РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. гр. Хасково, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100255 по описа за 2023 година
С подадената искова молба ищците С. Николов С., Е. Н. М. и Н. С. С. –
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на родителите си С. Н. С. и Е.
Н. М., и тримата от гр. Хасково, са предявили срещу ответника „Арда Тур“
ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, бул. “Илинден“ №
86, ЕИК *********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, общо за
сумата от 3 394,41 лева.
В исковата молба ищците твърдят, че през 2022г. взели решение
семейно да пътуват за посрещането на Нова година до Руската федерация, тъй
като ищцата Е. Н. е руска гражданка. Подготвили необходимите документи,
даващи им право да заминат за Русия, но поради войната в Украйна
единствено възможен начин да отлетят за Москва бил през Истанбул.
Закупили си билети за такъв полет - България-Истанбул-Москва и обратно.
Полетът следвало да се осъществи на 29.12.2022г. в 20,00 часа от летище в
Истанбул, Република Турция. За да стигнат до летището, ищците закупили
билети на 23.12.2022г. за автобус от гр. Хасково до гр. Истанбул. Пътуването
следвало да започне в 04,00 часа на 29.12.2022г. Всеки от закупените билети
струвал 30 лева, или общо 90 лева, които заплатили в брой при закупуването
1
им от билетен център на ответната фирма. Твърдят още, че в 03.45 часа на
29.12.2022г. цялото семейство с приготвения за пътуването багаж се явили на
Автогарата в гр.Хасково, откъдето следвало да заминат за Република Турция -
Истанбул, като автобусът, с който следвало да пътуват, трябвало да
пристигне от гр. София. Същият не пристигнал и около 04.40 часа силно
притеснени, установили, че автобусът е пристигнал преди часа на
заминаването - около 03.40 часа и веднага продължил за Турция, което било
с 20 минути преди определения му час за заминаване, според закупените
билети. Всичко това силно обезпокоило ищците и те трябвало в оставащото
им време да решат как да стигнат до летището в Истанбул, за да не
пропуснат полета си за Москва. Взели решение да отпътуват със собствения
на съпругата на ищеца лек автомобил „*******“ с рег.№ *******. Заредили
автомобила с гориво за 152 лева и закупили винетка на стойност 30 лева,
която им била необходима за напускане на границите на населеното място,
където обичайно само ползвали автомобила. След преминаването на българо-
турската граница през ГКПП „Капитан Андреево“ заплатили сума в размер на
13,62 лв. - такси за магистралата, а след като се върнали, заплатили за
паркинг в Турция, където оставили лекия автомобил за времето на престоя им
в Русия - още сумата от 83,79 лв. При връщането си на ГКПП „Капитан
Андреево“ ищците заплатили и сумата от 5 лева за фитосанитарен контрол.
Прибирането им станало на 05.01.2023г. Направили опит да уредят
отношенията си с ответника доброволно, но до сега това не било сторено.
Същият им предложил само да заплати стойността на закупените автобусни
билети в размер на 90 лева. Твърди се още в исковата молба, че отношенията
между страните се осъществяват на база сключен договор, т.е. същите са
облигационни и ответникът носи имуществена отговорност за неговото
неизпълнение, изразяващо се в неосъществения превоз, съгласно закупените
билети за съответната дата и час. В този смисъл ищците считат, че за тях е
налице правен интерес да потърсят от неизправната страна-ответника,
обезщетение в размер на направените разходи по процесното пътуване -
закупените билети и допълнителните разходи за гориво, митнически такси,
паркинг, пътни такси и други, които са били принудени да направят именно
заради поведението на ответната страна и които определят на общата сума от
394,41 лв. Наред с горното, ищците заявяват, че в резултат на всичко описано
преживели и редица неудобства и притеснения, лошо настроение по време на
2
празниците, които намират, че за тях представляват неимуществени вреди и
оценяват на сума от по 1000 лева за всеки един от тях. В този смисъл и на
посоченото по-горе основание претендират и сумата от 3000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили също вследствие виновното
неизпълнение на договора, сключен с ответника. Изложеното обуславяло
правния им от предявяването на настоящия иск и молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати исковата сума,
представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, общо в размер на 3 394.41 лева, от които 3 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 394.41 лева – обезщетение за имуществени вреди,
причинени от неизпълнение на задължението на ответника за осъществяване
на автобусен превоз на пътници на 29.12.2022г., ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2022г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение, че
не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, което водело до
неговата недопустимост. При условията на евентуалност счита иска за
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установява по делото, че страните са били в облигационни
отношения, възникнали, след като на 23.12.2022 год. ищците закупили от
офис на ответника „ Арда Тур“ ЕООД -Хасково билети за пътуване с автобус
от гр.Хасково до гр.Истанбул, Република Турция. Няма спор още, че
ответникът има за предмет дейност, свързана с превоз на пътници в страната
и чужбина. Според съда по несъмнен начин се установява и целта на
пътуването на тримата ищци до Истанбул, а именно да пътуват от летище в
този град за Руската федерация и по-конкретно за Москва, където да
посрещнат Новата 2023 година. Тук следва да бъде добавено, че страните не
спорят, че цената на билетите е била заплатена при тяхното закупуване.
Основен, спорен по делото е въпросът защо пътуването не се е
осъществило от дружеството ответник, което е продало билетите на ищците и
по този начин се е задължило да превози същите до крайната цел –
гр.Истанбул на посочената в самите билети дата и дали е налице
неизпълнение от негова страна или е налице такова от страна на ищците на
3
така възникналите договорни отношения.
Съдът намира, че на първо място следва да установи спазени ли са
били от страна на пътниците всички условия за едно безпроблемно пътуване
по съответното направление, тъй като ответникът оспорва твърденията на
ищците, че са били своевременно на Автогара Хасково, откъдето е следвало
да започне пътуването им с курс с начален час 04.00 часа на 29.12.2022 год.,
така както е посочено в билетите, представени като писмено доказателство по
делото.
В тази насока съдът допусна събирането на гласни доказателства. От
показанията на свидетелката О.Д., която е трябвало да пътува заедно с
ищците и също е била закупила билет за този курс, става ясно, че ищците и тя
самата се явили на Автогара Хасково, откъдето следвало да тръгнат с автобус,
пристигащ от София за Истанбул. В деня на пътуването дошли на автогарата
някъде около 03,40 часа през нощта, т.е. преди началния час на тръгването на
автобуса, който бил определен за 04,00 часа. Твърди, че автобус за това време
не пристигнал и след като изчакали близо час, започнали да се притесняват.
Автогарата била почти безлюдна. Видели само двама непознати за тях човека
и ги попитали за автобуса от София за Истанбул. Тези хора им обяснили, че
те са пристигнали именно с този автобус по-рано от часа на заминаването му,
но тъй като нямало други хора, автобусът веднага продължил по маршрута
си, без да изчаква обявения начален час на тръгване. Свидетелката обяснява
също и за предприетите от ищците и самата нея действия, за да заминат до
Република Турция, Истанбул и пътуването им от там до Москва.
Свидетелства за преживените от ищците силни притеснения, обхваналото ги
лошо настроение от провала около пътуването за Новогодишните празници,
разочарованието и най-вече усилията, които положили, за да организират
сами пътуването си, както и много други негативни преживявания, свързани
с емоционалното им състояние.
По делото се събраха писмени доказателства за направени от ищците
разходи, свързани с това принудително пътуване по непредвиден начин -
заплатени пътни такси на територията на Република Турция, както и за
пътуване в Република България, такси за паркинг, тъй като организирали
пътуването си с личен автомобил, който следвало да оставят в Турция до
завръщането им от Москва, както и други такси при преминаването на ГКПП.
4
От своя страна ответникът оспорва иска, като твърди, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по така предявената претенция. Навежда доводи, че
в качеството си на превозвач има сключен договор за съвместна дейност за
осъществяване на пътнически превоз по линията София-Гебзе с турската
фирма ******************* със седалище в гр.Бурса, Република Турция и че
именно тази фирма има право да осъществява превоза на чуждата територия,
като представя надлежни Разрешителни за международен транспорт. В този
смисъл прави възражения, че не следва да носи отговорност за евентуално
нереализирания превоз.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди за основателен.
Този извод се налага от събраните по делото доказателства - писмени
и гласни такива. Според съда чрез закупуването на билети за пътуване по
посоченото по-горе направление, а именно Хасково – Истанбул, на практика
са възникнали облигационния отношения между страните в настоящия
процес по смисъла на чл.79 от ЗЗД. С продажбата на три броя билети на
ищците ответникът се е задължил да извърши посочения в тях превоз по
направлението. В билетите, които според съда пораждат задължение и за
двете страни, по категоричен начин е посочена цената, която е била безспорно
заплатена от купувачите, както и датата на пътуването, датата на продажбата
на самите билети, а също и началния час на тръгване. В този смисъл са
възникнали отношения по смисъла на договор за превоз и този договор е
несъмнено в кръга на търговската дейност на търговеца-ответник. Веднага
следва да се посочи, че това задължение именно е поето от дружеството
ответник, тъй като ищците са договаряли с него. Ето защо, съдът не споделя
възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран в процеса и не
следва да носи отговорност, навеждайки доводи, че има сключен друг договор
с чуждо дружество за превоз на пътници, извън пределите на нашата страна.
Според съда тези отношения са вътрешнофирмени, свързани с организацията
на работа на ответното дружество и макар и с международен елемент, не
засягат отношенията между фирмата продавач на билети от свое име и за своя
сметка и конкретния превозвач. Освен това по делото няма данни пътниците,
закупили билети за конкретната дата и направление, да са били
5
информирани, че „Арда Тур“ ЕООД-Хасково само продава билети от името и
за сметка на друг превозвач. Напротив, в самите билети ясно и недвусмислено
е посочен като издател на билетите „Арда Тур“ ЕООД - Хасково, което
дружество е издало фискалния бон и получило стойността на всеки един от
билетите – 3 х 30 лева или общо 90 лева. В този смисъл съдът намира, че в
тази част искът е доказан и основателен, тъй като се установи несъмнено, че
пътуването не се е осъществило.
Горният извод на съда не се оборва и от показанията на свид. С.Н. –
служител в ответното дружество. Свидетелката Н. подробно обяснява
организацията на работа на „Арда Тур“ ЕООД – Хасково, като твърди, че не е
имало постъпили жалби за нереализирано пътуване от името на ищците.
Заявява още, че винаги при закупуването на билети пътниците били
предупреждавани, че следва да са на автогарата поне 30 минути преди
началния час на отпътуване. Други доказателства, освен твърденията на
свидетелката в тази насока, че пътниците са предупреждавани, както и че
винаги имали на автогарата техен представител, не се събраха. Не се събраха
доказателства и в смисъл, че пътниците следва да са напълно информирани за
техните права при пътуване и с разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 181/2011
на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 16.02.2011 год., на който
документ се позовава и самият ответник. Като краен извод от показанията на
посочената свидетелка се налага, че въпреки добрата организация на работа в
ответното дружество, на конкретната дата не е имало негов представител,
който да насочи пътниците или да уведоми съответния водач на автобуса, че
на Автогара Хасково има пътници, които трябва да качи, за да пътуват до
Истанбул. Ако това беше сторено и водачът на автобуса знаеше, че трябва да
вземе пътници от гр. Хасково, неминуемо щеше този превоз да се
осъществи.
Основателен съдът намира и иска за заплащане на направените
непредвидени разходи от страна на ищците, които е трябвало да организират
сами и много бързо заминаването си за Истанбул с цел да не пропуснат
полета си за Москва. От събраните гласни и писмени доказателства се
установи, че ищците са направили такива разходи, както следва: 30 лева за
закупена електронна винетка, като видно от представените писмени
доказателства покупката на същата е станала на 29.12.2022 год. в 05,27 часа,
което съдът намира, че е в подкрепа на твърденията на ищците, че са били
6
принудени да организират превоза и пътуването си на същата дата, след като
се установява, че не могат да пътуват с автобуса, за който са имали билети.
Отново в подкрепа на тези им твърдения съдът счита, че са и представените
международни паспорти на тримата ищци, от които е видно, че именно на
29.12.2022 год. са преминали през държавната ни граница и са влезли в
Република Турция през ГКПП „Капитан Андреево-Капъкуле“. От друга
страна от представените писмени документи съдът се убеди, че ищците са
заплатили и задължителни магистрални такси в Република Турция в размер на
139 турски лири с левова равностойност 13,62 лв. и сумата от 855 турски
лири с левова равностойност 83,79 лв. за паркинг. Безспорно се установява,
че така направените разходи се отнасят именно за автомобил с рег. №
**********, за който автомобил ищците твърдят, че е семейният им такъв и
че са пътували именно с него. Тези техни твърдения не бяха оспорени от
ответната страна, поради което съдът ги кредитира изцяло. Установи се също,
че при завръщането си в България ищците са направили още един разход, а
именно сумата от 5 лева за фитосанитарен контрол на нашата граница на
ГКПП „Капитан Андреево“. Представи се и фискален бон за направени
разходи за преводи на писмените доказателства, издадени от турската страна
в размер на 20 лева.
При така описаното по-горе съдът достигна до извода, че ищците са
направили разходи по предприетото от тях принудително пътуване със
собствен превоз в общ размер на 242,41 лв., с която сума следва да бъдат
обезщетени от ответника, тъй като се установи неизпълнение на поети
договорни задължения именно от него.
По отношение на иска за заплащане и на сумата от 152 лева, за които
ищците твърдят, че представляват равностойността на закупено от тях
гориво, съдът счита, че също следва да го уважи. Макар в тази насока да не
бяха представени надлежни доказателства за извършен такъв разход към
конкретния момент, според съда житейски логично е автомобилът им да е бил
зареден с гориво, което е било използвано за това извънредно пътуване. Това
прави иска основателен и като такъв следва да се уважи, като относно неговия
размер съдът прилага разпоредбата на чл.162 от ГПК, поради което определя
същия на сумата от 152 лева.
Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от
7
ищците неимуществени вреди под формата на
притеснения, че ще се провали един дългоочакван празник и пътуване до
Руската столица, разочарование от поведението на служители на ответното
дружество, поставянето им в извънредна ситуация да бързат и да разрешат
проблема си за кратко време, тъй като е трябвало да пристигнат своевременно
на летището в Истанбул, силния стрес и неудобства от всичко преживяно,
съдът намира същата за доказана и основателна. При гореописаната по
делото фактическа обстановка настоящият състав на съда приема за
безспорно установено по делото неизпълнение от ответника на задълженията
му по процесния договор за превоз, предвид което и при приложение на чл.79
от ЗЗД за насрещната страна по облигационната връзка възниква правото да
претендира обезщетение за това неизпълнение. Предвид нормата на чл.82 от
ЗЗД неизправната страна дължи обезщетение за преките и непосредствени
вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението - имуществени и неимуществени такива. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по ТР № 4/29.01.2013 год. по т.д.№ 4/2012
год. на ОСГТК на ВКС.
За установяване на твърдените от ищците в исковата молба
неимуществени вреди, претърпени от неизпълнението на договора от
ответника за исковия период от 29.19.2022 год. до 04.01.2023 год. по делото
са събрани свидетелски показания чрез разпита на свидетелката О.Д.. Същата
е присъствала на всичко случващо се в гр.Хасково и пътуването до
гр.Истанбул, както и до Москва и обратно, тъй като и самата свидетелка е
имала билет за пътуване по същото направление и същата дата. Ето защо,
съдът възприема показанията й като точни, непосредствени и ясни и следва да
ги кредитира изцяло в частта, установяваща изживените от ищците стрес,
безпокойство и притеснения, че пътуването им е провалено, че не могат да
пътуват за този важен празник - посрещане на Нова година в родината на
ищцата Е. М., без ясна позиция в този момент дали и как ще организират
пътуването и от необходимостта сами да търсят разрешение на проблема и
организират пътуването си до Истанбул за полета до Москва. За така
доказаните по делото неимуществени вреди за ищците съдът кредитира
показанията на свидетелката Димитрова и намира, че са в пряка причинна
връзка с неизпълнението от страна на ответника на сключения между
страните договор. Същите вреди съдът счита, че са били предвидими за
8
ответното дружество, доколкото са нормална и закономерна последица от
неизпълнението на договора - нереализирано пътуване за празник,
непредприемане на мерки за осигуряване на алтернативен вариант за превоз
на пътниците, въпреки твърденията на ответника, че на Автогара Хасково има
постоянен техен представител.
Предвид изложеното по-горе, ответникът на основание чл. 79, ал.1,
предл.2 от ЗЗД дължи обезщетение на ищците за причинените им
неимуществени вреди, произходящи от неизпълнението на договора за
превоз, което при прилагане по аналогия на нормата на чл.52 от ЗЗД съдът
определя в размер на по 500 лева за всеки един от тях, като в останалата част
до пълния предявен размер от по 1000 лева, като неоснователен ще следва да
се отхвърли. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
отчете установения душевен дискомфорт на ищците, стрес, чувство за
безпомощност и изоставеност, за които бяха събрани гласни доказателства,
обсъдени по-горе.
Дължимите като обезщетение суми следва да се присъдят ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на иска –
07.02.2023 год. до окончателното им изплащане, тъй като се касае за
договорни отношения между страните.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно заявеното искане в
тази насока, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски, съобразно уважения размер на
исковете, а именно сумата от 446.47 лева, произтекли от платена държавна
такса и възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АРДА ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.Хасково, бул.“Илинден“ № 86, да заплати на С. Н. С., ЕГН
**********, Е. Н. М., родена на ********** год. и Н. С. С., ЕГН **********,
действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителите си С. Н. С.
9
и Е. М., тримата от гр.Хасково, *************, сумата от 394.41 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от по 500 лева
на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произходящи от неизпълнение на договор, сключен на 23.12.2022 год. за
пътуване по маршрут Хасково - Истанбул, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на иска - 07.02.2023 год. до
окончателното им изплащане, като иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 1000 лева за всеки
един от ищците, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „АРДА ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.Хасково, бул.“Илинден“ № 86, да заплати на С. Н. С., ЕГН
**********, Е. Н. М., родена на ********** год. и Н. С. С., ЕГН **********,
действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителите си С. Н. С.
и Е. М., тримата от гр.Хасково, *************, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, направените по делото разноски в размер на 446.47 лева, съобразно
уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
10