Определение по дело №691/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 949
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700691
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 949                                             17.06.2022 година                                 гр.Бургас

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         първи състав,

на седемнадесети юни                                         две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание, в следния състав:

                                              

                                                        Съдия: Димитър Гальов

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 691 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

       Производството е образувано по жалба от И.Г.П. с разнородни по правното си основание искания и неясен предмет.

       С Разпореждане № 1662 от 29.04.2022г. на съда е оставена без движение, като са дадени указания подателят да уточни какво оспорва- административен акт, действия или бездействия на администрацията. Да посочи каква е връзката на подадената жалба с адм. дело № 1993 от 2021г., на което жалбоподателят се позовава в настоящото оспорване. Да посочи какво искане се прави пред съда, тъй като в първоначално подадената жалба такова не се съдържа. Указано е и представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева.

      С писмено становище /вх. № 4472 от 12.05.2022г./ жалбоподателят сочи, че оспорва „необосноваността“ и неправомерната конфискация на иззети от затворната администрация вещи, като за част от описаните вещи е съставен протокол, респективно заповед за изземване, а за друга такъв документ липсва според заявеното в уточнението.

       Цитират се Заповеди № 192 от 12.04.2021г. и № 109 от 01.03.2022г. на Началника на Затвора-Бургас, които били оспорени по други съдебни дела. Твърди се, че част от иззетите вещи са върнати на жалбоподателя П., но сумата от 20 лева, както и телескопична телевизионна антена, ведно с мрежови кабел с два накрайника /букси/ не са му върнати, без обяснение. Твърди се, че за тези вещи, с изкл. на сумата от 20 лева няма писмен документ за изземване и основанието за това.

       На 13.04.2021г. бил информиран от служителя Москов, че иззет радио-апарат с акумулаторна батерия няма да бъде ремонтиран, но въпреки, че е поискано връщането му на жалбоподателя апаратът все още не е върнат, като липсвал и документ за изземването му.

      Сочи се, че е конфискувана неправомерно и 1 бр. пластмасова чаша с обем 400 мл., закупена от жалбоподателя от затворническата лафка, без да е съставен документ за изземването.

      Твърди се, че са иззети 2 бр.бързовари , закупени от същата лафка за сумата от 13 лева, но за отнемането на тези вещи е издадена една от посочените по-горе заповеди- № 109 от 01.03.2022г. Наред с бързоварите му е иззета и 1бр. контролна везна за теглене на хранителни продукти, за което не е издадена заповед.

        Заявява се, че с действията по изземване на описаните вещи е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на задържането, като се нарушават правата му по чл.3 от ЗИНЗС и се поставя в условията на крайна изолация.

        Препис от жалбата и уточнението е изпратен на органите на ГДИН за становище по оспорването и ангажиране на доказателства.

         Постъпила е справка от Затвора-Бургас, в която се заявява, че след извършена проверка не се установява наличието на документи относно изземването на телевизионна антена, мрежов кабел, радиоапарат, пластмасова чаша и контролна везна от посочената дата- 13.04.2021г.

         Приложен е протокол за претърсване и обиск от 20.12.2021г., в който са описани вещите „саморъчно направена везна“ и повреден бързовар- 2 бр.

         На 17.05.2022г. по делото постъпва ново уточнение /допълнение/, чиито искания нямат връзка със заявеното в първата жалба и направеното по нея уточнение и е върнато на подателя, с приложените от него материали.

     Представя разпечатка от проследяване на пощенски пратки изпратени чрез „Български пощи“ЕАД, а именно с номера  1.PS6010001VZL4, 2.S6010001T6QE, и 3.PS6010001X1OB. Заявява в първата жалба, че за периода от 05.08.2020г. до 13.04.2022г. не е получил общо 38 пощенски пратки /писма, в това число 20 загубени от органите на ГДИН и 18 върнати от администрацията на затвора, с което се нарушава правото му на кореспонденция. Изразява се становище, че от администрацията на затвора умишлено се губят или връщат писмата.

      Въпреки направеното уточнение, отново не се съдържа искане до съда по направеното оспорване във връзка с твърдяната умишлени действия, с които са загубени и/или върнати писмата на задържаното лице, поради което с

     Определение № 818 от 27.05.2022г. отново са дадени указания на жалбоподателя да уточни искането си досежно пощенските пратки, с което да отстрани нередовностите на подадената жалба и да се прецени правното основание на „жалбата“.

     По делото постъпва писмено уточнение с вх.№ 4910 от 25.05.2022г., както и последващо уточнение с вх.№ 5341 от 07.06.2022г., във връзка с последните дадени указания по отстраняване на нередовности, с оглед оставяне на жалбата без движение до отстраняване на нередовностите.

    Едва с уточнението от 07.06.2022г. е заявено какво искане се отправя до съда конкретно по отношение на загубените пощенски пратки, с които задържаният получава писма, съобщения и вестници, а именно по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС затворната администрация да бъде осъдена да преустанови своите действия /връщане на писма/, чрез което се нарушава правото му на комуникация и съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като поставяне в „крайна изолация“.

    Приложен е документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева, но въпреки това е заявено, че се иска освобождаване от внасяне на държавна такса, както и предоставяне на правна помощ, с попълване на изискуемите декларации.

    С Разпореждане № 2206 от 08.06.2022г. препис от последното уточнение е изпратено на Началника на Затвора-Бургас за становище и ангажиране на евентуални доказателства по искането, но в указаният срок- 3 дни от получаване на съобщението отговор не е постъпил.

    С последното уточнение на оспорването от 07.06.2022г. може да обоснове извод, че е подадено искане по реда на чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, макар и  озаглавено „жалба“, с което се правят искания за осъждане на администрацията да върне иззетите и описани по-горе вещи на задържаното лице, а по отношение на пощенските пратки е направено искане да се преустановят действия /връщане на писма/, чрез което се нарушава правото му на комуникация и съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като поставяне в „крайна изолация“, което е с правно основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

            Издадените и цитирани по-горе заповеди за отнемане на вещи не са предмет на оспорване в настоящото производство, нито е допустимо в производството по този ред да се разглеждат едновременно и жалба срещу конкретен административен акт.

            По допустимостта и основателността на всички описани в предходната част искания, съдът ще се произнесе с един съдебен акт, за процесуална икономия, след приключване събирането на доказателствата и разглеждане на искането в открито заседание.

            Искането за освобождаване от държавна такса по настоящото дело е лишено от предмет. Това е така, защото оспорващият вече е представил такъв документ за внасяне на дължимата такса от 10 лева, поради което съдът не би могъл да приеме, че внасянето й е невъзможно, поради което да го освобождава от такава такса. Няма основание за освобождаване при наличие на внесена такса.

   По отношение на искането за предоставяне на правна помощ лицето е приложило изискуемите декларации поради което следва да бъде уважено. Правната регламентация на правната помощ се намира в ГПК – чл.95 и следващите, приложими на основание чл.144 от АПК, както и в ЗПрП и Наредбата за изплащане на правната помощ. По силата на чл.94 от ГПК, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от ГПК молбата за правна помощ се подава до съда в писмена форма, пред който делото е висящо. Задължение на съда по силата на чл.99 от ГПК е да напътва страните за правната помощ – съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им. Видът и обхватът на правната помощ е визиран в нормата на чл.21 от ЗПрП, според която видовете правна помощ са – консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, подготовка на документи за завеждане на дело, процесуално представителство, представителство при задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР и по чл.16а от Закона за митниците. Следва да бъде посочено, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Критериите по които съдът преценява наличието на основания за предоставяне на правна помощ при липса на средства у страната да си осигури адвокатска защита. Липсата на средства за адвокатско възнаграждение се преценява при съобразяване на условията, визирани в нормата на чл.23, ал.3 от ЗПрП, според която по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, след като взе предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други обстоятелства. В конкретният случай, ищецът както вече бе отбелязано е задържан и пребивава в Затвора- Бургас, като от приложени декларации се установява липсата на възнаграждения и имущество. В този смисъл, молбата е основателна и следва да бъде уважена.  

      Съобразно указаното в чл.279, ал.1 от ЗИНЗС искането следва да бъде разгледано в открито заседание, с призоваване на страните- ищецът и началника на Затвора-Бургас.

        По изложените съображения, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като страни по делото, както следва:

 1.ИЩЕЦ: И.Г.П., задържан под стража в Затвора-Бургас;

 2.ОТВЕТНИК: Началника на Затвора-Бургас;

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в публично заседание на 29.06.2022г. от 15.30 часа. Да се призоват страните.

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.25, ал.1, изр.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП, правна помощ на ищеца И.Г.П., ЕГН **********, изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело691 по описа на съда за 2022г., до неговото приключване във всички съдебни инстанции. ПРЕПИС от определението да се изпрати на АК-Бургас, съгласно чл.25, ал.4 от ЗПрП за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

          РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест, като указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

          ИЩЕЦЪТ следва да установи наличие на описаните вещи, както и факта, че са му иззети от органите по изпълнение на наказанието /администрацията на затвора/, както и неправомерното връщане на изпратени до него пощенски пратки.

        ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже, че евентуалното изземване на вещи и правомерно, извършено по предвидения законов ред, както и че спазва правото на кореспонденция на задържаното лице, с предаване на изпратените до него пощенски пратки по съответния регламентиран ред, за процесния период от 05.08.2020г. до датата на образуване настоящото дело, тъй като всякакви претенции за период след образуване на делото /28.04.2022г./ не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство

        ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират доказателства относими към предмета на настоящото производство в насроченото открито заседание, в противен случай делото ще бъде решено въз основа на представените до момента доказателства.           

           На страните да се изпрати определението за сведение и изпълнение.  

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                 СЪДИЯ: