Р Е Ш Е Н И Е
№523
гр.Пловдив, 23.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: МАГДАЛЕНА ТРАЙКОВА
като разгледа АНД № 7196/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000178
от 18.04.2019г., издадено от А.В.Г., на длъжност **в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с
което на „Н ТРАН“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – **,
представлявано от Х.П.Х., на основание чл.104, ал.5 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл.10 § 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година.
В жалбата се поддържа, че препис от наказателното
постановление не е връчен на дружеството жалбоподател. Също оспорва описаното
нарушение като поддържа, че дружеството е провело инструктаж на ** П.М.Д., в
присъствието на двама свидетели, след което Д. е бил приканен да положи подписа
си, дружеството е изпълнило задължението, си неправилно е ангажирана
отговорността на същото. При условията на евентуалност предлага да бъде
приложен реда на чл.28 от ЗАНН, доколкото дружеството е изпълнило задължението
си да проведе инструктаж на неположилото подписа си инструктирано лице.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат К. поддържа жалбата на изложените основания, сочи че ** Д. е бил
инструктиран по телефона и на място в Испания, същият искал да се подпише на
инструктажната книжка, която била в Р.България, след което същия изоставил
камиона, същият има недобросъвестно поведение. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено
становище сочи, че по безспорен начин са установени извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като посочва, че ** Д.
не е инструктиран, видно от инструктажната книга. Поддържа още, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в случая не са
налице предпоставки за преценка на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също, че е спазен преклузивния срок по
чл.59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест,
предвид следното:
На първо място следва да се посочи, че макар в
обжалваното НП да е налице отбелязване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, че
същото е влязло в сила на горното основание, то съдът не констатира същата
процедура да е спазена. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая, след запознаване с всички
материали по делото не се установява жалбоподателят да е търсен на посочения от
същия адрес и да не е намерен, данни в който смисъл изцяло липсват, налице е
единствено отбелязване, че пратка е „непотърсена“. Очевидно е, че от последното
не може да се направи извод за начина на връчване на пратката – дали на
посочения адрес е установен или не представител на дружеството, направен ли в
изобщо опит за връчване по надлежния ред или просто съобщението е оставено
някъде, с надеждата да бъде намерено.
Ето защо и доколкото не е спазена процедурата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и същевременно въззиваемата страна не представя
доказателства за връчване на препис от наказателното постановление по реда на
чл.58, ал.1 от ЗАНН, то съдът следва да приеме, че жалбата е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Ето защо жалбата следва да се приеме за процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.01.2019г. бил сключен трудов договор между
дружеството жалбоподател „Н ТРАН“ ЕООД, ЕИК:********* – притежаващ лиценз за
международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане на ЕО № ****, валиден
до 04.03.2025г. и ** П.М.Д., ЕГН: **********, по силата на който последният бил
назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил – международни превози.
На 22.01.2019г., около 22:02 часа, и ** П.М.Д.
започнал работа в полза на „Н ТРАН“ ЕООД, като осъществил превоз с товарен
автомобил с рег.№ **, без надлежно инструктира ** Д. за осигуряване спазването
на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година и на Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 15 март 2006 година. Липсвал положен подпис на Д. в книгата за инструктаж на
дружеството е този смисъл.
С оглед на горното и след извършване на комплексна
проверка, на 18.03.2019г. свидетелят К.В.Ш.
– в качеството му на ***към Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, съставил АУАН с бланков № 260232 от 18.03.2019г. срещу „Н ТРАН“ ЕООД,
ЕИК:********* за нарушение на чл.10 § 2, изр.
2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от пълномощник жалбоподателя.
Въз основа на същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Д.С.Х., Л.Г.К. и К.В.Ш.,
които съдът намира за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и преценява
същите като истинни. От последните показания се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, обстоятелствата по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от
приложените по преписката писмени доказателства, а именно – заверени копия от Трудов договор от 18.01.2019г. между дружеството „Н ТРАН“ ЕООД,
ЕИК:********* и ** П.М.Д., ЕГН: ********** и Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 18.01.2019г. – от които се установява
възникване на трудовото правоотношение, Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа – начален инструктаж на „Н ТРАН“ ЕООД, от която се
установява, че ** Д. не е положил подпис за проведен инструктаж, разпечатка от
електронна карта от която се установява, че на 22.01.2019г., около 22:02 часа, **
П.М.Д. започнал работа в полза на „Н ТРАН“ ЕООД, като осъществил превоз с
товарен автомобил с рег.№ **.
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от
разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление
- в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което дружество
„Н ТРАН“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ** е нарушило
разпоредбата на чл.10 § 2, изр. 2 от Регламент
(ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година, за
това, че като субект, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане на ЕО № 12945, валиден до 04.03.2025г., на 22.01.2019г.,
около 22:02 часа, не е надлежно инструктирало
** си П.М.Д., ЕГН: ********** за осигуряване спазването на Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година и на
Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
година.
Следва да се посочи, че Регламент (ЕО) № 165/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година отменя Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните
за движението при автомобилен, съгласно посоченото в нормата на .10 § 2, изр. 2
от Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година.
Установява се на следващо място, както и не е
спорно между страните, че „Н ТРАН“ ЕООД, ЕИК:********* е превозвач, притежаващ
лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане на ЕО № ***,
валиден до 04.03.2025г., както и че на 22.01.2019г. около
22:02 часа, ** си П.М.Д., ЕГН: ********** е осъществил превоз с в полза на
дружеството. Ето защо и 22.01.2019г. около 22:02 часа в случая се явява времето
на разглежданото нарушение.
На последно място, установява се още, че на
22.01.2019г. около 22:02 часа, ** си П.М.Д., ЕГН: ********** е осъществил същия
превоз с в полза на дружеството без надлежно да е бил инструктиран за
осигуряване спазването на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 4 февруари 2014 година и на Регламент (ЕО) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година. Същото се установява
от липсата положен подпис на Д. в книгата за инструктаж на дружеството.
Следва да се посочи, че нормата на чл.10 § 2, изр.
2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година изрично предвижда „надлежно“ инструктиране водачите, в
който смисъл очевидно е, че същото задължение не може да бъде изпълнено с
обаждане по телефона, нито с „изнесен“ инструктаж в друга държава, начина на
провеждане на който остава неясен, още повече и предвид сочения от самия
жалбоподател факт, че ** упорито не желаел да подпише Протокола от проведен
първоначален инструктаж от 21.01.2019г., а искал да се подпише в Книгата за
инструктаж, която прецизност и педантичност на Д. остава трудно обяснима, на
фона на описаното от жалбоподателя останало негово поведение.
Още следва да се отбележи, че изцяло в тежест на
дружеството е да организира дейността си така, че да отговаря на нормативните
изисквания, включително и да ръководи дейността на работниците си за
осигуряване горното. Ето защо в случая неотносими са възраженията на
жалбоподателя, че нарушението било извършено по молба на **, че той пожелал инструктаж
да му бъде направен по телефона и на друго място, не желаел да подпише
определен документ, бил недобросъвестен и т.н.. Още по-малко отношение към
разглежданото нарушение има последващо поведение на **, след извършване на
разглежданото нарушение, а именно – изоставяне на камиона и др.. Предвид това
последните факти, както и доказателствата за същите, не следва да се обсъждат
от съда.
Не на последно място следва да се съобрази, че в
случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, в този смисъл – не подлежи на изследване дали дружеството има
„вина“ за действията на Д., доколкото е установено, че последния е допуснат до
осъществяване дейност в полза на дружеството, без последното да е изпълнило
задълженията си по чл.10 § 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.10 § 2, изр. 2 от Регламент
(ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Както вече бе посочено,
наведените от жалбоподателя обстоятелства в този смисъл са неотносими към факта
на извършване на нарушението, предвид последното – и към преценка условията за
прилагане реда на чл.28 от ЗАНН.
При разглеждане въпроса за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.104, ал.5 от
Закона за автомобилните превози, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – имуществена санкция в размер от 2000 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия
орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 36-0000178 от 18.04.2019г., издадено от А.В.Г., на
длъжност **в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на
„Н ТРАН“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – **,
представлявано от Х.П.Х., на основание чл.104, ал.5 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл.10 § 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.