№ 2144
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110155526 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка "автокаско" за л.а. Пежо с рег.№ ***, заплатил в полза на
застрахованото при него лице сумата от 2421,60 лв обезщетение за имуществени вреди – за
ремонт, от ПТП, настъпило на 20.6.2023г., по вина на водач на л.а. Мерцедес с рег.№ ***,
застрахован по гражданска отговорност при ответника, който поради движение с
несъобразена скорост и неспазване на дистанция ударил отзад движещия се пред него л.а.
Пежо. Твърди, че е отправил до ответника извънсъдебна покана, за заплащане на сумата
2421,60 лева – платеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи. Предявява
установителен иск за общата сума 2436,60 лева главница, за която в негова полза е издадена
заповед по чл.410 ГПК срещу която е подадено възражение.
Ответникът ЗК Лев Инс АД в срока за отговор , оспорва претенцията, като сочи,
че от ищеца са изискани документи, които не са представени. Оспорва се твърдяния от
ищеца механизъм, като от протокола, представен по делото, не може да се установи дали
водачите са постигнали съгласие за вината на водача. Твърди се, че водачът на л.а. Мерцедес
няма вина за ПТП, че водачът на л.а. Пежо е нарушил разпоредбата на чл.24 и 25 ЗДвП, като
не е изпълнил задължението си да не намалява рязко скоростта, както и да се увери преди
всяка маневра, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Оспорва се
размера на вземането, като завишено, като се счита, че обезщетението следва да се определи
в съответствие с Наредба № 24/2006г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско" за л.а. Пежо с рег.№ *** към
датата на ПТП което МПС е собственост на ОТП Лизинг , безспорно е плащането, от страна
на ищеца, на сумата от 2421,60 лева от страна на ищеца, в полза на официален сервиз за
ремонт на л.а., на 24.1.2023г., че към датата на ПТП, л.а. Мерцедес е застрахован по риск „
ГО“, по застраховка, сключена с ответника , както и че ответникът е получил покана за
плащане на сумата 2421,60 лева и 15 лева ликвидационни разноски, на 16.5.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Съгласно заключението на вещото лице неоспорено от страните и прието от СРС,
щетите на л.а. Пежо, отговарят като да са получени по посочения в исковата молба начин.
Механизмът на ПТП се установява от разпита, извършен по делегация, от РС – град
Исперих, на водача на МПС Пежо – Р. Х. Р. – при движение с разрешената за извън населено
място скорост, пред МПС Пежо изскочило животно, което принудило водача да натисне
рязко спирачка. Движещият се зад него, в същата лента за движение л.а. Мерцедес ударил
МПС Пежо. Недоказано е твърдението на ответното дружество, че вина за ПТП има водачът
Р., който се установи, че се е движел с разрешена, съгласно чл.20,ал.2 ЗДвП скорост. Водачът
на л.а. Мерцедес е нарушил разпоредбата на чл.23,ал.1 ЗДвП, съгласно която водачът на
МПС следва да се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС, че да може
да избегне удара в него, ако то спре или намали рязко. Причината водачът на МПС Пежо да
натисне аварийно спирачка е изскочилото на пътя животно, като при спазване на
разпоредбата на чл.23,ал.1 ЗДвП, водачът на л.а. Мерцедес щеше да избегне ПТП.
2
Ето защо, ответникът – застраховател на виновния водач, следва да въззстанови, на
основание чл.411 КЗ, платеното обезщетение.
Съгласно неоспорената от страните и приета от СРС САТЕ, по средна пазарна цена,
стойността на ремонта възлиза на 2112,78лева, като платената от ищеца стойност по
издадената от официален сервиз на марката фактура, възлиза на сумата 2421,60 лева.
Вещото лице сочи, че обичайните разноски по щета риск „каско“ възлизат на 15 – 25 лева.
В исковата молба е направено изявление, че автомобилът е бил в гаранция, което е
наложило отремонтирането му в официален сервиз. Направиха се и съответните
доказателствени искания.
Видно от писмо на „Ес Еф Ей Аутомотив” ЕООД, официален вносител на марката
Пежо в Република България, л.а. Пежо с рег.№ *** и с посочената рама , е с гаранция до
30.9. 2021г. ПТП, видно от обстоятелствата по делото, е през 2023г.
По аргумент на ал.3 на чл.400 КЗ, когато е налице имуществено застраховане, целта
на заплащане на застрахователно обезщетение, е възстановяване на имуществото във вида, в
който е било към датата на ПТП, все едно ПТП не е станало. Легалната дефиниция посочва,
че при частична увреда, възстановителната стойност е действителната стойност,
следователно и целта на обезщетяването е възстановяването на имуществото с ново, от
същия вид и качество, към датата на ПТП. При липсата на доказателства относно
твърдението на ищеца, че с цел запазване на гаранцията на л.а. Пежо е било необходимо
ремонтирането му в официалния сервиз на марката, обратно – при установени
обстоятелства, че към датата на ПТП, л.а. Пежо е бил с изтекла през 2019г. гаранция,
въпреки че платеното обезщетение от ищеца е в рамките на застрахователното покритие,
ищецът не обосновава дължимостта, от страна на ответното дружество, на обезщетение над
средната пазарна цена. Обективният критерий, за действително причинените вреди, и
реалната възстановителна стойност, при липса на доказателства, че автомобилът е бил в
гаранция, е именно средната пазарна цена на ремонта, която следва да се възстанови от
ответното дружество, на основание чл.400, ал.3 във връзка с чл.411 КЗ.
Относно възражението на ответника, че следва да се приеме стойността на „доверен
сервиз“ - определяне на средна пазарна цена, която, по същество съставлява средна
стойност на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска
стойност, затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е
именно средната пазарна стойност или ответното дружество следва да възстанови сумата от
2112,78лева,, съгласно заключението на САТЕ. Относно ликвидационните разноски 15
лева, то същите са в рамките на обичайните, съгласно САТЕ, поради което към сумата
2112,78 лева следва да се прибави претендираната извънсъдебно сума 15 лева
ликвидационни разноски и искът е основателен за сумата общо 2127,78 лева, като за
горницата следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът, който по списък и доказателства за сторени разноски, доказва разноски: за
3
заповедното производство – общата сума от 98,73 лева, от които 48,73 лева държавна такса и
сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение, и за исковото производство - общата сума
448,73 лева, от които: 48,73 лева държавна такса, 300 лева платен депозит за САТЕ, сумата
100 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът не включва сумата 50 лева определен
депозит за свидетеля Р., защото в протокола от съдебната поръчка не е посочено същият
депозит да е използван от съда, поради което и ищецът може да иска освобождаване на
сумата от РС – Исперих. От разноските , съразмерно на основателната част на иска, на
ищеца се следват сумата от 86,22 лева и сумата от 391,86 лева.
Ответникът, във възражението по заповедното производство, е направил претенция за
определяне на разноски, поради което съдът определя сумата 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, а за исковото производство, разноските, сторени от ответното дружество
възлизат на общата сума 300 лева : от които 200 лева депозит за САТЕ, и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. Съдът не включва сумата 50 лева определен депозит за
свидетеля А., защото в протокола от съдебната поръчка не е посочено същият депозит да е
използван от съда, като в протокола е налице разпореждане сумата да се върне на СРС,
поради което и ответникът може да иска възстановяването й. От сторените разноски, на
ответника се следва сумата от 6,34 лева и от 38,02 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.411 КЗ, че
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А, дължи на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, БУЛ.КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ 68, сумата 2127,78
лева, от които сумата 2112,78 лева представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на МПС Пежо Боксер с рег.№
***, причинени от ПТП, настъпило на 20.6.2023г.на път Е70 по вина на водач на л.а.
Мерцедес Спринтер с рег. № ТХ8641МТ, застрахован по гражданска отговорност при
ответника и 15 лева ликвидационни разноски , ведно със законна лихва за период от
28.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума по гр.д.№39951/2024г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№39951/2024г., за горницата над уважения
размер 2127,78 лева до пълния предявен размер от 2436,60 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А, да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР
ДОНДУКОВ 68, сторените разноски: по гр.д.№ 39951/2024г. – сумата 86,22 лева и по гр.д.№
55526/2024г. - сумата от 391,86лева.
4
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ 68, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО
ШОСЕ 67 А, сторените разноски: по гр.д.№ 39951/2024г. – сумата 6,34 лева и по гр.д.№
55526/2024г. - сумата от 38,02 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5