№53 01.07.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар
М. Коматарова
прокурор
Д. Дойчев
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 13 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Т.Г.И. срещу Присъда № 136/25.11.2019 г. постановена по
НОХД № 809/2019 г. по описа на РС – Ямбол, с която въззивникът е признат за
виновен в това, че на **.**.****
г. около 06:30 часа в гр. ***** по ул. *******, до бар „********“, управлявал
МПС – л.а. „********“ с ДК № * **** **, негова собственост, след употреба на
наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство „DRAGER DRUGCHECK 3000“, с № ****-****, поради което и на основание
чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване
от свобода” и ГЛОБА в размер на 800 лева. На основание чл. 343г от НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила. Също така е признат за виновен и в
това, че по същото време и на същото място е управлявал МПС – л.а. „********“ с
ДК № * **** **, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда – 1,60 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с инвентарен № ****-****, поради което и на основание
чл. 343б, ал. 1 и чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода” и
ГЛОБА в размер на 500 лева, а на основание чл. 343г от НК – лишен от право да
управлява МПС за срок ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено ОБЩО
НАКАЗАНИЕ в размер на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода” и ГЛОБА в
размер на 800 лева, като на основание чл. 343г от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така определено
наказание „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила. ЯРС е осъдил подс. Т.И. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 292.63 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по
сметка на ОДМВР – Ямбол.
Във въззивната жалба, в допълнението към нея и в открито съдебно
заседание защитата поддържа, че присъдата на Районен съд – Ямбол е незаконосъобразна,
необоснована, явно несправедлива и постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 13 и чл. 14 от НПК и чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС. По
същество твърди, че мотивите на първоинстанционния съдебен акт се равняват на
липса на такива, че по делото е извършен превратен фактически и правен, че не
са изяснени правнорелевантните факти по смисъла на чл. 102 НПК. По тези
съображения се иска ЯОС да отмени атакуваната присъда и да оправдае подсъдимия
или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваната
присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена.
Ямболският окръжен съд
констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
Въззивният съд намира атакуваната присъда за процесуално порочна, тъй
като изложените мотиви не покриват минималните стандарти за мотивираност на
съдебния акт.
От фактическа страна първостепенният съд е приел, че подсъдимият Т.Г.И. около 06.30 ч.
на **.**.**** г. предприел управление на МПС „********“ с ДК № * **** ** по ул.
*******“ и като загубил контрол се блъснал в задна лява част на спрелия в
лентата за насрещно движение таксиметров автомобил „**** *****“ с ДК № * **** **.
При тестване на подс. И. с „Алкотест Дрегер 7510“ и „DragerDrug Chec 3000“ се
установило наличие на 1.6 промила алкохол и положителен резултат за употреба на
метамфетамин. По делото ЯРС изслушал и видео-техническа експертиза, ВЛ по която
дал заключение, че не може да се направи идентификационна разпознаване на
лицето, което управлява автомобила и на спътника до него, както и да се
установи регистрационния номер на автомобила, но извлечените кадри са годни за разпознаване.
Освен фактически обстоятелства, всяка присъда следва да съдържа и съответен
анализ с преценка за допустимост и относимост на доказателствените материали,
от които се извеждат констатациите, правни съображения за взетите решения и
отговор на направените от страните възражения (арг. чл. 305, ал. 3 НПК). Всякога,
когато мотивите са непълни е налице процесуално нарушение, което е от
категорията на съществените – липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
2, пр. 1 от НПК.
Теоретично, доказването представлява дейност с която се
възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се
оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или
главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В
процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да
бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за
извършване на едно престъпление. В НПК за посочени три групи обстоятелства: ал.
1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 –
характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите
обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително
и относно семейното и имущественото му положение. Принципно, при наличие на две
групи доказателства които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно
да опишат в пълнота процесните събития (какъвто е и конкретния случай) съдът, използвайки
метода на дедуктивен анализ и житейска логика, следва да установи главния факт
в процеса, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални
доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица,
показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия,
които са в унисон с тези доказателствена база. При тази хипотеза решаващият съд
дължи подробно изложение по въпросите на коя част от доказателствената
съвкупност и защо се доверява, какво точно от приетата фактическа обстановка се
базира на нея и защо игнорира другата. В конкретния случай изложеното в атакуваната присъда относно доказаността, не дава възможност на страните и на
горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия
съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. В случая ЯРС е
изтъкнал, че приема обстановката: отчасти от обясненията на подс. И.; отчасти
от показанията на свидетелите Г. Г., В., Г. И., Д. И., А. Г.; от показанията на
свидетелите А. Д., М. Г., В. Д., А. С., М. С.; от дадените в хода на
досъдебното производство обяснения на подс. И. и показания на свид. Г. Г., в
прочетените им от съда части; въз основа на писменото заключение на изслушаната
по делото видео-техническа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото
лице В.; от приложените по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства. Решаващият съд е описал кои части от свидетелски
показания не кредитира и защо, но не е посочил на какво от обясненията и
свидетелските показания се доверява и защо, както и кои обстоятелства счита за
установени от тези доказателствени източници. При
формиране на фактическите констатации, въз основа на които са изградени
правните изводи, решаващия съд е поставил акцент върху показанията свидетелите
полицейски служители, но в мотивите на съдебния акт не е посочил информация за
кои съставомерни белези от повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия
носят тези показания. В своята практика върховната съдебна инстанция
приема, че не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът не ги
обсъжда подробно и задълбочено и не излага конкретни съображения защо ги приема
или отхвърля. Безспорно суверенно право
на решаващия съд е да даде вяра на едни и да отхвърли други доказателства, но във
всички случаи той е длъжен да вземе решението си по вътрешно убеждение, което
не е произволно, а основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и да мотивира това. Непълните мотиви се
приравняват на липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение, което
се отразява на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. Този
порок пречи на въззивният съд да изпълни своята контролна функция като
препятстват възможността му да се произнесе по правните изводи на първата
инстанция и възраженията на страните.
Такова процесуално нарушение води до отмяна на обжалваната присъда на основание
чл. чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Настоящият състав ще отбележи, че при доказателствения анализ, ЯРС е
коментирал и обстоятелства, които не е посочил като установени при възприемане
на фактологията по делото. Като пример за това може да се посочи коментара в
атакувания съдебен акт „...Г. твърди, че ключовете за автомобила са се намирали
в свид. Д. И., че след излизането им от дискотеката не е ясно последният къде е
отишъл като същевременно сочи, че първи в автомобила е влязъл Т. като е седнал
зад шофьора, а той е седнал на предна дясна седалка. Г. сочи, се Д. И. се е
появил след това, като същевременно твърди, че той (Д. И.) е отключил колата,
като е влязъл в нея около пет минути след тях...” – все обстоятелства, които не
са намерили отражение в описаната от първата инстанция фактическа обстановка.
Също така, видно от протокола от
проведеното на **.**.**** г. открито съдебно заседание, ЯРС не е спазил реда
на провеждане на пренията на страните, посочен в чл. 291, ал. 2 от НПК. Тази
норма изисква те да са в поредност, която гарантира последни да се изкажат
защитника на подсъдимия и самият подсъдим. Двамата обаче са самостоятелни
страни в наказателния процес, поради което следва да им се гарантира поотделно
възможността да изложат съображенията си по предявеното обвинение. Поредността
в пренията не е самоцелна, а израз на правото на подсъдимия да се изказва
последен, посочено в чл. 55, ал. 1 от НПК. По този начин законът гарантира
възможността той и защитникът, да се запознаят с позициите на другите страни, да
могат да ги съобразят и пледирайки последни пълноценно да развият защитата,
като изложат съображения по повдигнатото обвинение и събраните доказателства. В
случая обаче въобще не е дадена възможност на подсъдимия, като самостоятелна
страна, да участва в пренията – да взема отношение по процесуалната позиция на
останалите страни по делото и да се защити по обвинението. Така ЯРС е нарушил процесуалните
правила на чл. 291, ал. 2 от НПК и на чл. 55, ал. 1 от НПК.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд констатира, че при
постановяване на атакувания съдебен акт първата инстанция е допуснала нарушения
на процесуалните правила, които са съществени и отстраними, като всяко е основание
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на ЯРС, който да се съобрази с обстоятелствата, изложени по-горе.
Водим от горното на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3 НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 136/25.11.2019 г. постановена по НОХД № 809/2019
г. по описа на РС – Ямбол.
ВРЪЩА делото
на РС –
Ямбол за разглеждане от
друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: __________________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________________
____________________________