Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260110/22.12.2020 г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На двадесет и пети ноември Година
2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 3265 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба на Ю.К.А. ***, подадена чрез адв.С.Ч. *** против решение № 973
от 10.08.2020 г., постановено по гр.дело № 5884/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Въззивницата е останала недоволна от
решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена изцяло исковата и
претенция. Обжалва го изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излага подробни съображения.
Претендира отмяна на обжалваното решение, като вместо
него бъде постановено друго, с което бъде уважена изцяло исковата и претенция.
Претендира направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са
направени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от другата страна.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно
нейната материална основателност.
Въззивникът Ю.К.А.
*** - редовно и своевременно призована, явява се лично
заедно с пълномощника си адв. Ч., които молят въззивната жалба да бъде уважена
изцяло, като бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и изцяло
и се уважи предявения иск от ищцата.
Въззиваемият Прокуратурата на РБ, редовно и своевременно призовани, явява
се в съдебно заседание, прокурора Маргарита Димитрова, като оспорва подадената
от жалбоподателката въззивна жалба и моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
изцяло решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Не претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Подробни съображения и доводи са изложени и в
съдебното заседание по съществото на делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗОДОВ.
В първоинстанционното производство
правилно е установена следната фактическа обстановка:
По
делото е представено Постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 08.08.2019 г., от което е видно, че прокурорска преписка №
3142/2019 г. по описа на РП-Стара Загора е образувана по заявление на Ю.К.А.,
като на същата е отказано да се образува досъдебно производство по преписка №
824500-11266/2019 г. на Второ РУ – Стара Загора, прокурорска преписка №
3142/2019 г. по описа на РП-Стара Загора, както и че същото е прекратено.
По
делото е представено искане за задължително настаняване и лечение, видно от
което Районна прокуратура – Стара Загора е направила искане за образуване на
производството по реда на чл. 157-163 от Закона за здравето за изясняване на
обстоятелствата по чл. 155 вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето по
отношение на лицето Ю.К.А., за задължително настаняване на лечение в
специализирано психиатрично лечебно заведение.
Видно
от протокол от проведено съдебно заседание на 28.08.2019 г., съдът е прекратил производството по ч.н.дело
№ 2160/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, тъй като мнението на
експерта не обосновавало извод, че понастоящем при лицето е налице риск от
опасно поведение, респективно възможност лицето да извърши престъпление, поради
което не били налице обстоятелствата по чл. 155 от ЗЗ, в частност нямало
основания за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза по реда на чл. 159,
ал. 1 от ЗЗ. Това определение не е протестирано от Районна прокуратура Стара Загора и същото е влязло в сила.
По
делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят С.Ж.В., сочи, че познава Ю.
и от 30 години били заедно без прекъсване. Живеел заедно с ищцата на семейни
начала в ***. Ю. в момента не работила нищо. Подавала жалба до прокуратурата
срещу лицето, което срещу тях построил имот. На два пъти подавали жалба за
навлизане в имота им на метър и половина. Съседът им навлязъл в имота им като унищожил
плодни дръвчета и асми без разрешение и без да се допита до тях. Разкопал имота
и унищожил много плодни дръвчета и тогава подали жалба. Ю. подала жалба в
полицията и отишли полицаи. Полицаите го предупредили съседа им и му съставили
протокол. Това се случило през лятото на 2019 г.
Посъветвали ги да отидат в Община Стара Загора и да се обърнат към строителен
надзор. Отишли при господин С. и лично той отишъл в имота, съставили акт на
човека, защото бил с нередовна документация. Втори път ходили от строителен
надзор, защото нямало разстояние до границата им, която била ламарина и г-н С.
изпратил комисия. Имало работници и К. – комшията им грабнал една тесла и
замахнал към Ю., а тя се дръпнала. Веднага се обадили на полицията и те дошли,
и К. бил арестуван за посягането. К. не можал да удари Ю., защото тя се дръпнала
назад. Арестували го, защото видели много хора и можел да я убие. Тогава подали
другата жалба. Получили някакво писмо, че трябва Ю. да бъде настанена в
психиатрия. Ю. не я настанили в
психиатрия, тъй като нямала проблем. Имало дело за настаняване в съда, но не я
настанили. Тогава наели господин Ч. за адвокат. Получили писмото от
прокуратурата и от този момент до ден днешен Ю. бил друг човек. Заявява, че все
едно живеел с друг човек. Излизали с две приятелски семейства и често се събирали,
ходили на риболов, но това свършило, защото се притеснявала, за да не я изкарат
луда понеже всички познати знаели за случая. Не знае кой е пуснал сигнала тя да
бъде настанена, може би К.. До този момент Ю. си работила. Занимавали се със
стока. Тя работила в магазини и нямали никакви проблеми. След прекратяване на
делото, същата не се била успокоила. Притеснявали се да подадат жалба, защото
продължавал да ги тормози. Заявява, че всеки ден е с нея, вечер не можела да
спи и ставала. Имала кръвно. Всичко започнало след като получили от
прокуратурата писмото. Будила се вечер, до 2 часа спяла и ставала, и нищо не
правила. Просто била будна и не можела да заспи.Постоянно си мерила кръвното.
Имала десет апарата за кръвно у дома. Като я питал какво има след като се
събуди му казвала, че се притеснява, че я изкарвали луда. Постоянно плакала от
тогава насам. Сънувала кошмари. През 2013 г. баща й починал след тежък инсулт и
тя го преживяла много тежко. Ходили да се съветват в психиатрията и казали, че
е нещо като депресия и времето щяло да го оправи, но не била настанена в
психиатрия. С времето отшумяло всичко. Не била на лечение в Центъра за психично
здраве. Предложили им да я настанят, но нямало смисъл. Лекарка им казала, че е
по-добре да се пробват с лекарства да я лекуват. Плачела и била притеснена. В
епикризата пишело психично разстройство. Не лежала изобщо в отделението.
Жалбите ги подали, и полицията ги посъветвала да отидат в общината, и след
проверката на К. му били съставени актове. След като прекратили делото Ю.
моментно била по-добре, но като станело въпрос за това, ставала друга. От
тогава промяната била много голяма. Тя не била същият човек.
Предявени са за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 2, ал.1, т.1, пр.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за действията на Прокуратурата и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от заплатен адв.хонорар.
Предявените искове са допустими, тъй като са
подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от воденето на настоящото
производство, а ответникът по делото е пасивно легитимиран по иска.
Законът за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/ предвижда особен ред за ангажиране
отговорността на държавата за вреди, причинени от държавни органи на граждани.
Отговорността по този закон на държавата е обективна и не се изисква виновно
поведение като елемент от фактическия състав, пораждащ отговорност. В закона
основно са уредени два фактически състава, като вторият - чл. 2, урежда отговорността на държавата за
дейността на правозащитните органи, при изпълнение на която са причинени вреди
на гражданите, като хипотезите, пораждащи отговорността на държавата, са
изчерпателно посочени в т.т. 1-6 на посочената норма.
|
|
|
|
|
Ищцата
А. търси обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното предложение от
Районна прокуратура – Ст.Загора, за
принудително настаняване и лечение. Съгласно Чл. 2. ал.1, т.1 (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр.
43 от 2008 г., доп., бр. 17 от 2009 г., изм., бр. 98 от 2012 г.) от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за
неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември
1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от
1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010
г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
Въззивният съд
намира, че за да се ангажира отговорността по чл.2, ал.1, т.1, предл.3 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки:
на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1 - т.6, на
второ място – да е налице вреда и причинна връзка. Тежестта на доказване
принадлежи на ищеца. В конкретния случай
въззивната инстанция намира, че не са налице приложени от съда спрямо
въззивницата и ищца нито задължително настаняване или лечение, нито принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени. Видно от материалите по ч.н.дело с № 2160/2019 г. по описа на РС
Ст.Загора, в настоящия случай само е внесено от Районна прокуратура – Ст.Загора искане по чл. 157 Закона за
здравето /ЗЗ/, ведно с материалите по прокурорска
преписка № 3314/2019 г. по описа на Районна прокуратура
– Ст.Загора за задължително настаняване и лечение на Ю.К.А. по реда на чл. 155 и сл. ЗЗ.
Но не са налице приложени
от съда спрямо въззивницата и ищца нито задължително настаняване или лечение,
нито принудителни
медицински мерки, за да се налага те бъдат отменени. Напротив по делото няма спор,
че ищцата и ответника са били страни по ч.н.дело № 2160/2019 г. по описа на РС
Ст.Загора за задължително настаняване и лечение на Ю.А.. Но същото ЧНД е
било прекратено от съда още на първото открито съд. заседание на датата
28.08.2020 год. поради липсата на законовите предпоставки за продължаването на
това дело. Нещо повече по това дело дори не е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза за освидетелствуването на въззивницата, а е взето само мнението на
присъстващия в съдебната зала по това дело вещо лице психиатър – д-р З.Д..
Освен
това въззивницата не установява, че ответникът е действал в неин ущърб,
нарушавайки закона. Напротив както бе посочено по-горе, прокуратурата не е протестирала дори определението на съда за
прекратяване на производството по делото пред ОС Ст.Загора, поради липсата на
предпоставките на чл. 159, ал.1 от Закона за здравето, тъй като и тя е счела за
ненужно назначаването на
експертиза. От приложеното ч.н.дело №
2160/2019 г. по описа на РС Ст.Загора е видно също така, че е спазена стриктно
процедурата и след като съдът е преценил липсата на предпоставките по чл. 155 ЗЗ,
не е назначил съдебно-медицинска
експертиза и е постановил своя акт, прекратявайки производството по делото.
Налага
се категоричния извод, че наказателния съд не е приложил спрямо въззивницата
никакви задължително
настаняване или лечение, нито принудителни медицински мерки, за да се налага те да
бъдат отменяни.
Също
така Прокуратурата е действала съобразно
предоставените й от закона правомощия по чл.157 от ЗЗ, тъй като тя е един от
компетентния държавни органи, който може да инициира принудителното лечение
съобразно нормата на чл.155 от ЗЗ. Първоинстанционният наказателен съд не е
направил нищо друго освен да прекрати производството по делото. Както вече бе
посочено и по-горе, пред Окръжен съд Ст.Загора прокуратурата
не е протестирала прекратителното определение на съда. Оттук следва да се
направи извода и за липсата на противоправно поведение деяние от страна на прокуратурата.
Съдът
намира, че в конкретния случай е безспорно, че въззивницата Ю.К.А. НЕ Е претърпяла нито имуществени, нито неимуществени вреди от
воденото срещу нея специално производство по ЗЗ, приключило единствено и
само с прекратителното определение на РС-Стара Загора, без да са назначавани
или определяни от съда каквито и да било принудителни медицински мерки или
лечение спрямо нея.
В тази
насока се налага категоричния извод, че първоинстанционния съд се е съобразил
изцяло както с нормативната уредба, така и с константната практика на
Върховните съдилища на Републиката, при разглеждане на делото.
В заключение въззивният съд намира, че
решението на Старозагорския районен съд следва да бъде изцяло потвърдено като
правилно и законосъобразно, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл. 78, ал. 3 във връзка с
чл. 273 от ГПК въззивника Ю.К.А. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Прокуратурата
на РБ направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са направени и не са
поискани от представителя на прокуратурата, а и не са налице никакви
доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ
брой № 50/2015г./, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно
обжалване, тъй като съгласно чл. 280,
ал. 2, т. 2, предл.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до
5 000 лева за граждански дела. Цената на настоящия иск е 1500 лева, поради
което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №
973 от 10.08.2020 г., постановено по гр.дело № 5884/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.