РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1056
гр. Пловдив, 10.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в публично съдебно
заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА и прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова КНАД № 659 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ОД на МВР – Пловдив,
представлявано от ВИД директор – старши комисар Д. Б. срещу Решение № 1666/12.10.2021
г. по АНД № 20215330204127 по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, с което е отменен атакуваният в първата
инстанция електронен фиш.
Иска се от съда да отмени решението и да потвърди електронния
фиш по съображения, изложени в жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за основателност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
От ОД на МВР – Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
2821435 за това, че на 22.04.2019 г. в 13:00 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ № 1, с МПС „Субару Трибека“, с рег. № ***, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
11743са,като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 76
км./ч. при разрешена скорост – 50 км./ч., т.е. налице е превишение на
разрешената скорост от 26 км./ч.
За да отмени електронния фиш, РС – Пловдив е приел, че
нарушението е безспорно установено, предвид събраните в хода на производството
писмени доказателства, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Решението е неправилно, като съображенията на този състав на
съда са следните:
В конкретния случай,
предмет на разглеждане, каза се по-горе, е електронен фиш серия К №
2821435, с който на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП
на В.Й.П. е наложено административно наказания „глоба“ в раземр на 100 лв. за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 от с.з. В мотивната част на проверявания
съдебен акт обаче, на първо място, се цитират разпоредбите на чл.188 ал.1 и
чл.189 ал.5 изр.1 от ЗДвП, които визират санкции при предоставяне на автомобила
за управление на друго лице, а същевременно, се сочи, че от справка на КАТ е
установено, че към датата на деянието превозното средство е собственост на В.Й.П.;
на второ място, посочено е, че: „В
случая, с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50
лв., което хипотеза по чл.39 ал.2 от ЗАНН“, при което е прието, че е налице
маловажен случай.“, в диспозитива се отменя глоба в размер на 100 лв. Или иначе
казано, очевидно е налице противоречие в мотивната и диспозитивна част на
решението.
Във връзка с горното, е необходимо да се отбележи, че всяко
съдебно решение представлява комплекс от две взаимообвързани части: - мотиви и
диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на
които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал
крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите дават възможност
за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите
на съда. Те са от съществено значение за съдебния акт. Върху тях се крепи
убедителната му сила при проверка правилността и тълкуването на същото. От своя
страна, диспозитивът на решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма,
следва да бъде логически извод на съжденията на съда.
Ето защо, при изложени мотиви за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш, за който се посочва, че е издаден не на собственика
на МПС и, с който е наложена глоба в размер на 50 лв., а е постановен
диспозитив, в който се отменя електронен фиш за наложена глоба в размер на 100
лв., очевидно е налице противоречие между мотивите и диспозитива на
постановения съдебен акт.
Противоречието между мотивите и диспозитива на решението е
равнозначно на липса на мотиви и съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани, и
което е основание за отмяната му по реда на чл.221 ал.2 от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 от ЗАНН и връщане на делото на районен съд за ново разглеждане от
друг състав.
Изложеното по – горе е основание и за отмяна на Определение №
89/31.01.2022г. на Районен съд-Пловдив, с което е осъдена ОД на МВР Пловдив да
заплати на В.Й.П. сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
При новото разграждане на делото първоинстанционният съд ще
следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в касационната
инстанция, съгласно чл.226, ал.3 от АПК.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XX
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1666/12.10.2021 г. по
АНД № 20215330204127 по описа за 2021 г. на РС – Пловдив. XXIII
състав.
ОТМЕНЯ Определение №
89/31.01.2022г. на Районен съд Пловдив по АНД № 20215330204127 по описа за 2021
г. на РС – Пловдив. XXIII състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.