РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Бургас, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120105487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от И. К. Б. срещу Й. И. Й., искове за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, възмущение и срам претърпени от ищеца
вследствие извършено от ответницата престъпление по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно
със законна лихва, считано от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания претърпени от ищеца вследствие извършено от ответницата
престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК, за които престъпления е одобрено
споразумение по НОХД 4701/2021 г. на РС-Бургас, основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответницата е осъдена с одобрено споразумение по НОХД 4701/2021 г.
на РС-Бургас за това, че на 13.04.2020г., в гр.Бургас, извършила непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно: крещяла заплашителни думи и изрази: „Мърши, пуснете приятеля ми! Ще ви
унищожа! Ще ви съсипя! Оставете приятеля ми, не го задържайте, ще съжалявате!“ към И.
К. Б. - „***“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при
Първо РУ органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу тях - нанесла удар с крак по служебния
полицейски автомобил - лек автомобил, марка „Грейт уол“, с per. № ***, дърпала се при
поставяне на помощни средства белезници и крещяла към И. К. Б.: „Остави ме, мършо!“,
Махни се, не ме пипай!“, както и за това, че на 13.04.2020г. в гр.Бургас, в съвкупност с
деянието по т.1, чрез нанасяне на удари с крак, причинила на И. К. Б. - полицейски орган,
заемащ длъжността „***“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна
1
полиция“ при Първо РУ на ОДМВР - гр. Бургас, при изпълнение на службата му по
осигуряване на обществения ред, лека телесна повреда - отоци, болки и червеникави
кръвонасядания в областта на подбедриците, от които е причинена болка без разстройство
на здравето. Сочи се, че вследствие на публично осъществените обиди ищецът се е
почувствал унижен, възмутен и засрамен. Поддържа се, че вследствие на телесната повреда
на ищеца са причинени отоци, болка, кръвонасядания в областта на подбедриците.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
По отношение на претендираното обезщетение за вреди от обиди се сочи, че липсват данни
по делото за наличие на свидетели по времето и мястото на деянието. По отношение на
претендираното обезщетение за вреди от телесна повреда се оспорва размера на
претенцията, като се твърди, че същата следва да бъде уважена в размер от 500 лева. Като
съображения за това се излага, че липсват доказателства и твърдения за възстановителен
процес, лечение и приемани медицински медикаменти. Акцентира се върху обстоятелството,
че служебното положение на ищеца е ирелевантно за размера на претендираните
обезщетения.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С одобрено споразумение по НОХД 4701/2021 г. на РС-Бургас ответницата е осъдена
за това, че на 13.04.2020г., в гр. Бургас, извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно:
крещяла заплашителни думи и изрази: „Мърши, пуснете приятеля ми! Ще ви унищожа! Ще
ви съсипя! Оставете приятеля ми, не го задържайте, ще съжалявате!“ към И. К. Б. - „***“ в
група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ
органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, като деянието
е съпроводено със съпротива срещу тях - нанесла удар с крак по служебния полицейски
автомобил - лек автомобил, марка „Грейт уол“, с per. № ***, дърпала се при поставяне на
помощни средства белезници и крещяла към И. К. Б.: „Остави ме, мършо!“, Махни се, не ме
пипай!“, както и за това, че на 13.04.2020г. в гр.Бургас, в съвкупност с деянието по т.1, чрез
нанасяне на удари с крак, причинила на И. К. Б. - полицейски орган, заемащ длъжността
„***“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Първо
РУ на ОДМВР - гр. Бургас, при изпълнение на службата му по осигуряване на обществения
ред, лека телесна повреда - отоци, болки и червеникави кръвонасядания в областта на
подбедриците, от които е причинена болка без разстройство на здравето.
С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно между страните,
че одобреното споразумение по НОХД 4701/2021 г. на РС-Бургас е влязла в сила на
23.02.2022 г.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят Д. У. /колега на ищеца/, от чийто
показания се установява, че вследствие процесната лека телесна повреда ищецът е споделил
на свидетеля, че го болят краката и коленете. Установява се, че вследствие на инцидента с
ответницата част от колегите на ищеца в РУ са започнали да му се подиграват, които
подигравки продължили след като случаят бил отразен и по медиите. От показанията се
установява, че ищецът е възнамерявал да излезе в болнични, но се е отказал, за да не му се
2
подиграват колегите, че е излязъл в болнични заради едно момиче. Установява се, че при
посещения по сигнали за битови скандали, следващи процесния случай, ищецът е проявявал
по-ниска активност при изпълнение на служебните си задължения по отношение на лица от
женски пол, тъй като се смущавал да не изпадне в подобна ситуация като процесната.
По инициатива на ответницата е разпитан свидетелят Н. Й. /брат на ответницата/, от
чийто показания се установява, че същият е отишъл в РУ, за да прибере кучетата на
ответницата. Последната се прибрала у дома на следващия ден и имала синини по ръцете,
била разстроена и споделила, че са я били.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск ищецът, следва да проведе пълно и
главно доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
именно кумулативното наличие на следните предпоставки – твърдяното в исковата молба
деяние, осъществено от ответницата, вида и обема на претърпените вреди, причинната
връзка между деянието и вредите. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Видно е от гореустановената фактическа обстановка, че е налице одобрено
споразумение, което съгласно чл. 383 ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда. Със споразумението ответницата е осъдена за престъпления по чл. 325 ал. 2, вр. ал.
1 и чл. 131 ал. 2 т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК, при което на основание чл. 300 от ГПК тази
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващият характер на присъдата се отнася до всички установени
от наказателния съд елементи на престъпния състав.
В случая, вредите при престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК са
съставомерни, тоест престъплението е резултатно, то настоящият състав е обвързан от
констатирания вид увреждания на здравето на ищеца, който са част от обективната страна
на състава на престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК и следователно са
обхванати от силата на пресъдено нещо на присъдата.
Обективната страна на квалифицирания състав на престъплението по чл. 325 ал. 2 от
НК съдържа всички признаци от обективната страна на основния състав по чл. 325 ал. 1 от
НК, тоест хулиганските действия по ал. 1 към които по ал. 2 е добавен допълнителен
квалифициращ признак – съпротивата на ответницата. Изложеното означава, че в случая
силата на пресъдено нещо на споразумението обхваща, както хулиганските действия
/съдържащи се в основания състав/, изразяващи се „в крещяла заплашителни думи и изрази:
„Мърши, пуснете приятеля ми! Ще ви унищожа! Ще ви съсипя! Оставете приятеля ми, не го
задържайте, ще съжалявате!“ към И. К. Б. - „***“ в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ органи“, така и допълнителния признак от
квалифицирания състав - съпротивата, която в случая се е изразила в изявление от
ответницата към ищеца „Остави ме, мършо! Махни се, не ме пипай“. Следователно
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието са,
както хулиганските действия, така и действията, в които се е изразила съпротивата на
ответницата.
С оглед на горното, по делото са установени елементите от фактическия състав на
нормата на чл. 45 ЗЗД и искът се явява доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Относно понятието справедливост разяснение са дадени
в т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум НА ВС, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
3
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат възрастта на
увредения, общественото му положение, характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и др. Тези разяснения са доразвити в практиката на Върховният касационен съд, според
която при определянето на справедливо обезщетение следва да се взимат предвид и
продължителността на претърпените емоционални страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането – в този смисъл е
Решение № 100/12.10.2020 г. по дело № 2871/2018 г. на II т.о. на ВКС.
В случая по отношение на увреждането на телесния интегритет на ищеца следва да
се отчете, че същото е причинило отоци, болка, кръвонасядания в областта на подбедриците.
Тези увреждания несъмнено са причинили болки и страдания на ищеца и са довели до
временно неразположение при изпълнение на ежедневните му дейности. Това обстоятелство
се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Д. У., който е
свидетелствал относно болките на ищеца в крака. Като съобрази възможната
заинтересованост на свидетеля – колега не ищеца, съдът дава вяра на показанията на същия,
доколкото те напълно кореспондират с установеното в одобреното споразумение. При
определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетено и времетраенето на
болежките на ищеца, за което няма данни по делото, но което максимално е могло да
продължи до тридесет дни по аргумент от противното от т. 8 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, според което уврежданията от лека телесна повреда – на която
съответства увреждането на ищеца, траят около тридесет дни, а над този период се касае до
средна телесна повреда. Следва да бъде взето предвид и общественото положение на ищеца
– полицейски орган, както и обстановката в която е извършено увреждането – при
изпълнение на служебните му функции, включително общественото доверие и авторитет, с
което по принцип се ползват тази категория длъжностни лица. Следва да бъде съобразена и
икономическата обстановка в страната, която е в период на растяща инфлация.
По отношение неимуществените вреди, причинени на ищеца чрез обиди следва да
бъде съобразено, че се касае не до еднократна, а до множество ругатни. Същите са
осъществени по време на изпълнение на служебните задължения от ищеца, в присъствието
на негов колега, на публично място, където случващото може да бъде възприето от
множество лица. Тук също следва да бъде съобразена растящата инфлация. По отношение и
на телесната повреда, и на обидите следва да бъде съобразено, че същата е станала
достояние до останалите колеги на ищеца, поради което последният е станал обект на
подигравки, както и че е проявявал по-ниска активност при изпълнение на служебните си
задължения по отношение на лица от женски пол, тъй като се смущавал да не изпадне в
подобна ситуация като процесната.
Функцията, която ищецът осъществява по време на изпълнение на служебните си
задължения предполага, обаче освен по-голямо уважение, но от друга страна - и по-висок
праг на търпимост, който ищецът следва да има при евентуална съпротива на нарушители.
Поради това не може да се приеме, че дълбоко е засегната конкретната личност на ищеца
/честта и достойнството му/, още повече, че обстоятелството, че същият е полицейски
служител предполага стабилна психика и емоционална зрялост. Същевременно по делото не
се твърди, нито се доказва ищецът да се отличава с по-слаба от обичайната за заеманата
длъжност психика или по-ранима емоционалност или да е имал някакви по - специфични
свои лични преживявания във връзка със случилото се. На следващо място, оказване на
съпротива при арест на лице от служителите на полицията, не е нещо което дори и да е
рядко да е напълно извън рамките на предвидимото, а за такава съпротива определено всеки
служител на органите на полицията е получил специална подготовка, както по отношение
на физически действия, така и по отношение на вербално противопоставяне. Не се
установява ищецът да е преживял емоционални страдания надхвърлящи обичайните за
заеманата от него длъжност и надхвърлящи тези преживени от другите му колеги
присъствали на инцидента и подложени на същото по вид агресивно поведение на
ответницата. Не се твърди, а и не се установява по делото, нанесените на ищеца обиди и
4
увреда да са се отразили по някакъв негативен начин на взаимоотношенията му с неговите
близки, извън работната среда.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че справедливото обезщетение за
вредите от престъплението по чл. 325 от НК е в размер от 1000 лева, но с оглед
диспозитивното начало следва да бъде присъдена сума в претендирания от ищеца размер, а
за вредите от престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК - е в размер от 1000
лева. До посочените размери предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени,
а искът за вреди от престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважените 1000 лева до
претендираните 2000 лева.
Съобразно изхода на спора, уважената част от исковете и на основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаски районен съд
дължимата държавна такса в размер от 72,20 лева за двата обективно кумулативно
съединени иска за главница.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и представените
доказателства, в полза на ищеца се полагат направените в производството съдебно-
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева. Така ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 333,30 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и с оглед своевременно направеното искане, и
представените доказателства, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
направените в производството съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. По делото са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева за защита по
двата иска. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 400
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на И. К. Б., ЕГН
********** с адрес гр. Б. ***, сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, възмущение и срам
претърпени от ищеца вследствие извършено от ответницата престъпление по чл. 325 ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, ведно със законна лихва, считано от увреждането - 13.04.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
претърпени от ищеца вследствие извършено от ответницата престъпление по чл. 131 ал. 2 т.
4, вр. чл. 130 ал. 2 от НК, за които престъпления е одобрено споразумение по НОХД
4701/2021 г. на РС-Бургас, КАТО ОТХВЪРЛЯ втория иск за разликата над уважените 1000
лева до претендираните 2000 лева, основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** да заплати по сметка на
Бургаски районен съд сумата от 72,20 лева /седемдесет и два лева и двадесет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса по делото съобразно уважената част от исковете,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
5
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** да заплати на И. К. Б., ЕГН
********** с адрес гр. Б. ***, сумата от 333,30 лева /триста тридесет и три лева и тридесет
стотинки/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** да заплати на Й. И. Й., ЕГН
********** с адрес гр. Б. ***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6