Решение по дело №661/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261529
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20211100900661
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.11.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:                                        

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

                                                                                                                                             

при секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 661 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е подписан предварителен договор за покупко-продажба на право на собственост върху недвижими имоти на 29.08.2019 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 134, том Iрег. № 2868, дело № 127/2020 г. от 05.03.2020 г., във връзка с възлагане строителството на жилищна сграда № 11, съгласно проектна и строителна документация, с РЗП по смисъла на ЗУТ от 377,06 кв.м. /без включен сутерен/ по одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 38/12.03.2018 г. от район Панчарево, и общо РЗП 557,28 кв.м. /с вкл. приземен етаж/. Твърди, че независимо от наличието на подписан и вписан надлежно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти между страните, предварителният договор е продължил да действа и да обвързва страните по него за всички договори, които не са уредени изрично и не са предмет на окончателния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, включително, но не само всички клаузи, регулиращи строителството и въвеждането в експлоатация на обекта, както и санкциите при неизпълнение на задълженията на страните в тази връзка, до пълното му и окончателно изпълнение, съгласно договореното. Посочва, че съгласно чл. 4.4. /а//ii/ от договора за строителство, Ф.парк, като инвеститор, се е задължило да осигури въвежданото в експлоатация на обекта, в срока по предварителния договор, който съгласно Приложение 1 „Специфични условия“ към същия е 31.03.2020 г. Съгласно чл. 7.1. /а/ от предварителния договор, при забава за въвеждане на обекта в експлоатация в определените в предварителния договор срокове, инвеститорът Ф.парк дължи неустойка в размер на 0,05% от цената на обекта и за поземления имот и земята, по смисъла на Приложение 1 – Специфични условия към предварителния договор, посочена в т. 10 от същото Приложение 1 – Специфични условия, за всеки ден забава, но не повече от 10% от общата цена по предварителния договор, която обща цена възлиза на 750 000 евро. Твърди, че ответникът не само не е изпълнил точно задължението си да осигури въвеждането в експлоатация на обекта в договорения срок, но и е допуснал съществена забава при изпълнението на това си задължение, за която носи договорна отговорност, доколкото не е удостоверило пред консулт основание за освобождаването му от същата, съгласно уговорките в предварителния договор. Посочва, че предвид продължаващата забава на инвеститора до осигури въвеждането в експлоатация на обекта, на 15.12.2020 г., поканил Ф.парк да му заплати, в срок до 10 работни дни, дължимата договорна неустойка в размер на 75 000 евро, но плащане не последвало. Твърди, че обясненията на ответника, че забавата се дължи на форсмажорни обстоятелство, освобождаващо го от отговорност, е недоказано. Видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1133 от 29.12.2020 г., издадено от гл. архитект на СО, Направление „Архитектура и градоустройство“, строеж „Група от жилищни сгради – 11 броя с площадкови ВиК и Ел. мрежи Етапно изпълнение/ Етап 1 – къщи 5, 7, 9 и 11 и Етап 2 – къщи 6, 8 и 10“, включително обектът са въведени в експлоатация едва на 29.12.2020 г., т.е. шест месеца по-късно от уговореното в предварителния договор. Посочва, че в резултат на тази значителна забава от 6 /шест/ месеца за въвеждане в експлоатация на обекта, е претърпял значителни вреди, доколкото е бил лишен през този период от възможността да използва обекта по предназначението му, свързано с финансови загуби и пропуснати бизнес ползи. Предвид изложеното иска да се постанови решение, сок ето да се осъди ответникът да му заплати неустойка по предварителния договор от 29.08.2019 г. в размер на 75 000 евро. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът, призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор на исковата молба.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява вероятно основателен.

Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер на 11 223,99 лева, от които 5 867,49 лева за държавна такса и 5 356,50 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***, BIC: *** „Търговска банка Д“ АД с титуляр „И.к.“ ЕООД.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Ф.п.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „И.к.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: с. Казичене, ул. „*******, сумата 75 000 евро /седемдесет и пет хиляди евро/, представляваща дължима сума за неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на право на собственост върху недвижими имоти от 29.08.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф.п.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „И.к.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: с. Казичене, ул. „*******, сумата в размер на 11 223,99 лева /единадесет хиляди двеста двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ: