№ 395
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520106882 по описа за 2021 година
КЛ. ВЛ. К. заявява, че е била в трудово правоотношение с „Глобалтекс“ ЕООД
основано на договор №5/10 от 16.10.2006г., по силата на който изпълнявала длъжността
„главен счетоводител“ с място на работа: гр.Русе, ул.“Т.“№15, корпус 8, бл.П.К.85.
Със Заповед №153/10.04.2020г. работодателят прекратил договора й на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 19.04.2020г. В акта указал размерът на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3
КТ – 18 443.30 лева.
Молителката твърди, че до 17.12.2021г. дружеството изплатило общо 12 447.30 лева.
Пояснява, че до м.март 2021г. работодателят ежемесечно й превеждал сума за погасяване на
дълга, след което преустановил плащанията.
Предвид неточното изпълнение счита, че ответникът дължи мораторна лихва върху
неизплатената главница от 6000 лева за периода 01.06.2020г. – 17.12.2021г. в размер на
941.74 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Глобалтекс“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Княжево“,
ул.724 №5, представлявано от управителя Т.А.К.а да й заплатят сумите: 6000 лева –
неплатен остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2021г. до окончателното й изплащане и 941,74 лева –
мораторна лихва за периода 01.06.2020г. – 17.12.2021г.
Претендира направените по делото разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Глобалтекс“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва същите по размер. Твърди, че обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е изплатено
на ищцата в пълен размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено
от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №5/10 от 16.10.2006г., по силата на който КЛ. ВЛ. К. изпълнявала длъжността
„главен счетоводител“ в „Глобалтес“ ООД.
Със Заповед №153/10.04.2020г. работодателят прекратил договора на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 19.04.2020г. В акта е указано дължимото на ищцата
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – 18 447.30 лева.
По молба на ищцата, ответникът изготвил счетоводни справки, съгласно които към
31.05.2021г. остатъка от неизплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ възлиза на 6000
лева.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно и обосновано. След извършена справка на приетите по делото доказателства, вещото
лице е установило, че дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е в размер на 18 447.30
лева. Работодателят изплатил част от него – 12 447.30 лева, но до настоящия момент не е
погасил остатъка от 6000 лева. Изчислен е размерът на мораторната лихва за периода
01.06.2020г. – 17.12.2021г. – 940 лева.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.222, ал.3 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ:
В хипотезата на посочената правна норма се предвижда заплащането на 2, съответно
6 брутни трудови възнаграждения на работника или служителя при кумулативно наличие на
следните предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение, независимо от основанието
за това; 2. прекратяването да е настъпило след придобиване право на пенсия за изслужено
време и старост. Размерът на обезщетението се определя в зависимост от това дали ищецът е
работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, или
по-малко. Следователно допълнително условие за заплащане обезщетение в увеличения
размер от 6 месечни брутни трудови възнаграждения, е работникът или служителят да е
придобил 10 годишен трудов стаж при работодателя, при който са настъпили права за
получаване на пенсия за изслужено време и старост. За да възникне правото на обезщетение
2
по чл.222, ал.3 КТ е необходимо и достатъчно, при прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът или служителят да е придобил за първи път право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В конкретния казус са налице предпоставките на сочената разпоредба. Ищцата е
придобила повече от 10 години трудов стаж при ответника, поради което дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. От
заключението на приетата по делото експертиза е видно, че обезщетението възлиза на
18 447.30 лева, така, както е отразено и в заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Установено е, че до настоящия момент остатъка от 6000 лева не е заплатен, с оглед което
претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Претенцията е акцесорна по отношение главния иск. За да възникне отговорността за
заплащане обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното вземане.
За разлика от трудовото възнаграждение, за което е определен срок за плащане
(чл.270 КТ), за обезщетението по чл.222, ал.3 КТ не е предвиден такъв. Тъй като вземането е
парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, то следва да се приложат
общите правила на ЗЗД, относно неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД е
необходима покана от кредитора до длъжника. Ако такава не е отправена, работодателят
дължи лихва от деня, в който искът е предявен. В случая, на 05.05.2020г. служителят е
отправил покана до работодателя и от този момент, последният дължи лихва за забава.
Искът за заплащане мораторна лихва е предявен върху непогасения остатък – 6000 лева, за
периода 01.06.2020г. – 17.12.2021г. Размерът на претенцията е установен с електронен
изчислителен модул – 941.74 лева.
Предвид изложеното съдът намира акцесорната претенция за основателна и доказана
по размер.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 100 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС
сумите: 290 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Глобалтекс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Алея Трепетлика“№4, представлявано от управителя Т.А.К.а да заплати на КЛ.
ВЛ. К., ЕГН ********** сумите:
3
- 6000 лева – неплатен остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г. до окончателното й изплащане;
- 941,74 лева – мораторна лихва за периода 01.06.2020г. – 17.12.2021г.;
- 100 лева – възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „Глобалтекс“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС сумите:
290 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, допуска предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4