Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 23.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17349 oт 2017 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иска на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
******* срещу З.******", ЕИК
******, със седалище ***, представлявано от А.П.Д.и Р.К.Д., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100лв.
/сто лева/, предявен като частичен иск от общия размер от 1301,32лв.,
представляваща останалата незаплатена от застрахователя стойност на
претърпените вреди в следствие на настъпилото застрахователно събитие
изразяващо се в увреждане на капак преден, броня предна, лайсна предна броня -
хром, лайсна предна броня, челен панел, основа предна броня, заключващ
механизъм преден капак и преден десен калник, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 0020090201601381 от 13.09.2016г., за
Застраховка „Каско", клауза „Пълно" на л.а. марка Фолксваген, модел
Бора, с peг. № ****както и законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
разноските за производството.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 13.09.2016г., в гр.Варна, сключил Застраховка
„Каско", клауза „Пълно" с ответника З.****" на личният ми л.а.
марка Фолксваген, модел Бора, с per. № ****. Съгласно
застрахователната полица № 0020090201601381 от 13.09.2016г., срока на действие
на договора е от 13.09.2016г. до 13.09.2017г.. Автомобилът бил застрахован за
сумата от 5 200 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати
съгласно застрахователната полица № 0020090201601381 от 13.09.2016г., възлизаше
на 318.24 лева. Премията заплатил при сключване на застраховката.
На 22.07.2017г.
предоставил автомобила на Д. Р.. Същият, около 13.30 часа, в гр.****, движейки се с автомобила по ул. *****на кръстовището
с бул. ****НАП - Варна, предприема маневра ляв завой, като не пропуска насрещно
движещият се в права посока л.а. Опел Астра, per. № ****и става причина за настъпване на ПТП.
За настъпилото
ПТП са уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на
произшествието и изяснили механизма на настъпване на произшествието, съставили
Протокол за ПТП с № 1644861. В протокола за ПТП, посочили като виновен водача
управлявал л.а. Фолксваген Бора, с per. № ****.
На настъпилото
ПТП уведомил ответника, като същият на 24.07.2017г. извършил оглед на
автомобила, изготви снимков материал и изготви Опис по щета №
0020-090-1303/2017г., като в него описал увредените части: капак преден, броня
предна, лайсна предна броня - хром, лайсна предна броня, челен панел, основа
предна броня, заключващ механизъм преден капак и преден десен калник.
За претърпените
вреди получил обезщетение в размер на 297 лв. В тази връзка, извършил проучване
в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила в състоянието,
в което е бил преди настъпване на ПТП е в размер на 1 598.32 лв.
Във връзка с гореизложеното възниквал
правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователя
следвало да изплати като обезщетение е в размер на 1 598.32 лева, от която сума
следва да се приспадне заплатената сума в размер на 297 лева, или сумата, която
следва застрахователя да заплати е в размер на 1 301.32 лева.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В него се
сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърдят, че с изплащането на цитираното
застрахователно обезщетение - сумата от 297.17лв., ЗАД „****" АД изцяло и напълно е
възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното
събитие, съобразно тяхната действителна стойност. Във връзка с горното,
оспорват исковете по размер, като твърдят, че са заведени в изключително
завишени размери и не отговарят на действително претърпените вреди. Процесното
МПС е било на над 15 години от момента на първата регистрация. Предвид
възрастта на автомобила, дори да се наложи подмяната на части с нови части към
цената им следва да се приложи съответният коефициент на овехтяване, тъй като в
противен случай ищеца би се обогатил неоснователно. Сочат, че ищецът е обвързан
с Общите условия на ответника. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия по
застраховка „Каско" на МПС, на база действащата Методика за определяне на
застрахователни обезщетения, на ищеца е било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 297.17 (двеста деветдесет и седем лева
и седемнадесет стотинки) лв. Оспорват твърдението на ищеца, че всички сочени от
него щети са в пряка причинно - следствена връзка с процесното застрахователно
събитие. Оспорват искането за присъждане на законна лихва. Молят за разноски.
В с.з. от 09.02.2018г. е допуснато изменение на иска за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди по
автомобила в чрез увеличаване на размера му до сумата от 1566,43
лв.
Ищецът
поддържа предявения и иск и моли за уважаването му в неговия увеличен размер, а
ответникът поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно пар. 22 от КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. Следователно релевантен за
прилагането на правната квалификация на иска е датата на сключване на
застрахователния договор. Доколкото в настоящия случай застрахователния договор
е сключен на 15.08.2016г., т.е. след влизане в сила на новия КЗ, то искът се
явява предявен на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/ .
По делото не се спори
по фактите, че е налице сключена валидна застраховка „Каско"
с ответника за процесния автомобил, обхващаща датата на настъпване на затсрахователното събитие, че между страните е сключен
валиден договор за застраховка „Каско” за процесния автомобил със срок на
действие, обхващащ датата на застрахователното събитие, че е настъпило
увреждане на застрахованото имущество на посочената дата с посочения механизъм,
явяващ се покрит застрахователен риск, видът на вредите.
По делото се спори по размера на вредите.
От
изготвената по делото САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на
увредените оригинални детайли към датата на застрахователното събитие са в
размер на 1863,60 лв. С коефициент на овехтяване, дължимото обезщетение е в
размер на 601,67лв., а изчислено по ОУ на ответника – 294,28лв. В с.з. вещото
лице сочи, че съгласно ОУ на застрахователя цените са определени по Шваке, но старо издание от 2004г., което съдържа цена на
частите по номинал в Германия без вкл. на ДДС, транспорт и печална на
търговеца.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение
№22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от
08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно
трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 ал. 1
и 2 от КЗ, като ползва специални знания на вещо лице.
От
приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че пазарната стойност на
увредените детайли е в размер на 1863,60 лв.
Съдът
намира, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, действителната
пазарна стойност на щетата, на която се основава претенцията е в размер на
1863,60 лв. От тях заплатената от застрахователя стойност е в размер на 297.17 лв., следователно дължимо се явява застрахователно
обезщетение в размер на 1566,43
лв. или иска следва да бъде уважен в
целия му предявен размер.
Предвид изхода
от спора и направените искания за присъждане на разноски, съдът намира, че
такива следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в размера, съгласно
представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата, а именно сумата от
522,66лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.******", ЕИК ******, със седалище ***, представлявано от
А.П.Д.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
*******, сумата от 1566,43 лв..
/хиляда петстотин шестдесет и шест лева и 43 ст./, представляваща останалата
незаплатена от застрахователя стойност на претърпените вреди в следствие на
настъпилото застрахователно събитие изразяващо се в увреждане на капак преден,
броня предна, лайсна предна броня - хром, лайсна предна броня, челен панел,
основа предна броня, заключващ механизъм преден капак и преден десен калник,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
0020090201601381 от 13.09.2016г., за Застраховка „Каско", клауза
„Пълно" на л.а. марка Фолксваген, модел Бора, с peг.
№ ****както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
З.******", ЕИК ******, със
седалище ***, представлявано от А.П.Д.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***. *******, сумата от 522,66лв. /петстотин
двадесет и два лева и 66 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд. Решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: