№ 19810
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110150361 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 192428/15.09.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 114015/25.04.2023г. на СРС, подадена от „************“ Инк.
/Невада, САЩ/, срещу С. Б. К..
Ищецът „************“ Инк. /“***********“ Inc./, регистриран съобразно законите
на Щата Невада – Съединени Американски Щати, чрез адв. Р. К. – АК-София, е предявил
срещу ответницата С. Б. К. иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за осъждането ù да му заплати сумата от 11000,00 долара на САЩ , предоставена ù на
23.02.2018г. на неосъществено основание и с която тя неоснователно се обогатила, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /10.03.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.02.2018г. превел на ответницата по банков път сумата от
11000,00 долара на САЩ. Ответницата била адвокат, като сумата ù била оставена на
отговорно пазене и за разходване във връзка с бъдеща дейност на дружеството на
територията на Република България. Парите можели да се изразходват само и единствено
след писмено потвърждение от управляващия дружеството С.М., както и след сключване на
договор за правно обслужване. Дружеството не извършвало дейност на територията на
страната, нито било давано разрешение за разходване на средствата. Ответницата, въпреки
че била поканена, не дала отчет за сумата, нито възстановила същата. За насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от управителя си С.М. и/или
адв. К.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.
Допълнително е депозирана и Писмена защита, вх. № 334338/22.11.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Б. К. чрез адв. Ц. Д. – АК-София, е
подала Отговор на исковата молба, вх. № 258136/24.11.2022г. на СРС, с която оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че с представителя на
дружеството-ищец комуникирали по електронен път. Същият - С.М., извършвал дейност в
Република България с дружеството „************ – БГ“ ЕООД, като последното заедно с
1
„************“ Инк. се били обединили и за постигане на обща стопанска цел.
„************ – БГ“ ЕООД сключило с ответницата договор за консултантска услуга от
18.01.2018г., като страна по него бил и лично С.М.. Още на следващия ден адв. К. била
упълномощена да го представлява пред редица лица и органи за целите за снабдяване с
разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа, каквото в крайна сметка и било
издадено на 23.04.2018г., преведено и легализирано по поръчение на С.М.. Сочените в
исковата молба суми били предоставени именно във връзка с издаването на това
разрешение. Оспорва се приложеното към исковата молба уведомление да е стигнало до
ответницата. На 24.07.2018г. К. се отказала от учредената ù представителна власт, като дори
завела дело срещу „************ – БГ“ ЕООД. Оспорва се ответницата да е канена да върне
процесната сума. Дори и това да не е така, сочи, че надлежно е отчитала изразходените
суми. По указание на С.М. на 27.02.2018г. и 02.03.2018г. предала една част от сумата на А.
С. Г. – веднъж 4000,00 лева, веднъж 8500,00 лева и веднъж 7700,00 лева, като същият бил
ангажиран и с консултантски услуги. Остатъкът бил разходен във връзка с възложената на
ответницата работа, за което имала съответните разходо-оправдателни документи. Заявява
се, че ответницата е изпълнила изцяло и точно възложената ù работа, като не дължи
връщане на каквито и да е суми. В срока по чл. 219, ал. 3 ГПК ответницата е предявила
срещу третото лице – помагач А. С. Г. при условията на евентуалност обратен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да ù заплати стойността на евентуално
уважената искова претенция до размер от 12500,00 лева, съставляваща без основание
получена от третото лице – помагач сума. Твърди, че по указание на С.М. предоставила на Г.
сумите от 4000,00 лева и 8500,00 лева, които съставлявали плащане за консултантски услуги
във връзка с издаденото разрешение от 23.04.2018г. за отглеждане на растения от рода на
конопа, като по този начин именно в неговия патримониум попаднала основната част от
търсената спрямо ответницата – ищца по обратния иск сума по делото. За насрочените по
делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Д.,
която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмена защита, вх. № 333293/21.11.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът по обратния иск А. С. Г. е
депозирал Отговор на обратен иск, вх. № 52105/24.02.2023г. на СРС, с който твърди, че
предявеният при условията на евентуалност срещу него иск е основателен. Заявява, че е
получил сочените от ответницата суми, като това станало по изрично нареждане на С.М.,
като една част от тях били дължими за осъществена от Г. консултантска дейност. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответницата в отговора ù,
както и предявения обратен иск и отговора на същия, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете
страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на соченото от него плащане спрямо ответника, както и че същото е направено при липса на
основание за това, съответно при неосъществено или отпаднало основание. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
2
благоприятни за себе си правни последици.
Ищецът изрично е заявил, че предявява претенцията си в хипотезата на чл. 55, ал. 1
ЗЗД за връщане на даденото на неосъществено основание. В тези случаи следва да се
установи, че ищецът е извършил престация спрямо ответницата с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не се е осъществило, например: задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, несбъдване на отлагателно условие и
т.н. /така ПП 1-1979, т. 1/. За да е основателен предявеният иск на първо място следва да се
установи, че ищецът е предал на ответницата сочената от него парична сума – 11000 долара
на САЩ. Факт е, че в действителност ответницата не оспорва, че по сметката ù такава сума е
получена, но заявява, че я е предала на лице, посочено от С.М. – управител на ищеца,
заявявайки, че като адвокат е обслужвала управляваното от М. дружество с подобно
наименование в България и е осъществявала съответни правни и фактически действия до
отказа ù от представителна власт.
Видно от представеното на л. 166-168 от делото в превод на български език на
нареждане за изходящ банков превод, на 23.02.2018г. по сметка на адв. С. К. е наредено
плащането на сумата от 11000,00 долара на САЩ. В графата „друга информация за
бенефициента“ е отбелязано, че се касае за „адвокатски услуги за ***********“. В графата
за данни за изпращача е посочено, че плащането е от депозитна сметка в Сити Нешънъл
Банк № ********** с титуляр „***********“ / „******* Inc.“ с адрес в град Лас Вегас,
Невада, САЩ. Нареждането е означено като подписано от С.М.. Видно от Банково
удостоверение, изх. № 141-445/11.11.2022г. на „Алианц Банк България“ АД, на 23.02.2018г.
по адвокатска сметка с посочен IBAN е постъпила сума в размер на 16997,69 лева от
„SERVICES FOR REBEL WINE + SPIRITS“ с основание „*******, INC
/RFB/2018022300008678 ATTORNEY“ и кореспондираща сметка BIC/IBAN/**********.
Същите данни се намират в извлечението от сметка на л. 94 от делото, като съдът намира, че
при получаващата сумата банка са разменени данните за титуляр на кореспондиращата
сметка и основание за плащане, вземайки предвид наличното по делото платежно нареждане
и попълнените в него изходни данни.
Видно от представеното по делото Удостоверение за вписване, издадено от Б.Ч. –
Щатски секретар на Щата Невада, САЩ, „***********, Inc.“ /“***********.“/ е местно
юридическо лице, надлежно учредено съобразно законите на Щата Невада и съществуващо
в съответствие и по силата на същите, като в този щат е в „добро състояние“. Видно от
представената разпечатка на информация за юридическо лице, дружеството е действащо и с
адрес в град Лас Вегас, негов регистриран представител и директор е С.М., а президент,
секретар и касиер – М. М..
Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде предявен от лицето, което е извършило
плащането (така р.28/09.06.2014г.-т.д.1578/2013г.-ВКС,Iт.о.). По делото не са ангажирани
доказателства сумата от 11000,00 долара на САЩ да е платена на ответницата именно от
ищеца „************“ Инк. Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че това е
сторено от друго дружество - „*********“ Инк. Действително платежното нареждане е
подписано от С.М., който е представител и на ищеца, но, съобразно събраните по делото
доказателства няма как да се обоснове извод, че именно ищецът е платил сумата, при
наличие на изрично посочване, че плащането става от сметката с титуляр „*********“ Инк.,
дори и плащането да е насочено за покриване на свързани с „************“ Инк. разходи.
При това положение ищецът не е материално легитимиран да иска връщането на процесната
сума, тъй като той като юридическо лице не е установено да я е заплатил на ответницата. С
такова право и при доказване на останалите елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД евентуално би разполагало юридическото лице „*********“ Инк.
Изложените обстоятелства са достатъчни за отхвърляне на предявения иск, тъй като
при липса на осъществена от ищеца престация искът е неоснователен и само на това
3
основание, а обсъждането на останалите елементи от фактическия състав и събраните във
връзка с тях доказателства и заявени доводи на страните се явява безпредметно.
Тъй като главния предявен по делото иск се отхвърля, а обратният иск е предявен от
ответницата срещу третото лице – помагам при условията на евентуалност /ако предявеният
срещу нея иск бъде уважен/, то не са налице предпоставки за разглеждане и произнасяне
по обратния иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответницата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е депозиран и
списък по чл. 80 ГПК.
В заповедното приоизводство ответницата-длъжница не е доказала сторени разноски.
В първоинстанционното исково производство ответницата е доказала разноски за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 450,00 лева. Доказано е и заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лева, което, с оглед чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ
и нивото на фактическата, процесуална и професионална сложност на делото и защитавания
по него материален интерес, не може да се приеме за прекомерно. В полза на ответницата
следва да се присъди и сумата от 500,00 лева, представляваща заплатената държавна такса
по предявения от нея срещу третото лице-помагач при условията на евентуалност обратен
иск. Това е така, тъй като право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата
си. За тази цел той евентуално би могъл да предяви насрещен, инцидентен или обратен иск,
да направи възражение за прихващане, и т.н. Отговорността на ищеца при прекратяване на
делото чрез негови процесуални действия – отказ от иска или оттегляне на иска, обхваща
всички реално направени от ответника разноски за своята защита, доказателства за които са
представени по делото, като това следва да се отнася и за случаите, в които предявеният иск
се отхвърля изцяло като неоснователен. Защитата на ответника срещу предявения иск
зависи от неговата преценка, която би могла да включва и други процесуалния действия от
негова страна, а не само отговор на исковата молба, какъвто е настоящия случай (арг.
опр.724/15.12.2015г.-т.д.1280/2014г.-ВКС,IIт.о., опр.831/28.09.2012г.-ч.т.д.153/2012г.-ВКС,II
т.о.). Така в полза на ответницата следва да се присъдят общо 3450,00 лева за разноски по
делото.
Третото лице-помагач А. Г., ако и да е заявил претенция за разноски, не е доказал
такива във връзка с предявения срещу него обратен иск, поради което разноски не му се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „************“ ИНК. /“***********“ INC./,
дружествен № *********, регистрирано съобразно законите на Щата Невада – Съединени
Американски Щати, със седалище в град Лас Вегас, представлявано от С.А. М., срещу С. Б.
К., ЕГН **********, от град София, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11000,00 долара на
САЩ, предоставена ù според твърденията на ищеца на 23.02.2018г. на неосъществено
основание и с която тя неоснователно се обогатила, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.03.2022г./ до
окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА „************“ ИНК. /“***********“ INC./, дружествен № *********,
регистрирано съобразно законите на Щата Невада – Съединени Американски Щати, със
седалище в град Лас Вегас, представлявано от С.А. М., да заплати на С. Б. К., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3450,00 лева,
представляваща разноски по делото пред първоинстанционния съд (гр.д. № 50361/2022г. на
СРС).
Решението е постановено при участието на А. С. Г., ЕГН **********, от град София,
в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответницата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5