О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№419
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 303/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „А. Е.Д.“ ЕООД, представлявано
от управителя Е.Д. чрез адв. П.П. *** срещу решение № 99/03.05.2019 год по
гр.д. № 423/2019 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставено без разглеждане
искането за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение № 78/05.04.2019 год
по делото, а искането с правно осн. чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
същото решение е оставено без уважение. По съображения за незаконосъобразност
на определението, частният жалбоподател моли същото да бъде отменено, а делото
– върнато на същия съд за произнасяне по същество по искането за допълване на
решението. Претендира присъждане на разноски в размер на 15 лв.
В постъпилия отговор от арх.Д.Д.Б. е изразено становище
за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба. В зависимост от
това, моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, респ. да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
След постановяване на решение № 78/05.04.2019 год по
гр.д. № 423/2019 год на Окръжен съд Добрич, в срока по чл. 250, ал.1 от ГПК е
подадена молба вх.№ 2504/11.04.2019 год от „Ателие Е.Д.“ ЕООД със съдържащи се
в нея при условията на евентуалност искания за допълване, респ. поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, изразяващи се в следното: 1) По иска с
правно осн. Чл. 95б, ал.1, т.1 от ЗАПСП: Непосочване в диспозитива на стр. 14,
ред 9 на израза: „вр.§2, т.9а от ДР на ЗАПСП“ и на стр. 14, ред 14 на
израза:“относно секции Д и Е“, и 2) По иска с правно осн. чл. 95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП – Непосочване в диспозитива относно разгласата на решението на израза: „в
два всекидневника и в определен часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие“.
В частната жалба се твърди, че при постановяване на
решението си по съществото на спора съдът не се е произнесъл по цялото искане–
в диспозитива не били коментирани промените в проекта на секции Д и Е, а се
говорело за целия проект, за който нямало спор.
Действително, предмет на делото са искове за нарушени
авторски права на ищеца във връзка именно с проектирането на секции Д и Е, чрез
преработка на вече изготвен от него в съавторство с друг архитект проект на
същите. Тази преработка е била извършена по силата на възлагане от страна на
ответника и одобряване на техническите проекти „ЖБ Добрич“ – с обслужваща част
в УПИ II кв. 12 ЦГЧ – трета категория“ и „ЖБ Добрич - разширяване на жилищна и
обслужваща част“. Предмет на допълнителното възлагане за проектиране не е
сградата в нейната цялост, а само разширението на жилищната и обслужваща част,
т.е. тъкмо тези две секции.
Вярно е също, че секции А, Б, В и Г, които са били
проектирани от ищеца и вече изградени, са извън обхвата на исковата молба. В нея
ясно е казано, че спорът е за техническите проекти, които касаят само секции Д
и Е на сградата. Поради това непосочването им в диспозитива на решението, но
при изричното отразяване в него, че е разгледан иск за установяване факта на
нарушение на авторските права на ищеца върху архитектурен проект на подробно
описаната част от сградата, не съставлява непълнота на решението. Не е такава и
пропускът да се посочи точната правна квалификация на иска.
Същото се отнася и до второто искане за допълване в
частта относно начина, по който следва да се осъществи разгласата на решението
на осн. чл. 95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП. Това е въпрос, касаещ изпълнението на
решението и е уреден изрично в закона, поради което и в тази му част решението
не страда от сочения недостатък.
Непълно е решението тогава, когато съдът не се е
произнесъл по целия спорен предмет, въведен с исковата молба.
В самата молба за допълване на решението не се твърди, че
съдът не е разгледал или не се е произнесъл по съществото на част от
предявените искови претенции, а са посочени само редакционни забележки за
по-голяма прецизност на диспозитива. Поради това правилно съдът в
производството по чл. 250 от ГПК е преценил, че тя е лишена от предмет и поради
това – недопустима.
Заявеното в условия на евентуалност искане за поправка на
очевидна фактическа грешка по отношение на същите елементи от диспозитива, е
неоснователно.
Съдебното решение съдържа мотиви, в които съдът изразява
съображенията си по предмета на делото. Разглеждайки предявените искове и след
анализ на доказателствата, той определя правната квалификация на иска и в
зависимост от това формира своята воля относно основателността на претенцията,
която воля намира израз в диспозитива. Когато е допуснато несъответствие между мотивите
и диспозитива на решението, говорим за очевидна фактическа грешка, която се
поправя по реда, указан в чл. 247 от ГПК. В случая такова несъответствие не е
налице. Съдът е разгледал предявените искове, подробно е изложил своите мотиви,
а постановеният диспозитив е в пълно съответствие с тях.
По изложените мотиви и поради съвпадането им с изводите
на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че решението, с което
искането за допълване на осн. чл. 250 от ГПК е оставено без разглеждане, а
евентуалното искане по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка
е отхвърлено, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 99/03.05.2019 год по гр.д. № 423/2019 год на
Окръжен съд Добрич.
Определението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.