разгледа спора касаещ родителските
права на дете, чието обичайно местоживеене е във ФРГ. Представя
доказателства. Претендира разноски.
В срок е постъпило становище по молбата, с което чрез пълномощника си адв.
Т. въззизаваемият М. заявява, че същата е неоснователна и неясна. Посочва, че
производството е образувано по предявен брачен иск по чл.49 СК, с който са
обективно съединени иск за предоставяне ползване на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, както и иска за предоставяне
упражняване на родителските права и издръжката на роденото от брака
малолетно дете. В този смисъл счита, че съдът следва да се произнесе по
останалите обективно съединени брачни искове, извън упражняването на
родителските права и издръжката. Оспорва претенцията за разноски.
В изпълнение на дадени от съда указания определение №2244/05.09.2024г.
въззивницата Ф. М., чрез процесуалния си представител адв.Киров уточнява,
че поддържа депозираната въззивна жалба в частта касаеща предоставяне
упражняването на родителски права, режима на лични контакти и издръжката
по отношение на детето Г.Н. М. като моли в първоинстанционното решение да
бъде обезсилено в тази част. По отношение на брачните искове по чл.49 СК-
прекратяване на брака, ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име заявява, че не поддържа въззивната жалба.
Претендира разноски.
При извършената проверка по чл.267 ТПК съдът констатира, че въззивната
жалба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и
допустима-подадена в законоустановения срок от упълномощен представител
на процесуално легитимирана страна /този въпрос е решен с Определение
№2386/07.08.2023г. по ч.гр.д.№2611/2023 по описа на ВКС, ІІІ-то г.о./, срещу
подлежаща на инстанционен контрол съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното
Производството пред Районен съд Айтос е образувано по искова молба от Н.
В. Марчев против Ф. Р. М., с която се иска на основание чл.49 СК да бъде
прекратен сключения между страните граждански брак без произнасяне по
въпроса за вината, упражняването на родителските права върху роденото от
брака малолетното дете да бъдат предоставени на ищеца като бъде определен
подходящ режим на лични отношения на детето с майката, последната да бъде
3
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка. Претендира също така ползването
на семейното жилище, което е собственост на родителите му да бъде
предоставено за ползване на него, както и да бъде възстановена фамилното
име на ответницата.
Ответницата не е подала отговор а исковата молба, тъй като съобщението е
връчено на лице с имена Г.Н. М., за което се твърди, че е майка на ищеца.
С посоченото по-горе определение е прието, че препис от
първоинстанционното решение е връчен в нарушение на чл.46, ал.3 ГПК,
поради което срокът за въззивното обжалване не е започнал да тече.
С въззивната жалба освен доводите за допуснати процесуални нарушение от
първата инстанция, ответницата е направила възражение за некомпетентност
на българските съдилища да разгледат предявените искове, тъй като
постоянния и настоящ адрес на ответницата, както и обичайното
местопребиваване на детето не е на територията на Република България. В
тази връзка са представени писмени доказателстви.
Според чл.264,ал.1 ГПК във всяко положение на делото страната може да
оттегли изцяло или частично подадената въззивна жалба.
Предвид заявеното с нарочна молба и поддържано в с.з. оттегляне на
въззивната жалба /формулирано като „неподдържане/ в частта за развода,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име, производството в тази част следва да бъде прекратено.
Що се отнася до решението в частта касателно предоставяне упражняване на
родителските права, режима на лични контакти и издръжка на малолетното
дете Г., съдът намира, че в тази част решението следва да бъде обезсилено
поради липса на компетентност на българския съд.
С определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е
прието, че Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се
тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се
произнесе по молба за развод съгласно чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/
2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични
отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането
му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени
условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или 15 Регламент
/ЕО/ 2201/ 2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно
Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г.
Българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между
български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака
има непълнолетно дете, чието обичайно местопребиваване е на територията
на друга държава членка, той не е компетентен да се произнесе по споровете
за родителска отговорност и издръжка на детето, ако не са налице условията
по чл.9, 10 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., съответно чл.3 б.”Г” или
чл.5 Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. Съгласно чл.8 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. по
споровете за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл.3 б.”А” и „Б”
Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. спорът за издръжката е подведомствен на съда по
обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника.
С представеното влязло в сила решение №2287/17.04.2024г. по гр.д.
№2853/2023 по описа на СГС е разпоредено детето Г.Н. М. да бъде върнато в
държавата по обичайното му местопребиваване Ф.Г. Г..
4
Тук следва да се посочи, че регламентите са актове с общо приложение във
всички държави – членки, които имат приоритет пред нормите на българското
законодателство, които задължават съда по иск за развод и наличие на
ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските
права, мерките за лични отношения и издръжката. Но предвид изложеното по-
горе не може да бъде обоснована компетентност на сезирания съд, в случая
РС-Айтос, да разреши спора за родителските права с аргументи от
разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК. В този смисъл неоснователно е
възражението на въззиваемия, че предвид обстоятелството, че става дума за
български граждани, то спорът следва да бъде решен от български съд.
Предвид така установеното и задължителното тълкуване на Регламент /ЕО/
2201/ 2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г . дадено от СЕС, настоящият състав
намира, че българският съд не е компетентен да разреши спора за
упражняване на родителските права, издръжката, режима лични отношения по
отношение на малолетното дете и като го е разгледал е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част.
Не са налице обстоятелствата, които да обуславят запазена компетентност на
българския съд поради местене на детето или отвличане /точно обратното
детето е било отвлечено от държавата на обичайното му местопребиваване вж
Решение №2287 от 17.04.2024г./, нито има акт за прехвърляне на
компетентност от германски съд. Няма и приемане, тъй като ответницата
изрично е направила възражение за международна некомпетентност на съда в
Айтос с въззивната жалба.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв, който от своя страна
препраща към Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. След
постановяване на Решение на СЕС от 25.06.2024 г. по дело С-438/22 бе прието,
че правилото, че съдът не може да намали договореното възнаграждение под
размерите определени с Наредбата не следва да бъде прилагано, тъй като не
съответства на правото на ЕС. Следователно при релевирано в срок
възражение за прекомерност от страна, съдът може да определи размер на
дължимото адвокатско възнаграждение и под минимума,определен в тази
наредба. В този случая, за да извърши преценка за основателността на
възражението следва да взе предвид редица конкретни обстоятелства по
делото-вида на спора, фактическата му и првана сложност, вида и
количеството на извършена работа и т.н.
Въззивникът претендира разноски в размер на 3225 лв., включващи 25 лв. за
д.такса, 600 лв. за запознаване с гр.д.№751/2022 по описа на РС-Айтос и
даване на становище, 2400 лв. за изготвяне на въззивна жалба, частни жалби и
изготвяне на всякакви книжа и документи, касаещи обжалване на решение по
гр.д.№751/2022 по описа на РС-Айтос и 200 лв. за явяване в открито с.з.
Представя списък на разноските, както и договори за правна защита и
съдействие. Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна.
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 1500 лв за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
5
Предвид изхода от делото, исковете по които са защитавани страните,
извършените действия от процесуалните представителни, тяхната активност,
явяване в съдебно заседание, оттеглянето на въззивната жалба в едната част,
съдът намира, че в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1025 лв., вкл. 25 лв. д. такса, 200 лв. за явяване в с.з. и 800 лв. за
защита по исковете по чл.59 СК. Претендираните разноски за изготвяне на
частна и касационна жалба не следва да бъдат присъждани, тъй като не са
поискани своевременно-пред инстанцията, в която производството е
приключило. Що се отнася до претендираните 600 лв. за проучване на делото,
съдът намира, че предвид сключения договор за правна защита и съдействие
за процесуално представителство по гр.д. №751/2022 по описа РС-Айтос,
същите се включват в договорения хонорар.
Тъй като не са посочени отделни хонорари за защита по брачните искове и
тези по чл.59 СК, а са договорени като едно възнаграждение в размер на 1500
лв., на въззиваемия следва да бъдат присъдени половината от този размер, а
именно 750 лв. предвид изхода от делото.
Поради изложеното и на основание чл.270, ал.3 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№1652/2023 по описа на БОС в
частта, с която съдът е допуснал развод между Н. В. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** и Ф. Р. М. с ЕГН **********, с адрес във Ф.Г. Г., *** и е
прекратил сключения между тях на 29.10.2019 год. в Община Айтос
граждански брак, за който бил съставен акт за граждански брак №
0274/29.10.2019 г. от Община Айтос, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината,
предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на ищеца,
е възстановил е предбрачното фамилно име на ответницата, която след развода
ще носи фамилното име Т. и е постановил, че съпрузите няма да си дължат
издръжка един на друг, поради оттегляне на въззивната жалба.
ОБЕЗСИЛВА Решение№251 от 24.10.2022г., постановено по гр.д.
№751/2022г. по описа на РС-Айтос и ПРЕКРАТЯВА производството по
предявените искове от Н. В. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
против Ф. Р. М. с ЕГН ********** с адрес във Ф.Г. Г., *** по чл.59 СК -
относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето Г.Н. М., ЕГН **********, род. на 23.04.2020 г. в Г. на бащата Н. В. М.,
местоживеенето на детето при бащата, режима на контакти на майката Ф. Р.
М. с детето Г.Н. М., както следва: всяка първа и трета неделя от седмица от
месеца за времето от 09.00 на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с
препиване и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск и за осъждане на майката Ф. Р. М. да заплаща издръжка за детето Г.Н.
М., род. на 24.08.2021 г, чрез неговия баща и законен представител Н. В. М.,
размер на 180.00 лева месечно, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Н. В. М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв.
6
Емил Томов, БАК, кантора гр.Айтос, ул. „Христо Ботев“ №17 заплати на Ф. Р.
М., ЕГН **********, с адрес във Ф.Г. Г., гр. Хаген 58095, ул.“ Пренцелщрасе“
№19, чрез адв. Кирил Киров, САК със съдебен адрес:гр.София,
бул.,,Александър Стамболийски“ №36, ет.1, офис 2, сумата от 1025 лв.,
представляваща д. такса и адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес във Ф.Г. Г., гр. Хаген 58095, ул.“
Пренцелщрасе“ №19, чрез адв. Кирил Киров, САК със съдебен
адрес:гр.София, бул.,,Александър Стамболийски“ №36, ет.1, офис 2, да
заплати на Н. В. М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв.
Емил Томов, БАК, кантора гр.Айтос, ул. „Христо Ботев“ №17 сумата от 750
лв., представляваща адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
В прекратителната част, имаща характер на определение, решението може да
бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в
останалата част-в едномесечен срок от съобщаването, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7