№ 2437
гр. София, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20231110203553 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № СО-Т-В-22-10-134 от 21.07.2022 на заместник
кмет на Столична община, на В. Д. В., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.35, ал.3, вр. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община(Наредбата) за нарушение на чл.23 от същата Наредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, като се сочи, че
доколкото не е била осъществена контролна покупка, то не са налице доказателства и за
извършвана търговска дейност, както и се изтъква, и че не е установено дали деянието е
извършено от нея в лично качество като физическо лице или като служител на дружество, с
което има сключен трудов договор- "***********" ЕООД, отразено и в изготвения за
проверката Констативен протокол като стопанисващо обекта, като се изтъква, че ако е
налице нарушение, то именно посоченото ЮЛ следва да е субект на отговорността. В
подкрепа на този аргумент се привежда незадължителна съдебна практика. В допълнение се
сочи, че посочените дефицити на доказателствената дейност са се отразили и на
съдържанието на наказателното постановление, с което пък е ограничено правото на защита.
Развиват се подробни съображения относно качеството "търговец", което следва да има
субекта на отговорността, включително свързани с легалната дефиниция на понятието
"търговец" съдържаща се в Наредбата, която препраща към ЗЗП, като се анализира и
понятието използвано в контекста на законодателството на ЕС в областта на защита на
потребителите и практиката на СЕС. При това се аргументира извода, че физическото лице,
служител в дружеството, каквато се явява жалбоподателя не следва да носи отговорност за
извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Г., който поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата.
1
Претендира за присъждане на разноски- възнаграждение, заплатено за един адвокат, за което
се представят доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Каменова, която моли за потвърждаване на НП. На първо място изтъква, че от
проведеното съдебно следствие по безспорен начин е установено извършване на
нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, като се акцентира върху
съдържанието на представения трудов договор и неговата неотносимост към конкретното
деяние, с оглед определеното в него работно място. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя В. Д. В., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к."*******",
*********.
На 06.05.2022г., около 12:35 часа свидетелите ДП и ДП, заедно с други свои колеги,
инспектори към Столичен инспекторат извършили проверка на територията на "Южен парк-
I", пл. „България“ № 1, за лица, осъществяващи търговия на открито. При обход на
пространството, срещу пилоните на НДК, те установили жалбоподателя В. В., която
предлагал за продажба варена и печена царевица, и картофен чипс, детски играчки от
преместваеми съоръжения- два броя колички, заемащи общо около 3 кв.м площ. При това,
свидетелите наблюдавали извършване на продажби на посочените артикули на различни
клиенти, след което предприели извършване на проверка. В хода на същата, бил изискан и
представен касов бон от използвано за продажби от съоръженията фискално устройство, в
който като търговец фигурирало търговско дружество „********** ЕООД.
Жалбоподателката не представила разрешение за ползване на място, издадено от съответния
районен кмет, нито на сове име като физическо лице, нито в полза на дружеството. Видно от
приложената справка от Столична община, район Триадица, на В. Д. В. никога не е издавано
разрешение за търговия на открито.
Считано от 09.01.2022г. жалбоподателят В. В. била служител на търговско дружество
„***********“ ЕООД, на длъжност „продавач-консултант“, по силата на Трудов договор №
00006/09.01.2022г. В хода на извършената от служителите на Столичен инспекторат
проверка, бил съставен Констативен протокол № КП-22-0015891 от 06.05.2022г., към който
бил приложен и касов бон от обекта, в който фигурирало имено посоченото дружество.
Препис от съставения на дружеството констативен протокол бил връчен на жалбоподателя
В..
Във връзка с установените продажби, на място бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение № 22-10-034/06.05.2022г. от страна на С. ДП, с който срещу В.
Д. В. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 06.05.2022г.,
около 12.35 часа, в гр.София, на пл. „България“ № 1, срещу пилоните на НДК, извършва
търговия на открито, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на района,
квалифицирано като нарушения на чл.23 на Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, с връчване на екземпляр от същия,
като при съставянето на акта е направено възражение от страна на жалбоподателя, че полага
труд в полза на юридическо лице- „********** ЕООД.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № СО-Т-В-22-10-134 от 21.07.2022 на заместник кмет на Столична община, на В. Д.
В., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на осн.
чл.35, ал.3, вр. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
2
дейност на територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.23 от същата
Наредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите ДП и ДП, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 22-10-134/06.05.2022 година,
Наказателно постановление (НП) № СО-Т-В-22-10-134 от 21.07.2022 година, Констативен
протокол № 22-0015891 от 06.05.2022г., Заповед СО-РД09-2540/12.12.2014г. на кмета на
Столична община, Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на кмета на Столична община за
компетентност на административно-наказващия орган, Заповед № СО-РД-09-
567/20.06.2013г. на кмета на Столична община, Длъжностна характеристика за длъжността
С. към Столичен инспектор на СО, справка от Столична община, район Триадица за
издадени разрешения за търговия на открито, Трудов договор № 00006/09.01.2022г.,
допълнително споразумение и длъжностна характеристика към същия, справка за подадени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите П и П,
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват
фактите, включени в предмета на доказване по делото, като показанията й съдържат
сведения за време, място и обстоятелства по извършване на проверката и установените при
това факти. Наред с това показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената
маса, а се подкрепят, както от приложената по делото справка от администрацията на район
Триадица, така и от приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Последните съдът възприема в цялост като логични, последователни
съответни, като същите не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в
своята съвкупност. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага
подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява
допустима, а разгледана по същество- основателна в искането за отмяна.
Административно-наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 22-10-
134/06.05.2022 година, който е съставен от С. при Столичен инспекторат към Столична
община, в съответствие с чл.35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.2 и ал.3 Наредбата и Заповед № СО-
РД-09-567/20.06.2019г. на кмета на Столична община. Видно от цитираните разпоредби,
актовете за установяване на административни нарушения по наредбата се съставят от
служителите с контролни правомощия, към които съгласно изричната разпоредба на чл.34,
ал.3 Наредбата и нарочното овластяване извършено на основание чл.34, ал.2 Наредбата се
числят и служителите на Столичен инспекторат, какъвто е и свидетелят ДП, заемащ
длъжност С.. Наказателното постановление също е издадено от надлежно овластен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 Наредбата и Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г.
на кмета на Столична община, с която издалия наказателното постановление заместник кмет
е изрично оправомощен да упражнява правомощията на наказващ орган.
При издаването на АУАН не са допуснати нарушения на чл.34, ал.1 ЗАНН, като актът
е съставен веднага след установяване на нарушенията, при спазване на правилата за участие
на нарушителя и свидетели, предявяване и връчване на същия. Видно от разпита на
свидетеля по акта, същата е очевидец на нарушението, т.е. актът е съставен в условията на
3
чл.40, ал.1 ЗАНН, в присъствието на свидетел на извършване и установяване на
нарушението, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН, респективно не се
налага изрично посочване на качеството на свидетеля. Следва и изрично да се отбележи, че
съгласно константната практика на съда, то участието на само един свидетел макар и
формално да съставлява пропуск, не се определя като процесуално нарушение от
категорията на съществените. На следващо място по форма и съдържание АУАН напълно
покрива изискванията на чл.42 ЗАНН, като не се констатират каквито и да е съществени
процесуални нарушения, свързани с неговото съставяне.
Наказателното постановление също отговаря на процесуалните изискванията
поставени към неговата форма и съдържание в чл.57, ал.1 ЗАНН, съставено е в рамките на
срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като при издаването му не се констатират процесуални
нарушения, обуславящи отмяната му. Що се отнася до изложените в жалбата доводи за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, то следва да се изтъкне, че същите по същество не се
отнасят до даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, а касаят възражението относно субекта на отговорността.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя В. В. е наложено
наказание за извършено нарушение на чл. 23 Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община, а именно- извършване на
търговия на открито без разрешение издадено от кмета на съответния столичен район. По
делото безспорно се установява, а и не се спори от страните, че на 06.05.2022 година, около
12.35 часа, в гр. София, на пл. "България" № 1, срещу пилоните на НДК жалбоподателя е
продавала печена и варена царевица, чипс, датски играчки от две отделни съоръжения,
заемаща площ около 3 кв.м., като факта на предлагане на продажба и сключване на сделки е
категорично установен от събраните гласни доказателства, независимо, че самите
инспектори не са извършили покупка.
Предвид на това обективно е осъществявана търговия на открито по смисъла на чл.19
от Наредбата- „търговия на дребно върху терени общинска собственост – паркове“, като
съгласно чл.23 Наредбата търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за
ползване на място, каквото без съмнение не е издавано на жалбоподателя. Посоченото
разрешение съгласно чл.24, ал.1 Наредбата(в редакцията към датата на нарушението) се
издава въз основа на заявление на търговец, като видно от съдържанието на същото,
нормативната уредба предвижда търговията да се осъществява както от самия търговец, така
и от друго лице от негово име(чл.24, ал.2, второ тире), посочено в заявлението, и в двата
случая обаче отговорност за допуснатите при търговията нарушения без съмнение се носи от
самия търговец.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно данни, че в настоящият случай е
налице именно посочената хипотеза на извършване на търговията чрез друго лице, като още
по време на проверката е констатирано, че обектът, от който се извършва търговията е
стопанисван от търговско дружество- "***********" ЕООД, видно от съставения на същото
място, по същото време и с участието на актосъставителя, Констативен протокол, в който е
отразено, че фискалното устройство, използвано за отчитане на продажбите е регистрирано
именно на посоченото дружество. Наред с това жалбоподателя В. е била служител в
посоченото юридически лице най-малкото за периода 09.01.2022г.-01. 12.2022г. т.е. и към
датата на нарушението. В същото тя е била назначена на длъжност "продавач консултант",
т.е. макар да е извършвал фактическите действия по продажба на стоките, то търговията е
била осъществяване от името и за сметка на работодателя. това обстоятелства относно
субекта на отговорността е напълно игнорирано от контролните органи, както към момента
на проверката, така и в последствие, което е довело до неточно определяне на субекта на
отговорността. Тук е мястото да се отбележи, че видно от текста на длъжностната
характеристика, същата е типова за длъжността, като в същата не е дефинирано работно
4
място, а структурно звено, за което се отнася същата, в който смисъл, възражението на
въззиваемата страна, че се касае за различно от установеното място на полагане на труда не
може да бъде споделен. При това макар несъмнено да се установява извършване на търговия
на открито без разрешение за ползване на място издадено от кмета на района, то не може по
категоричен начин да се приеме, че извършител на това нарушение, респективно субект на
административно-наказателната отговорност е именно жалбоподателя В. В., а не
дружеството, с което се намира в трудово правоотношение "***********" ЕООД, което е
собственик на съоръженията, от които се осъществява търговията, което обстоятелство е
било установено и по време на самата проверка.
Не могат да бъдат споделени доводите на наказващия орган, че обстоятелството дали
е ангажирана и отговорността на дружеството е ирелевантно за настоящото производство и
административно-наказателната отговорност на двата субекта е независима една от друга,
тъй като се касае за едно единствено нарушение и налагането на административна санкция
на две различни лица за едно деяние противоречи на житейската и правна логика. Легалната
дефиниция на понятието търговец дадена в §3, т.3 от ДР Наредбата, чрез препращане към
§13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите не може да замести неяснотата относно
субекта на нарушението. От една страна нито нарушената, нито санкционната разпоредба
използват понятието "търговец", а от друга прочита на текстовете от наредбата, където
същото е употребено ясно показват, че се отнасят именно до въвеждане на задължения,
адресирани към субекта, който организира дейността(чл.4, чл. 5, чл.9) или пък такива
свързани именно с гарантиране на потребителските права(чл.10-чл.17 и други). Предвид на
това от даденото определение само по себе си не може да се изведе основание за ангажиране
санкционна отговорност на жалбоподателя Катунска, доколкото не се установи същата да е
осъществявал търговията от свое име и за своя сметка, предвид, на което наказателното
постановление следва да бъде отменено, предвид неточното определяне субекта на
нарушението.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие от 05.04.2022г., от страна на жалбоподателя е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което равно на минималното такова,
предвидено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не се
нуждае от допълнително обсъждане. Предвид на изложеното, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, като същите следва да възложат на
Столична община, към чиято администрация се числи наказващия орган.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № СО-Т-В-22-10-134 от 21.07.2022 на
заместник кмет на Столична община, на В. Д. В., с ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.35, ал.3, вр. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община(Наредбата) за нарушение на чл.23 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Столична община, да заплати на В. Д. В., с ЕГН ********** сумата от
400/четиристотин/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6