Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пловдив, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при
секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов, след като разгледа
докладваното от чл. съдия М. Рангелова наказателно дело № 605 /В/ по описа на
ПАС за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
33-та от НПК – чл.422,ал.2 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 от НПК.
Образувано е по
искане на Главния прокурор за възобновяване на н.о.х.д. № 5667/2020 г. по описа
на РС - Пловдив, с влязлото в сила по което определение от 16.10.20 г. е
одобрено споразумение по реда на глава 29-та НПК, според което на подсъдимия С.Н.Г.
са определени наказания единадесет месеца лишаване от свобода и шест месеца
лишаване от право на управление на МПС за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК.
Оплакването е
за нарушение на материалния закон, а именно на изискването на чл. 49, ал. 2 НК
относно срока на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, който
трябва да превишава или поне да е равен на срока на основното наказание
лишаване от свобода. Според искането районният съд не е спазил и процесуалната
норма на чл. 382, ал. 7 НПК, като вместо да предложи на страните промени в
споразумението, го е одобрил въпреки споменатото противоречие със закона.
Формулираната претенция е за възобновяване на делото, отмяна на определението
за одобряване на споразумението и връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанциония съд.
При пренията представителят на
АП-Пловдив поддържа претенцията за възобновяване на делото, като обяви, че се
присъединява към мотивите на искането.
Защитникът на осъдения адв. Х. изрази
становище, че ПАС би могъл да реши въпроса, предмет на искането за
възобновяване на делото, без да го връща на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Осъденият отбеляза, че е осъзнал своята вина, без да вземе
отношение по искането за възобновяване.
Пловдивският апелативен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт,
намери, че искането е допустимо – депозирано е в срок, от субект, който има
право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него е посочено и
обосновано касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, а разгледано по
сьщество е основателно.
Със
споразумението, одобрено с атакуваното определение по Глава 29-та НПК, е било
предложено осъденият С.Г. да понесе наказание лишаване от право на управление
на МПС за срок, по-голям от срока на наказанието лишаване от свобода. Санкционният
избор на страните е бил в противоречие с установеното в чл. 49, ал. 2 НК
правило, според което най-ниският срок на лишаването от права е равният на
срока на лишаването от свобода. Вместо
да предложи, на основание чл. 382, ал. 5 НПК, промяна в споразумението, която
да изравни сроковете на основно и кумулативно наказание, съдът го е одобрил.
Пренебрегването на въпросното
процесуално задължение е довело до видяното от Главния прокурор нарушение на материалния
закон.
За поправяне на допуснатото нарушение на
изискването по чл. 49, ал. 2 НК е необходимо наказателното дело да се
възобнови, незаконосъобразният акт за одобряване на споразумението да се отмени
и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
Няма процесуална възможност да се
последва предложението на защитата за коригиране на определението за одобряване
на споразумението в порочната част (не беше посочен конкретен подход за
корекция, но очевидно става дума за увеличаване срока на лишаването от права от
6 на 11 месеца). Съдът по възобновяването не разполага с правомощие да замести
волята на страните по който и да е от въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК. Пък и липсата
на синхронно съгласие на обвинението и защитата дори по един от тях може да
предопредели несъгласие делото въобще да приключи по реда на глава 29-та НПК. С
други думи, не е допустимо въпросът за срока на допълнителното наказание да се
постави и реши о т д е л н о от решаването на останалите въпроси.
Отделен е въпросът, че увеличаване на
наказанието по чл. 37, ал.1, т.1 НК не е в полза на осъдения, т.е. приложението
на претендираната от защитата хипотеза на чл. 425, ал.1,т. 4 НПК не е възможно
и от тази гледна точка.
По
изложените съображения и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА
н. о. х. д. № 5667/20 г. по описа на РС-Пловдив, като ОТМЕНЯ определението от
16.10.2020 г., влязло в сила на същата дата, за одобряване на споразумение за
решаване на делото по реда на глава 29-та НПК и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: