№ 529
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602234 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимата В. КР. Л. адв. К.
срещу присъда от 13.04.2022 г. на СРС, НО, 116-ти състав по НОХД № 11
220/2021 г., с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на
09.02.2021г., около 00:30 часа, в гр. София по бул. “Сливница” с посока на
движение от ул. “Филиповско шосе” към бул. “Панчо Владигеров” срещу
метростанция “Сливница” управлявала моторно превозно средство лек
автомобил марка и модел “Фиат Браво” с рег. № ******* с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установена по надлежния ред с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен №ARNA 0133,
проба 0948, при отказ на водача да даде кръв за изследване - престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 от НК, във вр. с
чл. 54, ал. 1 от НК съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година и четири месеца, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок
от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, а също и наказание глоба в размер
1
на 600 лева.
С присъдата подсъдимата Л. е осъдена още и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК да заплати направените деловодни разноски по делото в размер на
179, 25 лв., платими по сметка на СДВР и сумата от 50, 00 лв., платими по
сметка на Висш съдебен съвет, представляващи направени в съдебната фаза
на наказателното производство разноски.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се изразява несъгласие
с първоинстанционния съдебен акт, като се излагат доводи, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния закон поради постановяването
при липса на доказателства за осъществен състав на престъпление и при
превратно тълкуване на събраните доказателства. Защитникът я намира също
за немотивирана и оспорва приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. Поддържа, че липсвали преки доказателства
подсъдимата да е управлявала процесния автомобил, а и такава съвкупност от
косвени доказателства, от която да може да се направи такъв извод. В тази
връзка оспорва достоверността на показанията на свидетеля К.. Във връзка с
твърдението му, че възприел визуално подсъдимата да седи на шофьорската
седалка известно време след настъпилото произшествие отбелязва, че К. не
бил излязъл от търговския обект веднага, след като чул шум от удар на
автомобил, както било прието, а изминало известно време преди да стори
това, през което се обадил на началника си, подал сигнал на тел. 112,
обслужил клиент, а след него и свидетеля З. и едва тогава се приближил до
автомобила и видял подсъдимата. Позовава се на тенденциозност при
тълкуването на показанията на същия свидетел от първия съд във връзка с
изявленията на свидетеля З., а и на подсъдимата пред него. Твърди, че
неправилно били оценени показанията на свидетелите К. и Б. относно
осветеността на мястото, където се намирал автомобила, тъй като първият
заявил, че се намирал в по-затъмнена част, а втория свидетел сочил, че на
мястото се хвърляла сянка. Отбелязва наличието на разминавания относно
времето на настъпване на произшествието в показанията на свидетелите и
другите доказателствени средства, с оглед отразяване на часа на постъпване
на сигнала за същото и на започване на проверката, съответно на издаване на
талона за медицинско изследване на подсъдимата, около час след това, за да
постави под съмнение самоличността на лицето, от което е взета пробата за
алкохол. В съдебното заседание пред въззивния съд защитникът е поддържала
2
изложеното в жалбата. Добавя, че причината за това полицейските служители
да обикалят района, докато не били упътени от свидетеля К. за мястото на
катастрофиране на автомобила, се изразявала в слабата му осветеност, в
каквато връзка внимателно следвало да се обсъдят показанията на свидетеля
К.. Изтъкнала е липсата на обсъждане на обстоятелството, че автомобилът
бил с две врати и подзащитната , тъй като седяла на задната седалка,
следвало да премине на предната, за да излезе от автомобила. Отбелязва
установеното в аудио -техническата експертиза, че автомобилът се ударил в
гуми, а не в бетонна стена, както е приел в мотивите си районния съд.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна.
Счита обвинението за доказано не само от показанията на свидетеля К., но и
тези на останалите свидетели, които макар и косвени, отразявали последващи
твърдения за това кой бил управлявал автомобила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, без да променя изводите на районния съдия
намери за установено следното:
Подсъдимата В. КР. Л. е родена на *******. в гр.София, живее в
гр.София, ул. “******* *******, ЕГН **********.
Същата не притежавала свидетелство за управление на моторно
превозно средство, каквото никога не било издавано. Подсъдимата не била
полагала и изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС. На
08.02.2021г. подсъдимата закупила с договор за покупко-продажба от същата
дата лек автомобил марка и модел “Фиат Браво” с рег. № *******. Вечерта на
същата дата подсъдимата се видяла с интимния си приятел свидетеля З., като
двамата посетили техен общ приятел около 22:00ч. в ж.к. „Люлин“.
Подсъдимата и свидетелят З. консумирали въпросната вечер неустановено
количество алкохол. Малко след полунощ двамата си тръгнали, като
подсъдимата Л. се качила на автомобила си, сядайки на шофьорското място, а
до нея на предната дясна седалка седнал приятелят свидетеля З..
Подсъдимата привела автомобила си в движение и потеглила, което сторила
3
на 09.02.2021г. около 00:30 часа. Подсъдимата се движила по бул.
„Сливница“, управлявайки автомобила с посока на движение от „Филиповско
шосе“ към бул. „Панчо Владигеров“, въпреки че преди това била употребила
алкохол. В района на метростанция Сливница подсъдимата Л. изгубила
контрол върху управлявания от нея автомобил, като самокатастрофирала,
удряйки се в наредени гуми до пътното платно, а след това и в паркиран лек
автомобил рег. №******* и в бетонна стена, намираща се до сервиз за гуми,
непосредствено до изхода на метростанция „Сливница“ и строителна борса
„Ангро“.
В същия момент свидетелят К. чул шума от сблъсъка на автомобила,
който работел в търговски обект – павилион за храни, цигари и алкохол,
намиращ се в близост до мястото на възникналото ПТП. Свидетелят К.
излязъл от павилиона, за да види какво се случило, като видял да стои до
предна дясна отворена врата на автомобила млад висок мъж – свидетелят З..
Тогава свидетелят К. около 00:35 часа на същата дата позвънил и
сигнализирал за произшествието на тел 112 и влязъл обратно в павилиона, за
да обслужи клиент. Непосредствено след въпросния клиент в павилиона
влязъл самия свидетел З., който имал нараняване по лицето. Същият поискал
да закупи минерална вода и възкликнал „Мани, мани, да не ходиш с пияни
жени“. След като го обслужил, свидетелят К. излязъл отново от павилиона и
видял, че на мястото на водача на катастрофиралия автомобил седяла млада
жена – подсъдимата Л., която стискала волана и гледала напред без да мърда.
Свидетелят К. отново се върнал в павилиона, за да обслужва клиенти, а след
известно време подсъдимата Л. и свидетелят З. влезли в павилиона.
Свидетелят К. възприел, че подсъдимата била видимо повлияна от алкохол,
доколкото имала неадекватно поведение – залитала, трудно пазела
равновесие, говорела бавно. Подсъдимата казала на свидетеля З. „Аз не съм
виновна. Виж какъв е пътят. Дай да си вземем две бири.“ След като направили
покупката от павилиона подсъдимата Л. и свидетелят З. останали в близост
до същия, съответно близо до подлеза на метростанцията.
В този момент полицейските служители на 09 РУ СДВР свидетелите
Г. К., М. Б. и Б.Б. били на работа като АП – 900/1, изпълнявайки
задълженията си по охрана на обществения ред. Същите във връзка с
подадения сигнал били изпратени от ОДЧ при 09 РУ СДВР на мястото на
възникналото пътнотранспортно произшествие. Пристигайки на място и след
4
извършен кратък обход няколко минути след подаването на сигнала видели
самокатастрофиралия автомобил. Установили и друг автомобил с щети от
удар в задна дясна врата, паркиран на мястото. Полицейските служители
установили и подсъдимата Л. и свидетелят З. да се оттеглят от мястото на
произшествието в посока подлеза на метростанцията, като ги спрели и им
извършили полицейска проверка, в хода на която усетили, че двете лица
лъхали на алкохол. Същите забелязали, че свидетелят З. имал нараняване на
главата, но същият категорично отказал повикване на медицински екип. В
проведения разговор подсъдимата Л. заявила, че е управлявала
катастрофиралия автомобил, а свидетелят З. би пътник, което последният
потвърдил. Последното наложило изпробването с техническо средство за
съдържание на алкохол в кръвта, за което на място бил изпратен екип на
служители от ОПП СДВР около 01:07 часа, който пристигнал за около пет
минути. Пристигналите на място полицейски служители свидетелите Васил
Д. и Владимир С. изпробвали подсъдимата с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510” с инвентарен №ARNA 0133, проба 00948, при което уредът
отчел 2, 40 промила алкохол в издишания от подсъдимата въздух. На същата
бил съставен АУАН серия GA, бланков №334693 и бил издаден талон за
медицинско изследване. Подсъдимата Л. била съпроводена до болнично
заведение, където отказала да депозира кръвна проба.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели Б. З., дадени в хода на съдебното следствие
(частично) и приобщените му показания по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал.
1, т. 1 и 2 от НПК; Х. К. дадени в хода на съдебното следствие и приобщените
частично на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; свидетелите Г. К., М. Б. и
Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; показанията на свидетелите Д. и С.,
дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4
от НПК, частично от обясненията на подсъдимата от досъдебното
производство, а също и от протокол за ПТП, скица към същия, талон за
медицинско изследване, лист за преглед на пациент, декларация за отказ от
изследване, талон за регистрация на МПС част 1 и 2, договор за покупко-
продажба на МПС, резултат от изследване с дрегер, проба №00948, справка за
водач от ОПП СДВР, справка за МПС, протокол за проверка на дрегер,
5
справки от система 112, аудио-техническа експертиза, АУАН и други
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства
и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими
доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е
формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната
инстанция. Същият подробно е посочил в мотивите към
първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на
инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените
доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно
защо е кредитирал съответните доказателствени източници.
Въззивният съдебен състав е солидарен с извода на районния съдия за
решаващото значение за разкриване на обстоятелствата по делото на
показанията на свидетеля К., които основателно са отчетени като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани,
отчитайки липсата на спомен у свидетеля за второстепенните обстоятелства
като дължащо се на ефекта върху паметта на изминалия период от време от
случилото се.
Първостепенният съд акуратно е определил обстоятелствата, относно
които са налице противоречия в събраните доказателствени материали,
давайки вяра на гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите К., а също и Г. К., М. Б. и Б.Б., дадени в хода на съдебното
следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от
НПК, в които не са открити противоречия. Такива са изявленията касаещи
лицето, управлявало автомобила, с който е предизвикано пътно-
транспортното произшествие с оглед лично възприетите от свидетеля К.
обстоятелства на мястото, заето от подсъдимата зад волана кратко време след
настъпване на произшествието, изявленията на свидетеля З. адресирани към
подсъдимата и нейните изявления, с които двамата еднозначно визират
именно подсъдимата Л. като водача на автомобила в изявленията си пред
6
свидетеля К.. В тази връзка извънпроцесуалните изявления на същите лица,
направени пред полицейските служители от 09 РУ СДВР, а и пред
служителите на ОПП СДВР свидетелите Д. и С., напълно кореспондират с
изявеното от тях пред свидетеля К., както и с възприятията му на лицето,
което седяло зад волана и държало същия, поради което с право районният
съд им е дал вяра. В подкрепа на показанията на свидетеля К., за когото е
логично веднага след чуване на относително силния шум от сблъсъка на
автомобила, опасявайки се от авария на компресора на намиращата се
наблизо гумаджийница, да излезе от павилиона, за да види какво е станало,
когато възприел до пасажерската врата свидетеля З., са и прочетените
показания на последния от досъдебното производство, в които е посочил като
водач на автомобила именно подсъдимата Л., които твърдения противоречат
на заявеното от З. пред съда. Правилно е прието от първия съд, че
разположението на свидетеля З. от дясната страна на автомобила до предната
му дясна врата, съпоставено с възприетото от свидетеля К. минути след това
положение на подсъдимата зад волана на автомобила, държейки същия, води
до убедителен извод, подкрепен и от извънпроцесуалните им изявления пред
К. и полицейските служители, за това че именно подсъдимата Л. е
управлявала автомобила.
Извънредността на ситуацията с евентуална възникнал риск за живота
и здравето на лица и имущество добре обосновава мотивацията на свидетеля
К. да напусне временно павилиона, в който изпълнявал трудовите си
задължения, за да се увери в безопасността на ситуацията, поради което
настоящият съдебен състав не намира, че само въз основа на въпросната
заявена от К. забрана би могли да бъдат разколебана достоверността на
показанията му.
Макар да не се оспорва от защитата обстоятелството, че подсъдимата
се намирала на шофьорската седалка в момент, когато била видяна от
свидетел К., защитните възражения са насочени към опровергаване
твърденията за добри условия за видимост на мястото, на което е настъпило
произшествието. Свидетелят К. е отговорил на тези възражения при въпрос на
защитата за това, че мястото, където се намирал автомобила, било осветено,
тъй като цялата автомивка, намираща се до гумаджийницата светела, а също и
пункта за технически прегледи и уличното осветление на булеварда, като
твърди че имал добра видимост от близко разстояние към катастрофиралия
7
автомобил. Настоящият състав на съда не намира убедителни доказателства,
разколебаващи достоверността на тези твърдения, подкрепени от соченото от
свидетеля К., и според когото участъкът на местопроизшествието бил добре
осветен, макар гумаджийницата се намирала в по-малко осветена част от
булеварда, до която обаче достигала светлина от кръстовището. Свидетелят
К. обяснява логично причината за първоначалните затруднения за откриване
на мястото на произшествието, като посочва, че открили по сведение на
свидетеля К. автомобила, който бил разположен по начин, така че не се
виждал от пътното платно, а именно не поради това че мястото не било
осветено, подкрепяйки твърденията на свидетеля К. за възможността да бъдат
възприети от него обстоятелства от местопроизшествието.
Въззивният съд намира за противоречаща на събраните доказателства
изтъкнатата защитна версия за това, че подсъдимата се намирала на предната
седалка на шофьорското място поради това, че конструкцията на автомобила
с две врати не позволявала излизането от същия по друг начин, освен чрез
преминаване на някоя от предните седалки. В противовес с въпросната теза са
извънпроцесуалните твърдения на свидетеля З. и интимната му приятелка
подсъдимата Л. за това, че именно последната управлявала автомобила.
Противоречи на логиката подсъдимата да се е преместила на предната
седалка, от която не е могла да излезе, според свидетеля К., тъй като от
въпросната страна вратата била ограничена от бетонния парапет на
Метростанция „Сливница“, според показанията на свидетеля от досъдебното
производство. Поради изложеното въззивият съдебен състав е съгласен с
изводите на първостепенния съд, с които не е дал вяра на въпросната защитна
теза.
С горните аргументи въззивният съд е солидарен с изводите на първия
съд да не приеме за достоверни обясненията на подсъдимата, които са в този
смисъл, определяйки значението им най-вече като защитна версия.
Първостепенният съд е извършил задълбочена и обоснована проверка
на противоречията в доказателствените материали, при което правилно като
водещи източници за изясняване на фактическата обстановка са приети
показанията на свидетеля К., оценен като лице което е напълно
незаинтересовано от изхода на делото и в чиито показания не е открил
противоречия, ползвайки същите за проверка на останалите доказателствени
8
средства, с които изводи е съгласен и въззивния състав на съда. С вярна
преценка за частичната достоверността на показанията на свидетеля З., като
лице, интимен приятел на подсъдимата, в чиито показания съдът е открил и
посочил противоречия относно ключови елементи на фактическата
обстановка, поради което не е дал вяра на същите в частта им, касаеща
лицето, което е управлявало автомобила. Въззивният съдебен състав е
напълно съгласен с изложените коректни, задълбочени и логични аргументи
на първостепенния съд, с които отхвърля като недостоверни показанията на
свидетеля З., депозирани пред съда, съответно дава вяра на заявеното от него
в разпита му като свидетел на досъдебното производство.
Правилно първият съд е отчел хронологичната противоречивост на
тези показания, доколкото свидетелят твърди две различни хипотези пред
съда и на досъдебното производство относно лицето, което е управлявало
автомобила, за да отхвърли с оглед извънпроцесуалните му изявления и тези
на подсъдимата Л. относно заявеното пред свидетелите полицейски
служители от 09 РУ СДВР и ОПП СДВР. Същите са възпроизведени в
прочетените им показания им от досъдебното производство, а и в заявеното
пред съда от свидетелите Д., К. и Б.. В тази връзка акуратно е отчетено и
оплакването от свидетеля З. пред свидетеля К. „… да не излизаш с пияни
жени“, както и заявеното също от подсъдимата в павилиона „Аз не съм
виновна, виж какъв е пътят!“, а също и обсъдените показания на свидетеля К.
с възприятията му от местопроизшествието, за да отхвърли като недостоверна
версията, изложена от свидетеля З. пред съда за това, че именно той
управлявал автомобила. Основателно първият съд е оценил поемането на
вината от свидетеля К. за извършеното като защитна версия в полза на
интимната му приятелка, с която лицето живее на съпружески начала, както
се установи по делото. В това отношение и настоящия съдебен състав намира,
че твърденията за опасения от страна на свидетеля З. за това, че би изгубил
права във връзка с прекъснатите му шофьорски курсове единствено
обслужват защитната версия, доколкото и свидетеля, както и подсъдимата, са
неправоспособни в качеството си на водачи на моторни превозни средства, а
З. не е могъл да посочи конкретни данни за посещаваните от него курсове,
заявявайки нелогичното твърдение, че не е посещавал теоретични занятия.
Правилно от първия съд са кредитирани с доверие показанията на
полицейските служители от 09 РУ СДВР К., Б. и Б., като кореспондиращи си
9
с останалия доказателствен материал и в частност показанията на свидетеля
К., приемайки ги за достоверен източник за самопризнанието на подсъдимата,
че управлявала въпросния автомобил, а също и това че същата не е
употребявяла алкохол до момента на проверката и, че подсъдимата и З.
лъхали на алкохол, което се подкрепя от протокола за медицинско
изследване. Прочетените им показания от досъдебното производство се
подкрепят убедително от твърденията на свидетелите Д., К. и Б. пред съда за
признанията на подсъдимата за управляването на автомобила, а и
потвърждението на свидетеля З. за това обстоятелство, а показанията на
свидетелите Б. и С. имат значение за изясняване на фактическата обстановка
за намиращ се на мястото на произшествието друг ударен автомобил.
Свидетелите С. и Д. са описали условията, при които е извършена проверка с
техническо средство за конценрация на алкохол в дъха на водачката
подсъдимата Л. и установените резултати, съответно съпровождането за
депозиране на кръвна проба и отказа за това, като настоящият съдебен
състав е съгласен с изводите на първостепенния съд, за да даде вяра на
показанията им депозирани както пред съда, така и прочетените им такива от
досъдебното производство, като взаимно допълващи се, кореспондиращи си с
останалия доказателствен материал и непротиворечиви.
Правилно първия съд е интерпретирал данните от писмото от
Национална система 112 от 16.03.2021г. /л. 52 от ДП/, в които е отразено, че
лице с фамилия К. на 09.02.2021г. в 00:35 часа е сигнализирал по с телефонно
обаждане за произшествието, което кореспондира с твърдението му, че
съвсем кратко време след като чул шума от удара и излязъл, за да види какво
станало, се обадил на тел. 112. Последното определя, както правилно е приел
районния съд, момента на настъпване на произшествието около 00:30 часа.
В разпечатката от електронната форма, водена за сигналите е отразена
също и информация за обаждане в 01:05 часа от дежурен 09 РУ СДВР за това,
че автопатрул на място отказва екип на спешна помощ. Според изложеното се
налага извод, че автопатрулът е пристигнал на място и извършил проверката
преди 01:05 часа на въпросната дата.
Воден от изложените данни в Национална система 112 районният съд
акуратно е отчел несъстоятелността на показанията на полицейските
служители С. и Д. относно посоченото време на подаването на сигнала от
10
дежурната част - 00:00 часа според посоченото пред съда от свидетеля С. и
00:10 часа за изпращането на двамата по сигнала за ПТП, тъй като тези часове
предхождат момента на първоначалното сигнализиране от свидетеля К. на
тел. 112. По същите съображения първостепенния съд правилно е достигнал
извода, че посочения час на нарушението в съставения АУАН сериен
№334693 от 09.02.2021г. е погрешен. Доколкото в показанията на свидетелите
полицейски служители от 09 РУ СДВР К., Б. и Б. е посочено, че били
изпратени около 00:45 часа по постъпилия сигнал, който час кореспондира с
необходимото време за пристигане на мястото на произшествието,
установяване на лицата, свързани със същото и снемане на изявления за отказ
от медицински преглед на свидетеля З. до 01:05 часа на въпросната дата,
въззивният съд намира тези твърдения за отговарящи на действителността.
Относно времето на вписване в дневника за регистрация и отчет на
пътнотранспортни произшествия в ОДЧ ОПП СДВР в 01:22 часа по постъпил
сигнал от ЕЕН 112, въззивният съд не намира противоречия с данните от
писмото от 16.03.2021г. с приложения на Национална система 112, с оглед
правилно отчетеното заключение на изготвената и приета САТЕ, по
отношение на което въззивният съдебен състав е съгласен с първостепенния
такъв за изготвянето му от лице с призната компетентност и обосноваността
му, според което се установява, че още преди в ОДЧ да е бил получен
сигнала, КАТ били уведомени за произшествието, според реплика на
дежурния, обективирана на л. 4 от заключението, където по повод уточнение
от страна на изпратения патрул, че трябва да се изпрати екип на КАТ,
дежурният отговаря, че КАТ били уведомени още преди да са получили
сигнала. Поради изложеното не е налице противоречие с часа на започване на
проверката, според талона за изследване №080878 от 09.02.2021г., както е
посочен 01:10 часа, нито в часа на извършване на пробата 01:23 часа. Поради
изложените съображения, принципно пиети и от първостепенния съд, който е
взел предвид и събраните гласни доказателствени средства, а именно
показанията на полицейските служители и на свидетеля З., в които
потвърждават извършването на проверката на подсъдимата и резултата от
нея, районният съдия правилно е приел, че не е налице основание за съмнения
за изпробване именно на подсъдимата Л. с посочения резултат от 2,40 на
хиляда концентрация на алкохол в дъха ѝ.
Преценявайки правилно доказателствената стойност на извършеното
11
измерване с техническо средство, първия съд е отчел преминаването му на
периодична метрологична проверка, удостоверяваща съответствието му с
изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по
прилагането му, а също отказа на подсъдимата да депозира кръвна проба,
отразен в листа за преглед и протокола за медиинско изследване.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка,
правилни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд, според
които подсъдимата Л. е извършила престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК,
за което е обвинен с внесения от СРП обвинителен акт.
За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК от
обективна страна е достатъчно да се установи самото извършване на деянието
- управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред. Към момента на
извършване на деянието този ред е уреден в предвиден в Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на
определени общественоопасни последици, поради което престъплението е
формално, на просто извършване.
Както е посочил районният съд, от обективна страна се установи, че
на 09.02.2021г., около 00:30 часа, в гр. София по бул. “Сливница” с посока на
движение от ул. “Филиповско шосе” към бул. “Панчо Владигеров” срещу
метростанция “Сливница” подсъдимата Л. е управлявала моторно превозно
средство лек автомобил марка и модел “Фиат Браво” с рег. № ******* с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установена по
надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен
№ARNA 0133, проба 00948, при отказ на водача да даде кръв за изследване.
Въззивният съд намира за акуратни и обосновани изводите на първия
съд, касаещи обективата и субективната страна на деянието, с които изцяло се
съгласява.
Както правилно е отбележил първия съд, управлявайки автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 40 на
хиляда, подсъдимата е блъснала с автомобила си друг автомобил рег.
№*******, с което е реализирала и несъставомерна вреда от деянието, реално
12
засягайки охранявания от престъплението против транспорта обект на
закрила.
Концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е установена по
надлежния ред, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, след като подсъдимата, съгласно чл.
1, ал. 2 от наредбата, е тествана с техническо средство “Алкотест Дрегер
7510” с инвентарен №ARNA 0133, проба 00948, а съгласно чл. 3 от наредбата,
след като е установена концентрация на алкохол в кръвта 2, 40 на хиляда, е
бил съставен талон за изследване №080878, подписан от подсъдимата без
възражения, както правилно е отчетено от първостепенния съд. Самият талон
е бил оформен според изискването на чл. 6, ал. 1 от наредбата със залепен
стикер, предвиден в чл. 3, ал. 3 от наредбата, а показанията на техническото
средство са вписани в талона за изследване, както предвижда чл. 6, ал. 2 от
наредбата. Талонът е връчен на 09.02.2021г. в 02:40 часа. С явяването на
подсъдимата в спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна“ София в 03:10 часа е
спазено времевото ограничение, предвидено в чл. 6, ал. 6, т. 2 от наредбата за
явяване в срок до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията
на населеното място, в което се намира мястото за медицинско изследване и
изземване на биологични проби.
След като подсъдимата е отказала предоставяне на кръвна проба за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта , отказът е бил
удостоверен по предвидения за това ред в разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от
наредбата с подписа на подсъдимата в протокола за медицинско изследване.
Поради изложеното и с оглед спазването на реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, по силата на чл. 6, ал. 9 от
наредбата за целите на наказателното производство следва да се приемат
показанията на техническото средство, както правилно е прието от
първостепенния съд.
При индивидуализацията на следващото се на подсъдимата наказание
правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство чисто съдебно минало. Коректно е отчетено, че са налице и
отегчаващи отговорността обстоятелства, идентифицирани правилно от
първия съд като липсата на правоспособност за управление на МПС,
13
настъпилото вследствие на произшествието пътно-транспортно произшествие
с щета върху друг автомобил и относително високата концентрация на
алкохол в кръвта на водача от 2, 4 на хиляда, двукратно надвишаваща
съставомерния минимум, отчитайки относително високата степен на
обществена опасност на деянието и настъпилото ефективно увреждане на
охраняваните обществени отношения.
При така установените смекчаващо и отегчаващи отговорността
обстоятелства първостепенният съд справедливо е отмерил размера на
наказанията, които е наложил при превес на отегчаващите над смекчаващото
отговорността обстоятелства, а именно налагайки съгласно изискванията на
чл. 54 от НК същите в рамките на относителноопределените предели на
наказанията над предвидения им минимум, но под средния допустим техен
размер – лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба
в размер на 600 лв.
С оглед установената липса на правоспособност у подсъдимата да
управлява МПС правилно не е наложено кумулативно предвиденото в
разпоредбата на чл. 343г от НК наказание лишаване от право на управление
на МПС.
С така наложеното наказание въззивният съд намира, че биха могли да
бъдат изпълнени целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, а
именно да се поправи и превъзпита осъдената към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително и да се отнеме
възможността да върши други престъпления. Така наложените наказания са в
състояние да изпълнят и целите на генералната превенция, въздействайки
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Въззивният съд е съгласен с първостепенния съд и относно
приложението на чл. 66 от НК, за което са налице всички законови основания
– с оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода, чистото
съдебно минало на подсъдимата и след като за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително да
изтърпи наказанието.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, касаеща направените в производството разноски в хода на досъдебната
и съдебната фаза на процеса, настоящият състав намира същата за правилно
14
приложена от първата инстанция.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на
обжалваната присъда, доколкото не бяха установени основания за нейното
изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, IV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.04.2022 г. на СРС, НО, 116-ти състав
по НОХД № 11220/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15