РЕШЕНИЕ
№ 2361
гр.В., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110118408 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.В., ул.Г.Ж. /партер/ срещу Г. АТ. АТ., ЕГН**********,
с адрес грВ., ул.К.Р. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че И. ЕООД е носител на вземане в размер на 1462,58лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.н.м.” ЕООД и И. ЕООД,
която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура №
**********/12.08.2011г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е
съдебно установено в производството по гр.д. № 11052/2014г. по описа на Районен съд –В.
и е издаден на 17.12.2018г. изпълнителен лист.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 11052/2014г. на ВРС, Е.П.” АД е осъдено
да заплати на „К.н.м.” ЕООД процесната сума, което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 23.10.2014г. в хода на висящия процес на И. ЕООД. Предишният кредитор е
съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника “Енерго-Про Продажби” АД на
26.10.2014г. Вместо да предаде издадения изпълнителен лист на цесионера И. ЕООД, въз
основа на спогодба – анекс от 23.12.2014г., цедентът е прехвърлил вземането с друг договор
за цесия, предхождащ този от 23.10.2014г. на ответника, като страните привидно са
изписали датата 22.10.2014г. Ищецът счита, че е титуляр на вземането, а спорът, следва да
бъде разрешен по съдебен ред. Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. АТ. АТ. е депозирал писмен отговор, с който
признава така предявения иск.
Предвид изложеното се настоява да бъде освободен от разноски на осн. чл.78 ал.2
ГПК.
В о.с.з. искът се поддържа. Ответникът редовно призован не се явява. С оглед на
становището му, ищецът иска постановяване на решение при признание на иска. Не
1
претендира разноски.
При така заявеното от ответника, съдът преценява, че са налице предпоставките на
чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са
налице пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави
и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда. При това положение
исковата претенция следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от И. ЕООД, ЕИК *********, гр.В. срещу Г.
АТ. АТ., ЕГН**********, с адрес грВ., ул.К.Р., че И. ЕООД е носител на вземане в размер
на 1462,58лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.н.м.”
ЕООД и И. ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с
фактура № **********/12.08.2011г. електроенергия след извършена корекция на сметка,
което е съдебно установено в производството по гр.д. № 11052/2014г. по описа на Районен
съд –В. и е издаден на 17.12.2018г. изпълнителен лист, на осн. чл.124 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –В.: _______________________
2