Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 305 03.09.2020 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на първи септември
две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
секретар Даринка Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 772
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.19 ал.1 от ЗГР.
Депозирана е молба от А.Б.П., с която се иска промяна на
собственото име от А. на А. Сочи, че през 2016г. се преместил да живее и учи в Германия,
заедно с майка си Х. М. Устроили живота си в Германия, живеели в гр. Берлин
Нюкьолн, като се записал да учи в училище Зекмайер Шул. Възникнали проблеми с
писането и произнасянето на немски език на собственото му име. Тъй като в
Германия във всички документи записвали и произнасяли името му като А, а не А..
В последствие познати и приятели от училището и обкръжението му започнали да се
присмиват на името, тъй като А. означавало анален „анусен“, също така преведено
на немски означавало „анален“. Съученици и познати от български и турски
произход започнали за се обръщат към него с името А. Това му създавало
неудобства и изпитвал срам от името си. Миналата година в края имал
задължителен стаж, още първия ден при регистрация на документите, медицинския
персонал, се обърнали и го погледнали странно. Попитали го защо не си сменял
името, тъй като немското произнасяне на името звучало осмиващо и срамно, поради
което иска неговата промяна.
Община Разград депозира отговор. Счита, че не са
налице пречки за уважаването на молбата, като бъдат съобразени разпоредбите от
ЗГР.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното: На молителят при
раждането са дадени имена – А.Б.П.,
видно от приложеното удостоверение за раждане. Същият
живее и учи в Берлин Германия .
По искане на страната е разпитан като свидетел Б.П.-негов
баща. Същият сочи, че детето и майка му заминали в Германия преди 4 години - 2016
г. В гр. Берлин живеели, той бил записан
там на училище. Имал затруднения с името, в училището името му прозвучало като
нещо друго и той се оплаквал и иска да го смени. Приятелите му се майтапели
също. Звучало нещо грубо. Като му видели името на документите, го питали защо
не го смени, защото означавало нещо друго, грубо.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: В константната практика на ВКС по
приложението на чл.19 ал.1 от ЗГР във вр. с чл.13 и чл.14 ал.1 от ЗГР формирана
по реда на чл.290 от ГПК/р-е №436/25.11.11г. по гр.д. №1387/10г.ІІІ гр.о., р-е
№434/24.06.10г. гр.д. №712/09г. ІV г.о и др./ еднозначно се приема, че тъй като
законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като
важни, те трябва да се преценяват във всеки конкретен случай. Предвид основните принципи на гражданското
право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР са такива
лични и обществено неудобни обстоятелства, които правят носенето на името лично
и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да
бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно
начина на образуване на бащиното и фамилно имена на физическите лица. От
събраните писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел се
установява, че при писането и произнасянето на собственото име звучи - анал. В
случая мотивираното от обстоятелствата – това, че при писане на името на немски
език, българската буква „ъ“ се изписва като „а“. Като първата асоциация, когато
се чуе името е за това действително както сочи и молителят - нещо като
„анален“, „анусен“, която дума на български език, както явно и на немски език,
обществото свързва с нещо срамно. Установено
е, че поради това явно молителят търпи подигравки на близки е не толкова близки
хора. Предвид и това, че е налице субективното желание на лицето, да носи
определено собствено име, следва да се квалифицира като “важно обстоятелства”
по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР. Няма данни молителят да е осъждан или да са налагани
принудителни административни мерки и
санкции. Тези обстоятелства в своята съвкупност
са важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, поради което следва
да се допусне промяна на собственото име. /В този см. Р-е
№450/28.11.2012г. гр.д. №1777/11г. ІV
г.о. ВКС, в подобен смисъл и Р-е №342/23.04.2010г. гр.д. №80/09г. ІVг.о./. Поради
което съдът намира основателна молбата за промяна на собственото име на
молителя от А. на А.
Тъй като производството за промяна на име по чл.19 ал.1 от ЗГР е
охранително, едностранно и безспорно/в т.см. Р-е №161/27.03.09г. ВКС
гр.д.№1643/08г. ІІг.о., Опр.№634/15.08.14г. ВКС гр.д.№3364/14г. ІVг.о./
решението не подлежи на обжалване съгласно чл.537 ал.1 от ГПК, относно
допуснатата промяна.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ДОПУСКА промяна в собственото име на А.Б.П., ЕГН********** адрес ***
съответно от А.Б.П. на А. Б.П.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати
на длъжностното лице по гражданското състояние, за отразяване на
промяната в съответния регистър.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: