РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Плевен, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600452 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по протест от Ивайло Тодоров –
прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен, срещу присъда №48,
постановена по НОХД №1995/2021 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен.
В протеста са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционната присъда, тъй като същата не отразява установената в
хода на наказателното производство фактическа обстановка и участието на
подсъдимия З.Б. в осъществяването на изпълнителното деяние, с искане
присъдата да бъде отменена, като неправилна и да бъде постановена друга
такава, с която подсъдимият да бъде осъден за престъпление по чл. 355, ал.2,
вр. с ал.1 от НК, в извършването на което е бил обвинен.
Пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура
– гр. Плевен заяви, че счита, че първоинстанционният съд е събрал нужните
доказателства, но неправилно ги е оценил, като е приложил разпоредбата на
чл. 9, ал.2 от НК, без да уточни защо счита, че деянието, извършено от
подсъдимия, уврежда съответните обществени отношения в ниска степен,
както и какви са по вид тези увреждания на обществените отношения, което
води до порок в мотивите към първоинстанционния съдебен акт и това налага
този порок да бъде отстранен с ново разглеждане на делото от Плевенския
районен съд.
1
Защитникът на ответника по протеста – адвокат Н.Я., от АК-Плевен,
заяви, че счита, че първоинстанционният съд в достатъчна степен е обсъдил
доказателствата по делото и обосновано е приел, че в ниска степен са
засегнати обществените отношения, поради което първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.Ответникът по протеста З.Б., редовно призован, не се яви и
не изложи становище по протеста пред настоящата инстанция
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
протеста и становището на страните, изложено в съдебното заседание, при
изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено
следното:
Протестът е допустим, тъй като е подаден в законовия срок, от
правоимаща страна. Разгледан по същество той е неоснователен по следните
съображения:
С протестираната присъда подсъдимият З.Б. е бил признат за
невиновен в това, че на 18.08.2021г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, е нарушил
мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората –
предписание ***/16.08.2021г. на РЗИ – Софийска област, за поставяне под 10-
дневна карантина, с начална дата – 16.08.2021г., издадено на основание
Заповед № РД-01-645/28.07.2021г. на Министъра на здравеопазването на РБ,
като не изпълнил задължението си да не напуска дома си на адрес в гр.
Тръстеник, обл. Плевен, ***, на който адрес следвало да търпи карантината и
деянието е извършено по време на епидемия от КОВИД-19, заради която с
Решение № 325/14.05.2020г. е обявена Извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България, удължена с действащо към момента на
деянието решение на МС №426/26.05.2021г., поради което и на основание
чл.304 от НПК подсъдимият З.Б. е бил оправдан по повдигнатото му и
предявено обвинение ,за извършено престъпление по чл.355, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът, на основание чл.190, ал.1 от НПК, е
постановил направените деловодни разноски, в размер общо на 180,00 лева,
да останат за сметка на държавата.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка по делото:
Подсъдимият ЗЛ. В. Б. е български гражданин и има постоянен адрес в
град Тръстеник, Плевенска област, но заедно с други свои роднини трайно
пребивава в Кралство Великобритания.
През м. август, 2021г. З.Б. решил заедно с И.З. Б. и С.З.В. да пътуват за
Република България, с лек автомобил „Мерцедес“, с peг. № ***. На
16.08.2021г. около 02,00 часа те влезли по шосе на територията на България
през ГКПП - Калотина. При влизането в страната, на подс. З.Б. било издадено
предписание с *** на Директора на РЗИ - Софийска област, за поставяне под
10-дневна карантина, за запознаването с което същият положил подпис в
електронно устройство - (таблет), пред служители на инспекцията.
2
Предписанието било издадено на основание Заповед № РД - 01 -
645/28.07.2021г. на Министъра на здравеопазването на РБ, поради пристигане
от рискова зона - Англия, същото било с начална дата - 16.08.2021г. и
следвало да се търпи на адрес: гр. Тръстеник, обл. Плевен, ***, като на лицето
било дадено време от 24 часа за придвижване до адреса.
През деня на същата дата - 16.08.2021г., подсъдимият отишъл до гр.
Плевен, до фургон - зона триаж към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД,
където си направил бърз антигенен тест, ***, който бил с отрицателен
резултат.
На 18.08.2021г. около 16,00 часа свидетелите Р.Д.Р. и В.В.П. -
служители на РУМВР - Долна Митрополия извършили проверка на адреса, на
който подсъдимият следвало да търпи карантината, защото както той, така и
брат му и баща му, фигурирали в предоставен на полицейските служители
списък на карантинирани лица на същия адрес. При повикване от страна на
свидетелите Р. и П., при тях от имота излязъл В.Б.С. /починал преди
откриване на съдебното следствие/ - баща на подс.ЗЛ. В. Б.. На въпрос дали
подсъдимия З.Б. – негов син или внука му С.З., в момента се намират на
адреса, С. отговорил, че ги нямало там. Съседка на семейството дала сведения
на св.Р. и П., че сутринта на 18.08.2021г. била видяла и тримата в двора, но
по-късно през деня и тримата се качили в паркиран пред къщата автомобил и
заминали в неизвестна посока. През цялото време, докато свидетелите Р. и П.
разговаряли с баща му, подс.З.Б., не се появил на адреса.
Според писма изх. № *** и двете на РЗИ - Софийска област, подс. З.Б. е
бил поставен под карантина на основание т. 4.6 от Заповед № РД-01-
645/28.07.2021г. (Заповедта) на министъра на здравеопазването на РБ, поради
това, че е влязъл в РБългария от страна, попадаща в червена зона и при
влизането не е представил нито един от документите, посочени в т. 4.4 от
същата заповед.
Съгласно посочената т. 4.4 от Заповедта, лица, пристигащи от
червена зона се допускат на територията на България при представяне на
валиден цифров COVID сертификат на ЕС, за ваксинация или за
преболедуване, или аналогичен документ, едновременно с отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване, по
метода на полимеразна верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез
валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен
документ, съдържащ същите данни, като цифровия COVID сертификат на ЕС
за изследване. Българските граждани, които не представят нито един от тези
документи, се допускат на територията на страната, но се поставят под
карантина за срок от 10 дни, със съответното предписание - т. 4.6 от
заповедта, като за тях няма предвидена възможност за отмяна на карантината,
независимо какви изследвания впоследствие си е правило лицето и какви са
резултатите от тях. Такава възможност е предвидена в т. 4.7 от заповедта,
според която българските граждани, които представят при влизането си в
страната само един от документите по т. 4.4, също се поставят под карантина,
за срок от 10 дни, като в тези случаи директорът на съответната дирекция
3
може да отмени издаденото предписание, при предоставяне по електронна
поща на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция
(т.нар. ПСР -тест) за доказване на КОВИД - 19. Предписанието в такива
случаи се отменя в срок до 24 часа от представяне на този документ с
отрицателен резултат.
За така установеното обстоятелство е била изготвена докладна
записка, послужила за сезирането на РП – Плевен и било образувано и
проведено наказателно производство против ЗЛ. В. Б., за извършено
престъпление по чл. 355 ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд е приел за установена и доказана така
изложената фактическа обстановка, като се е съобразил със събраните в хода
на делото гласни доказателства, обективирани в обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Р. Р., В. П. и С.З., дадени непосредствено в
съдебно заседание, а тези на полицейските служители са били подкрепени и
от депозираните от тях показания в хода на ДП и прочетени в с.з. на
основание на основание чл.281, ал.4 вр. ал. 1 т.2 от НПК. Тази фактическа
обстановка районният съд е приел, че се подкрепя и от писмените
доказателства, събрани в досъдебната фаза на процеса и присъединени към
доказателствата по настоящото дело по реда на чл. 283 НПК, а именно: писма
изх. *** и *** на РЗИ - Софийска област, Предписание за поставяне по 10-
дневна карантина *** и предписание генерирано от таблет *** на Директора
на РЗИ - Софийска област, писмо изх. № 2*** година на РЗИ Софийска
област, писмо изх. ***дина на УБАЛ „ Георги Странски“ ЕАД град Плевен,
обективиращо отрицателен резултат от антигенен тест от 16.08.2021 година
на името на подсъдимия З.Б., свидетелство за съдимост, като и цененото като
обективно и и неоспорено, съответно описаните доказателства заключение
на в.л. по назначената еднолична съдебно-техническа експертиза.
В своите показания Свидетелят З. сочи, че
от имейл *** е изпратил необходимата
информация, както за себе си така и за баща си – подс. Бенов тъй като
той бил технически некомпетентен, като на границата никой не бил
разяснявал какви тестове и на какъв имейл следва да бъдат изпратени. Заявява
категорично, че ако са били разбрали че има проблем с изготвянето на
съответен тест, са имали достатъчно време да реагират в рамките на 24 часа
след пристигането си в България и да си направят и изпратят коректни
резултати.
В хода на съдебното производство е била допусната и
назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението по същата,
на 16.08.2021 г., 10:43 ч. от свидетеля С.З. има изпратен мейл на електронен
адрес *** с осем броя прикачени файла. Същият съвпада с официално
публикувания на страницата на Столична регионална здравна инспекция
мейл. Експертът установява и това, че в пощенския сървър на Столична
регионална здравна инспекция е пристигнало електронно писмо с подател
***. чието съдържание като прикачени файлове не се съхранява. Пак в ЕЗ се
4
посочва, че в пощенския сървър на РЗИ - Софийска област не е получено
писмо от *** и *** и кореспонденция с посоченото лице за периода не е
водена.
В своите мотиви към протестираната първоинстанционна присъда
първоинстанционният съд е подложил на подробен анализ всички
доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е приел за
удстановена и доказана така безспорно установената фактическа обстановка
по делото и тези му съждения се споделят изцяло и от настоящия съдебен
състав.
При така безспорно установената фактическа обстановка основният
съд обосновано е приел за безспорно установени следните факти:
Безспорно установено е, че на 16.08.2021 година в 02:00 часа
подсъдимият З.Б. влязъл на територията на Република България по шосе от
Кралство Великобритания, което към този момент е било в Червена зона. На
подсъдимия било издадено Предписание за поставяне по 10-дневна карантина
, № *** на Директора на РЗИ - Софийска област, което същият подписал в
електронен вид, без да му бъде връчвано физически такова предписание.
Предписанието е издадено в изпълнение на т. 4.6 от Заповед № РД - 01 -
645/28.07.2021г. на Министъра на здравеопазването на РБ, поради пристигане
от рискова зона - Обединено кралство Великобритания и влизане в Република
България, без Б. да е представил нито един от документите, посочени в т. 4.4
от същата заповед. Безспорно установено е и обстоятелството, че при
влизането си в Република България подсъдимият З.Б. е имал документ за
отрицателен ПСР тест. Експертното изследване установява по несъмнен
начин и факта, че на 16.08.2021 година св.З. изпратил по електронен път
негативните резултати от изследване на подсъдимия за SARS – Cov – 2 на
електронен адрес ***с осем броя прикачени файла, който смятал за
достоверен, а не на мейл към РЗИ - Софийска област на електронен адрес ***,
тъй като фактически З. нямал копие в хартиен вид от издаденото на баща му
предписание, за да се ориентира до кой точно държавен орган да изпрати
резултата, и направил възможното в ситуацията, за да изпълни изискванията
на българските власти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
обосновано, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,
че с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства,
несъмнено с действията си подсъдимият З.Б. формално е осъществил
признаците на деянието по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но спецификата на
конкретната престъпна проява съдържа в себе си нисък потенциал на засягане
на защитените обществени отношения, тъй като до деня на осъществената
проверка от органите на реда – 18.08.2021 година, подсъдимият така или
иначе не бил напускал адреса, посочен в предписанието на здравните органи.
Това той е направил два дни след пристигането си в Република България, след
като вече били изпратени резултатите от изследването му от сина му – св.З.
до здравните власти на адрес, на който смятал, че информацията ще бъде
достоверно и своевременно получена.
5
Освен това, с напускането на адреса в град Тръстеник, при
наличието на безспорни медицински доказателства за това, че не страда от
заразната болест COVID-19, подсъдимият не е поставил в реална
непосредствена опасност други хора и обективно не е способствал за
разпространението на заразната болест. Напротив – доказателствата по делото
установяват, че той е проявил поведение на съвестен гражданин, като е
направил всичко зависещо от него да изпълни изискванията на властите в
Република България.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил обстоятелствата,
че подсъдимият З.Б. е неосъждан, няма регистрирани каквито и да било
противоправни прояви, трудово ангажиран е трайно в Кралство
Великобритания, където живее, има добри характеристични данни и всички
тези обстоятелства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
съпоставени с хипотезата на чл.355 ал.2 , вр. ал.1 НК, обуславят правния
извод за малозначителност на конкретното изпълнително деяние, защото
неговата обществена опасност е явно незначителна, както е приел основният
съд.
Въз основа на всички изложени до тук съждения, които се
споделят напълно и от настоящия съдебен състав, обосновано и правилно
първоинстанционният съд е приел, че конкретното деяние осъществено от
подсъдимия З.Б. застрашава и уврежда в изключително ниска степен
обществените отношения, свързани с опазването на народното здраве, което
от своя страна предопределя неговата малозначителност, поради което не е
престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и законосъобразно е признал
подсъдимия за невинен в това на 18.08.2021г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен,
да е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест
по хората – предписание ***/16.08.2021г. на РЗИ – Софийска област за
поставяне под 10-дневна карантина с начална дата – 16.08.2021г., издадено на
основание Заповед № РД-01-645/28.07.2021г. на Министъра на
здравеопазването на РБ, като не изпълнил задължението си да не напуска
дома си на адрес в гр. Тръстеник, обл. Плевен, ***, на който адрес следвало
да търпи карантината, като деянието е извършено по време на епидемия от
КОВИД-19, заради която с Решение № 325/14.05.2020г. е обявена Извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, удължена с
действащо към момента на деянието решение на МС №426/26.05.2021г.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение, за извършено престъпление по чл. 355 ал. II във вр. с ал. I от
НК, като при този изход на делото на основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът е
възложил направените по делото разноски, в размер на 180, 00 лева да останат
за сметка на държавата.
Осъществявайки контролните си правомощия по чл. 313 и чл. 314
от НПК настоящият съдебен състав не установи нарушения на материалния и
процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на протестираната
присъда на Районен съд – гр. Плевен, поради което счете, че същата следва
да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
6
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. с чл. 334,
т.6 от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48, постановена по НОХД №1995/2021
г., по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7