№ 241
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500564 по описа за 2021 година
С Решение № 260251 от 10.02.2021г., постановено по гр. дело №
6194/2020г. по описа на Районен съд – Бургас са определени на основание чл.
128 от СК мерки на лични отношения между М. ИЛЧ. Л. и Л. С. Л. и техните
внуци Л П Л. и С П Л., както следва: всеки втори петък на месеца от 16.00
часа на петъчния ден до 10.00 часа на съботния ден с преспиване в дома им,
като за детето С този режим се определя след навършване на тригодишна
възраст, а до тогава – от 16.00 часа до 19.00 часа на петъчния ден, без
преспиване, като ищците се задължават да вземат децата от дома на майката и
да ги върнат обратно след приключване на режима, или да ги предадат на
бащата за осъществяване на определения му режим с тях, като последното
важи за детето С след навършване на тригодишна възраст.
Против първоинстанционното решение е депозирана въззивна
жалба от ПЛ. Л. Л., с която се претендира да бъде преразгледано
постановеното решение, тъй като е непрактично и непълно. В жалбата се
посочва, че родителите му живеят в с. Каменар, Община Поморие, което
1
предполага необходимостта да се придвижват с кола до гр. Бургас, за да
вземат внуците си и обратно до дома им, като режимът им е силно ограничен
по време – 3 часа (от 16.00 часа до 19.00 часа). В жалбата се посочва, че и
двамата родители на жалбоподателя са на възраст повече от 60 години, с
няколко чифта очила и намалени шофьорски възможности. Жалбоподателят
посочва, че за толкова кратко време – 3 часа и на такива големи интервали (1
път месечно) ще се стресира малката дъщеря, която е едва на 2 години, тъй
като за дете на нейната възраст е необходимо повече време, за да свикне с
промените на мястото и хората. В жалбата се посочва, че сам по себе си
режимът на лични отношения няма да бъде радост нито за неговите родители,
нито за децата, прекарвайки си времето в колата. В жалбата се посочва, че
така определения режим не дава възможност за изграждане на здрави и
позитивни връзки, не дава възможност за посещения на паркове, плажове,
музеи, театри и атракциони в работно време и в светлата част на деня, а
създава едно неудобство за всички и не удовлетворява интересите на децата.
В жалбата се посочва, че не следва влошените отношения между родителите
на жалбоподателя и майката на децата – Ю С. да се решава по начин, по който
тя използва децата като оръжие за разчистване на стари сметки. В жалбата се
посочва, че така определения режим принуждава родителите на
жалбоподателя да изминат разстоянието от с. Каменар до гр. Бургас няколко
пъти в рамките на три часа, което застрашава живота и здравето на всички по
пътищата, не удовлетворява целта на исковата молба, не защитава интересите
на децата и нарушава естествения режим на деца на игра и сън, не урежда
режимът на контакт в пълен обем, за семейни и църковни празници, за
рождени дни, както на децата, така и на неговите родители, за училищни
ваканции. В жалбата се претендира постановеното решение да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено ново решение, по силата на което да бъде
определен следния режим, който е съобразен с нуждите на децата и
възможностите на неговите родители – всяка трета седмица от месеца от
16.00 часа в петък до 20 часа в събота с преспиване, като за дъщеря му това
да важи след навършване на три години, а до тогава – от 10.00 часа до 20.00
часа на съботния ден. За рождените дни на децата – 20.10. и 27.10., за Коледа
– 25.12., за Великден – неделята, за Нова година – 01.01. – по два часа от
12.00 до 14.00 часа. За рождените дни на неговите родители – 26.09. и 16.10.
от 12.00 до 18.00 часа. За лятната ваканция една седмица с преспиване, като
2
по това време майката не ползва платен отпуск, с право на майката да ги
вижда два пъти седмично.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът посочва, че поддържа своята
жалба и счита, че жалбата следва да се уважи. Като довод в съдебно
заседание изтъква, че след прекарана инфекция – Ковид – 19, зрението на
неговия баща се е влошило и посочените часове за осъществяване на лични
контакти са в тъмната част на деня и това поставя в опасност не само неговия
живот, но и живота на децата.
Ответната страна по въззивната жалба – Ю С. Л. не депозира
писмен отговор на въззивната жалба. Не изразява конкретно становище по
основателността й. Не отправя искания за събиране на нови доказателства
пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – Ю С. чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата и счита, че в случай, че се уважат претенциите на
жалбоподателя майката ще остане без уикенд, в който да бъде със своите
деца. Посочва и обстоятелството, че малолетното дете С след около пет
месеца ще навърши три години и тогава ще бъде еднакъв режима и за двете
деца. Посочва, че решението на Районен съд – Бургас е изцяло съобразено с
нуждите на децата, а интересите на бабата и на дядото да виждат децата си
също са защитени и съдебният акт следва да бъде потвърден.
Ответната страна по въззивната жалба – М. ИЛЧ. Л. и Л. С. Л. не
депозират писмен отговор на въззивната жалба. Не изразяват конкретно
становище по основателността й и не отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – М.Л.
изрично заявява, че не е подала жалба против първоинстанционното решение,
но не е съгласна с този режим, който й е определил съда, като сочи, че
режимът, който е посочен в жалбата ги устройва най-добре
3
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от М. ИЛЧ. Л. и Л. С. Л. против ПЛ. Л. Л. и Ю С.
Л., с който претендират да бъде предоставена възможност на двамата ищци да
осъществяват лични контакти със своите внуци едновременно – Л П Л. и С П
Л., както следва – всяка втора и четвърта седмица от месеца от събота – 11.00
часа до неделя – 16.00 часа с преспиване на децата в дома на дядото и бабата,
всеки национален празник – вкл. Коледа и Нова година по шест часа, всеки
първи ден от празничните дни от 08.00 часа до 14.00 часа и по три часа от
16.00 часа до 19.00 часа на рождените дни на децата.
По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от ПЛ.
Л. Л., в който се посочва, че депозираната искова молба е основателна. В
отговора се посочва, че детето Лъчезар, който е на 11 години от раждането си
е под грижите на своите баба и дядо и те винаги са се интересували от него,
но от месец февруари – 2020г. децата са лишени от възможността от
нормални взаимоотношения с баба си и дядо си.
По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от
страна на Ю.С. Л., в който се посочва, че се оспорва депозираната молба и се
претендира да бъде отхвърлена претенцията на М и Л.Л.и, а при преценка на
съда, че следва да им бъде определен режим на лични отношения с децата
Лъчезар и С, то този режим да бъде част от режима, определен за техния баща
– П.Л..
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е
отчел обстоятелството, че ищците и ответника Л. не живеят съвместно и
обитават различни населени места и е приел, че така определения режим ще
позволи на ищците да виждат своите внуци, да поддържат регулярно контакт
с тях, а за децата няма да е затруднение да съчетаят този режим с училищните
си занимания.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
4
решение съобразно посоченото в жалбата.
Следва да се отбележи обстоятелството, че настоящата инстанция
намира, че депозираната въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство – П.Л. е допустима и за него е налице правен интерес да атакува
първоинстанционното решение доколкото сочи, че така определеният режим
на лични контакти с децата не е в техен интерес.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
От събраните по делото доказателства се установява
обстоятелството, че децата Л П Л., роден на 20.10.2009г. и С П Л., родена на
27.10.2018г. са родени от баща – ПЛ. Л. Л. и майка – Ю.С. Л. и понастоящем
Лъчезар е на 11 години, а С е на 2 години и половина. По делото не се спори и
по отношение на обстоятелството, че родителите на децата са сключили
граждански брак на 01.07.2009г., който понастоящем е прекратен с влязло в
законна сила Решение № 260859 от 11.12.2020г., постановено по гр. дело №
3977/2020г. по описа на Районен съд – Бургас. По силата на постановеното
съдебно решение, упражняването на родителските права по отношение на
децата са предоставени на тяхната майка – Ю.С. Л., като е определен режим
на лични контакти с техния баща – ПЛ. Л. Л..
По делото е представено копие от Решение № 260859 от
11.12.2020г., постановено по гр. дело № 3977/2020г. по описа на Районен съд
– Бургас, от който е видно, че е прекратен брака между Ю.С. Л. и ПЛ. Л. Л. и
е определен режим на лични контакти на децата с бащата, както следва –
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца – от 10.00 часа на съботния
ден до 20.00 часа на неделния с преспиване, за Коледните и Новогодишните
празници – на 25.12.2020г. и на 01.01.2021г. от 12.00 часа до 20.00 часа, а
считано от 2021г. – през нечетна година на 24, 25 и 26.12. те ще са при баща
си, а на 31.12. и 01.01. при майка си и обратно – през четна година на 24, 25 и
26.12. те ще са при майката, а на 31.12. и 01.01. при бащата, който ще ги вземе
в 12.00 часа на първия ден и ще ги връща в дома на майката в 20.00 часа на
последния; за Великден – за 2021г. в неделя от 12.00 часа до 20.00 часа, а от
2022г. – през четна година от 12.00 часа в петък до 20.00 часа в понеделник
5
децата ще са при баща си, и в нечетна ще са при майката; втората половина
на пролетната ученическа ваканция те ще са при бащата; за рождените дни на
децата – бащата ще се вижда с тях от 16.00 часа до 18.00 часа; за рождения
ден на бащата – ще ги взема от 12.00 часа до 20.00 часа; по един месец
лятото, в който майката не ползва платен годишен отпуск, като това време
може да бъде разделяно на два пъти, с изключение на 2021г., когато бащата
ще вземе С за две седмици, с право на майката да я вижда веднъж седмично за
по два часа.
Следва да се отбележи, че така определения режим на лични
отношения между бащата и неговите деца е уреден между страните
вследствие на постигнато между тях доброволно споразумение. По делото
няма данни майката да препятства контакта на двете деца с техния баща и е
със съзнанието, че именно това е правилният начин децата да израснат
пълноценно развити личности в емоционален и психологически план.
На основание чл. 128, ал. 1 от СК дядото и бабата могат да поискат
от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал.
4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се
свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите
му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава
нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК,
под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по
тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
6
на детето като съзнателен гражданин. С оглед практиката на ВКС на РБ,
изразена и в Решение № 249 от 06.01.2020г., постановено по гр. дело №
351/2019г. по описа на ВКС на РБ определянето на мерки за лични отношения
на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от
конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги
нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР
на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се
основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има
опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с
детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда,
като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.
По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
При това положение, настоящата инстанция намира, че при
определяне на конкретен режим на лични отношения на децата с техните баба
и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим по
чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на
обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено
упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да
се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е
и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато
постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното
местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им
7
контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или
в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.
Следва да се отбележи обстоятелството, че по делото няма
никакви данни контактите на децата с техните баба и дядо по бащина линия
да влияят негативно за психическото или физическото развитие на децата,
дори напротив – по делото са налице данни, че в дома на бабата и дядото на
децата са създадени комфортни условия за двете деца, като по-голямото дете
вече е изградило емоционална връзка с тях, тъй като преди раздялата на
неговите родители той е общувал често с тях.
В съдебно заседание – ответната страна по делото Юлиана Л.
посочва, че не е препятствала контактите между родителите на П.Л. и децата
и сочи, че е склонна децата да виждат своите баба и дядо и извън определения
от страна на съда режим на лични отношения.
От представения по делото социален доклад се установява
обстоятелството, че понастоящем родителите на децата си съдействат при
отглеждането им и майката се съгласява те да се виждат със своя баща и
извън определения режим за лични контакти. Установява се и
обстоятелството, че преди раздялата на своите родители Лъчезар Л. често е
посещавал своите баба и дядо и предвид своята възраст, съдът приема, че той
е изградил стабилна връзка с тях и продължаване на създадения контакт с тях
ще бъде изцяло в негов интерес. Съдът намира, че безспорно е и в интерес на
малолетното дете С да изгради и да утвърди емоционална връзка със своите
баба и дядо, като е необходимо предвид ниската възраст на детето тази връзка
да бъде изградена плавно. От изявленията на родителите на децата се
установява обстоятелството, че те осъзнават необходимостта от изграждането
на стабилна емоционална връзка с техните баба и дядо. При това положение,
настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде определен режим на лични отношения, в който да бъде намерен баланса,
така че да не се препятства обучението в училище за детето Лъчезар и
неговите извънкласни занимания, а от друга страна неговите баба и дядо да
имат достатъчно време, в което спокойно да общуват със своите внуци в
домашна обстановка. Следва да се отбележи, че понастоящем детето С няма
навършени три години и е логично до навършване на тази възраст детето да
8
не остава с преспиване при своите баба и дядо, за да не бъде разделена от
своята майка, а впоследствие да има режим на лични контакти, който за двете
деца да бъде еднакъв. При това положение, настоящата инстанция намира, че
най-целесъобразния режим на лични контакти е бабата и дядото да взимат
децата Лъчезар и С (след навършване на нейната тригодишна възраст) всеки
втори петък от месеца от 16.00 часа на петъчния ден до 10.00 часа с
преспиване в дома им, като те следва да вземат децата от дома на тяхната
майка и да ги върнат обратно там или да ги предадат на баща им за
осъществяване на определения му режим за лични контакти. До навършване
на тригодишна възраст на детето С – тоест до 27.10.2021г. бабата и дядото ще
вземат детето от дома на неговата майка от 16.00 часа от петъчния ден до
19.00 часа на петъчния ден, без приспиване. По този начин няма да бъде
ограничена възможността на майката на децата като родител на когото е
предоставено упражняването на родителските права да разполага с
пълноценни контакти в своите почивни дни и така да общува и обгрижва
своите деца.
Настоящата инстанция намира, че изложените доводи във
въззивната жалба са неоснователни, тъй като след като влезе в сила режима
на лични контакти на детето С след навършване на нейната тригодишна
възраст децата ще осъществяват своите лични контакти заедно и няма да се
налага да се връща детето С в дома на нейната майка в петъчния ден. След
навършване на тригодишна възраст на детето, режимът на лични отношения,
който ищците ще осъществяват със своите внуци ще се облекчи, а този
преходен период е необходим и е в интерес на самото дете, за да може то да
свикне с общуването със своите баба и дядо по бащина линия. Касае се за още
няколко месеца – до октомври 2021г. и предвид обстоятелството, че
останалите месеци са повече в летния сезон, то настоящата инстанция
намира, че така определения режим не би затруднил особено ищците по
делото.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези,
които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира,
че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
9
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260251 от 10.02.2021г., постановено
по гр. дело № 6194/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10