Номер 110414.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502731 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 11201/2020г., подадена от Д. П. С. с адрес: гр. Варна, ул.
„Вяра“, бл. 2, вх. В, ап. 42, чрез пълномощник адв. Р.М. АК Варна, срещу действията на
ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. №718, район на действие – ОС-Варна, по изп.дело вх.
№ 201471804000451, изразяващи се в отказ да прекрати производството по делото на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Наложени са доводи за незаконосъобразност и
неправилност на така постановения отказ. Наведени са твърдения, че производството е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК още през 2016 г. Моли съда да отмени отказа
на ЧСИ, както и да му укаже да констатира прекратяването на изпълнителното производство
по силата на закона. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело не е изразил становище по жалбата.
ЧСИ е представил писмени мотиви по обжалваното действие съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
Варненски окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изп.дело 20147180400451 е образувано на 14.03.2014 г. по молба на “Банка ДСК“ ЕАД,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2014 г по ЧГД 1680/2014 г. по описа на
РС – Варна, с който се осъжда Д. П. С. да заплати на Банка ДСК ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска 19, сумата от
27 649,25л.в, включваща непогасена главница в размер на 24 427, 17лв., редовна лихва за
периода: 10.06.2013г. до 05.02.2014 г. в размер на 2383,89 лв., неплатена санкционираща
1
лихва за периода: 10.07.2013г. до 05.02.2014г. в размер на 778,19 лв., сумата от 60 лв. към
05.02.2014г., представляваща неплатена такса, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 1279,31лв, представляваща направените по делото разноски. Към молбата е
приложена Заповед 959/06.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, в който е посочено, че вземането на кредитора произтича от
неизпълнено задължение по договор за кредит от 25.04.2013 г. и извлечение от счетоводните
книги.
С молба от 19.12.2014г. по делото е представено Споразумение от 19.12.2014г., сключено
между „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, и длъжника Д. П. С. , в което е
посочено, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 15.09.2014г. „ОТП
Факторинг“ ЕАД е придобило от „Банка ДСК“ ЕАД вземанията срещу длъжника.,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2013г. В същото е
посочено, че с подписване на споразумението длъжникът декларира, че е запознат с
извършената цесия по реда на чл. 99 ЗЗД.
Въз основа на представеното споразумение и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като
взискател по делото е конституиран „ОТП Факторинг“ ЕАД.
От съдържащитете се по изпълнителното дело, документи-съобщения, справки и
призовки, се установява, че ЧСИ е предприел последователно множество изпълнителни
действия. На длъжника е връчено лично съобщение за образуване на изпълнителното дело,
ведно с покана за доброволно изпълнение. ЧСИ е извършил справки за имущественото
състояние на длъжника, наложени са запори върху трудовото възнаграждение на длъжника
и възбрана върху имоти, собственост на длъжника/ на 05.02.2015г.; 03.02.2015г.;
18.03.2015г./ Видно от приложените платежни документи, извлечения от сметки длъжникът
е извършил доброволни погасявания на вземането в полза на взискателя, а суми от
наложените запори са постъпвали в периода 2016г. – м. септември 2020г.
На 02.06.2020г. длъжникът е депозирал молба по делото с искане същото да бъде
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с мотиви, че по делото не са предприемани
изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години.
ЧСИ е оставил без уважение молбата, като отказът за прекратяване на
производството е съобщен на длъжника на 30.06.2020 г. /л.288/.
При така установеното, съдът налага следните изводи: жалба с вх. №11201/08.07.2020 г.,
е депозирана в срока по чл. 436 ГПК и е подадена от легитимирано лице, поради което е
процесуално допутима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
2
Съгласно трайната съдебна практика прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона при установено бездействие
от страна взискателя, продължило повече от две години, на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от
ГПК . Съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Смисълът на разрешението, дадено с посочената правна норма, е свързан
с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той
е образуван, който е взискателят, има задължението със свои действия да поддържа неговата
висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на
изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал
извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ,
дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или
неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от
взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния
изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което продължава в период от
две години, ще води до неговото прекратяване. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Видно от данните
по делото, с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия. ЧСИ след извършеното проучване е предприел
действия за принудително събиране на вземането чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника/15.01.2015г./ С молба от 25.04.2016 г., взискателят е поискал
отново извършване на изпълнителни действия. Наложеният запор върху трудово
възнаграждение на длъжника от 05.05.2016г., представлява изпълнително действие съгласно
разрешенията в т.10 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д №2/2013 г на ВКС, ОСГТК,
вследствие на което започват да постъпват последователни, ежемесечни суми по банкова
сметка на ЧСИ, считано от 05.05.2016 г. до 03.09.2020 г. вкл., за погасяване на вземане в
общ размер на 27 649,25 лв, произтичащо от неизпълнено задължение по договор за кредит
от 25.04.2013г. Предвид гореизложеното и на основание събраните доказателства за
постъпване на суми по изпълнителното дело въз основа на наложения запор/л.124-л.279/, не
може да се направи извод, че е налице бездействие на кредитора по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 вр. ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д №2/2013 г на ВКС, ОСГТК. Взискателят
не би следвало да иска ново изпълнение, тъй като, видно от данните по делото, са
налице действия по погасяване на вземането.
3
Твърденията и възраженията на жалбодателя, че цесионерът „ОТП Факторинг“
ЕАД не е придобил вземането от цедента „Банка ДСК“ ЕАД не следва да се разглеждат
в настоящото производство по обжалване на действията на ЧСИ. Следва да се има
предвид, че съдебният изпълнител не притежава необходимата компетентност да се
произнесе по спора, тъй като същият е материалноправен и следва да се разреши в
отделно исково производство. За пълнота на изложението, след ада се посочи, че
липсата на изрично връчено уведомление по чл.99 ЗЗД, е ирелевантна в настоящия
спор, доколкото то не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има
значение единствено с оглед противопоставимостта на цесията на трети лица/ в т. ч.
длъжника. За осъществяване на правните последици на договора за цесия са
достатъчни волеизвявленията на цедента и цесионера. В случая, в подписаното от
длъжника споразумение изрично е уговорено, че с удостоверяването на подписа върху
документа същият декларира, че е запознат с промяната на кредитора по реда на чл. 99
ЗЗД. Видно от документите по делото, Д. П. С. , лично и с пълномощници няколко пъти
се е запознавала със съдържанието на изпълнителното дело.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че обжалваният отказ от съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен и правилен, поради което се
налага извод, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Д. П. С. , с адрес: гр. Варна, ул.
„Вяра“, бл. 2, вх. В, ап. 42, чрез упълномощен адв. Р.М. АК Варна, със съд.адрес: гр. Варна,
ул. „Д-р Пюскюлиев“ 22, ап. 1 срещу отказ на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. №718,
район на действие – ОС-Варна, по изп.дело вх. № 201471804000451, изразяващи се в отказ
да прекрати производството по делото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4