Р
Е Ш Е Н И Е
№283 16.10.2020
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на седемнадесети
септември
две хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №244 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационната жалба на С.С.С., в качеството на управител на „РС Секюрити“ЕООД,
чрез пълномощника си адв. Р.З. срещу Решение №62/22.06.2020 год., постановено
по АНД №52/2020 год. по описа на Чирпанския
районен съд, с което е потвърден като правилен и законосъобразен електронен фиш
серия К, №2304394, издаден от ОД на МВР Стара
Загора.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения
- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят твърди,
че въведеното ограничение на скоростта не е станало по законоустановеният ред,
тъй като не съществува обоснована причина за неговото въвеждане. Оспорени са
били писмени доказателства, които са кредитирани от съда в полза на АНО, с
което е поставил страните в неравно положение, тъй като именно АНО е органът
който следва да докаже извършеното административно нарушение. Оспорена били
истинността на подписа на заповед №РД-11-51/23.09.2018 год., както и неговата
компетентност. Оспорена е била и верността и съдържанието на справката дадена
от частно юридическо лице – „Тинел електроникс“ООД. Твърди се също така, че
неправилно е отчетена и скоростта на движение. Моли съда обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, № 2304394 издаден от
ОД на МВР Стара Загора, алтернативно
моли да бъде намален размера на глобата.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, не се
явява, и не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема
становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Чирпан се е развило по жалбата на С.С.С., в качеството му на управител на
„РС секюрити“ЕООД срещу електронен фиш серия К, №2304394, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв.,
за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш
е посочено, че на 25.09.2018 год., в 11.40 ч. в Област Стара Загора, АМ Тракия,
км. 190 управлява лек автомобил „Мерцедес Г 55 АМГ“ с рег. №***със скорост 124
км./ч. посока към гр. София, при въведено временно ограничение на скоростта от
90 км./ч., въведено с пътен знак В-26, съгласно заповед №РД-11-913/23.09.2018
год. на АПИ. Заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3 км./ч. със скорост 124
км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на скоростта 34 км/ч.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че вмененото
във вина на С. административно нарушение е доказано по безспорен начин, тъй
като видно от цитираната във фиша заповед, съгласно т..2 от същата,
ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а
именно, стриктно изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласувания
проект за ВОБД и при спазени изисквания от Наредба №3/16.08.2010 год. и
приемането на ВОБД с протокол от комисия с представители на
„Автомагистрали“ЕАД, ОПУ – Стара Загора и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Стара Загора, като изрично е отразено, че заповедта влиза в сила след
представянето на протокола по т.2 в АПИ. Такъв протокол е съставен,
ограничението е било въведено по надлежен ред, а от представените писмени доказателства
се установява по безспорен начин осъщественото административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС със скорост надвишаваща въведеното за
конкретния пътен участък ограничение. Не е установил нарушение в процедурата по
реализирането на отговорността. Това го е мотивирало да постанови решение, с
което да се потвърди издаденият електронен фиш.
Решението
на районния съд е правилно.
Настоящият
съдебен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно мотивите на
районният съд, изложени в обжалваното решение.
По
отношение на изложените в касационната жалба оплаквания, съдът намира същите за
неоснователни.
Не следва да бъдат обсъждани в
настоящето производство, наличието или липсата на предпоставките за въвеждането
на ограничението на скоростта, тъй като същото следва да бъде разглеждано в
друго производство и пред друг съд. Административното нарушение за което е
ангажирана отговорността е за управление на МПС със скорост над разрешената,
което ограничение на място е обозначено с поставянето на пътен знак В 26. Поставянето
му е удостоверено с представеният протокол, който представлява официален
документ. Представената Заповед №РД-11-913/23.09.2018 год. на АПИ, също е
официален писмен документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и чл.179, ал.1 от ГПК
и представлява доказателство за изявленията пред органа и за извършените от
него и пред него действия. Именно с тази заповед е въведено ограничението на
скоростта. В производство по оспорване на електронен фиш е недопустимо
извършването на косвен съдебен контрол върху други административни актове, в
каквато насока са исканията на касатора, включително и върху цитираната
заповед. На първо място не е налице компетентност на съда за това, а от друга
страна в НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, не е предвиден косвен
съдебен контрол.
Не основателно е и
оплакването, че неправилно е изчислена санкционираната скорост на движение на
управляваният от касатора автомобил. Видно от приложеният клип, скоростта с
която се е движило МПС е 128 км./ч. Действително съгласно чл.755, ал.1, т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол за
скорости над 100 км./ч. е предвиден толеранс от ±3%, което означава, че при
измерена скорост от 128 км./ч. и толеранс ±3% /- 3.84 км./ч./, наказуемата
скорост е точно 124 км./ч. При така установеното, наказващият орган правилно е
посочил наказуемата скорост и правилно е определено административното наказание
глоба. Съгласно чл.1 от Наредбата, с нея се определят техническите и метрологичните изисквания към
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан
по-нататък „контрола“, и тяхното използване по предназначение; редът и методите
за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и знаците,
които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване. С тази
наредба не се регламентира реда по който следва да се използват средствата за
измерване, а само реда по който се проверява тяхната техническа годност. В този
смисъл, посочените в чл.755, ал.1, т.3 от Наредбата показатели, показват в
рамките на какви отклонения при осъществения метрологичен контрол следва да са
показанията на скоростомера, за да се приеме, че същият е технически годен да
осъществява контрол на скоростта на движещите се МПС. Разпоредбата не следва да
се тълкува като правило за поведение на контролните органи по пътищата, а
единствено въвежда изисквания относно показанията на средствата за измерване на
скоростта при осъществен метрологичен контрол. В този смисъл, ако при този
контрол показанията на скоростомера е предвидените в наредбата максимално
допустими грешки, то се приема, че средството е годно за употреба. В този ход
на мисли, посочените 10% отклонение не следва да се отчитат при всяко едно
измерване, а това е максимално допустимата грешка при метрологичен контрол при
полеви тест, когато измерваната скорост е над 100 км./ч.
За
пълнота на изложението, съдът намира, че следва да се изложат и следните съображения:
Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 във връзка с чл.21, ал. от ЗДвП, според която когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в т.1, това се сигнализира с пътен знак. От
представеният протокол се установява, че такива знаци, въвеждащи ограничение на
скоростта са поставени в пътния участък, в който е бил извършван контрол на
скоростта. Когато водачите на ППС се движат по пътищата, отворени за обществено
ползване, същите са длъжни да се съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка – чл.6, ал.1 от ЗДвП. Представена е заповедта, с която е въведено
ограничението, няма данни същата да е оспорена и след като е представен
протокола, то следва да се приеме, че е налице ограничение на скоростта, което
е задължително за всички участници в движението, включително и за касатора. При
движението си по автомагистралата същият
следва да съобразява поведението си с пътните знаци, които в конкретния случай
и участък предполага движение на МПС със скорост не повече от 90 км./ч.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че решението на районният следва да бъде потвърдено. Въз основа
на приетите доказателства по делото, съдът намира, че може да се направи
обоснован извод, че на 25.09.2018 год. в 11:40 часа С.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна административно нарушение по чл.21, ал.2 във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е правилно квалифицирано, а
наказанието е наложено в предвиденият от закона размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение второ от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №62/22.06.2020 год.,
постановено по АНД №52/2020 год. по описа
на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.