Решение по дело №496/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  421                           06.11.2019 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО    гражданско отделение,  трети въззивен състав

на  ………девети октомври………………  две хиляди и деветнадесета година                                           в публично съдебно  заседание   в следния   състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                     ЙОНКО ГЕОРГИЕВ  

С участието на секретаря……Р.Р……………..……………………………..…….

И прокурора ………………………….…………….…....…………………………

като разгледа докладваното  от съдия Петкова……....…….……………………..

Въззивно гражданско дело ………….№  496…. по описа за 2019 година………,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С Решение № 268/25.04.2019 година, постановено по гр.д. № 1684/2018 година, РС-Хасково е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.П.О. с ЕГН ********** искове, предявени по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД към Е.П.О. за сумата 953, 10 лева, от която 741, 21 лева за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. май 2014 година до м. април 2015 година и 174,48 лева – законна лихва за забава върху нея за периода 16.09.2015 година до 18.01.2018 година, 28,44 лева за главница, представляваща стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга за дялово разпределение и 6,97 лева – законна лихва за забава върху нея за периода от м.май 2015 година до м.февруари 2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 690/2016 година по описа на РС-Хасково до окончателното разплащане.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Топлофикация София“ ЕАД - София, който внася оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Счита, че районният съд е достигнал до погрешни правни изводи, които не намират опора в доказателствения материал. По делото липсвали данни за рекламация в предвидения по чл. 70 ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, 30-дневен срок. Необосновано първоинстанционният съд приел, че начислената сума не е доказана изцяло, доколкото същата била начислена служебно. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че до имота, задълженията за който били предмет на настоящото дело, не бил осигуряван достъп за отчет на топлинните разпределители за отоплителен сезон 2012 година и 2013 година. Поради това използваната енергия била изчислена по максимален специфичен разход на сградата. Позовава се на разпоредбата на чл. 142 ал. 1, 2 и 4 от Закона за енергетиката и твърди, че в случаите като процесния топлинната енергия се разпределяла пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект, а именно за всички помещения, предвидени за отопление. Законът не правил разграничение – къде се намира имотът, на първи или на последен етаж и дали апартаментът бил краен или среден, като законодателят бил категоричен относно задължението за начисляване на топлинна енергия от сградната инсталация предвид разпоредбата на чл. 142 ЗЕ. Във връзка с топлинната енергия за битова гореща вода твърди, че такава се начислявала, тъй като връзката от имота към инсталацията за топла вода за битови нужди не била прекъсвана трайно. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК особеният представител на въззиваемата – адв. М.Д.Г., подава писмен отговор на въззивната жалба. Заема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Моли за потвърждаването му. Настоява, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал, че ответницата О. е ползвала услугите на дружеството, употребила претендираните количества топлоенергия, както и че стойността на енергията е изчислена правилно.  Освен това, за служебно начисляване на топлоенергия, както претендирал ищецът, било необходимо да се докаже неосигуряване на достъп до обекта на потреблението. А такова доказване по делото не било проведено. С тези и останалите доводи, развити в отговора, особеният представител на въззиваемата моли да потвърждаване на решението.

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:

       Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

        При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от страните възражения. Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен от направения от решаващия съд.

   Няма спор относно това, че през процесния период въззиваемата Е.О. е  била собственик на имота, за който ищецът претендира, че в него е потребено процесното количество топлоенергия. От представеното по делото решение от 31.07.2014 година по в.гр.д. № 9541/2013 година става ясно, че през 1993 година тя е придобила правото на собственост върху процесното жилище и не го е губила от тогава. Следователно, по силата на чл. 153 ал. 1 ЗЕ и дадените в § 1 на ДРЗЕ легални определения, следва да се счита, че между нея и дружеството-ищец в процесния период е съществувало правоотношение във връзка с договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Съдържанието на това правоотношение е уредено в представените по делото Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, а специалните правила за отчитането са разписани в Наредба № 16-334/06.04.2007 година за топлоснабдяването. Съгласно тези правила, когато не е осигурен достъп до отделния обект, респективно до средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в съответния обект, то данните за реално потребената енергия не се търсят, а количествата и стойността на топлоенергията се начисляват по твърдения от въззивника начин. Но в конкретния начин дружеството-доставчик на топлинната енергия не е провело успешно доказване на твърдението си, че е налице хипотезата, при която той има правото да премине към такова служебно начисляване. Липсват данни – въззиваемата или член на домакинството ѝ или като цяло лице, обитаващо жилището и имащо връзка със собственика О., да са били уведомени за предстоящото отчитане на средствата за търговско измерване на ТЕ в процесното жилище. Повече от това, данните по делото са в насока, че Е.О., сега на 98 години, е напуснала Република България и от 11.08.2005 година е с настоящ адрес в САЩ. Членовете на семейството ѝ живеят в други градове и няма данни да са обитавали процесното жилище в претендирания от ищеца период. През периода 2013-2015 година от Е.О. са били водени съдебни спорове за ревандикация на процесното жилище, като от самия този факт, а и от мотивите на съдебното решение е несъмнено, че тя не е била във владение на имота и се е домогнала да си го възвърне. От нейно име е подадено заявление-декларация за откриване на партида  в „Топлофикация София“ ЕАД на 26.10.2015 година и ХОС приема, че това е първият момент, за който може да се твърди, че Е.О. вече е била във владението на имота. Този момент, обаче, е след края на периода, за който ищецът претендира служебно начислената ТЕ (м.05.2014 година – м.04.2015година). Установено е по делото, че жилището е било обитавано от други лица – несобственици, срещу които Е.О. е водила ревандикационното дело, но не и от Е.О. или който и да било от нейните близки. Не е ясно, в такъв случай – по какъв начин дружеството-доставчик е уведомило Е.О. за предстоящото отчитане на топломерите, за да я санкционира впоследствие с тежката санкция под формата на изчисляване на потреблението служебно, по максимален специфичен разход на сградата, както настоява въззивникът.

Поради това съдът се солидаризира с извода на РС-Хасково за това, че ищецът не е провел доказването на твърдението си за нарушаване от страна на Е.О. на договорните и нормативните задължения във връзка с отчитането на средствата за търговското измерване на топлоенергията. Няма основание да се приеме, че тя е неизправна страна, неосигурила достъп до процесното жилище, поради което липсват основания за задействане на предвидения в Наредба № 16-334/06.04.2007 година за топлоснабдяването механизъм за защита на изправната страна под формата на служебно изчисляване на ТЕ.

Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Хасково в атакуваното решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл.  272 ГПК.

По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени от ХОС, въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД – София се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

                                       Р е ш и :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268/25.04.2019 година, постановено по гражданско дело № 1684/2018 година по описа на РС-Хасково.

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

  

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                               

                                                             2.