Р
Е Ш Е
Н И E
№
град С., 22,06,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І
14 състав, в открито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 1890 по описа за 2015год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Г.Л.“
ООД срещу П.НА Р.Б.искове за осъждане на ответника за сума в общ размер на 1688441,99лв., от които 1638441,99лв.
– обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода от 10,02,2010год. до
16,12,2014год., причинени по повод противоправни действия и бездействия на прокурори
при П.НА Р.Б.във връзка със задържането на иззети вещи по сл. д. № 14/2010год.
по описа на НСлС, както и за сума в размер на 50000 – обезщетение неимуществени вреди, претърпени в периода от
10,02,2010год. до 09,02,2015год., ведно със законна лихва от 10,02,2010год./датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 10,02,2010год.,
в 09:10 часа в офис на ищеца, находящ се на адрес гр. С., бул. „****************офис
4, е извършено претърсване и изземване на вещи от разследващ полицай при Главна
Дирекция ДП при МВР, при което са иззети вещи, подробно описани в молба от
18,02,2016год. /л.141/, в това число всички намерени в офиса компютърни
конфигурации, 63 чувала, съдържащи папки с документи на ищеца и трето лице – „К.Л.“
АД, сред които са всички оригинални Л.ови документи на дружеството – договори,
записи на заповед, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни
документи, изпълнителни листове и т.н. Поддържа се сочените действия да са
извършени в хода на разследването по сл. д. № 14/2010год. на НСлС. Сочи се, неразделна
част от Протокола за извършване на претърсването и изземването да е документ
озаглавен „Забележки и възражения по ПСД по сл.д. № 14/2010 г.“, в който са
обективирани възражения на ищцовото дружество във връзка с изземването на част
от документите, тъй като същото води до блокиране на работата му и до невъзможност
да се обслужват задължения към негови кредитори и клиенти. С оглед същественото
значение на иззетите вещи за дейността на ищеца, с писмо с вх. № 4-41/2010год.
от 18,02,2010год. по прокурорска преписка № 4-41/2010год. е сезирана СГП с
искане за връщане на същите. На 24,02,2010год. са подадени молби за връщане на
иззетите документи до Главния прокурор на Република България, до апелативния
прокурор при Софийска апелативна прокуратура, до наблюдаващия делото прокурор
при СГП и до Инспектората при ВСС/ИВСС/. Налице е Постановление от
19,03,2010год. на прокурор при СГП, с което е отказано връщане на документите,
с мотиви, че производството е образувано срещу осем лица, както и че предстои
преценка за значението на документите за част от обвиненията срещу един от тях
–А.П.. Сочи се, че в периода 27,04,2010год. – 11,05,2010год. в НСлС е извършван
оглед на иззетите веществени доказателства, като свидетелствата за регистрация
на автомобили са копирани и заверени, но независимо от това оригиналите не са
върнати на дружеството. С молба от 18,05,2010год. е поискано връщане на
оригиналите на талоните, което е разрешено с Постановление от 01,06,2010год. на
прокурор при СГП.
Налице е постановление от
17,03,2011год. на СГП, с което е разрешено връщане на иззетите девет компютърни
конфигурации с констатация, че не са били предназначени и не са послужили за
извършване на престъпление. Връщане на иззетите документи е отказано, с мотив,
че все още не е приключил анализа на същите. На 08,04,2011год. е подадена жалба
от ищеца до ИВСС, с искане за образуване на дисциплинарно производство срещу
наблюдаващите прокурори, които необосновано продължително задържат оригиналните
документи на дружеството. На същата дата – 08,04,2011год. е депозирана жалба
срещу прокурорското постановление от 17,03,2011год., във връзка което е
образувано ч.н.д. № 1866/2011год. по описа на СГС. С окончателно определение от
27,04,2011год. по ч.н.д. № 1680/2011год., образувано по жалба на „К.Л.“ АД,
прокурорското постановление от 17,03,2011год. е потвърдено, но в мотивите на съдебния
акт е изложено становище за укоримост на действията на разследващите органи с
оглед задържането на документация на дружеството, считано от 10,02,2010год. С
молба от 05,08,2011год. ицщовото дружество е сезирало Главния прокурор с ново
искане за връщане на иззетите документи, по която молба се твърди да няма
произнасяне. Поддържа, се към датата на депозиране на исковата молба да няма
постановление, разрешаващо връщане на иззетите документи. Обосновава се задържането
на същите и действията на ответника
във връзка с него да са в нарушение на чл. 63 от ДФЕС, като в конкретния случай ограничаващите мерки по отношение на
свободното движение на капитали са наложени, чрез поредица от фактически
действия и бездействия, без ясно формулирана легитимна цел и с непредвидими
правни последици. Излагат се доводи да е налице нарушение от страна на
ответника и на други правни норми – чл. 7 и чл. 17 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, чл. 8 от КПЧОС и чл. 1 от Протокол № 1 към
Конвенцията /л.137 и сл/.
Твърди се вследствие на
посочените противоправни действия и
бездействия на ответника дружеството-ищецът да претърпяло имуществени и неимуществени
вреди, описани в исковата молба и молби от 20,07,2015год. /л.117/ и
18,02,2016год. /л.141/.
Сочи се, че с
Определение от 27,02,2014год. на Специализирания наказателен съд е прекратено
ДП № 144/2010год. по описа на НСлС /пр.пр. № 13680/2010год. по описа на СГП/,
във връзка с което са иззети документите на дружеството. Поддържа се, че
вследствие на необоснованото задържане на последните ищецът не е изпълнил
специалните изисквания за дейността му, поради което със Заповед №
РД22-0521/25,03,2011год. на подуправителя на БНБ е заличено от регистъра на
финансовите институции и не може да упражнява дейност като Л.ово дружество.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок
за отговор по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който се излагат съображения за недопустимост на исковата претенция, при
условията на евентуалност – за неоснователност на същата. Излагат се доводи, че
доколкото постановлението от 17,03,2011год. на СГП по ДП № 144/2010год. по
описа на НСлС, с което е отказано връщане на иззетите вещи е потвърдено с
влязло в сила определение на СГС от 27,04,2011год., твърденията за
незаконосъобразност на действията на П.са неоснователни. Поддържа да е налице
задължителна съдебна практика, съгласно която юридическите лица не могат да
претендират обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва исковата претенция в
тази част по основание и размер. Излага доводи, че релевираните от ищеца правни
основания на предявените искове не кореспондират с изложената от него фактическа
обстановка. Оспорва се наличието на причинна връзка между отнемането на вещи на
дружеството и настъпването на твърдените вреди. Релевира възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на претендираното вземане за лихви.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Представен
е протокол за претърсване и изземване от 10,02,2010год. /л. 13/, съставен в гр.
С., от Д.И.– разследващ полицай при ГД ДП – МВР, от който се установява, че на
датата на съставянето му в офис на ищцовото дружество, находящ се в гр. С., бул. „****************офис 4, е извършено претърсване във
връзка със сл. д. № 14/2010год. по описа на НСлС, при което са иззети вещи,
подробно описани в протокола.
Представен
е документ, озаглавен „Забележки и възражения по ПСД по сл.д. № 14/2010год. по
описа на НСлС“, съставляващ неразделна част от протокола за претърсване и
изземване, в който документ е обективирано изявление на представител на ищеца,
че по-голяма част от иззетите документи имат особено значение за дейността на „К.Л.“
АД и „Г.Л.“ ООД. Изложено е становище, че изземването на същите води до
блокиране на работата на Л.овите дружества и до невъзможност да обслужват
задълженията си към банки-кредитори и изправни техни клиенти.
Представено
е искане с вх. № 4-41/18,02,2010год. на СГП по пр.пр. № 4-41/2010год., сл. д. №
14/2010год. на НСлС, от Я.Д.и Стоян Стоянов, в качеството на представляващи
посочените Л.ови дружества, за връщане на иззетите вещи при условията и на осн.
чл. 111, ал. 2 от НПК.
Представена
е молба с изх. № 233/24.02.2010год. от ищцовото дружество и „К.Л.“ АД до
Главния прокурор на Република България, апелативен прокурор при Софийска
апелативна прокуратура и наблюдаващияпрокурор при СГС по пр.пр. №
4-41/2010год., сл. д. № 14/2010год. на НСлС, с искане за произнасяне с
разпореждане за връщане на неправомерно иззетата комютърна техника, документи и
вещи на дружествата при процесните претърсване и изземване, както и за
възстановяване на достъпа до запечатаните работни помещения на дружеството.
Представена
е жалба с изх. № 234/24,02,2010год. от Л.овите дружества до ИВСС, в която са
изложени доводи за нарушения на чл. 161, ал. 2 от НПК и чл. 8 от ЕКПЧОС при
извършването на процесното претърсване и изземване, както и за противоправно
бездействие на наблюдаващите прокурори – непроизнасяне по искането за връщане
на иззетите вещи.
С
Постановление от 19,03,2010год. на СГП по пр.пр. № 4-41/2010год. е
постановен отказ за връщане на иззетите на 10,02,2010год. вещи от офиси на „К.Л.“
АД и „Г.Л.“ ООД.
Представена
е молба с изх. № 428/18,05,2010год. от Л.овите дружества до СГП по посочената
прокурорска преписка, с която се иска връщане, на осн. чл. 111, ал. 2 от НПК,
на иззетите оригинали на свидетелства за регистрация на автомобили – част 1.
С
Постановление на СГП от 01,06,2010год. искането на дружествата е
уважено, като е постановено връщане на иззетите регистрационни талони –
част 1 в оригинал.
Представено
е Постановление от 17,03,2011год. на СГП по д.п. № 144/2010год. по описа
на НСлС, пр.пр. 13680/2010год. по описа на СГП /образувано въз основа на
материали, отделени от д.п. № 2/2010год. по описа на НСлС, пр.пр. №
3214/2010год. на СГП/, с което е разрешено връщане на описани в него 9 броя комютърни
конфигурации, иззети на 10,02,2010год. от офис на ищцовото дружество. Без
уважение е оставено искането на представляващите „К. Л.“ АД, в частта, в която
се иска връщане на иззетите документи и електронни носители.
Представена е жалба с изх. № 570/08,04,2011год. от дружеството-ищец до
ИВСС, в която са изложени доводи за неправомерни действия и бездействия на
наблюдаващите прокурори по ДП № 144/2010год. по описа на НСлС, пр.пр. №
13680/2010год. на СГП, които възпрепятстват осъществяването на дейността на
дружеството, в т.ч. го лишават от възможност да защити по съдебен ред правата
си срещу неправомерни действия на некоректни клиенти и да упражнява правата си
по издадени в негова полза ценни книги – записи на заповед. В жалбата е
обективирано искане за образуване на дисциплинарно производство срещу
прокурорите и извършване на проверка по отношение на законосъбразността и
правилността на действията им.
Видно от жалба с изх. № 569/08,04,2011год., ищецът
е обжалвал пред СГС Постановлението на СГП от 17,03,2011год. по д.п. №
144/2010год. по описа на НСлС, пр.пр. № 13680/2010год. на СГП, на осн. чл. 111,
ал. 3 от НПК, във връзка с което е образувано ч.н.д. № 1866/2011год. по описа
на СГС. С окончателно определение от 04,05,2011год. /л.34/ по посоченото дело
СГС е оставил без разглеждане жалбата като процесуално недопустима и е върнал
делото на СГП за продължаване на процесуално-следствените действия, с мотиви,
че прокурорският акт, който се обжалва, е постановен по искане на „К. Л.“ АД, а
не на „Г.Л.“ ООД.
Постановлението на СГП от 17,03,2011год. е
обжавално и от „К. Л.“ АД, в частта с която е оставена без уважение молбата за
връщане на иззети вещи и електронни носители. По жалбата е образувано ч.н.д. №
1680/2011год. по описа на СГС, по което с окончателно Определение от
27,04,2011год. /л.32/ постановлението е потвърдено в обжалваната част. Въпреки
това, в мотивите на съдебния акт, е изложено, че към момента на постановяването
му обвинителната власт засяга непропорционално права на гражданите и юридическите
лица да могат да осъществяват безпрепятствено своята дейност, като
наблюдаващият прокурор следва да вземе неотложни мерки за изправяне на това положение.
Представена е жалба с вх. № 2549/2010год. на ВКП,
получена на 05,08,2011год,. от Я.Д.до Главния Прокурор на РБ, с която се моли
за отговор по поставени в жалба с вх. № 2991/19,02,2010год. въпроси и повторно
се иска връщане на иззетата документация на ищцовото дружество.
Представени са преписи от статии, публикувани във вестник
„24 часа“, вестник „Телеграф“ и вестник „Монитор“ в периода месец февруари,
2010год. – месец април, 2011год. във връзка процесното претърсване и изземване
на вещи от офис на дружеството и предполагаемото му участие в организирана
престъпна група, срещу която се води разследване. Статията във вестник „24
часа“ от 20,02,2010год. е със заглавие „Не
сме пипало на октопод, казва фирма след обиск“ и подзаглавие „А.П.помогнал на бизнесмена Д., който бил
притискан от Златистия. После му станал консултант в „Голд Л.“. Заглавието
на статия във вестник „Телеграф“ от 15,03,2010год. е „Пералнята на октопода“ и подзаглавие „Организацията е оплетена с фирми на Трактора“, като на стр. 5 се
твърди „Голд“ да е „част от пипалата“.
С окончателно Определение от 27,02,2014год. по
н.ч.д. № 1194/2013год. по описа на Специализиран наказателен съд /л.45/ наказателното
производство по д.п. № 144/2010год. по описа на НСлС, пр.пр.13680/2010год. по
описа на СГП, водено спрямо обвиняемите А.И.П., А.К.П., Н.И.В., Й.Д.С.и П.Д.С.е
прекратено на осн. чл. 369, ал.3 от НПК. Прекратено е и производството по
н.ч.д. по реда на чл. 369 вр. чл. 368 от НПК.
Представена е Заповед № РД22-0521/25,03,2011год. на подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“, с която „Г.Л.“ ООД е заличено от
регистъра на финсовите институции по чл. 3, ал.2 от Закона за кредитните
институции.
Видно от протокол от заседание на Общото събрание
на съдружниците в „Г.Л.“ ООД, проведено на 15,12,2014год.,
на посочената дата е взето решение поради изземване на документи на дружеството
от органите на МВР и П.на 10,02,2010год. и вследствие от изтекъл давностен срок
на задълженията, ищцовото дружество да отпише от баланса си активи,
представляващи вземания по Л.ови договори, подписани преди 10,02,2010год., по
които дружеството е в невъзможност да събере дължимите суми, на обща стойност 1 295 525,16лв.
Представен е протокол от заседание на Общото
събрание на съдружниците в „Г.Л.“ ООД, проведено на 16,12,2014год., от което се установява, че поради изземване на
документите на дружеството от органите на МВР и П.на 10,02,2010год. е взето
решение ищецът да отпише от баланса си активи, представляващи вземания по
договори за прехвърляне на парично вземане от 08,12,2014год., по които
дружеството е в невъзможност да събере дължимите суми, в размер на общо
342 916,83лв.
Останалите,
представени от страните писмени доказателства, не са относими към предмета на
делото, поради което не следва да бъдат обсъждани при постановяване на съдебния
акт по същество на спора.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.170 и
сл./, нeоспорено
от страните и прието от съда, от което се установява, че към
31,12,2014год. „Г.Л.“ ООД има несъбрани вземания от клиенти по общо 89
/осемдесет и девет/ договора за финансов л., които са с дата на подписване
преди датата на изземване на документите на дружеството – 10,02,2010год., които
вземания са отписани като несъбираеми. Отписани са и вземания по четири
договора за прехвърляне на парично вземане, които също са несъбираеми.
На 15,12,2014год. е проведено заседание на Общото
събрание на съдружниците в „Г.Л.“ ООД, на което заседание е взето решение за
отписване на всички текущи вземания, които са несъбираеми.
Отписаните вземания от
сметки 411 и 413 – „Клиенти“ са общо в размер на 218 910,27 лв. по
двадесет и една партиди на Л.ополучатели.
Счетоводното отразяване на отписаните суми е по дебита
на сметка 609 – „Други разходи“ и по кредита на сметки 411 и413 - „Клиенти“. Като снование за
отписване на вземанията по тези сметки е записано: „протоколно решение от 15,12,2014год.
за отписване на вземания”.
Отписаните вземания от
сметка 443 – ‚Вземания по съдебни спорове“ са общо в размер на 274 205,97
лв.
Счетоводното отразяване на отписаните суми е по дебита
на сметка 609 – „Други разходи“ и по кредита на сметка 443 – „Вземания по
съдебни спорове“. Като основанието за отписване на вземанията по тази сметка е
записано: „закриване салда досъдебни Протоколно решение 15,12,2014год.”.
Отписаните вземания от
сметка 444 – „Присъдени вземания“ са общо в размер на 802 408,92 лв.
Счетоводното отразяване
на отписаните суми е по дебита на сметка 609 – „Други разходи“ и по кредита на
сметка 444 – „Присъдени вземания“. Като основание за отписване на вземанията по
тази сметка е записано“ „закриване салда съдебни Протоколно решение 15,12,2014год.“.
Налице
са и несъбираеми вземания, изкупени обратно съгласно Рамков договор от
01,07,2011год. между „Ест“ АД и „Г.Л.“ ООД, отписани с Решение на Общото
събрание на дружеството от 16,12,2014год.
Във
връзка с последните е посочено, че отписаните вземания от сметка 498 – „Други
дебитори“ са общо в размер на 342 916,83 лв. Счетоводното отразяване на отписаните суми е по дебита на сметка 609 – „Други
разходи“ и по кредита на сметка 498 – „Други дебитори“. Основанието за отписване е: „Протоколно решение ОС от 16,12,2014год.”.
Отписаните земания по договори и по Л.ополучатели са
представени подробно в таблици в констативно-съобразителната част на
заключението.
Общо
отписаните вземания в счетоводството на „Г.Л.“ ООД за периода от 10,02,2010год.
до датата на завеждане на исковата молба са в размер на 1 638 441,99лв.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Р.К.К.– служител
в ищцовото дружество в периода 2003год. – месец август, 2011год., присъствал на
извършените на 10,02,2010год. претърсване и изземване, се установява, че след
извършването им останали документи от много стар период – преди 2004год. Свид.
сочи, че след изземването служителите нямало какво да работят, като след края
на месец февруари преминали на 4-часов работен ден до края на месец август,
2011год. Причина за това било влошеното финансово състояние на дружеството,
поради отдръпване на клиенти. Първоначално в този период основната дейност на
служителите била свързана с издирване на контакти на Л.ополучатели и събиране
на копия от иззетите застрахователни полици с цел установяване падежите на
задълженията по тях. Впоследствие установили, че много застраховки са невалидни
поради изтекъл падеж за плащане. Имало клиенти, които твърдяли, че са
престъпници и няма да погасяват задълженията си. До края на месец март,
2010год. нямало почти никакви приходи. Вследствие на липсата на оригинал на
големия талон на автомобилите не било възможно извършване на продажба на
същите. След публикациите в медиите в периода от 10,02,2010год. във връзка с
извършените действия на НСлС, нямало нови клиенти. Поради липсата на приходи,
дружеството не разполагало със средства, с които да купува нови автомобили.
По
делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на св. С.И.С.– изпълнителен директор на
„Г.Л.“ ООД в периода от месец август, 2008год. до 2010год., от които се
установява, че поради изземването на оригиналите на големите талони на
автомобилите не било възможно прехвърляне на същите на издължилите се Л.ополучатели.
След 10,02,2010год. дружеството имало финансови затруднения, наложило се
служителите да минат на половин работен ден, успели да съберат някои вноски, но
с големи закъснения. Освен това имало промяна в отношението към дружеството, включително
обвинения, че са престъпници и крадат. Причина да не върви работата било
даването на гласност в медиите на извършеното претърсване и изземване. Свид.
сочи, че нямало нови клиенти, дружеството нямало финасова възможност да купува
нови автомобили. Сочи, че вследствие на „замирането“ на търговската му дейност
свид. бил принуден да подаде оставка.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искови претенции с пр.осн.чл.49 от ЗЗД от трето за наказателното
производство лице за вреди причинени от правозащитните органи във връзка с ДП
пр.№144/2010год. по описа на НСС, пр.пр.№13680/2010год. по описа на СГП водено
срещу А.И.П., А.К.П., Н.И.В., Й.Д.С.и П.Д.С.за извършено престъпление по
чл.321, ал.3 от НК.
Относно допустимостта на исковата претенция настоящия състав намира същата
за процесуално допустима, с оглед наведените твърдения за причинени вреди и
предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е трето лице за наказателнотко
производство, чиито вреди попадат извън обхвата на специалния ред за защита по
ЗОДОВ. /Решение №465/20,12,2011год., постановено по гр.д.№1794/2010год. на ВКС
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: възлагане на определена работа, извършено виновно, противоправно деяние, настъпили вреди при или по повод изпълнение на работата, причинна връзка между противоправното деяние, вследствие на възложената работа и вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
В тежЕ.на ответната страна е да установи възраженията в отговора.
По исковата претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД за сума в размер на 1638441,99лв.-имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, за периода от 10,02,2010год. до 16,12,2014год.
Не е спорно, че пропуснатите ползи са вреда подлежаща на обезщетяване. По
естество същата следва да е приход в имуществото на увреденото дружество, който
не се е осъществил заради непозволено
увреждане, осъществено от органите на прокуратурата. Пропуснатия приход следва
да има сигурен, а не хипотетичен характер и не се предполага. В този смисъл ТР
№ 3/12,12,2012год. на ОСГТК на ВКС. Установяването
на пропуснатата полза представлява предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако липсва деянието, което ищецът сочи
да е противоправно. Тъй като пропуснатата полза е реална, а не хипотетична
вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Необходимо е да бъде
установена пряка причинно- следствена връзка с вредата и противоправно деяние
на правозащитния орган.
В конкретния случай не е е налице спор по
фактите относно изземването, в
качеството на веществени доказателства на вещи на ищцовото дружество на
10,02,2010год., компютърни конфигурации и документи. Не е спорно, че са
отправени множество искания от страна ищеца за връщането им, на които П.е
отказала. Не е спорно, че на 01,06,2010год. е постановено връщане на част от
иззетите документи регистрационни талони за –част І за МПС собственост на Г.Л.
ООД. С оглед установеното отнемане на вещите и предвид липсата на ангажирани
доказателства от страна на ответника, съдът приема и към настоящия момент
иззетите документи да не са върнати на ищцовото дружество.
Действително за нуждите на инициирано наказателно
производство могат да бъдат иззети веществени доказателства по
смисъла на чл.109 от НПК, а именно предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на
престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на
престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно чл.111, ал.1 от НПК
същите се пазят докато завърши наказателното производство, но в компетентността
на П.съгласно чл.111, ал.2 от НПК е същите да бъдат върнати на правоимащите, от
които са отнети, преди да
завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение. Задържането на вещите след приключването на
наказателното производство на 27,02,2014год., когато е прекратено наказателно
производство по описа на Специализиран наказателен съд безспорно е неправомерно.
Относно релевирания период до 27,02,2014год., съдът намира следното: Макар и
изземването да е извършено на законно основание, то същото следва да бъде
съобразено с конституционно гарантираните принципи на трети неучастващи по
делото лица на стопанска инциатива, включително на ищцовото търговско
дружество- чл.19 от Конституцията. Срокът в който следва да се извърши
разследването съобразно заложения в чл.22, ал.2 от НПК принцип за осигуряване
на провеждането на досъдебното производство в предвидените срокове, във връзка
с чл. 234, ал. (1) от
НПК определящ двумесечен срок
за извършване на разследването,
възможността за определяне на по дълъг срок от страна на П.на осн.чл.234, ал.3
от НПК при фактическа и правна сложност за продължаване с четири месеца, налагат извод за противоправност
на органите на разследването при неспазването му. Съгласно същата разпоредба в изключителни случаи този срок може да
бъде удължаван от главния прокурор или оправомощени от него прокурори от
Върховната касационна прокуратура. По делото от страна на ответната
страна, чиято е доказателствената тежЕ.не се ангажираха доказателства сочещи на
изключителни обстоятелства налагащи провеждане на разследването над тези
срокове. Ето защо задържането на иззетите документи след изтичането на законово
определения шЕ.месечен срок по чл.234 от НПК е извън разумния срок за
приключване на разследването и отказът да бъдат върнати на правоимащия веществени
доказателства съставлява противоправно бездействие. Аргумент в тази насока се
обосновава и от фактът, че Прокуратрата не сочи на обстоятелства налагащи
задържането на документите, с оглед изясняване на обективната истина по делото.
Ето защо за релевирания период от 10,08,2010год.
до 16,12,2014год. е налице противоправно бездействие.
Не е спорно, че ищцовото дружество е препятствано
да упражнява търговскато си дейност, предвид липсата на иззетите документи.
Обезщетението, което претендира обосновава като пропусната полза,
представляваща размер на несъбраните вземания по сключени 89 броя договори за
финансов Л., отписани с решение на общото събрание на дружеството на
15,12,2014год. Отписаните вземания са на стойност от 1295525,16лв. Сума в
размер на 342916,83лв. е отписана с решение на дружеството на 16,12,2014год.,
представляваща вземания по договори от 08,12,2014год., сключени с Е.АД.
Наличието на причинени вреди следва да бъде
съотнесено към всяко от установените пера, съставляващи претендираната
сума.Съгласно заключението на ССчЕ част от процесната сума представлява вземане
по сметка 411 и 413 –Клиенти, в размер на 218 910,27лв., /посочени в таблица 1
от заключението/ Последните представляват
осчетоводени фактури на Л.ополучателите
с ежемесечно начисляване на ДДС,
включително по договори за Л. с опция за изкупуване, по договори за Л. с първоначално начисляване на ДДС, плащания в
брой и по банков път по издадените фактури на л.ополучателите, издадени фактури
за лихви по договор за заем с и без първоначално определена лихва и плащания на лихви по
договор за заем.
С оглед на търговската дейност на дружеството,
сключващо договори за Л., съдът намира,
че пропусната полза за ищеца би могла да бъде сумата съставляваща нереализирана
печалба по сключението договори. Тъй като погасителната вноска по договора за л.,
включва и стойността на разходите на л.одателя за придобиване на имуществото, в
изпълнение на сключения договор, то същата не може да съставлява пропусната
полза, а претърпяна имуществена загуба. Исковата претенция в посочената
част е неоснователна, тъй като няма ясно
разграничение какава част от вноската съставлява разход за дружеството и каква
част –нереализирана печалба. Посоченото обстоятелство не може да бъде
установено и съобразно чл.162 от ГПК. На самостоятелно основание липсват данни
по делото, дали автомобилите предмет на сключените договори за л. са върнати на
ищеца, в който случай при прекратяване на договора последния има право на
неустойка, както и възможност отново за предоставянето им на Л..
Неоснователна е претенцията за вземания в размер
на 274205,97лв. по сметка 443 “Вземания по съдебни спорове“ по два договора за Л.
с №474/17,06,2007год. и №597/20,02,2009год., по която твърденията на ищеца сочат,
че поради липса на ориганил на документи предявени искове срещу неизправни Л.ополучатели
са отхвърлени. Настоящия състав намира да не е налице пряка причинна връзка с
поведението на ответника и невъзможността да бъдат събрани по съдебен път
вземания по договорите за Л..
Такава би била налице в хипотезата, когато
иззетите веществени доказателства за унищожени и обективно не съществуват в
обективната действителност. Конкретната хипотеза не е такава. Относимите документи включително оригинали се намират в
държане на прокуратурата. Ето защо макар и снабдяването на ищеца с нужните
документи безспорно да е било затруднено, то същото е възможно. Съществуват
редица процесуални способи, с които ищецът в дадено производство да се снабди с
нужни документи относими към спора/издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред Прокуратурата, изискване по реда на чл.192 от ГПК, назначаване на
експретиза, при която вещото лице да работи на място по документите в
досъдебното производство, в случай, че не могат да бъдат представени и др./. Ето
защо деянието на П.за неоснователно
задържане на същите не е в пряка причинна връзка със сочените вреди.
Неоснователна е претенцията за сума в размер на
802408,92лв., представляваща суми по сметка 444“Присъдени съдебни вземания“.
Липсва причинно следствена връзка с поведението на ответника, както по
изложените по –горе съображения, така и поради фактът, че правоимащата страна
разполага с възможност да поиска издаване на препис от постановените съдебни
актове по делата, по които са постановени, както и дубликат на евентуално
издадени изпълнителни листове.
По отношение вземанията отписани с решение на
общото събрание от 16,12,2014год., представляващи вземания по договори от
08,12,2014год. Изложените твърдения сочат на сключен рамков договор между Г.Л.
ООД и Е.АД, въз основа на който са сключени четири договора за заем между Е.АД и четири дружества с уговорка,
заемодателя да преведе заемната сума на ищеца.
След като заемодателя не успява да събере вземанията по заемните
правоотношения, е сключен договор от
08,12,2014год. за обратно изкупуване на несъбраните вземания. От описаната
фактическа обстановка, която не е спорна между страните по никакъв начин не
може да се обоснове връзка с поведенито на прокуратурата. Сключването на
договори за заем, изкупуване на вземания са в правомощията на дружеството и
връзка с липсващите документи не може да бъде установена.
Съобразно изложеното и въпреки установеното
противоправно бездействие на Пракуратурата, съдът намира да не се обосновава
пряка причинна връзка с поведанието на ответника и претърпените вреди, поради
което претенцията за сума в размер на 1638441,99лв. като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
По претенцията за неимуществени вреди в размер на 50000лв. от накърняване на
репутацията на дружеството.
Настоящият състав на съда
счита, че търговското дружество няма как да претърпи неимуществени вреди, тъй като критерии за
определяне на вредите като наимуществени е дали засгнатото благо и последиците
от засягането им са оценими. Неимуществените вреди съставляват болки и
страдания, които няма как да бъдат търпени от юридическо лице. Уронването на престижа, доброто име и репутацията на юридическо лице търговец, безспорно подлежат на обезщетяване, но по характер
тези вреди са имуществени, тъй като се отразяват на дружеството било като
увеличават пасива на същото, било като намаляват активите му поради отлив на
клиенти, пропуснати ползи. Репутацията на дружеството има паричен еквивалент,
който често има решаваща роля при продажбата на търговското предприятие и
оценимо благо. В този смисъл е и
константната съдебна практика , която до настоящиямомент е еднопосочна.
Негативните преживявания на представляващите дружеството действително са
неимуществени, но същите са за конкретните физически лица, а не за дружеството.
Аргумент за този извод на съда е нормата на чл.15 от ТЗ, според която търговското предприятие е съвкупност от
права и задължения и фактически
отношения. Нормата на чл.631а от ТЗ, на
която се позовава ищцовото дружество
подлежи на корективно тълкуване. Съгласно същата когато с влязло в сила решение молбата на
кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът физическо лице или
юридическо лице има право на
обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност, като
алинея втора сочи, че обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Възможността за претендиране на неимуществени вреди е относима към
длъжник-физическо лице ЕТ, а не и относно търговското дружество.
От своя страна, с оглед релевираните
доводи за накърнена репутация на дружеството, съдът намира, че е въпрос на
правна квалификация как ще бъдат определени същите. Въпреки това исковата
претенция е неоснователна, тъй като от ищеца не се ангажираха доказателства как
публикациите, за които се твърди да са уронили престижа на дружеството са се
отразили върху търговската му дейност, какъв е бил пазарния дал на ищеца при
осъществяване на дейността му като Л.одател
преди публикациите и след това, как се отразило това на активите и пасивите
на дружество.
Съобразно изложеното и доколкото
паричния еквивалент на претърпените вреди подлежи на доказване исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното СГС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Г.Л.“ООД, с ЕИК *********, със седалище и дарес на управление *** „Б.Ц.Е.“,
ет.1, офис 4 срещу П.на Република България, с адрес гр.С., бул.*******,
иск с пр.осн.чл.49 от ЗЗД за сума в
размер на 1638441,99лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/пропуснати ползи/, за
периода от 10,02,2010год. до 16,12,2014год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Г.Л.“ООД, с ЕИК *********,
със седалище и дарес на управление *** „Б.Ц.Е.“, ет.1, офис 4 срещу П.на
Република България, с адрес гр.С.,
бул.*********иск с пр.осн.чл.49 от ЗЗД за сума в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
накърнена репутация на дружеството, за периода от10,02,2010год. до
09,02,2015год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане
на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА „Г.Л.“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и дарес на управление *** „Б.Ц.Е.“, ет.1, офис 4 да заплати на П.НА
Р.Б.с адрес гр.С., бул.*********на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 100.00лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: