О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  912/15.06.2016 г., гр.Бургас

                           

Бургаският районен съд,                                  наказателна колегия,

на петнадесети юни, две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

                                                 Съдебни заседатели:

                                                                       1.Н.Д.

                                                                       2.З.Т.                     

СЕКРЕТАР: А.Р.

ПРОКУРОР: Димо Маджаров

като разгледа докладваното от съдията Г., наказателно  общ характер дело № 1993  по описа за 2016 г. на съда,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.270 от НПК и образувано по повод искане на Бургаска районна прокуратура за изменение на взетата спрямо подсъдимия М.К.С. с ЕГН ********** мярка за неотклонение от „домашен арест” в „задържане под стража”.

Представителят на Бургаска районна прокуратура поддържа искането си за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест” в „задържане под стража”. Счита, че са налице предпоставките за изменение на чл.66, ал.1 от НПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание защитникът оспорва направеното искане. Моли същото да бъде оставено без уважение. Не сочи доказателства.

Подсъдимият моли да не бъде променяна наложената му мярка за неотклонение в по-тежка.

Съдът, като взе предвид направеното искане, становищата на страните и прецени доказателствата намира следното:

На 06.04.2016г. в Районен съд-Бургас е образувано НОХД № 1993/2016г. по описа на съда срещу М.К.С. с ЕГН ********** по внесен от Районна прокуратура-Бургас обвинителен акт, с който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С определение на Районен съд-Бургас № 2402/26.10.2015г. по НЧД 4843/2015г. по описа на Районен съд-Бургас спрямо С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, в качеството му на обвиняем по ДП № 434 ЗМ-1244/2015 по описа на Второ РУ към ОД на МВР Бургас, вх. пор. № 3640/2015г. по описа на Районна прокуратура Бургас за престъпление по чл.281, ал.2, т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

         С определение от 08.12.2015г. по НЧД № 5773/2015г. на Районен съд-Бургас мярката е изменена в „домашен арест”. С мярката за неотклонение „домашен арест” на подсъдимия е наложена забрана да напуска жилището си в с.Дебелт, област Бургаска, ж.к.„Металург”, бл.3, вх.А, ап.7, ет.3, без разрешение на съответния орган. Спазването на забраната в случая се контролирало от РУ МВР - Средец. Видно от приложената към искането докладна записка рег.№ 7779р - 4555/1.6.2016г. на мл.инспектор Тодор Янев от РУ МВР-Камено, вечерта на 31/01.06.2016г. подсъдимият С. е напуснал жилището си и е пребивавал в района на гр.Камено, област Бургас, без разрешение на съда, с което действие несъмнено е нарушил определената му мярка за неотклонение „домашен арест”. От саморъчно написаното сведение, приложено към докладната записка става ясно, че подсъдимият на 31.05.2016г. съзнателно е нарушил наложената мярка, без уважителни причини за това и се е придвижил свободно заедно със свой приятел с автобуса до гр.Бургас, а след това до гр.Българово, като впоследствие е бил проверен от органите на МВР в гр.Камено.

  Съгласно чл.270, ал.2 от НПК, съдът при преценката си за изменение на мярката за неотклонение следва да обсъди всички законово изискуеми предпоставки, изключая наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК безусловно сочи, че след като подсъдимият наруши наложената мярка за неотклонение му се взема по-тежка такава. Съдът при своята преценка отчете факта на нарушаване на мярката за неотклонение „домашен арест”, както и обществената опасност на престъплението и личността на подсъдимия. Видно от справката съдимост на подсъдимия, същият е многократно осъждан, като за част от престъпленията му е наложено наказание лишаване от свобода. Изменението на мярката за процесуална принуда „домашен арест” в „задържане под стража” е основателно, предвид наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НПК,  процесуално оправдано и кореспондира с целите на мерките за неотклонение по чл.57 от НПК.

    Воден от гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.270, ал.2 от НПК 

                                                                  О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ взетата спрямо М.К.С. - роден на ***г***, с адрес на местоживеене ***, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, не работи, ЕГН ********** мярка за неотклонение „домашен арест”, в мярка за неотклонение „задържане под стража”.

   Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред Бургаския окръжен съд.

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                          1.

                                                                                                          2.