№ 74201
гр. София, 24.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110125717 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „[******] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против К. Ц. П..
По отношение на заявените вземания за сумата от общо 530 лева, за които се твърди
да съставляват неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в това
число и такива при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора
за кредит за период, съдът намира следното:
Същите се явяват уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по
кредита представлява част от неговото управление. Всякакви извънсъдебни разноски
остават за сметка на лицето, което ги е направило. Освен това, по същността си тази клауза
има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на
вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно
установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението
за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на
кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода в размер на законната лихва,
като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от
тяхното наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си
имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие. Нормата на чл. 33 ЗПК е ясна
и не се нуждае от тълкуване. Обсъжданите такси саа в противоречие с този императив. В
тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 142729/29.04.2024 г., подадено от „[******] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К. Ц. П. в ЧАСТТА за сумата 30,00лева,
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за
период от 10.05.2022 г. , сумата 500,00лева (петстотин лева), представляваща неплатени
1
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и в частта за разноските
за сумата над 78,49 лева до сумата от 93,72 лева за държавна такса, за сумата над 41,84 лева
до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, /определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2