РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Благоевград, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102725 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. , ет. , ап. , чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „А. Ст." , представлявано от Д. М. М. -
управител, срещу „Кредисимо" ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я.
и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша"
№ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш. Управител и
едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър
„Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК .
Ищецът е предявил против ответниците при условията на обективно евентуално
съединяване следните искове:
1./ главен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване на нищожен на Договор за
паричен заем № 2076500 от 18.08.2019г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10
ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.
2./ евентуален иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване за нищожна на
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на процесния Договор за потребителски кредит № 2076500 от
18.08.2019г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие
с добрите нрави.
3./ главен иск срещу ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД за обявяване на нищожен на Договор за
предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит № 2076500
от 18.08.2019г.
4./ осъдителен иск срещу ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да заплати на ищеца, сумата в
размер на 153,03 лв. платена сума без основание (съобр. протоколно определение на съда от
02.12.2024г. /л. 126 – л. 127 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е
допуснато изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на
вземането).
Ищецът твърди, че на 18.08.2019 г. между него и първия ответник „Кредисимо" ЕАД бил
сключен договор за паричен заем № 2076500, като страните са се договорили за отпуснатия
1
заем да бъде в размер на 3000 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните
вноски е 24, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Заявява, че на датата на
сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, ищецът и вторият ответник „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД били сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ бил поел
задълженията да сключил договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който
да отговарял пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи, че въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство се бил задължил да заплатил на
гарантиращото дружество сумата в размер на 3672,62 лв., като възнаграждението за
поръчителство се било изплащало директно на „Кредисимо" ЕАД, като било разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план,
съгласно който общото задължение било в размер на 7943,18 лв. Поддържа, че съгласно
договора за поръчителство следвало да предоставил дължимите парични думи на
„Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД да събирал в тяхна полза сумите по процесния договор (Съгласно чл. 8 ал. 5
от Договор за поръчителство). Излага, че между „Кредисимо" ЕАД, като заемодател и него,
като заемател, било възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем,
като заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството имало правото да отпускало кредити със средства, които не били набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Навежда, че бил
физическо лице, което при сключване на договора било действало именно като такова, т. е.
страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Смята, че сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а
клаузите му били регулирани и от ЗЗП. Счита, че доколкото договорът за поръчителство бил
акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на
поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Изразява позиция, че наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на
договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина
следвало да се разглеждали съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид
обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД бил едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което било
видно от Търговски регистър към АВ. Заявява, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност, като същата
имала характер на изначална недействителност, защото последиците й били възникнали при
самото сключване на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят
дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи (арг. от чл. 23 ЗПК). Поддържа, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за
кредит възлагала в тежест за заемателя да осигурил едно измежду следните обезпечения:
банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител), като прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането,
че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да
предоставил обезпечение, така и какво да бъдело то. Излага, че изискванията, които
2
посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими
за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсил паричен кредит в
сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било
да се счита, че потребителят ще разполагал със съответна възможност да осигурил банкова
гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще
изисквала също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигурило
поръчителство. Смята, че се касаело за кредит от типа „бързи кредити". „Кредисимо" ЕАД
било посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъдел
разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни /, а предложението съгласно
СЕФ било валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че
били неизпълними от длъжника, то кредиторът целил да го „насочи" към единствената
форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволил да предоставил
- обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Счита, че това
дружество било именно вторият ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД, който
бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това разходът за потребителя
по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД бил сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвоил финансовия
ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители
и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.
Същевременно кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколил и норма та на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Поддържа, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗНК договорът за
потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, „Общ разход по креди та за потребителя" били всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били
известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплатил, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, косато сключването на договора за услуга било задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включвал нотариалните такси". Предвид изложеното твърди, че то било необходимо в ГПР
да бъдели описани всички разходи, които трябвало да заплатил длъжника, а не същият да
бъдел поставен в положение да тълкувал клаузите на договора и да преценявал кои суми
точно ще дължал. Смята, че от страна на търговеца била приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към
договор била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да било
включено възнаграждението, което ищецът се задължавал да платил на поръчителя и
стойността му не била прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин, макар
формално да били изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за
потребителски кредит, кредиторът бил действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не бил предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на получателя. По този начин като потребител бил лишен от възможността да
разбирал икономическите последици от сделката и да вземел информирано решение дали да
сключил договора при тези условия. Едва след сключване на договора бил получил
Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца
3
/credissimo.bg/, съгласно който било начислено и допълнително възнаграждение за
предоставяне па поръчителство, като общата сума вече била в размер на 7943,18 лв.
Навежда, че от съдържанието на договора потребителят не можело да се направил извод за
това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР. Предвид
предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплатил
възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало
да бъдело включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението ставало
изискуемо изначално и не зависило от поведението па потребителя. Поддържа, че доколкото
според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на
кредити клаузи, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя било обусловено от
одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му било
предоставеното от него обезпечение, което в случая се считал учредено със сключване на
договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст" ЕООД, не можело да
се приемело, че кредиторът не бил знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Сочи, че посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД бил
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 ЗКИ
при БНБ - с право да извършвал гаранционни сделки като основна дейност. Установявало се
от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст"
ЕООД бил кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо" ЕАД. В Общите
условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита", чл. 6 и
в чл. 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай
тръст" ООД било посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за
заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо" ЕАД бил овластен да получавал плащане на възнаграждението
по него. Смята, че очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от
кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколило изискването на чл.
19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включели и тези разходи,
към които те несъмнено се отнасяли. Смята, че процесните Договор за потребителски кредит
и Договор за поръчителство към него били нищожни поради нарушение на императивните
изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения.
При условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1на процесния Договор за
потребителски кредит № 2076500 от 18.08.2019г. била нищожна поради противоречие
императивните изисквания на чл. 11, т. 7-12 вр. чл. 22 ЗПК. По отношение и на този
евентуален иск за частична нищожност на процесния договор за потребителски кредит
ищецът излага подробни съображения. Иска и вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да му
заплати и сумата в размер на 153,03 лв. платена сума без основание.
Ответниците смятат предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорват
обстоятелствата, че съответно първият ответник „Кредисимо" ЕАД е сключил на
18.08.2019г. с ищеца Договор за паричен заем № 2076500, съгласно който е бил предоставил
на ищеца сумата в размер на 3000 лв.; вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил
на същата дата /18.08.2019г./ с ищеца договор за предоставяне на поръчителство към
процесния Договор за потребителски кредит № 2076500 от 18.08.2019г. Оспорват обаче
твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и свързания с него договор за
предоставяне на поръчителство били изцяло нищожни поради нарушение на императивните
изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развиват подробни доводи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
4
обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния
Договор паричен заем № 2076500 от 18.08.2019г., евентуално съединен с иск за прогласяване
за нищожна на клаузата на чл.4 от този договор, и иск за обявяване на нищожен на договор
за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит №
2076500 от 18.08.2019г. (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП), и осъдителен иск за заплащане от
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД на ищеца сумата от 153,03 лв. /сто петдесет и три лева и три стотинки/
– представляваща платена на при начална липса на основание сума (с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).
Уважаването на главните и евентуалните исковите претенции за прогласяване на
нищожността на целия договор за потребителски кредит, евентуално на горепосочената
клауза от договора и на договора за предоставяне на поръчителство към договора за
потребителски кредит е детерминирано от установяването, че процесните договори за
потребителки кредит и за предоставяне на поръчителство противоречат на императивни
правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същите накърняват
добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него с
посочените императивни правни норми, както и че договорите накърняват добрите нрави.
От своя страна ответниците трябва да докажат, че сключените сделки са валидни.
Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на
следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 153,03 лв., и 2/
начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този
смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на
доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която
трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде
сторено, ответната страна "АЙ ТРЪСТ" ЕООД следва да докаже, че е получила съответното
имуществено благо – сумата от 153,03 лв. при наличието на правно основание. Иначе
казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на
какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр.
д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV
г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца Н. И. Б. (като кредитополучател и
потребител) и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател и кредитор) е бил
сключен на 18.08.2019г. процесният Договор на потребителски кредит с № 2076500,
съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 3000 лв. Безспорно е, че
вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил на същата дата /18.08.2019г./ с ищеца
договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит
№ 2076500 от 18.08.2019г. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представените
по делото преписи от Договор за потребителски кредит № 2076500 от 18.08.2019г.,
Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство от 14.07.2022г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, и Общи
условия (ОУ) за предоставяне на кредити, както и от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза.
По силата на Приложение № 1 към процесния договор за заем заемодателят „Кредисимо“
5
ЕАД предал на кредитополучателя сумата от 3000 лв., като последният се задължил с 24
месечни погасителни вноски, т.е. до 31.08.2021г. да върне заемната сума ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Кредитополучателят е получил заемната сума по процесния договор
за потребителски кредит по негова банкова сметка. Получаването на заемната сума се
установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните).
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил
сключен, а именно: главница в размер на 3000 лв.; бил е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ от 43,27 %; лихвен процент от 36,50 %; общата стойност на плащанията,
включваща главницата и договорната лихва – 4270,56 лв.
На същата дата 18.08.2019г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между
втория ответник „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, и ищеца Н. И. Б., като потребител. По
силата на сключения договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да
поръчителства на потребителя по Договор за потребителски кредит от 18.08.2019г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и Н. И. Б. за сумата от 305,12 лв. В чл. 2 от договора за
поръчителство е предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за
потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по
Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на
задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при
условията на Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно 24
месечни погасителни вноски, в размер на общо 3672,72 лв.
Общата дължима сума от кредитополучателя по двата процесни договора била в размер на
7943,28 лв.
На същата дата 18.08.2019г. е сключен Договор за поръчителство между първия ответник
„Кредисимо“ ЕАД, като заемодател и втория ответник „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по
силата на който поръчителят се бил задължил да отговарял солидарно с потребителя за
всички негови задължения, възникнали съгласно процесния договор за кредит.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 209,87 %,
а не посоченият неправилно в договора 43,27 % В тази връзка от заключението на вещото
лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в
размер на 3672,72 лв., общата сума на разходите по кредита става 4943,28 лв. (1270,56 лв. -
договорна лихва + 3672,72 лв. възнаграждение за поръчителство). При това положение
действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и
оскъпяването на кредита в действителност е 164,78 %. Става ясно от заключението, че
общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 3244,28 лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора
ГПР /43,27 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не
е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от
18.08.2019 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай
длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за
лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че
към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.
19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите
в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. На това основание се явява и
нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство към процесния договор за
потребителски кредит.
6
С оглед изложените съображение предявените главни установителни искове за обявяване
на нищожен на процесния договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство към него са основателни.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване на нищожен на целия договор за кредит,
съдът не се произнася по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 4 от
този договор.
Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 153,03 лв. Предвид
така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание
чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита. Поради безспорното обстоятелство, че ищецът е
направил плащане по договора на сума в общ размер от 3244,28 лв., то следва да се приеме,
че платената сума над размера на главницата (3000 лв.) е платена при начална липса на
основание.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъдят сторените разноски в размер на общо 500 лв., от които за
платена държавна такса - 150 лв. и 350 лв. за платено възнаграждение на вещото лице.
Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. Д. М., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда По списък по чл. 80 ГПК адв. М. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗАдв. по всеки от предявените искове, в размер на общо 2532,19 лв. С решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в
изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради
несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и
сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на
проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по
реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на
адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на
съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа.
В случая и по предявените четири иска - установителни - за недействителност на договора
за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство по чл. 26 ЗЗД и осъдителния -за
връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, извършената работа е една и съща,
доколкото исковете по чл. 26 ЗЗД представляват елемент от фактическия състав на
осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата
иска е една и съща. В Определение №991 от 11.10.2023г. по в.ч.гр.д.№898/2023г. на Окръжен
съд - Благоевград е прието, че в хипотеза като настоящата, става дума за ангажиране на едни
и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и
същи процесуални права, приключване на делото в едно съдебно заседание, при
упражняване на класически институти на материалното право. Макар по естеството си
исковете да са различни и обективно съединени, те са предявени и поддържани на един и
същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ договор за кредит, което
предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния случай
7
не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо възнаграждение
поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че работата по всеки един от
тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от правна
сложност. Съобразявайки горната практика на ОС-Благоевград, за предявените срещу
ответниците искове следва да се присъди едно, а не две отделни възнаграждения.
Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално
извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в
минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба,
която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са служебно известни
на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща
доводите в исковата молба; адвокатът не се е явявал в откритите съдебни заседания; по
делото не са провеждани разпити на свидетели или други процесуални действия с участието
на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до
предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на
претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл.78 от ГПК, поради което следва да се държи
сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна
защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с
неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се
упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен
признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското
възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в
чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е завел поотделно,
поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде
източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа при отчитане и
на горното обстоятелство. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано
съобразно критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
потребителски кредит № 2076500 от 18.08.2019г., сключен между Н. И. Б., ЕГН **********,
като заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“В.“ № /сграда А/, ет., Бизнес Център „България“, представлявано от С. Р. Я., като
заемодател.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.08.2019г. към Договор за потребителски кредит
2076500 от 18.08.2019г., сключен между Н. И. Б., ЕГН **********, като потребител и „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда
А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И. М. Ш., като поръчител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център
„България“, представлявано от И. М. Ш. да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. , ет. , ап. сумата от 153,03 лв. /сто петдесет и три лева
8
и три стотинки/ – представляваща платена при начална липса на основание сума, ведно със
законната лихва върху тази сумата, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба - 26.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“,
представлявано от С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от
И. М. Ш. да заплатят на Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. ,
ет. , ап. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“,
представлявано от С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от
И. М. Ш. да заплатят на адв. Д. М. сумата от 200 лв. /двеста лева/.
Присъдените суми на ищеца Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“,
бл. , ет. , ап. да се преведат от ответниците „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център
„България“, представлявано от С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“,
представлявано от И. М. Ш. по следната банкова сметка – IBAN: , BIC: .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9