№ 98
гр. Враца, 04.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Е. Божидаров А.
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Е. Божидаров А. Частно наказателно дело №
20251400200103 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода Е. И. Г. изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед, изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода поддържа молбата.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
1
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода,
признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
Е. И. Г. търпи в Затвора-Враца общо най-тежко наказание от 6 години и 8 месеца
лишаване от свобода по НОХД №791/19 г. на ОС-Русе при "строг" режим с начало на
наказанието 17.09.2020 г. за извършено престъпление по чл.115 и чл.144 НК.
Към момента е изтърпял 5 години 10 месеца и 1 ден , от който ефективно 4 години 5
месеца и 17 дни , предварителен арест 8 месеца и 2 дни и от работа 8 месеца и 12 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 9 месеца и 29 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като
деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява , че първоначалната оценка на риск от
рецидив и в средната зона от 74 точки.
Дефицитни зони се маркират както следва:
-„Криминално минало“ - многократно осъждан, ескалация на престъпленията
/кражба, хулиганство, транспортно правонарушение, набеждаване, закана за убийство и т.н./;
-„Отношение към правонарушението“ - не разбира мотивите за поведението си, с
утвърдени криминални нагласи и липса на мотивация за промяната им и преразглеждане на
отношението към другите и обществото като цяло;
-„ Начин на живот и обкръжение “ - със слаба социализация, изпокарал се е с всички
роднини, близки, познати, съседи, с манипулативен маниер и безразсъдно рисково
поведение;
-„Злоупотреба с алкохол“ - чести напивания в миналото, престъпленията, които
включват в себе си агресия са продиктувани от висока злоупотреба. След като започнал
лечение на диабета е намалил консумацията, но продължил употребата;
-„Междуличностни проблеми“ - в обществото е напорист, в затвора плах, със силни
враждебни нагласи, особено срещу институционалността, с агресивни диспозитиви,
провокиращи чести вербални изблици, в невъзможност да се справи с овладяването на
гнева;
-„ Умения за мислене “ - нерационален, незрял и неасертивен подход към
проблемите, късно осъзнаване на последствията, алкохолно обусловена импулсивност,
алкохолно повлиян мисловен процес по темп и съдържание.
Рискът от вреди е среден за служителите и за останалите лишени от свобода. Рискът
е непосредствен, но не са изключени изблици, продиктувани от невъзможността да прави
обективна оценка на ситуациите, в които попада. Лицето е с кумулация на вътрешно
напрежение, което не умее да разрежда, възможна е критична реактивност. Би бил
непредвидим в обстановка на стрес, дразнители и при чувство на беззащитност и
2
безпомощност.
Рискът от вреди за самия лишен от свобода е среден. Отчетени са опасения от
уязвимост, от нарушаване на задълженията и във връзка с въпросите на контрола.
Рискът от вреди е висок, с постоянен характер, за обществото след изтърпяване на
наказанието. Насочен е към здравето и живота на индивида и даването на лош пример и
негативна насока на взаимоотношенията. Ескалира след употреба на алкохол.
В първоначалния план на присъдата са заложени следните цели:
-Преосмисляне на минало криминално поведение;
-Осъзнаване на мотивите за криминалното поведение;
-Постигане на положителна промяна в мисленето по отношение на досегашния
начин на живот и обкръжение;
-Осъзнаване на вредата от употребата на алкохол;
-Подобряване на социалните умения и междуличностни взаимоотношения;
-Изграждане на умения за правилно и зряло идентифициране и решаване на
проблеми.
За времето на престой в затвора са изготвяни 3 текущи оценки, като рискът от
рецидив във всички случаи се е запазил среден. Числовите стойности са варирали от 65 до
71 точки. При всички извършени преоценки рискът от рецидив остава среден, като се
регистрира повишение на стойностите. Отбелязва се не чувствително завишаване на
стойностите в зоната - „Настоящо правонарушение“, поради допусната неточност.
Негативна промяна се отчита и в раздел „Начин на живот и обкръжение“ - произтичащо от
продължаващото закононарушаващо поведение в МЛС. Дефицитни стойности се запазват
при разделите:
-„Отношение към правонарушението“ - омаловажава извършеното правонарушение,
изразява оневинителни нагласи, липсва самокритичност;
-„Злоупотреба с алкохол“ - налице са данни за честа злоупотреба с алкохол преди
постъпването в затвора и алкохолно обусловена импулсивност;
-„ Междуличностни проблеми “ - склонен към акумулиране на афект и вербално –
агресивни изблици;
-„ Умения за мислене “ - не се замисля за евентуалните негативни последствия от
предприетите действия. Стереотипно повтаря стар, заучен опит.
Рискът от сериозни вреди като цяло е отчетен като среден.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е среден за служителите и
за останалите лишени от свобода. Аргумент за поставените стойности е склонността към
агресивно отреагиране, регистрирана дисциплинарна проява на 21.04.2021г. в затвора гр.
Белене, отразяваща арогантно отношение и отправена заплаха към длъжностно лице,
осъждане на основание чл. 325, ал. 4 от НК.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък. Липсват индикации прогнозиращи
подобно поведение.
Рискът от бягство и укривателство е нисък. Това обстоятелство се извежда от
липсата на данни в криминалната история на л. св. за бягство или опити за бягство от
условията на контролирана среда.
В условията на затвора рискът от вреди за обществото е среден. Стойностите търпят
коментар при евентуално УПО, след изтърпяване на присъдата, прекъсване на наказанието.
Обоснован е от характера на извършеното престъпление и криминално минало.
Разпределен е в 3-та група на 14.09.2023 г., в която пребивава до 27.11.2023 г.
3
Предвид заявена молба от осъденото лице, в която като мотив посочва личностова
несъвместимост с л .св. от 3-та група, от 27.11.2023г. същият е разпределен във 2 -ра група.
На 22.04.2024 г. отново заявява желание за преразпределение в 3-та група, където се намира
и към настоящия момент.
Посещава редовно учебните занятия, до момента не е допускал неизвинени
отсъствия. Взема участие в религиозен курс „Християнски ценности“. Не е депозирал молби
за участие в корекционни програми и няма регистрирани участия в провежданите спортни и
общозатворнически мероприятия.
При препланирането на присъдата като цели са заложени: преценка на минало
поведение и превенция на бъдещи правонарушения, развиване на междуличностни умения и
установяване на балансирани взаимоотношения, чрез формиране на умения за самоконтрол
и овладяване на емоционалните изблици, повишаване на образователното ниво и успешно
завършване на 9-ти клас.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното
поведение на л. св. Г., така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин
на живот, ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време и с
образователна дейност.
При последната извършена преоценка на риска от рецидив на 06.12.2024 г. се
констатира намаляване на числовите стойности с 4 пункта, от 71 на 67 точки. Рискът от
рецидив се запазва в диапазона на средните стойности. Частичните положителни промени са
свързани с редовното посещаване на учебните занятия, с постигането на някои от
поставените цели, както и с това, че е започнал да разпознава някои от проблемите си. Към
останалите л.св. е мнителен, но се старае да не попада в конфликтни и проблемни
взаимоотношения.
Дефицитни зони се запазват в разделите:
-„Отношение към правонарушението“ — омаловажава извършеното
правонарушение, изразява оневинителни нагласи, липсва самокритичност;
-„ Умения за мислене “ - не се замисля за евентуалните негативни последствия от
предприетите действия. Стереотипно повтаря стар, заучен опит.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е среден за служителите и
за останалите лишени от свобода. Аргумент за поставените стойности е склонността към
агресивно отреагиране, регистрирана дисциплинарна проява на 21.04.2021г. в затвора гр.
Белене, отразяваща арогантно отношение и отправена заплаха към длъжностно лице,
осъждане на основание чл. 325, ал.4 от НК.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък. Липсват индикации, прогнозиращи
подобно поведение.
Рискът от бягство и укривателство е нисък. Това обстоятелство се извежда от
липсата на данни в криминалната история на л.св. за бягство или опити за бягство от
условията на контролирана среда.
В условията на затвора рискът от вреди за обществото е среден. Стойностите ще се
променят на високи при евентуално УПО, след изтърпяване на присъдата, прекъсване на
наказанието. Обоснован е от характера на извършеното престъпление и криминално минало.
При препланирането на присъдата като цели са заложени: преценка на минало
поведение и превенция на бъдещи правонарушения, развиване на междуличностни умения и
установяване на балансирани взаимоотношения, чрез формиране на умения за самоконтрол
и овладяване на емоционалните изблици, повишаване на образователното ниво и успешно
завършване на 9-ти клас.
Преведен е от Затвора гр. Белене в Затвора гр. Враца на 13.09.2023 г. на основание
4
Заповед № Л - 3407 / 01.09.2023 г. на МП - ГДИН, за включване в образователен процес в СУ
„Мито Орозов“ - Затвора - гр. Враца. За учебна 2023/2024 година е записан за ученик в 9-ти
клас.
Разпределен е в 3-та група на 22.04.2024 г., в която пребивава до момента. Записан е
отново като ученик в 9 клас в СУ „Мито Орозов“ през учебната 2024/2025 година, тъй като
не е положил успешно практически изпит и повтаря същия клас. Отбелязва се, че проявява
нужното уважение към служителите, но е налице склонност към фамилиарничене и
скъсяване на дистанция, предвид на което е препоръчително придържането към строго
регламентиран подход при индивидуална работата с л.св. Г..
До момента са регистрирани три дисциплинарни наказания, съгласно заповед №Л-
2364/22.07.2022г., заповед №Л-3642/23.11.2023г. и заповед №Л-2900/30.08.2024г.
Последно и единствено към момента е регистрирано поощрение съгласно ЗИНЗС,
със заповед №Л-223/21.1.2021 г.
Съгласен е формално със заложените цели и задачи в плана на присъдата, но те не са
изпълнени в пълен обем. Отношението на лишения от свобода Г. към плана на присъда е
отчасти положителен и се изразява във включването му в учебен процес. Но стремежът му
да се образова е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на
образователната степен и постигане на положителни личностни промени, защото е
посещаването на училище съкращава размера на присъдата си. Не е депозирал молби за
включване в заложените в плана на присъдата корекционни програми „Умения за мислене“
или „Справяне е житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, въпреки че на видно място
на информационните табла във всяка група е поставен, утвърден от началника на затвора,
график е № 341/ 09.01.2024 год. за провеждане на корекционни програми през 2024 год. е
информация за реда за включване, а именно, чрез подаване на молба до началника на
затвора. В плана на присъдата изрично е посочено, че лишеният от свобода трябва да
проявява активност при изпълнение на заложените цели и задачи.
Многократните осъждания не са успели да променят нагласите му и да имат
необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост
да спазва и да се съобразява със законите в страната. Налице е формиран модел на
извършване престъпления е последващи от това наказания лишаване от свобода. Това е
показателно за слабите възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с
правилата и нормите в обществото.
По отношение на извършеното правонарушение, л. св. Г. омаловажава извършеното
правонарушение, изразява оневинителни нагласи, липсва самокритичност. Необходимо е
според затворническата администрация по- продължително възпитателно въздействие по
отношение правилно формулиране на проблемите, разпознаване факторите, довели до
реализираното криминално поведение и осъзнаване на нанесените вреди върху жертвите на
престъпленията. Омаловажава степента на опасност на извършеното деяние. Търси
оправдания и намира извинения за поведението си. Мотивацията за промяна е лабилна, на
този етап лишена от ясни стъпки за постигане. Не се наблюдава устойчива мотивация за
промяна на досегашния начин на живот.
Социалните му контакти са отчасти съхранени. По време на престоя си в Затвора -
гр. Враца не е провеждал свиждане с близките си.
На този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, л.св. Г. не е
преминал през всички етапи на прогресивната система за третиране на лишени от свобода,
по-конкретно замяна на режима в по - лек и прекатегоризиране в ОТ, което ще доведе до по-
плавен и успешен преход към живот на свобода.
Л. св. Г. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за устойчива и
трайна тенденция на позитивни промени и нагласи в подкрепа законосъобразно поведение
след освобождаване. Удачно е да продължават усилията на пенитенциарната администрация
в насока мотивирането му за включване в корекционна програма, съгласно новия утвърден
5
график с №797/24.01.2025 г. за провеждане на корекционни програми през 2025 г. Въпреки
декларираната мотивация за просоциална промяна от л. св. Г., която изразява формално, без
да е подкрепена с реални действия в поведението му.
В доклада по чл.1555 ЗИНЗС също е отразено , че в бъдеше ще продължи да се
оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините
довели до престъплението, нанесените вреди, разбирането на преживяванията на жертвата и
нейните близки, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми,
конфликтни ситуации и други, определени в чл. 36, ал.1 НК.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
корекционната работа да продължи в условията на затвора, за трайна положителна промяна
и постигане на целите по чл. 36 от НК. Налице е среден риск от рецидив и вреди на
обществото ,като зоните със силно изразен дефицит се запазват като "отношение към
правонарушението" и "умения за мислене" . Отразено е в доклада по чл.155 ЗИНС висок
риск за обществото при УПО с оглед криминогенните нагласи на лишеният от свобода
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоните
"умения за мислене" и ""отношение към правонарушението" , който следва да продължат да
бъдат обект на корекционно въздействие, и запазването на средни стойности на риска от
рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото, показват, че при лишеният от свобода
молител все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането
на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот
извън пределите на местата за лишаване от свобода.
Съдът съобрази и това, че отчетените дефицити в нагласите и мисленето, както и
извършените до момента 3 бр дисциплинарни нарушения, като за последното от 30.08. 2024
г. все още се счита наказван по аргумент от противното по смисъла на чл.109 ЗИНЗС, го
очертават като потенциален нарушител на ЗИНЗС и очевидно показват, че той все още е
затруднен да спазва правила, и то в контролирана среда, и че съществува риск от завръщане
към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на набелязаните цели в
плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да
има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденото лице-молител демонстрира
уважение към служителите и липса на агресия, което е негово задължение с оглед спазване
на реда в пенитенциарното заведение, което наред с участие в образователен процес и
поощрението от 2021 г. са показателни за известна положителна тенденция в развитието му.
Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други
доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне.
Напротив, отчетените дефицити в нагласите за мислене и отношението към
правонарушението водят до риск от завръщане към стари общественоопасни модели на
поведение при излизане от средата на затвора, като този риск е във високи стойности
6
съобразно конкретните данни в доклада по чл.155 ЗИНЗС -стр.3. Всичко това илюстрира, че
престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. На
този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, л.св. Г. не е преминал през
всички етапи на прогресивната система за третиране на лишени от свобода, по-конкретно
замяна на режима в по - лек и прекатегоризиране в ОТ, което ще доведе до по-плавен и
успешен преход към живот на свобода.
Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо
лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за
изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс
при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес, а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО , а факта за
непроменен среден риск от рецидив и задържане на дефицитни зони , както и наличие на
дисциплинарни наказания, също са в потвърждение на виждането на затворническата
администрация и съда за нужда поправителният процес спрямо този лишен от свобода да
продължи до края на изтърпяване на наказанието . Разбира се не може да се даде гаранция за
превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на наказанието, но фактите
за доказано наличие на основания за продължаване на действията в тази насока са значими и
валидни до неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани
представляват съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител
все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съобразно изложените доводи и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от Е. И. Г. ,
ЕГН:********** , изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от
свобода" по НОХД №791/19 г. на ОС-Русе в размер на 9 /девет/ месеца и 29 /двадесет и
девет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
7
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8