№ 203
гр. П., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720102772 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
С исковата молба, както и след изменение на иска по чл.214 ГПК, е предявен иск от
П. Г. Н., с ЕГН:********** и съдебен адрес:гр.П., ******, чрез адв. Б., срещу „***“ЕООД, с
ЕИК:***** и седалище и адрес на управление:гр.С., *****, с правно основание чл.439 ГПК,
с който иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
23 391,32лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на 25183,15лв., за
която сума е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№7680/2012г. на ПРС, въз основа на който
е образувано изп.д.№393/2013г. на ЧСИ Ст. Б. поради изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок ответникът „***“ЕООД е подал отговор, с който е изразил
становище, че искът е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес.
Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на
закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са
предприемани нови действия по принудително събиране.Ответникът признава, че по
процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия от 08.05.2013г.,
като по същото няма събирани суми. Ответникът признава, че процесният иск е погасен по
давност, като иска да не бъдат присъждани разноски на ищеца. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по същество.
Относно недопустимостта на настоящето производство поради липса на висящо
изпълнително производство съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради
което и следва да се произнесе по същество. Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело
№1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр.д.№ 6730/2013г. на ВКС, ІІІ
г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове,
независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към
момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 30.10.2012г. по ч.г.д.№7680/2012г. на ПРС ищецът е
осъден да заплати солидарно с останалите длъжници на „*****“АД процесните суми. Не се
спори по делото, че с Договор за цесия от 18.01.2016г. ищецът е придобил вземанията по
процесния изпълнителен лист. Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
изп.д.№393/2013г. на ЧСИ Ст. Б..
Както с проекто- доклада на съда, така и с доклада си съдът е указал на ответника, че
същият носи тежестта да докаже предприемане на изпълнителни действия по процесния
изпълнителен лист.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните вземания са
погасени по давност. Признанието на ответника се потвърждава и от приложеното към
2
настоящето дело ксерокопие на изп.д.№393/2013г. на ЧСИ Ст. Б..
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 1474,00лв., от
които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 1400,00лв. за адвокатско
възнаграждение и сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело.
Ответникът обаче е направил искане да не бъдат присъждани разноски предвид
направеното признание. Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, като
не е предприемал никакви изпълнителни действия по отношение на процесните вземания.
Съгласно постоянната практика на ВКС при действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение
при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не
е не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл са и Определение № 338 от
18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4317/2018 г., IV г. о., ГК, както и други определения, постановени в производства по искове
с правно основание чл.439 ГПК.
Поради това и съдът не споделя възражението на ищеца, че същата практика е
постановена в производства по чл.124 ГПК, в които няма издаден изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не следва да присъжда на ищеца
направените разноски в настоящето производство.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от П. Г. Н., с ЕГН:********** и
съдебен адрес:гр.П., ******, чрез адв. Б., срещу „***“ЕООД, с ЕИК:***** и седалище и
адрес на управление:гр.С., *****, с правно основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 23 391,32лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер
на 25183,15лв., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№7680/2012г. на ПРС,
въз основа на който е образувано изп.д.№393/2013г. на ЧСИ Ст. Б. поради изтекла
3
погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4